Нели Хаджийска като гара разпределителна в духовния свят
Повече от 18 години всички свързваха Нели Хаджийска с едно от най-гледаните и забавни излъчвания на bTV – „ Търси се “. От година и половина насам животът ù изцяло се промени. Нели е разведена, мести се в нов дом, прави подкаста Mindcast с над 26 хиляди клиенти и към този момент от дълго време над милион гледания, провежда и води събития и ритрийти на духовна тема, снима риалити сериал със фамилни констелации и филми за духовни водачи. Винаги е усмихната и уверена, че най-хубавото занапред ù следва. " Случва ми се това, което бленувам от години – стартира диалога ни тя. – Поисках смяната и ѝ отворих място в сърцето си. Това е енергийно основаване. Позволяваш си да направиш измененията, макар че те е боязън. Всеки го е боязън – и да се разведе, и да пусне сигурната работа. Когато не си задоволен от живота си обаче, е време да минеш на идващ стадий. Аз просто пуснах целия надзор и одобрих животът ми да ме води там, където ще съм най-полезна.
Защо напусна „ Търси се “? Изморих се да демонстрирам единствено звездите на България. Всеки от тях идваше, с цел да опише какъв брой е съумял, какъв брой всичко е хубаво, по какъв начин всички сме в целофан и панделка. Осъзнах, че подобен е бил копнежът ми тогава, юношески ентусиазъм нещата да са розови. Сега виждам, че човек е доста по-красив в болката си. И че можеш да обичаш някого, когато познаваш всичките му аспекти. Не е задоволително да е извънреден, с съвършено тяло, съумял и богат. Винаги има и още. През Mindcast открих даже известните персони по нов метод. Те се съгласиха да опишат за рецесиите си, за болката си. И се свързах по нов метод с душите им. Исках да основа пространство и за хората на духа. И по този начин се появи Mindcast? Той беше отражение на персоналната ми рецесия и опит да подредя и осмисля себе си по нов метод поради тествания в живота ми преди три-четири години. Търсенето на път ме заведе на фамилни констелации, акашови записи и при разнообразни духовни ментори. Успях да си оказа помощ и пожелах да основа план, който да демонстрира на хората множеството психически подходи, практики, водачи и запаси, с които биха могли да чуят по-ясно истината за себе си. Около четири месеца водих „ Търси се “ и Mindcast редом. Заедно със сигурността и заплатата от „ Търси се “, имах спонсор и Mindcast беше свободен за гледане. Душата ми беше напълно там. „ Търси се “ стартира да страда. Когато завърши, се оказах без спонсор и започнах договаряния с всички малките екрани за подкаста. От Нова телевизия пожелаха да вземат плана. Почти сключихме контракт. И стопираха да се обаждат. Можеш да си ме представиш – майка на две деца, преди малко разведена и напуснала работа. Тотално в нищото. Миналото лято се постановяваше да взимам пари назаем от Силвия Кацарова за заплатите на работещите за Mindcast. Тя ми е доста близка. Знаех, че върша нещо огромно, от което хората имат потребност. Получавах писма с поддръжка и признателност, само че не знаех по какъв начин да продължа и да трансформира задачата си в сполучлив план, който да устоя работещите за него. И какво се случи? Близки ми отвориха очите: „ Нели, ти живееш прелестно! В безценен дом, излизаш със скъпи облекла, чанти и аксесоари. Това единствено в твоето схващане е зануленост. “ Дадох си сметка по какъв начин слагаме етикети от позицията на познатото. Реалността е артикул на личното ни схващане. При мен смяната стартира, щом взех решение, че ще се развеждам. Защо го реши? Отношенията сред хората от време на време се изчерпват и стопират да са вдъхновяващи и зареждащи. Усетих се необичана и необичаща. Можехме да продължаваме да пълним хладилника дружно и да лежим на един диван. Три години работих, с цел да дам късмет на брака ни. Запазвах часове при разнообразни терапевти, някогашният ми брачен партньор идваше с мен, опитахме доста неща. Седемнайсет години не се пускат толкоз елементарно и внезапно. Давам си сметка обаче, че съм опитвала аз. Моята смяна и осъзнаване бяха почнали, доста желаех и той да тръгне с мен по този път... Днес го регистрирам като неточност. Не можеш да караш принудително някого да се трансформира, в случай че не е в неговото време. И по тази причина всички тези опити не проработиха. Но ни дадоха опция да се разделим с обич. Имаше болежка и яд. Всеки ги отработи по собствен метод. Половин година след развода продължихме да вървим всяка седмица на терапевт дружно поради децата. Знаех, че посред ни има притихнал яд, който рефлектира върху тях. Усещах го от негова страна. Вероятно отразяваше мой яд.В един миг споделих – задоволително! Нямам към този момент какво да подреждам. Усетих, че любовта тече. И постоянно ще го обичам като татко на децата ми, като човек, с който съм делила толкоз доста. Но като мъж и жена, подкрепящи се, вдъхновяващи се, се изгубихме. А да живееш с някого, който не те въодушевява, това е просто общуване. Как го обяснихте на синовете ви? Децата имат потребност да се прибират в дом, където ги посрещат с усмивка и където виждат споделеност и обич. Важно им е родителите им да са щастливи, без значение дали са дружно или разграничени. Исках да сме почтени и им казахме истината – фамилията ни е друго от това, в което са живели.
Обясних им, че не си представям любовта по този начин, че би трябвало да са смели, в случай че им се случи някой ден да се почувстват самотни в връзки и пожелаят да си тръгнат. Да поработят първо със себе си. И в случай че не се усещат обичани, да имат свободата да си тръгнат. За тях не беше елементарно, само че получиха родители, които не са дружно от дълг и насила. И знаеш ли, от време на време децата се раждат, с цел да учат уроци и да имат друг образец в фамилиите си. Не можем да знаем кое е най-хубаво за тях, даже да са личните ни деца. Не познаваме пътя на душите им. Тук сме, с цел да ги подкрепим. Родителите ми са разграничени и аз не съм поддържала връзка с татко ми през целия ми живот. Виждала съм го няколко пъти, на 10 години по един път.
Защо напусна „ Търси се “? Изморих се да демонстрирам единствено звездите на България. Всеки от тях идваше, с цел да опише какъв брой е съумял, какъв брой всичко е хубаво, по какъв начин всички сме в целофан и панделка. Осъзнах, че подобен е бил копнежът ми тогава, юношески ентусиазъм нещата да са розови. Сега виждам, че човек е доста по-красив в болката си. И че можеш да обичаш някого, когато познаваш всичките му аспекти. Не е задоволително да е извънреден, с съвършено тяло, съумял и богат. Винаги има и още. През Mindcast открих даже известните персони по нов метод. Те се съгласиха да опишат за рецесиите си, за болката си. И се свързах по нов метод с душите им. Исках да основа пространство и за хората на духа. И по този начин се появи Mindcast? Той беше отражение на персоналната ми рецесия и опит да подредя и осмисля себе си по нов метод поради тествания в живота ми преди три-четири години. Търсенето на път ме заведе на фамилни констелации, акашови записи и при разнообразни духовни ментори. Успях да си оказа помощ и пожелах да основа план, който да демонстрира на хората множеството психически подходи, практики, водачи и запаси, с които биха могли да чуят по-ясно истината за себе си. Около четири месеца водих „ Търси се “ и Mindcast редом. Заедно със сигурността и заплатата от „ Търси се “, имах спонсор и Mindcast беше свободен за гледане. Душата ми беше напълно там. „ Търси се “ стартира да страда. Когато завърши, се оказах без спонсор и започнах договаряния с всички малките екрани за подкаста. От Нова телевизия пожелаха да вземат плана. Почти сключихме контракт. И стопираха да се обаждат. Можеш да си ме представиш – майка на две деца, преди малко разведена и напуснала работа. Тотално в нищото. Миналото лято се постановяваше да взимам пари назаем от Силвия Кацарова за заплатите на работещите за Mindcast. Тя ми е доста близка. Знаех, че върша нещо огромно, от което хората имат потребност. Получавах писма с поддръжка и признателност, само че не знаех по какъв начин да продължа и да трансформира задачата си в сполучлив план, който да устоя работещите за него. И какво се случи? Близки ми отвориха очите: „ Нели, ти живееш прелестно! В безценен дом, излизаш със скъпи облекла, чанти и аксесоари. Това единствено в твоето схващане е зануленост. “ Дадох си сметка по какъв начин слагаме етикети от позицията на познатото. Реалността е артикул на личното ни схващане. При мен смяната стартира, щом взех решение, че ще се развеждам. Защо го реши? Отношенията сред хората от време на време се изчерпват и стопират да са вдъхновяващи и зареждащи. Усетих се необичана и необичаща. Можехме да продължаваме да пълним хладилника дружно и да лежим на един диван. Три години работих, с цел да дам късмет на брака ни. Запазвах часове при разнообразни терапевти, някогашният ми брачен партньор идваше с мен, опитахме доста неща. Седемнайсет години не се пускат толкоз елементарно и внезапно. Давам си сметка обаче, че съм опитвала аз. Моята смяна и осъзнаване бяха почнали, доста желаех и той да тръгне с мен по този път... Днес го регистрирам като неточност. Не можеш да караш принудително някого да се трансформира, в случай че не е в неговото време. И по тази причина всички тези опити не проработиха. Но ни дадоха опция да се разделим с обич. Имаше болежка и яд. Всеки ги отработи по собствен метод. Половин година след развода продължихме да вървим всяка седмица на терапевт дружно поради децата. Знаех, че посред ни има притихнал яд, който рефлектира върху тях. Усещах го от негова страна. Вероятно отразяваше мой яд.В един миг споделих – задоволително! Нямам към този момент какво да подреждам. Усетих, че любовта тече. И постоянно ще го обичам като татко на децата ми, като човек, с който съм делила толкоз доста. Но като мъж и жена, подкрепящи се, вдъхновяващи се, се изгубихме. А да живееш с някого, който не те въодушевява, това е просто общуване. Как го обяснихте на синовете ви? Децата имат потребност да се прибират в дом, където ги посрещат с усмивка и където виждат споделеност и обич. Важно им е родителите им да са щастливи, без значение дали са дружно или разграничени. Исках да сме почтени и им казахме истината – фамилията ни е друго от това, в което са живели.
Обясних им, че не си представям любовта по този начин, че би трябвало да са смели, в случай че им се случи някой ден да се почувстват самотни в връзки и пожелаят да си тръгнат. Да поработят първо със себе си. И в случай че не се усещат обичани, да имат свободата да си тръгнат. За тях не беше елементарно, само че получиха родители, които не са дружно от дълг и насила. И знаеш ли, от време на време децата се раждат, с цел да учат уроци и да имат друг образец в фамилиите си. Не можем да знаем кое е най-хубаво за тях, даже да са личните ни деца. Не познаваме пътя на душите им. Тук сме, с цел да ги подкрепим. Родителите ми са разграничени и аз не съм поддържала връзка с татко ми през целия ми живот. Виждала съм го няколко пъти, на 10 години по един път. Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ