Нов рекорд за най-силно магнитно поле във Вселената
Повърхностите на неутронните звезди имат магнитни полета, по-силни от всичко, което познаваме и можем да си представим. Всички неутронни звезди обаче не са идентични и измерването на тези полета може да бъде предизвикателство. Ново премерване усъвършенства предходния връх с 60%.
Astrophysical Journal Letters оповестява за магнитно поле от 1,6 милиарда тесла в системата Swift J0243.6+6124, което надвишава върха от 1 милиард тесла, подложен през 2020 година Това число съставлява към 150 милиона пъти силата на магнита в най-мощната машина за ядрено-магнитен резонанс в света или 300 милиарда пъти магнита за ледник, в случай че това е определената от вас единица. Звучи още по-впечатляващо като 16 трилиона Гаус.
За да се дефинира тази стойност, Линт Да Конг от Китайския институт по физика на високите сили и екипът, сътворил изследването, изследвали рентгеновия набор на системата, търсейки циклотронни абсорбционни линии по време на мощния й изблик през 2017 година Те употребявали за наблюденията си галактическия телескоп Insight-HXMT. Колкото по-висока е силата на тези линии, толкоз по-силно е полето, належащо за тяхното основаване. В този случай линиите се следят при до 146 keV (кило-електронволт).
Обичайно е неутронните звезди да имат мощни магнитни полета. Няколко са толкоз мощни, че са си спечелили името магнетари. Въпреки това, не постоянно е допустимо да се измерят тези полета от безвредно разстояние.
В случай на близки двойни системи, в това число Swift J0243.6+6124, мощното гравитационно поле на неутронната звезда (най-силното във Вселената, с изключение на черните дупки) изтегля газ от нейната сателитна звезда, образувайки акреционен диск. Плазмата в диска се въздейства както от гравитационните, по този начин и от магнитните полета и пада върху повърхността на неутронната звезда по линиите на магнитното поле, освобождавайки рентгенови лъчи.
Тъй като неутронните звезди се въртят, тези рентгенови лъчи образуват импулси и това се вижда от Земята (не с просто око, схваща се). Електроните, движещи се в магнитното поле, гълтам част от тези рентгенови лъчи в доста по-мощна версия на циклотроните, издигнати на Земята както за съществени проучвания, по този начин и за лъчетерапия. Колкото по-мощно е магнитното поле, толкоз по-високо енергийни рентгенови лъчи могат да всмукват електроните, тъй че най-високата линия на всмукване на сила обезпечава мярка за полето покрай повърхността на звездата.
Свръхсветещи рентгенови пулсари са следени в други галактики, само че Swift J0243.6+6124 е първият открит в Млечния път. Относителната му непосредственост до Земята даде опция на астрономите да тестват хипотезата, че яркостта на тези обекти е разследване от рискови магнитни полета. Линията на усвояване от 146 keV – първата открита от толкоз мощен рентгенов пулсар – даде доказателството, което астрономите търсеха. Полето от 1,6 милиарда тесла, належащо за основаване на линията, също е към 10 пъти по-силно, в сравнение с са пресметнали астрономите, употребявайки няколко непреки техники.
Източник
Astrophysical Journal Letters оповестява за магнитно поле от 1,6 милиарда тесла в системата Swift J0243.6+6124, което надвишава върха от 1 милиард тесла, подложен през 2020 година Това число съставлява към 150 милиона пъти силата на магнита в най-мощната машина за ядрено-магнитен резонанс в света или 300 милиарда пъти магнита за ледник, в случай че това е определената от вас единица. Звучи още по-впечатляващо като 16 трилиона Гаус.
За да се дефинира тази стойност, Линт Да Конг от Китайския институт по физика на високите сили и екипът, сътворил изследването, изследвали рентгеновия набор на системата, търсейки циклотронни абсорбционни линии по време на мощния й изблик през 2017 година Те употребявали за наблюденията си галактическия телескоп Insight-HXMT. Колкото по-висока е силата на тези линии, толкоз по-силно е полето, належащо за тяхното основаване. В този случай линиите се следят при до 146 keV (кило-електронволт).
Обичайно е неутронните звезди да имат мощни магнитни полета. Няколко са толкоз мощни, че са си спечелили името магнетари. Въпреки това, не постоянно е допустимо да се измерят тези полета от безвредно разстояние.
В случай на близки двойни системи, в това число Swift J0243.6+6124, мощното гравитационно поле на неутронната звезда (най-силното във Вселената, с изключение на черните дупки) изтегля газ от нейната сателитна звезда, образувайки акреционен диск. Плазмата в диска се въздейства както от гравитационните, по този начин и от магнитните полета и пада върху повърхността на неутронната звезда по линиите на магнитното поле, освобождавайки рентгенови лъчи.
Тъй като неутронните звезди се въртят, тези рентгенови лъчи образуват импулси и това се вижда от Земята (не с просто око, схваща се). Електроните, движещи се в магнитното поле, гълтам част от тези рентгенови лъчи в доста по-мощна версия на циклотроните, издигнати на Земята както за съществени проучвания, по този начин и за лъчетерапия. Колкото по-мощно е магнитното поле, толкоз по-високо енергийни рентгенови лъчи могат да всмукват електроните, тъй че най-високата линия на всмукване на сила обезпечава мярка за полето покрай повърхността на звездата.
Свръхсветещи рентгенови пулсари са следени в други галактики, само че Swift J0243.6+6124 е първият открит в Млечния път. Относителната му непосредственост до Земята даде опция на астрономите да тестват хипотезата, че яркостта на тези обекти е разследване от рискови магнитни полета. Линията на усвояване от 146 keV – първата открита от толкоз мощен рентгенов пулсар – даде доказателството, което астрономите търсеха. Полето от 1,6 милиарда тесла, належащо за основаване на линията, също е към 10 пъти по-силно, в сравнение с са пресметнали астрономите, употребявайки няколко непреки техники.
Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ