Повече от 9 часа сън състаряват мозъка
Повече от 9 часа сън състаряват мозъка
За вредите от неналичието на задоволително сън се приказва доста. Направени са десетки изследвания, които демонстрират, че това води до редица здравословни проблеми. Наскоро обаче едно проучване откри, че и прекомерно многото спане може да въздейства отрицателно
върху психическото и физическото положение на човек.
Учени от Центъра за здравни науки към Тексаския университет са тествали дълготрайно време близо 2000 души на възраст от 27 до 85 години. Подлагали са ги на всеки четири години на разнообразни инспекции за памет,
мислене, визуално-пространствена осъзнатост и време за реакция.
Успоредно с това доброволците е трябвало да попълнят анкети приблизително по какъв брой време спят. В края на 20-годишния опит учените са разкрили, че прекарвалите повече от 9 часа в леглото на денонощие са се показали доста по-зле и в четирите когнитивни теста.
Те са показали по-лоша памет, понижени качества за усещане и изпълнителски функционалности.
Още по-лоши резултати са посочили тези от доброволците, които са признали, че имат признаци на депресивни положения, без значение дали са били диагностицирани и лекувани с антидепресанти. Изследователи дори са открили, че дългият сън може да подхрани стареенето на мозъка, което да докара до проблеми с паметта и в по-късна възраст. Според тях той е в положение
да го състари с над 6 години, в случай че повече от една трета от денонощието се прекарва в спане.
Учените обаче признават, че към момента не са наясно за какво е по този начин, въпреки и по-ранни изследвания да са показвали сходни резултати. Някои от откривателите считат, че по-голямата дълготрайност на сън е обвързвана с нарушени модели на спане, в резултат на които
човек не си отпочива интензивно и натрупа допълнителен стрес върху тялото си
Други пък пазят тезата, че нормално това се дължи на разнообразни здравословни проблеми, чиито други признаци към момента не са се показали.
Сред тях е професорът по сърдечносъдова медицина Франко Капучио,
който е анализирал данни от 16 изследвания, в които са взели участие над милион души. Той да вземем за пример е разкрил, че смъртността при хората, спящи под шест часа, е двойно по-ниска по отношение на тази със сън над 9 часа.
Ако в първата група към 12% от доброволците са умряли по време на проучванията,
то във втората са 30 на 100, което се счита за прекомерно огромен риск от ранна гибел, равняващ се на вредата от корист с алкохол и тютюнопушене. Затова той счита, че прекарването по-дълго в леглото е по-скоро израз на прикрито заболяване или депресивно положение,
в сравнение с самото то да е фактор, водещ до здравословни проблеми.
По принцип специалистите предлагат възрастните да спят 7-8 часа, с цел да запазят по-дълго психическото и физическото си здраве, и по думите на проф. Капучио три четвърти от хората в западните страни го вършат.
По тази причина експертите предлагат страдащите от бодърствуване
или успиване да извърнат внимание на моделите си на сън. Ако открият, че стават от леглото с възприятие на отмалялост, главоболие и липса на сила, да потърсят лекарска помощ.
Това изключително доста се отнася за работещите на смени и през нощта, защото те са надалеч по-уязвими.
Отдавна е известно, че незадоволителният сън може да усили риска от деменция, само че в последно време учени стигат до заключението, че същото се случва и при дългото заседяване в леглото. Даже някои от тях считат, че рискът скача до 64%,
в случай че редовно спиш повече от 9 часа на денонощие.
Шведски откриватели допускат, че обяснението може да се крие във въздействието на нашите циркадни ритми – или естествените цикли на сън и бодърстване. Тъй като те дефинират голям брой телесни функционалности, прекомерно дългото им държане неподвижен
забавя регенериращите процеси
Експертите на Каролинския институт в Стокхолм настояват също, че продължителният сън може да повлияе на способността на мозъка да почиства “отпадъците ”, които се натрупват денем. Те обаче позволяват, че и мозъчното увреждане, породено от ранна деменция, е в положение да подхранва потребността от прекалено спане.
“Необходими са още задълбочени изследвания, включващи огромни мултимодални подходи, с цел да се обясни по-нататък времевата връзка сред нарушаванията на съня и когнитивните промени ”, споделят откривателите от Тексаския университет.
Според тях това е извънредно значимо на фона на увеличаващите се случаи на депресивни положения. Още повече че връзката сред двете неща от дълго време е открита. Около
90% от хората с меланхолия съобщават за проблеми със съня
И не при всички става въпрос за бодърствуване. Някои могат да прекарват продължителни часове в леглото, спейки, и още веднъж да се разсънват изтощени и без сила да пристъпят към осъществяване на ежедневните си задания.
За вредите от неналичието на задоволително сън се приказва доста. Направени са десетки изследвания, които демонстрират, че това води до редица здравословни проблеми. Наскоро обаче едно проучване откри, че и прекомерно многото спане може да въздейства отрицателно
върху психическото и физическото положение на човек.
Учени от Центъра за здравни науки към Тексаския университет са тествали дълготрайно време близо 2000 души на възраст от 27 до 85 години. Подлагали са ги на всеки четири години на разнообразни инспекции за памет,
мислене, визуално-пространствена осъзнатост и време за реакция.
Успоредно с това доброволците е трябвало да попълнят анкети приблизително по какъв брой време спят. В края на 20-годишния опит учените са разкрили, че прекарвалите повече от 9 часа в леглото на денонощие са се показали доста по-зле и в четирите когнитивни теста.
Те са показали по-лоша памет, понижени качества за усещане и изпълнителски функционалности.
Още по-лоши резултати са посочили тези от доброволците, които са признали, че имат признаци на депресивни положения, без значение дали са били диагностицирани и лекувани с антидепресанти. Изследователи дори са открили, че дългият сън може да подхрани стареенето на мозъка, което да докара до проблеми с паметта и в по-късна възраст. Според тях той е в положение
да го състари с над 6 години, в случай че повече от една трета от денонощието се прекарва в спане.
Учените обаче признават, че към момента не са наясно за какво е по този начин, въпреки и по-ранни изследвания да са показвали сходни резултати. Някои от откривателите считат, че по-голямата дълготрайност на сън е обвързвана с нарушени модели на спане, в резултат на които
човек не си отпочива интензивно и натрупа допълнителен стрес върху тялото си
Други пък пазят тезата, че нормално това се дължи на разнообразни здравословни проблеми, чиито други признаци към момента не са се показали.
Сред тях е професорът по сърдечносъдова медицина Франко Капучио,
който е анализирал данни от 16 изследвания, в които са взели участие над милион души. Той да вземем за пример е разкрил, че смъртността при хората, спящи под шест часа, е двойно по-ниска по отношение на тази със сън над 9 часа.
Ако в първата група към 12% от доброволците са умряли по време на проучванията,
то във втората са 30 на 100, което се счита за прекомерно огромен риск от ранна гибел, равняващ се на вредата от корист с алкохол и тютюнопушене. Затова той счита, че прекарването по-дълго в леглото е по-скоро израз на прикрито заболяване или депресивно положение,
в сравнение с самото то да е фактор, водещ до здравословни проблеми.
По принцип специалистите предлагат възрастните да спят 7-8 часа, с цел да запазят по-дълго психическото и физическото си здраве, и по думите на проф. Капучио три четвърти от хората в западните страни го вършат.
По тази причина експертите предлагат страдащите от бодърствуване
или успиване да извърнат внимание на моделите си на сън. Ако открият, че стават от леглото с възприятие на отмалялост, главоболие и липса на сила, да потърсят лекарска помощ.
Това изключително доста се отнася за работещите на смени и през нощта, защото те са надалеч по-уязвими.
Отдавна е известно, че незадоволителният сън може да усили риска от деменция, само че в последно време учени стигат до заключението, че същото се случва и при дългото заседяване в леглото. Даже някои от тях считат, че рискът скача до 64%,
в случай че редовно спиш повече от 9 часа на денонощие.
Шведски откриватели допускат, че обяснението може да се крие във въздействието на нашите циркадни ритми – или естествените цикли на сън и бодърстване. Тъй като те дефинират голям брой телесни функционалности, прекомерно дългото им държане неподвижен
забавя регенериращите процеси
Експертите на Каролинския институт в Стокхолм настояват също, че продължителният сън може да повлияе на способността на мозъка да почиства “отпадъците ”, които се натрупват денем. Те обаче позволяват, че и мозъчното увреждане, породено от ранна деменция, е в положение да подхранва потребността от прекалено спане.
“Необходими са още задълбочени изследвания, включващи огромни мултимодални подходи, с цел да се обясни по-нататък времевата връзка сред нарушаванията на съня и когнитивните промени ”, споделят откривателите от Тексаския университет.
Според тях това е извънредно значимо на фона на увеличаващите се случаи на депресивни положения. Още повече че връзката сред двете неща от дълго време е открита. Около
90% от хората с меланхолия съобщават за проблеми със съня
И не при всички става въпрос за бодърствуване. Някои могат да прекарват продължителни часове в леглото, спейки, и още веднъж да се разсънват изтощени и без сила да пристъпят към осъществяване на ежедневните си задания.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ