Задача от първостепенно значение. Как мумията на Георги Димитров се оказа по-важна от живите
Повече от 40 години тялото на един труп беше по-важно от живите хора в България. Комунистическият режим трансформира мумията на своя началник Георги Димитров в фетиш и обект от стратегическо значение. Как паметниците и знаците се употребяват за налагане на репресивно ръководство?
През август 1999 година , в който в продължение на повече от 40 година е изложено тялото на водача на комунистическата партия в България Георги Димитров. Решението за премахването му е на държавното управление на Иван Костов. Години наред то провокира разделяне в обществото по въпроса дали е било вярно.
В. в София беше демонтиран различен знак – Паметникът на руската войска. Решението за преместването на този паметник е взето още при започване на 90-те години, само че през идващите десетилетия то по този начин и не е изпълнено. Демонтирането на руския монумент провокира митинги и в България.
Пропаганда, фетиш или част от историческата памет. Какво са социалистическите монументи? За това разговаряхме в Студио България на Свободна Европа с ръководителя на Държавна организация „ Архиви “ доцент Михаил Груев .
Най-важното от изявлението " [Мавзолеят] беше обект номер едно в проекта за стратегическа защита Република България. Това значи, че при боен спор, при изключителни събития, опазването на постройката и на мумията, е задача от първостепенно значение ". " Защитниците на Паметника [на руската армия] подчертават върху освободителната задача на Червената войска от нацизма, само че комфортно изпускат обстоятелството, че тази войска в действителност не помни да си тръгне от половин Европа в идващите 45 години, какъвто беше и българският случай ". " Личи, че в тези статуи има майсторство. Не са просто скицирани анонимни облици. Индивидуализирани са. Личи си, че в тях е вложен труд. Вложено е и художествено майсторство. Това е още едно доказателство, че паметникът фактически следва да бъде непокътнат ". " Трябва да гледаме на цялата тази скулптурна комбинация като на един материален извор на една мъртва към този момент политическа система. И точно като подобен, нейното място е в музея ". " Паметникът не е отливан на място. Изцяло са отливани скулптурните пана в профил. Горната част е инсталирана на части ". Култът към мумията
Мавзолеят, построен в София, с цел да се постави балсамираната мумия на Георги Димитров, беше взривен през 1999 година Тялото на Димитров е кремирано и заровено през 1990 година Култът към вожда и мавзолея бяха главните знаци на комунистическата агитация в България. Решението за събарянето на мавзолея не се приема еднопосочно. Физическото му разрушение не става нито елементарно, нито от първия път. Обектът е построен да издържи на нуклеарен удар. „ Част от казуса е, че ръководещите тогава късно откриха архивите като източник на информация по какъв начин е издигната постройката. Едва при третия опит постройката беше взривена и то с помощта на информацията, която тогавашното Министерство на районното развиване взе от архивите “, сподели доцент Груев.
Документацията по създаване на мавзолея се пази в архива. „ Това беше обект номер едно в проекта за стратегическа защита в проекта на Република България. Това значи, че при боен спор, при изключителни събития, опазването на постройката и на мумията е задача от първостепенно значение “, сподели доцент Груев.
Под постройката на мавзолея има пункт за ръководство, телефон за директна връзка с Москва и всички запаси постройката да бъде употребена краткотрайно като команден пункт при положение на боен спор.
Паметникът на Съветската войска
Идеята за построяването на Паметника на Съветската войска поражда съвсем незабавно след установяването на комунистическия режим в България. Замисълът е бил да се увековечи паметта на починалите за освобождението на България.
По думите на доцент Груев въпросът забавен, „ тъй като автоматизирано поражда въпросът: в действителност за възпоменание на починалите българи в заключителната фаза на Втората международна война ли става дума “. Над 12 хиляди българи са убити на територията тогавашна Югославия, Унгария и Източна Австрия.
При реализацията на монумента за „ това нещо по този начин и не става дума “, сподели доцент Груев. Според него „ това е пропуск в целия идеологически роман “.
Доц. Груев сподели, че в цялата комбинация „ българите не са в ролята на съвоюващи, по някакъв метод, с Червената войска, а са показани в една много неуместна, да не кажа и унизителна роля, единствено на посрещачи и тържествуващо-ликуващи от идването на Червената войска в България “.
Според доцент Груев генералното обръщение на паметника „ не е увековечаването на паметта на починалите, а е един монумент на тържеството на Червената войска над България и останалата част от Източна Европа, която остава разграничена с Желязна завеса “.
По думите на ръководителя на организация " Архиви " „ проличава, че в тези статуи има майсторство. Не са просто скицирани анонимни облици. Индивидуализирани са. Личи си, че в тях е вложен труд. Вложено е и художествено майсторство. Това е още едно доказателство, че паметникът фактически следва да бъде непокътнат “. По думите му обаче запазването му не би трябвало да става „ като паметно място, а като проучвателен обект от позиция на изкуствознанието, на културологията, на науката изобщо “.
Според документите, обвързвана с построяването на монумента, паметникът не е отливан на място. Горната част е инсталирана на части. „ Документацията беше в детайли проучвана преди към две години, особено от община „ Средец “. След това от Столичната община “, сподели доцент Груев.
Според него монументът би трябвало да бъде изместен в музей.
„ Защитниците на паметника подчертават върху освободителната задача на Червената войска от нацизма, само че комфортно изпускат обстоятелството, че тази войска в действителност не помни да си тръгне от половин Европа в идващите 45 години, какъвто беше и българският случай “, сподели доцент Груев.
През август 1999 година , в който в продължение на повече от 40 година е изложено тялото на водача на комунистическата партия в България Георги Димитров. Решението за премахването му е на държавното управление на Иван Костов. Години наред то провокира разделяне в обществото по въпроса дали е било вярно.
В. в София беше демонтиран различен знак – Паметникът на руската войска. Решението за преместването на този паметник е взето още при започване на 90-те години, само че през идващите десетилетия то по този начин и не е изпълнено. Демонтирането на руския монумент провокира митинги и в България.
Пропаганда, фетиш или част от историческата памет. Какво са социалистическите монументи? За това разговаряхме в Студио България на Свободна Европа с ръководителя на Държавна организация „ Архиви “ доцент Михаил Груев .
Най-важното от изявлението " [Мавзолеят] беше обект номер едно в проекта за стратегическа защита Република България. Това значи, че при боен спор, при изключителни събития, опазването на постройката и на мумията, е задача от първостепенно значение ". " Защитниците на Паметника [на руската армия] подчертават върху освободителната задача на Червената войска от нацизма, само че комфортно изпускат обстоятелството, че тази войска в действителност не помни да си тръгне от половин Европа в идващите 45 години, какъвто беше и българският случай ". " Личи, че в тези статуи има майсторство. Не са просто скицирани анонимни облици. Индивидуализирани са. Личи си, че в тях е вложен труд. Вложено е и художествено майсторство. Това е още едно доказателство, че паметникът фактически следва да бъде непокътнат ". " Трябва да гледаме на цялата тази скулптурна комбинация като на един материален извор на една мъртва към този момент политическа система. И точно като подобен, нейното място е в музея ". " Паметникът не е отливан на място. Изцяло са отливани скулптурните пана в профил. Горната част е инсталирана на части ". Култът към мумията
Мавзолеят, построен в София, с цел да се постави балсамираната мумия на Георги Димитров, беше взривен през 1999 година Тялото на Димитров е кремирано и заровено през 1990 година Култът към вожда и мавзолея бяха главните знаци на комунистическата агитация в България. Решението за събарянето на мавзолея не се приема еднопосочно. Физическото му разрушение не става нито елементарно, нито от първия път. Обектът е построен да издържи на нуклеарен удар. „ Част от казуса е, че ръководещите тогава късно откриха архивите като източник на информация по какъв начин е издигната постройката. Едва при третия опит постройката беше взривена и то с помощта на информацията, която тогавашното Министерство на районното развиване взе от архивите “, сподели доцент Груев.
Документацията по създаване на мавзолея се пази в архива. „ Това беше обект номер едно в проекта за стратегическа защита в проекта на Република България. Това значи, че при боен спор, при изключителни събития, опазването на постройката и на мумията е задача от първостепенно значение “, сподели доцент Груев.
Под постройката на мавзолея има пункт за ръководство, телефон за директна връзка с Москва и всички запаси постройката да бъде употребена краткотрайно като команден пункт при положение на боен спор.
Паметникът на Съветската войска
Идеята за построяването на Паметника на Съветската войска поражда съвсем незабавно след установяването на комунистическия режим в България. Замисълът е бил да се увековечи паметта на починалите за освобождението на България.
По думите на доцент Груев въпросът забавен, „ тъй като автоматизирано поражда въпросът: в действителност за възпоменание на починалите българи в заключителната фаза на Втората международна война ли става дума “. Над 12 хиляди българи са убити на територията тогавашна Югославия, Унгария и Източна Австрия.
При реализацията на монумента за „ това нещо по този начин и не става дума “, сподели доцент Груев. Според него „ това е пропуск в целия идеологически роман “.
Доц. Груев сподели, че в цялата комбинация „ българите не са в ролята на съвоюващи, по някакъв метод, с Червената войска, а са показани в една много неуместна, да не кажа и унизителна роля, единствено на посрещачи и тържествуващо-ликуващи от идването на Червената войска в България “.
Според доцент Груев генералното обръщение на паметника „ не е увековечаването на паметта на починалите, а е един монумент на тържеството на Червената войска над България и останалата част от Източна Европа, която остава разграничена с Желязна завеса “.
По думите на ръководителя на организация " Архиви " „ проличава, че в тези статуи има майсторство. Не са просто скицирани анонимни облици. Индивидуализирани са. Личи си, че в тях е вложен труд. Вложено е и художествено майсторство. Това е още едно доказателство, че паметникът фактически следва да бъде непокътнат “. По думите му обаче запазването му не би трябвало да става „ като паметно място, а като проучвателен обект от позиция на изкуствознанието, на културологията, на науката изобщо “.
Според документите, обвързвана с построяването на монумента, паметникът не е отливан на място. Горната част е инсталирана на части. „ Документацията беше в детайли проучвана преди към две години, особено от община „ Средец “. След това от Столичната община “, сподели доцент Груев.
Според него монументът би трябвало да бъде изместен в музей.
„ Защитниците на паметника подчертават върху освободителната задача на Червената войска от нацизма, само че комфортно изпускат обстоятелството, че тази войска в действителност не помни да си тръгне от половин Европа в идващите 45 години, какъвто беше и българският случай “, сподели доцент Груев.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ