Очаква се двоен ръст на случаите на миопия и макулна дегенерация
Повече от 2 милиарда души в света имат някаква зрително увреждане, а при половината от тези хора то би могло да бъде предотвратено. Това сподели проф. Александър Оскар, началник на катедра в МУ – София, в презентацията си на форума „ Каква е цената на зрителните нарушавания и по какъв начин да я понижим “, проведен от Българската асоциация по фармакоикономика – ISPOR – България.
Увреденото зрение води до съществено утежняване на качеството на живот, както и до отрицателни последствия и съществени стопански разноски за цялото общество, добави той.
Проф. Оскар акцентира изключителната значимост на достъпа на децата до профилиран обзор при офталмолог още от най-ранна възраст. Той изясни, че в практиката си офталмолозите се сблъскват най-често със положението „ амблиопия “ или така наречен „ мързеливо око “, което визира към 5% от общата популация в България. Това значи, че всяка година към 3500 деца у нас развиват амблиопия, само че това положение остава най-често неусетно, тъй като визира едното око. Офталмологът разясни, че амблиопията се лекува, само че би трябвало да бъде в точния момент диагностицирана – преди 8-годишната възраст на детето, когато лечението може да повлияе.
Прекомерната експозиция на цифрови устройства пък е довела до внезапно повишаване на случаите на миопия (късогледство), каквато е и общата наклонност в света сега. Той цитира данни от интернационалните изследвания, съгласно които прогнозата е до 2050 година над 50% от популацията в света да страда от миопия. „ В България късогледството се усилва като периодичност, само че и като тежест на заболяването, защото децата имат доста по-голямо късогледство от родителите, а късогледството им е високостепенно – над 6 диоптъра “, изясни офталмологът.
Той засегна и тематиката за останалите публикувани очни болести – катаракта, глаукома, макулна недъгавост.
По думите му, при най-разпространеното очно заболяване в преклонна възраст – катарактата, лекуването е единствено хирургично, само че у нас годишно се правят 40-45 000 такива интервенции, при нужни 70-75 000, т.е. оперираме двойно по-малко. При глаукомата казусът е, че в доста случаи има хипердиагностика, т.е. използване на капки за понижаване на очното налягане без да има нужда, или пък неявяване на диагноза – т.е. възрастният човек не знае, че развива глаукома, не търси помощ и не се лекува, което води до необратимо увреждане на зрението.
Броят на страдащите от макулна недъгавост над 50-годишна възраст се усилва и към 2050 г се чака да се удвои, уточни още проф. Оскар.
По думите му казусът е в неналичието на скрининг, защото възрастните хора търсят лекарска помощ, когато необратимо изгубят зрението си.
Диабетната ретинопатия също съставлява все по-значим публичен проблем, тъй като една трета от болните от диабет получават това увреждане, а при една трета от хората с доказана диабетна ретинопатия развиват то прогресира до доста тежка форма, означи проф. Оскар.
Същият акцент изведе в презентацията си и ендокринологът проф. Здравко Каменов от Александровска болница. По думите му захарният диабет вид 2 става все по-разпространен и в по-млада възраст, а всеки трети човек с диабет развива диабетна ретинопатия. Диабетът е причина за ранна смъртност, слепота, сърдечна непълнота, невропатия, ампутации, напомни той.
Проф. Каменов бе безапелационен, че затрудненията на диабета стартират доста преди болестта да е диагностицирано, а когато диагнозата се сложи, към този момент 30% от затрудненията са факт.
В полемиката взеха присъединяване специалисти по фармакоикономика, представители на пациентски организации, народни представители. Изводът, към който се сплотиха те, е, че България има ясна потребност от скринингови стратегии, от нова регулация и ясна рамка на дейностите по предварителна защита, както и обезпечаването на съответно финансиране за тях.
Увреденото зрение води до съществено утежняване на качеството на живот, както и до отрицателни последствия и съществени стопански разноски за цялото общество, добави той.
Проф. Оскар акцентира изключителната значимост на достъпа на децата до профилиран обзор при офталмолог още от най-ранна възраст. Той изясни, че в практиката си офталмолозите се сблъскват най-често със положението „ амблиопия “ или така наречен „ мързеливо око “, което визира към 5% от общата популация в България. Това значи, че всяка година към 3500 деца у нас развиват амблиопия, само че това положение остава най-често неусетно, тъй като визира едното око. Офталмологът разясни, че амблиопията се лекува, само че би трябвало да бъде в точния момент диагностицирана – преди 8-годишната възраст на детето, когато лечението може да повлияе.
Прекомерната експозиция на цифрови устройства пък е довела до внезапно повишаване на случаите на миопия (късогледство), каквато е и общата наклонност в света сега. Той цитира данни от интернационалните изследвания, съгласно които прогнозата е до 2050 година над 50% от популацията в света да страда от миопия. „ В България късогледството се усилва като периодичност, само че и като тежест на заболяването, защото децата имат доста по-голямо късогледство от родителите, а късогледството им е високостепенно – над 6 диоптъра “, изясни офталмологът.
Той засегна и тематиката за останалите публикувани очни болести – катаракта, глаукома, макулна недъгавост.
По думите му, при най-разпространеното очно заболяване в преклонна възраст – катарактата, лекуването е единствено хирургично, само че у нас годишно се правят 40-45 000 такива интервенции, при нужни 70-75 000, т.е. оперираме двойно по-малко. При глаукомата казусът е, че в доста случаи има хипердиагностика, т.е. използване на капки за понижаване на очното налягане без да има нужда, или пък неявяване на диагноза – т.е. възрастният човек не знае, че развива глаукома, не търси помощ и не се лекува, което води до необратимо увреждане на зрението.
Броят на страдащите от макулна недъгавост над 50-годишна възраст се усилва и към 2050 г се чака да се удвои, уточни още проф. Оскар.
По думите му казусът е в неналичието на скрининг, защото възрастните хора търсят лекарска помощ, когато необратимо изгубят зрението си.
Диабетната ретинопатия също съставлява все по-значим публичен проблем, тъй като една трета от болните от диабет получават това увреждане, а при една трета от хората с доказана диабетна ретинопатия развиват то прогресира до доста тежка форма, означи проф. Оскар.
Същият акцент изведе в презентацията си и ендокринологът проф. Здравко Каменов от Александровска болница. По думите му захарният диабет вид 2 става все по-разпространен и в по-млада възраст, а всеки трети човек с диабет развива диабетна ретинопатия. Диабетът е причина за ранна смъртност, слепота, сърдечна непълнота, невропатия, ампутации, напомни той.
Проф. Каменов бе безапелационен, че затрудненията на диабета стартират доста преди болестта да е диагностицирано, а когато диагнозата се сложи, към този момент 30% от затрудненията са факт.
В полемиката взеха присъединяване специалисти по фармакоикономика, представители на пациентски организации, народни представители. Изводът, към който се сплотиха те, е, че България има ясна потребност от скринингови стратегии, от нова регулация и ясна рамка на дейностите по предварителна защита, както и обезпечаването на съответно финансиране за тях.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ