Парламентът изслушва при закрити врата службите за сигурност
Повече от час продължава закритата част от изключителното съвещание на Народното събрание за напрежението по оста Русия - Украйна - НАТО.
Ръководителите на службите за сигурност дават информация на народните представители.
Вътрешните правила повеляват телефоните на депутатите да бъдат оставени отвън залата , сподели ръководителят на Народното събрание Никола Минчев и припомни, че разискванията и протоколът от закритата част съставляват класифицирана информация и обвързват със съответните отговорности всички народни представители и хората, които имат достъп до тях.
Преди това Народното събрание изслуша в намерено съвещание министър-председателя Кирил Петков и министрите Стефан Янев и Теодора Генчовска за напрежението към Украйна.
" Позицията на българското държавно управление е доста ясна и изчистена - да сме конструктивен съдружник в НАТО, отговорен член и сътрудник на Европейски Съюз, с предвидима и ясно заявена позиция , и никой не би трябвало да се упражнява по тази тематика ”, уточни министър председателят Петков.
„ Ние би трябвало да работим с всички вероятни дипломатически средства за деескалация на напрежението. Ползването на невоенни средства е нашият приоритет. Вчера беше свикан Съветът по сигурността към Министерски съвет и аз като министър-председател бях осведомен от службите по този начин, както и вие ще бъдете осведомени през днешния ден. Ескалацията е действителна и следим на ежедневна база развиването в този спор “, добави той по време на своето изказване. По думите му, стратегията на страната е да не сме потребители на сигурност, а да сме градивни сътрудници и съдружници, като сложим българската войска като приоритет за защита.
" За страдание, през годините има ясни дефицити в армията. Има инвестиции, които са несистемно проведени, тъй че да работят като обща система. Има и обособени вложения, направени некоординирано. Хубавата вест е, че нашето държавно управление се заема с това и нашата инвестиция в защита ще бъде на база на систематичен обзор кои са най-големите дефицити, тъй че армията ни да има отбранителна опция ", уточни Петков и добави: " Ще приоритизираме българската войска с български войски под българско военно водачество с българско командване ".
Не се планува приемането на сухопътни войски на съдружниците от НАТО у нас, вместо това ще се сътвори батальон , който да може да бъде изпращан и в чужбина за учения на НАТО. Това съобщи от своя страна по време на чуването военният министър Стефан Янев.
Той изясни, че сега се разискват ограничения, които да наподобяват на " засиленото предно наличие " в балтийските страни и Полша, като сходен вид ограничения да бъдат приложени и в страните от Югоизточния фланг на НАТО - България, Румъния, Словакия и Унгария. Част от тях плануват и опцията за разполагане на така наречен сухопътен детайл, или бойна група . Според терминологията на НАТО има три типа страни, които могат да вземат участие в такава група. Това са рамкова страна, страна хазаин и страни, които дават своя принос, изясни Стефан Янев.
„ България е рамковата страна, България е страната хазаин, което значи, че един български батальон ще бъде избран за осъществяването на тази задача, и надлежно неговото командване и ръководство, командната верига в посока продан на информация с военните органи на НАТО, ще става през национални информационни канали “, уточни министърът.
От военна позиция това значи, че б атальонът, който ние посочим, ще бъде на непрекъснатото си място, само че ще усили темпа на образование, на подготовка и на учения за разнообразни типове сюжети. Не предвиждаме някаква ескалация, не предвиждаме проекти за отбрана на национална територия, нито се плануват проекти този контингент да отиде някъде отвън територията на България и да извършва други задания, изясни министърът на защитата.
Няма непосредствена заплаха, не предстоят военни дейности или спор на българска територия или в непосредствена непосредственост, в които се планува да вземат участие български военнослужещи, уточни министърът.
Още от 2014 година България, както и всички съдружници в НАТО и сътрудници в Европейски Съюз, е мощно обезпокоена от напрежението по източния флан г и даваме превес на дипломатическите старания за намиране на излаз от рецесията. Това съобщи министърът на външните работи Теодора Генчовска при чуването в Народното събрание за напрежението НАТО-Русия.
Според нея двустранният разговор сред Съединени американски щати и Русия и срещите с Русия във формат Съвет " НАТО-Русия " на 12 януари и в границите на ОССЕ на 13 януари са верните стъпки в тази посока.
" Последвалите опити на Русия да реалокира фокуса на публичното внимание от спора в и към Украйна върху тематиката за договаряне на нови граници на сигурността с НАТО и Съединени американски щати свидетелстват за селективен, тесногръд метод на съветската страна във връзка с евроатлантическата сигурност ", разяснява Генчовка. " Очевидно Русия се стреми да внесе разделяне измежду съдружниците , като ги третира като разнообразни категории и подкопава правилото на сплотеност на сигурността и да се върне към сферите на въздействие от времето на Студената война ", добави тя.
Генчовска означи, че к ъм Русия е отправено предложение за възобновяване на полемиките в границите на съвета НАТО-Русия по обстановката в и към Украйна. Предстои да забележим до каква степен Русия има планове да се ангажира с градивен разговор, добави тя.
Към момента няма стъпки от съветска страна в посока на деескалация, н апротив последните съветски дейности и реторика насочват към повишение на риска от съветска военна намеса, съобщи външният министър. " Всички тези развития ясно посочват съществени опасности и провокации за сигурността на източния фланг на НАТО и съответно за България, което постанова предприемане на всеобхватни ограничения за гарантиране на сигурността на страната. Мерките, които взимаме в НАТО и в Европейски Съюз, са и в израз на общите старания за превъзмогване на рецесиите и гарантиране на сигурността ", добави тя.
Ръководителите на службите за сигурност дават информация на народните представители.
Вътрешните правила повеляват телефоните на депутатите да бъдат оставени отвън залата , сподели ръководителят на Народното събрание Никола Минчев и припомни, че разискванията и протоколът от закритата част съставляват класифицирана информация и обвързват със съответните отговорности всички народни представители и хората, които имат достъп до тях.
Преди това Народното събрание изслуша в намерено съвещание министър-председателя Кирил Петков и министрите Стефан Янев и Теодора Генчовска за напрежението към Украйна.
" Позицията на българското държавно управление е доста ясна и изчистена - да сме конструктивен съдружник в НАТО, отговорен член и сътрудник на Европейски Съюз, с предвидима и ясно заявена позиция , и никой не би трябвало да се упражнява по тази тематика ”, уточни министър председателят Петков.
„ Ние би трябвало да работим с всички вероятни дипломатически средства за деескалация на напрежението. Ползването на невоенни средства е нашият приоритет. Вчера беше свикан Съветът по сигурността към Министерски съвет и аз като министър-председател бях осведомен от службите по този начин, както и вие ще бъдете осведомени през днешния ден. Ескалацията е действителна и следим на ежедневна база развиването в този спор “, добави той по време на своето изказване. По думите му, стратегията на страната е да не сме потребители на сигурност, а да сме градивни сътрудници и съдружници, като сложим българската войска като приоритет за защита.
" За страдание, през годините има ясни дефицити в армията. Има инвестиции, които са несистемно проведени, тъй че да работят като обща система. Има и обособени вложения, направени некоординирано. Хубавата вест е, че нашето държавно управление се заема с това и нашата инвестиция в защита ще бъде на база на систематичен обзор кои са най-големите дефицити, тъй че армията ни да има отбранителна опция ", уточни Петков и добави: " Ще приоритизираме българската войска с български войски под българско военно водачество с българско командване ".
Не се планува приемането на сухопътни войски на съдружниците от НАТО у нас, вместо това ще се сътвори батальон , който да може да бъде изпращан и в чужбина за учения на НАТО. Това съобщи от своя страна по време на чуването военният министър Стефан Янев.
Той изясни, че сега се разискват ограничения, които да наподобяват на " засиленото предно наличие " в балтийските страни и Полша, като сходен вид ограничения да бъдат приложени и в страните от Югоизточния фланг на НАТО - България, Румъния, Словакия и Унгария. Част от тях плануват и опцията за разполагане на така наречен сухопътен детайл, или бойна група . Според терминологията на НАТО има три типа страни, които могат да вземат участие в такава група. Това са рамкова страна, страна хазаин и страни, които дават своя принос, изясни Стефан Янев.
„ България е рамковата страна, България е страната хазаин, което значи, че един български батальон ще бъде избран за осъществяването на тази задача, и надлежно неговото командване и ръководство, командната верига в посока продан на информация с военните органи на НАТО, ще става през национални информационни канали “, уточни министърът.
От военна позиция това значи, че б атальонът, който ние посочим, ще бъде на непрекъснатото си място, само че ще усили темпа на образование, на подготовка и на учения за разнообразни типове сюжети. Не предвиждаме някаква ескалация, не предвиждаме проекти за отбрана на национална територия, нито се плануват проекти този контингент да отиде някъде отвън територията на България и да извършва други задания, изясни министърът на защитата.
Няма непосредствена заплаха, не предстоят военни дейности или спор на българска територия или в непосредствена непосредственост, в които се планува да вземат участие български военнослужещи, уточни министърът.
Още от 2014 година България, както и всички съдружници в НАТО и сътрудници в Европейски Съюз, е мощно обезпокоена от напрежението по източния флан г и даваме превес на дипломатическите старания за намиране на излаз от рецесията. Това съобщи министърът на външните работи Теодора Генчовска при чуването в Народното събрание за напрежението НАТО-Русия.
Според нея двустранният разговор сред Съединени американски щати и Русия и срещите с Русия във формат Съвет " НАТО-Русия " на 12 януари и в границите на ОССЕ на 13 януари са верните стъпки в тази посока.
" Последвалите опити на Русия да реалокира фокуса на публичното внимание от спора в и към Украйна върху тематиката за договаряне на нови граници на сигурността с НАТО и Съединени американски щати свидетелстват за селективен, тесногръд метод на съветската страна във връзка с евроатлантическата сигурност ", разяснява Генчовка. " Очевидно Русия се стреми да внесе разделяне измежду съдружниците , като ги третира като разнообразни категории и подкопава правилото на сплотеност на сигурността и да се върне към сферите на въздействие от времето на Студената война ", добави тя.
Генчовска означи, че к ъм Русия е отправено предложение за възобновяване на полемиките в границите на съвета НАТО-Русия по обстановката в и към Украйна. Предстои да забележим до каква степен Русия има планове да се ангажира с градивен разговор, добави тя.
Към момента няма стъпки от съветска страна в посока на деескалация, н апротив последните съветски дейности и реторика насочват към повишение на риска от съветска военна намеса, съобщи външният министър. " Всички тези развития ясно посочват съществени опасности и провокации за сигурността на източния фланг на НАТО и съответно за България, което постанова предприемане на всеобхватни ограничения за гарантиране на сигурността на страната. Мерките, които взимаме в НАТО и в Европейски Съюз, са и в израз на общите старания за превъзмогване на рецесиите и гарантиране на сигурността ", добави тя.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ