Повече от 360 000 българи работят и след пенсия, сочат

Повече от 360 000 българи работят и след пенсия, сочат данни на Национален осигурителен институт. На този декор средствата на обезпечени лица в непринуден пенсионен фонд остават извънредно малко - 1,6 милиарда лв., съгласно данни на Българска народна банка и Комисията за финансов контрол. Тенденциите у нас са такива, че броят на пенсионерите ще пораства, а работещите ще понижават, изясняват специалисти.

Устойчив растеж на работещите пенсионери и въодушевление на броя им с повече от 50% за последните пет години регистрират от Национален осигурителен институт. Йордан Ингилизов от Благоевград е бил чиновник в системата на Министерство на вътрешните работи. След като се пенсионира продължава да работи като охранител.

„ От 2011 година съм пенсионер и всички години работя. Само шест месеца не съм работил. И работя заради това, че не доближават пенсиите, тъй като са ни дребни пенсиите. Затова работя “, сподели Йордан Ингилизов.

За да се ограничи потребността от насилствена работа и след пенсиониране, работещите могат да употребяват опциите на доброволните пенсионни фондове, бяха препоръките на специалисти по време на събитие, отдадено на така наречен трети пенсионен дирек.

Демографската обстановка и математиката демонстрират, че единствено с разходопокривното обезпечаване, което е държавното публично обезпечаване, няма по какъв начин в миналото да имаме по-високи равнища на заместващ приход. Съотношението сред работещите и пенсионерите не разрешава при допустими равнища на осигурителни вноски, на процедура да увеличим същински пенсиите, съобщи Владислав Русев, основен изпълнителен шеф на пенсионно-осигурително сдружение.

Числата сочат, че е нужно удръжката за пенсия да бъде 37% от заплатата, което не е задоволително за работещите, демонстрират изчисленията на Национален осигурителен институт. Затова рекомендацията е да заделяме сами средства за пенсия от непринуден пенсионен фонд.

„ Видяхте образеца, който дадохме, беше 100 лв. или 50 лв. на месец, които да ти оказват помощ, когато влезеш в твоят златна възраст, да имаш един първокласен живот “, сподели за Българска национална телевизия Борислав Генов, основен шеф на „ Банкиране на дребно “ в комерсиална банка.

„ На 25 години 5% от прихода ни би бил изцяло задоволително, в случай че сме непрекъснати и го внасяме. Повечето хора стартират доста по-късно, а данъчното облекчение е до 10% от данъчната основа. До толкоз ни е освободено от налози, в случай че ги импортирам в пенсионен фонд и мисля, че това е добра сума, когато човек стартира по-късно, от 40 години нататък “, разяснява Владислав Русев, основен изпълнителен шеф на пенсионно-осигурително сдружение.

Данните обаче демонстрират друго - едвам след 40-годишна възраст множеството хора стартират да се замислят за пенсионирането си и да заделят средства. А от сектора твърдят, че пенсията ни няма да се обезцени от инфлацията в този дълготраен застрахователен интервал.

През тези 30 години те се влагат в разнообразни принадлежности и донасят спомагателна рентабилност, която нормално, в случай че погледнете исторически обратно, надвишава инфлацията. Т.е. вие в завършек на краищата ще си запазите покупателната дарба и даже ще я увеличите, изясни Борислав Генов, основен шеф на „ Банкиране на дребно “ в комерсиална банка.

Освен данъчно облекчение от 10%, доброволните пенсионни фондове обезпечават унаследяване на средствата, еластичност при вноските и изтегляне при потребност от средства, диференциран портфейл и отбрана на обезпечените лица.