Гръцкият бизнес е инвестирал почти 6 млрд. лева в българската икономика
Повече от 18 хиляди гръцки компании развиват активност в България, а общата сума на вложенията от южната ни съседка е близо 6 милиарда лв.. Това стана ясно по време на среща на министъра на стопанската система и промишлеността Никола Стоянов с представители на гръцкия бизнес у нас. В полемиката присъединяване взе и Алексиос-Мариос Либеропулос, ексклузивен и пълномощен дипломат на Република Гърция в България. Това е поредна среща във формат „ закуска за вложители “, която инициира икономическият министър.
Около 46% от гръцките компании са ситуирани в Благоевград, 39% в София, 7% в Пловдив, 2% в Хасково и 6% в останалите области на България. „ Данните демонстрират, че гръцките компании обезпечават над 60 хиляди работни места в България и по тази причина е толкоз значимо да имаме оперативна връзка и да обсъждаме всички компликации, които срещате “, акцентира министър Никола Стоянов.
По думите му срещата е проведена след разискване и с дипломат Алексиос-Мариос Либеропулос. „ Положително е, че се усилва броят и на стратегическите планове сред нашите две страни “, сподели министър Никола Стоянов и даде за образец взаимните начинания в областта на енергетиката.
„ Преди няколко месеца организирахме и още един значим диалог за бъдещето на съдействието ни в икономическата област – по какъв начин български и гръцки компании да си партнират за по-голямо наличие на интернационалния пазар “, изясни Никола Стоянов.
Той акцентира, че за тази цел са доста значими събитията на бизнес равнище сред двете страни. „ България и Гърция могат да си партнират и при привличането на огромни задгранични вложители. За да го реализираме, най-важната причина е да не се одобряваме като съперници, а като сътрудници “, добави министър Стоянов.
Близо 30% растеж регистрира стокообменът сред двете страни през 2022 година, стана ясно по време на срещата. „ Достигаме рекордна стойност от 5.9 милиарда евро, за което би трябвало да бъдете поздравени и вие – представителите на гръцкия бизнес у нас, тъй като сте измежду моторите на това нарастване “, сподели още Никола Стоянов.
Данните демонстрират, че съществува капацитет за разширение на съдействието в редица браншове – хранителна индустрия и бързооборотни артикули, биопродукти, мебелна индустрия, козметика, в това число и във връзка с основаване на смесени предприятия за взаимно излизане на трети пазари, и др.
Около 46% от гръцките компании са ситуирани в Благоевград, 39% в София, 7% в Пловдив, 2% в Хасково и 6% в останалите области на България. „ Данните демонстрират, че гръцките компании обезпечават над 60 хиляди работни места в България и по тази причина е толкоз значимо да имаме оперативна връзка и да обсъждаме всички компликации, които срещате “, акцентира министър Никола Стоянов.
По думите му срещата е проведена след разискване и с дипломат Алексиос-Мариос Либеропулос. „ Положително е, че се усилва броят и на стратегическите планове сред нашите две страни “, сподели министър Никола Стоянов и даде за образец взаимните начинания в областта на енергетиката.
„ Преди няколко месеца организирахме и още един значим диалог за бъдещето на съдействието ни в икономическата област – по какъв начин български и гръцки компании да си партнират за по-голямо наличие на интернационалния пазар “, изясни Никола Стоянов.
Той акцентира, че за тази цел са доста значими събитията на бизнес равнище сред двете страни. „ България и Гърция могат да си партнират и при привличането на огромни задгранични вложители. За да го реализираме, най-важната причина е да не се одобряваме като съперници, а като сътрудници “, добави министър Стоянов.
Близо 30% растеж регистрира стокообменът сред двете страни през 2022 година, стана ясно по време на срещата. „ Достигаме рекордна стойност от 5.9 милиарда евро, за което би трябвало да бъдете поздравени и вие – представителите на гръцкия бизнес у нас, тъй като сте измежду моторите на това нарастване “, сподели още Никола Стоянов.
Данните демонстрират, че съществува капацитет за разширение на съдействието в редица браншове – хранителна индустрия и бързооборотни артикули, биопродукти, мебелна индустрия, козметика, в това число и във връзка с основаване на смесени предприятия за взаимно излизане на трети пазари, и др.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ