Канибалът от Голямо Буково, който убиваше комшиите си и ги ядеше.Зловещата новина се разнесе в Бургас
Повече от 20 години той бе едно от мистериозните страшилища на Странджа. Заради славата на Николай даже бежанците заобикаляха селото, когато мигрантският поток бе най-силен,пише " Флагман "
Десетки се изселиха от Буково поради него, а тези, които останаха и до през днешния ден не спят умерено. Писаха подписки – институциите да си го приберат, с цел да не ги плаши и тормози. Обаче никой не ги чу. Откакто селото, което е едно от най-красивите в Странджа, се обви със страшната популярност на Канибала – Николай Гьоргов, посещават го единствено ловци. Зловещата вест се разнесе в Бургас през 1995 година:
Бивш моряк, на име Николай умъртвил двама свои съселяни и ял от вътрешностите им. Първоначално никой не повярва. Но от следствието и полицията потвърдиха. Бил шизофреник и считал, че като яде човешки органи, ще живее постоянно. Истината била, че като моряк паднал и си блъснал главата по време на автобус на един от корабите. Оттогава си останал вкъщи. Четял странни книги. И станало каквото станало. Ченгетата се изумили, като видели доказателствата, че в действителност е ял от човешките органи на жертвите си.
След закононарушението той лежа единствено една година в пандиза в Ловеч, тъй като поради психологичното си заболяване бе освободен и се завърна на село. Бил си съставил дълъг лист кого би трябвало да изяде, с цел да получи неземна мощ, само че за благополучие стигнал единствено до първите двама. В листата били все хора от Голямо Буково. Срещу имената им записал и „ провиненията им “ - кой го излъгал, различен го обидил… Успява да убие една стара жена, която живеела в края на Голямо Буково, както и най-близкия си другар Ангел Дзиров, с който постоянно си пиели ракията. Под №3 бил горският, а под №4 – магазинерката на селото – Анита.
Гьоргов възнамерявал убийствата да станат в една нощ. Но при горския блъснал на камък – мъжът излязъл от къщи с пушката си и Николай не посмял да го закачи. Анита пък извадила истински шанс. Въпросната вечер отишла до града и не се прибрала. Под №7 в листата попадал отец Евтимий от голямобуковския манастир „ Свети живоприемний източник ”. Попът изначало си умираше от боязън от Гьоргов, само че след това и той не помни всичко и дори постоянно си пиеше кафето с него в селото.
Десетки се изселиха от Буково поради него, а тези, които останаха и до през днешния ден не спят умерено. Писаха подписки – институциите да си го приберат, с цел да не ги плаши и тормози. Обаче никой не ги чу. Откакто селото, което е едно от най-красивите в Странджа, се обви със страшната популярност на Канибала – Николай Гьоргов, посещават го единствено ловци. Зловещата вест се разнесе в Бургас през 1995 година:
Бивш моряк, на име Николай умъртвил двама свои съселяни и ял от вътрешностите им. Първоначално никой не повярва. Но от следствието и полицията потвърдиха. Бил шизофреник и считал, че като яде човешки органи, ще живее постоянно. Истината била, че като моряк паднал и си блъснал главата по време на автобус на един от корабите. Оттогава си останал вкъщи. Четял странни книги. И станало каквото станало. Ченгетата се изумили, като видели доказателствата, че в действителност е ял от човешките органи на жертвите си.
След закононарушението той лежа единствено една година в пандиза в Ловеч, тъй като поради психологичното си заболяване бе освободен и се завърна на село. Бил си съставил дълъг лист кого би трябвало да изяде, с цел да получи неземна мощ, само че за благополучие стигнал единствено до първите двама. В листата били все хора от Голямо Буково. Срещу имената им записал и „ провиненията им “ - кой го излъгал, различен го обидил… Успява да убие една стара жена, която живеела в края на Голямо Буково, както и най-близкия си другар Ангел Дзиров, с който постоянно си пиели ракията. Под №3 бил горският, а под №4 – магазинерката на селото – Анита.
Гьоргов възнамерявал убийствата да станат в една нощ. Но при горския блъснал на камък – мъжът излязъл от къщи с пушката си и Николай не посмял да го закачи. Анита пък извадила истински шанс. Въпросната вечер отишла до града и не се прибрала. Под №7 в листата попадал отец Евтимий от голямобуковския манастир „ Свети живоприемний източник ”. Попът изначало си умираше от боязън от Гьоргов, само че след това и той не помни всичко и дори постоянно си пиеше кафето с него в селото.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ