Интелигентността на човечеството тръгна надолу. Защо?
Поумняваме или оглупяваме? Доскоро учените бяха единомислещи - приблизително човечеството става все по-умно - със постоянните темпове на стоманен закон.
Но едно скорошно изследване, оповестено в Intelligence, открива белези на поврат в тази наклонност - от 2004 година спадат междинните резултати от IQ.
Този завой е към момента противоречив. Още по-спорни са някои от теориите, които го изясняват.
Някои приписват явлението на еволюционния резултат от това, че по-умните дами имат по-малко деца.
Друга догадка допуска, че интелигентността на популацията може да спада, тъй като хората в този момент живеят по-дълго, а някои типове просветеност понижават с напредването на възрастта.
Ефектът на Флин
Най-разпространеният метод за оценка на интелигентността е инспекцията на коефициента на просветеност или IQ. В началото е бил типов като междинната стойност на резултатите от теста да са 100 точки въз основата на голяма група хора. Тестовете стават все по-трудни, само че все пак през днешния ден междинните оценки са доста над 100.
От началото на ХХ век или откогато има данни междинните оценки на IQ се усилват по постоянен и предвидим метод - с към 3 точки на 10 години. Това събитие, наречено резултат на Флин (Flynn effect), за пръв път е видяно през 40-те години на предишния век и носи името на професор Джеймс Робърт Флин от Нова Зеландия, който документира феномена и разпространява смисъла му.
Последиците от този резултат са парадоксални:
Средно един живеещ през днешния ден човек ще има коефициент на просветеност 130 по стандартите на 1910 година, което го прави по-интелигентен от 98% от популацията по това време. По същия метод, човек живял през 1910 година ще има коефициент на просветеност 70 по днешните стандарти, резултат, който е задоволително невисок, с цел да се смята, че е с „ умствена назадничавост " в актуалния свят.
И тази наклонност се следи в множеството страни по света.
Тази скица е формирана от холандеца Юге Крейпин (Hugues Crepin). Еволюцията на човешката когнитивна дарба през последните 14 хилядолетия е с форма на хокеен стик и сочи право нагоре най-малко до последните години.
Трудно е да се дефинира до каква степен са правдоподобни такива хипотези поради оскъдните и несигурни данни през вековете. " Голяма част от тях се пробват да сглобяват разнородни данни от предишното ", разяснява Стюарт Ричи (Stuart Ritchie) от Университета в Единбург, Англия. " Ние не сме наясно с историческите трендове [на коефициентите на интелигентност] ".
В най-всеобхватното изследване на резултата Флин, Якоб Питшниг (Jakob Pietschnig) и Мартин Ворачек (Martin Voráček) от Виенския университет преглеждат 271 самостоятелни извадки, включващи 3 987 892 участници, обхващащи интервал от време от 105 години (1909-2013). Те дават доказателства в поддръжка на изказванието, че IQ се усилва доста с течение на времето. Докладът преглежда няколко пояснения за следените покачвания на коефициентите на просветеност на по-добрите обществени условия на публичното обучение и опазване на здравето, както и на подобряването на изхранването на популацията и потреблението на новите технологии.
Долната визуализация демонстрира повишаването на IQ в другите райони на света като започват от времето, откогато има разполагаем данни за избрания район.
Различни измервания на IQ - Pietschnig и Voráček. Различните измервания на коефициента на просветеност, показани на фигурата горе, подхождат на разнообразни видове просветеност.
Fullscale IQ: цялостна просветеност
Crystallized IQ: способността на индивида да развие умения, познания и опит, с цел да отговори на проблемите
Fluid IQ: логичен умения и дарба за решение на проблеми в нови обстановки, без значение от добитите познания
Spatial IQ: дарба за визуализиране на информация за решение на проблемите
Важен и забавен въпрос е какво покачва интелигентността. Наред с естествените пояснения, касаещи по-доброто изхранване и опазване на здравето, играе роля по-честата приложимост на проби за нереалното мислене в образованието. В книгата си " Какво е просветеност?: Отвъд резултата на Флин " (What Is Intelligence?: Beyond the Flynn Effect)на Джеймс Флин открива, че огромна част от растежът на IQ идва от тестванията за нереалното мислене (като прогресивните матрици на Рейвън - образец може да видите под абзаца). Само дребна част от напредъка се дължи на повече информация и познания по математика и лексика. Това наблюдаване поддържа концепцията, че коефициентът на просветеност се покачва от изменящия се метод, по който живеем.
Генетика и просветеност
Влиянието на генетиката при установяване на интелигентността е по едно и също време извънредно значим и спорен въпрос. Основната причина за полемиките е връзката сред раса, генетика и просветеност, както и последствията за политиката за развиване и тъждество. Докато съществува необятен консенсус, че интелигентността зависи по едно и също време от генетиката и факторите на средата, то съотношението сред тех е нестабилно.
През 1994 година Ричард Хернщайн и Чарлз Мъри разгласяват " The Bell Curve ", мощно спорна книга за интелигентността, която изследва разликите в IQ при другите раси в Съединените щати. Убедеността, че IQ се въздейства най-много от наследствени фактори, кара създателите да дадат следните рекомендации на политиците, с цел да се предотврати утежняването на интелигентността на американската нация:
• Правителството на Съединени американски щати би трябвало да отстрани всевъзможни тласъци бедните (с ниско IQ) дами да имат деца, защото по-богатите (с високо IQ) двойки имат по-малко деца.
• Финансирането на просветителни стратегии, ориентирани към поддръжка на бедните и в неравностойно състояние студенти би трябвало да се спре.
• Намаляване на имиграцията в Съединени американски щати.
• Премахване на преференциалните стратегии за избрани незадоволително показани расови групи.
Основните дефекти в проучването на Хернщайн и Мъри са въз основата на техните изказвания, че интелигентността е най-много наследствена и по тази причина е самостоятелна по отношение на времето и средата. Това тяхно главно разбиране генерира причинно-следствена връзка сред IQ и социално-икономически индикатори, като да вземем за пример честото отпадане от учебно заведение, влизане в пандиза, беднотия.
Изследването на Turkheimer et al. (2003) за резултатите на средата върху интелигентността излага съществени възражения против причините и изводите от книгата " The Bell Curve ". Проучването на Търкхаймър сподели, че относителният принос на генетиката и средата в коефициента на просветеност в генетично идентични близнаци е обвързван със социално-икономически статус. Те оповестяват, че " в бедните фамилии 60% от вариациите в IQ се дължат на средата, като приносът на гените е покрай нула, в богатите фамилии, резултатът е съвсем тъкмо противоположен ".
Глобални разлики в IQ
Сравненията на равнището на просветеност сред обособените страни демонстрират огромни разлики сред развитите и разрастващите се страни. Ричард Лин (Richard Lynn) и Тату Ванханен (Tatu Vanhanen) изследват тази област като също са уверени, че коефициентът на просветеност е най-вече унаследен и настояват, че ниският коефициент на просветеност в тези страни е това, което стопира развиването им. В поддръжка на това изказване употребяват съотношенията сред стандарта на живот и цената на IQ. Този извод зависи от посоката на причинно-следствената връзка - в случай че слабото икономическо развиване задържа резултата на Флин и възспира растежа на интелигентността, резултатите от изследването за неоснователни.
Книгата съдържа таблица с данни за междинният коефициент на просветеност за 81 страни, които се основават на разбор на оповестени отчети на научни проучвания в тази област. Въз основа на разбора си създателите стигат до извода, че междинният народен IQ директно корелира с брутния вътрешен артикул на страната.
В книгата си " IQ и световните неравенства " (IQ and Global Inequality) Лин и Ванханен показват и теорията си за повода за разликите сред националните коефициенти на просветеност. Те оферират модел на взаимоотношение сред приемственост и среда, при което високото IQ води до по-добро хранене, обучение и опазване на здравето и по-нататъшно повишение на IQ. Те също по този начин допускат, че националните коефициенти на просветеност като цяло могат да бъдат планувани от расовия състав на страните.
Оценка на междинния коефициент на просветеност в света съгласно Лин и Ванханен:
Методологията на тези проучвания е подложена на съществени рецензии, че няма поредни стандарти на IQ сред обособените страни, както и за метода, по който са получени оценките. Така да вземем за пример, междинният коефициент на просветеност от страни без данни се регистрират като междинна стойност на прилежащи или сравними страни. Освен това, методът, по който извадките са били или включвани или изключвани от техния разбор не е последователен и евентуално въздейства резултатите от тях.
Томас Нечиба (Thomas Nechyba) в публикация в Journal of Economic Literature във връзка горното проучване показва, че създателите нямат даже разумно отношение към въпроса за степента на въздействие на наследствеността върху IQ. Дори в случай че приемем, че 80% от IQ е наследствено, цялата следената разлика в IQ може да се генерира от средата, а не от генетиката.
" Да разгледаме да вземем за пример вид растение, чийто размер 80% зависи от наследствеността. Ако се отгледат генетично идентични семена на това растение в два имота при едни и същи начални условия на почвата и по-късно да се тори единствено единия имот, трагичните разлики във височината на растенията, които се появяват, ще бъдат напълно провокирани от околната среда, без значение от огромния дял на наследствения фактор за височината на растенията. Фактът, че някои страни имат ниски резултати на тестванията за просветеност спрямо други, не може да каже нищо за степента, в която IQ резултатите са авансово генетично избрани или степента, в която те ще се трансформират при разнообразни условия. Развитите страни може просто да са като растенията, които са получили по-рано тор по аргументи, които нямат нищо общо с IQ " - отбелязва Нечиба.
" Безразборните изказвания, до които стигат създателите, се основават на много слаби статистически доказателства и съмнителни догатки и в най-хубавия случай наподобяват неправилни, а в случай че ги приемете съществено, те могат да станат много рискови " - заключва Томас Нечиба.
Ефектът на Флин се обръща
Група откриватели счита, че резултатът на Флин е достигнал точката на засищане и нови данни сочат, че интелигентността на популацията спада, написа NewScientist.
От 2004 година учените виждат поврат в непрекъсната наклонност на повишение в междинните резултати от IQ. " Намалението е с към 7 до 10 точки на IQ на столетие ", разяснява Майкъл Уудли (Michael Woodley) от Свободния университет в Брюксел, Белгия.
Уудли и някои други допускат, че по-образованите хора в западните страни имат по-малко деца от останалата част от популацията, което понижава интелигентността потомство след потомство, т.е. съгласно него генетиката е определяща за когнитивните качества.
Авторите на новото проучване, оповестено в Intelligence считат, че защото хората в този момент живеят по-дълго, а някои типове просветеност понижават с напредването на възрастта, това ще снижи междинното равнище на просветеност.
Част от казуса е, че тестванията за просветеност се трансформират с течение на времето.
Робин Морис (Robin Morris) от Кингс Колидж Лондон и сътрудниците му са намерили метод да се оправят с това, като разбият старите проби за просветеност на разнообразни категории съставни елементи, които са по-лесни за съпоставяне.
Екипът на Морис преглежда повече от 1750 разнообразни видове проби за просветеност от 1972 година насам и ги разделят на два типа подтестове: такива, които мерят краткосрочната памет и такива, които правят оценка работната памет на индивида.
Работната памет е способността да се съхранява информация за обработка, мотивация и взимане на решения. За разлика от краткосрочната памет, тя е пространството, в което може да се манипулира информацията, а освен се съхранява и повтаря.
Когато учените наблюдават по какъв начин хората са правили такива проби през годините, те виждат явен модел. Докато резултатите от краткосрочната памет са се повишавали в сходство с резултата на Флин, способността на работната памет понижава, което допуска, че този тип просветеност може да е отговорен за обрата в наклонността на равнището на просветеност.
Ефект на възрастта?
Припомнянето на нещо в кратковременен проект е по-лесно, в сравнение с да се резервира в работната памет, което изисква по-сложни интелектуални принадлежности на запазване, акцентира Морис.
Но екипът му отбелязва още една наклонност в старите проби за просветеност: увеличение на каузи на хората, които се явяват на тези проби след 60-годишна възраст. Известно е, че работната памет понижава с възрастта, до момента в който краткосрочната памет нормално се резервира. В проучването си, екипът на Морис написа, че хората над 60-годишна възраст може частично да са виновни за спада в оценките на работната памет в по-развитите страни.
" Идеята, че повода може да е застаряването на популацията, е забавна и може да бъде опция на постоянно предлаганите, само че едва емпирично подкрепени хипотези на селективния модел на плодовитост ", изяснява Якоб Питшниг. " Това е нова догадка, която наподобява правдоподобно и има смисъл ".
Но и той, и Ричи, означават, че са нужни още проби на тази концепция, като се преглеждат детайли на интелигентността, чийто крах с възрастта е добре открит, като време за обработка и скорост на реакция.
Дотогава обаче Ричи предизвестява, че концепцията за обрата на коефициентите на просветеност би трябвало да се третира със песимизъм: " Това са спекулативни неща и всеки, който прави заключения от това, рискува ".
Източник: НаукаOFFNews
Но едно скорошно изследване, оповестено в Intelligence, открива белези на поврат в тази наклонност - от 2004 година спадат междинните резултати от IQ.
Този завой е към момента противоречив. Още по-спорни са някои от теориите, които го изясняват.
Някои приписват явлението на еволюционния резултат от това, че по-умните дами имат по-малко деца.
Друга догадка допуска, че интелигентността на популацията може да спада, тъй като хората в този момент живеят по-дълго, а някои типове просветеност понижават с напредването на възрастта.
Ефектът на Флин
Най-разпространеният метод за оценка на интелигентността е инспекцията на коефициента на просветеност или IQ. В началото е бил типов като междинната стойност на резултатите от теста да са 100 точки въз основата на голяма група хора. Тестовете стават все по-трудни, само че все пак през днешния ден междинните оценки са доста над 100.
От началото на ХХ век или откогато има данни междинните оценки на IQ се усилват по постоянен и предвидим метод - с към 3 точки на 10 години. Това събитие, наречено резултат на Флин (Flynn effect), за пръв път е видяно през 40-те години на предишния век и носи името на професор Джеймс Робърт Флин от Нова Зеландия, който документира феномена и разпространява смисъла му.
Последиците от този резултат са парадоксални:
Средно един живеещ през днешния ден човек ще има коефициент на просветеност 130 по стандартите на 1910 година, което го прави по-интелигентен от 98% от популацията по това време. По същия метод, човек живял през 1910 година ще има коефициент на просветеност 70 по днешните стандарти, резултат, който е задоволително невисок, с цел да се смята, че е с „ умствена назадничавост " в актуалния свят.
И тази наклонност се следи в множеството страни по света.
Тази скица е формирана от холандеца Юге Крейпин (Hugues Crepin). Еволюцията на човешката когнитивна дарба през последните 14 хилядолетия е с форма на хокеен стик и сочи право нагоре най-малко до последните години.
Трудно е да се дефинира до каква степен са правдоподобни такива хипотези поради оскъдните и несигурни данни през вековете. " Голяма част от тях се пробват да сглобяват разнородни данни от предишното ", разяснява Стюарт Ричи (Stuart Ritchie) от Университета в Единбург, Англия. " Ние не сме наясно с историческите трендове [на коефициентите на интелигентност] ".
В най-всеобхватното изследване на резултата Флин, Якоб Питшниг (Jakob Pietschnig) и Мартин Ворачек (Martin Voráček) от Виенския университет преглеждат 271 самостоятелни извадки, включващи 3 987 892 участници, обхващащи интервал от време от 105 години (1909-2013). Те дават доказателства в поддръжка на изказванието, че IQ се усилва доста с течение на времето. Докладът преглежда няколко пояснения за следените покачвания на коефициентите на просветеност на по-добрите обществени условия на публичното обучение и опазване на здравето, както и на подобряването на изхранването на популацията и потреблението на новите технологии.
Долната визуализация демонстрира повишаването на IQ в другите райони на света като започват от времето, откогато има разполагаем данни за избрания район.
Различни измервания на IQ - Pietschnig и Voráček. Различните измервания на коефициента на просветеност, показани на фигурата горе, подхождат на разнообразни видове просветеност.
Fullscale IQ: цялостна просветеност
Crystallized IQ: способността на индивида да развие умения, познания и опит, с цел да отговори на проблемите
Fluid IQ: логичен умения и дарба за решение на проблеми в нови обстановки, без значение от добитите познания
Spatial IQ: дарба за визуализиране на информация за решение на проблемите
Важен и забавен въпрос е какво покачва интелигентността. Наред с естествените пояснения, касаещи по-доброто изхранване и опазване на здравето, играе роля по-честата приложимост на проби за нереалното мислене в образованието. В книгата си " Какво е просветеност?: Отвъд резултата на Флин " (What Is Intelligence?: Beyond the Flynn Effect)на Джеймс Флин открива, че огромна част от растежът на IQ идва от тестванията за нереалното мислене (като прогресивните матрици на Рейвън - образец може да видите под абзаца). Само дребна част от напредъка се дължи на повече информация и познания по математика и лексика. Това наблюдаване поддържа концепцията, че коефициентът на просветеност се покачва от изменящия се метод, по който живеем.
Генетика и просветеност
Влиянието на генетиката при установяване на интелигентността е по едно и също време извънредно значим и спорен въпрос. Основната причина за полемиките е връзката сред раса, генетика и просветеност, както и последствията за политиката за развиване и тъждество. Докато съществува необятен консенсус, че интелигентността зависи по едно и също време от генетиката и факторите на средата, то съотношението сред тех е нестабилно.
През 1994 година Ричард Хернщайн и Чарлз Мъри разгласяват " The Bell Curve ", мощно спорна книга за интелигентността, която изследва разликите в IQ при другите раси в Съединените щати. Убедеността, че IQ се въздейства най-много от наследствени фактори, кара създателите да дадат следните рекомендации на политиците, с цел да се предотврати утежняването на интелигентността на американската нация:
• Правителството на Съединени американски щати би трябвало да отстрани всевъзможни тласъци бедните (с ниско IQ) дами да имат деца, защото по-богатите (с високо IQ) двойки имат по-малко деца.
• Финансирането на просветителни стратегии, ориентирани към поддръжка на бедните и в неравностойно състояние студенти би трябвало да се спре.
• Намаляване на имиграцията в Съединени американски щати.
• Премахване на преференциалните стратегии за избрани незадоволително показани расови групи.
Основните дефекти в проучването на Хернщайн и Мъри са въз основата на техните изказвания, че интелигентността е най-много наследствена и по тази причина е самостоятелна по отношение на времето и средата. Това тяхно главно разбиране генерира причинно-следствена връзка сред IQ и социално-икономически индикатори, като да вземем за пример честото отпадане от учебно заведение, влизане в пандиза, беднотия.
Изследването на Turkheimer et al. (2003) за резултатите на средата върху интелигентността излага съществени възражения против причините и изводите от книгата " The Bell Curve ". Проучването на Търкхаймър сподели, че относителният принос на генетиката и средата в коефициента на просветеност в генетично идентични близнаци е обвързван със социално-икономически статус. Те оповестяват, че " в бедните фамилии 60% от вариациите в IQ се дължат на средата, като приносът на гените е покрай нула, в богатите фамилии, резултатът е съвсем тъкмо противоположен ".
Глобални разлики в IQ
Сравненията на равнището на просветеност сред обособените страни демонстрират огромни разлики сред развитите и разрастващите се страни. Ричард Лин (Richard Lynn) и Тату Ванханен (Tatu Vanhanen) изследват тази област като също са уверени, че коефициентът на просветеност е най-вече унаследен и настояват, че ниският коефициент на просветеност в тези страни е това, което стопира развиването им. В поддръжка на това изказване употребяват съотношенията сред стандарта на живот и цената на IQ. Този извод зависи от посоката на причинно-следствената връзка - в случай че слабото икономическо развиване задържа резултата на Флин и възспира растежа на интелигентността, резултатите от изследването за неоснователни.
Книгата съдържа таблица с данни за междинният коефициент на просветеност за 81 страни, които се основават на разбор на оповестени отчети на научни проучвания в тази област. Въз основа на разбора си създателите стигат до извода, че междинният народен IQ директно корелира с брутния вътрешен артикул на страната.
В книгата си " IQ и световните неравенства " (IQ and Global Inequality) Лин и Ванханен показват и теорията си за повода за разликите сред националните коефициенти на просветеност. Те оферират модел на взаимоотношение сред приемственост и среда, при което високото IQ води до по-добро хранене, обучение и опазване на здравето и по-нататъшно повишение на IQ. Те също по този начин допускат, че националните коефициенти на просветеност като цяло могат да бъдат планувани от расовия състав на страните.
Оценка на междинния коефициент на просветеност в света съгласно Лин и Ванханен:
Методологията на тези проучвания е подложена на съществени рецензии, че няма поредни стандарти на IQ сред обособените страни, както и за метода, по който са получени оценките. Така да вземем за пример, междинният коефициент на просветеност от страни без данни се регистрират като междинна стойност на прилежащи или сравними страни. Освен това, методът, по който извадките са били или включвани или изключвани от техния разбор не е последователен и евентуално въздейства резултатите от тях.
Томас Нечиба (Thomas Nechyba) в публикация в Journal of Economic Literature във връзка горното проучване показва, че създателите нямат даже разумно отношение към въпроса за степента на въздействие на наследствеността върху IQ. Дори в случай че приемем, че 80% от IQ е наследствено, цялата следената разлика в IQ може да се генерира от средата, а не от генетиката.
" Да разгледаме да вземем за пример вид растение, чийто размер 80% зависи от наследствеността. Ако се отгледат генетично идентични семена на това растение в два имота при едни и същи начални условия на почвата и по-късно да се тори единствено единия имот, трагичните разлики във височината на растенията, които се появяват, ще бъдат напълно провокирани от околната среда, без значение от огромния дял на наследствения фактор за височината на растенията. Фактът, че някои страни имат ниски резултати на тестванията за просветеност спрямо други, не може да каже нищо за степента, в която IQ резултатите са авансово генетично избрани или степента, в която те ще се трансформират при разнообразни условия. Развитите страни може просто да са като растенията, които са получили по-рано тор по аргументи, които нямат нищо общо с IQ " - отбелязва Нечиба.
" Безразборните изказвания, до които стигат създателите, се основават на много слаби статистически доказателства и съмнителни догатки и в най-хубавия случай наподобяват неправилни, а в случай че ги приемете съществено, те могат да станат много рискови " - заключва Томас Нечиба.
Ефектът на Флин се обръща
Група откриватели счита, че резултатът на Флин е достигнал точката на засищане и нови данни сочат, че интелигентността на популацията спада, написа NewScientist.
От 2004 година учените виждат поврат в непрекъсната наклонност на повишение в междинните резултати от IQ. " Намалението е с към 7 до 10 точки на IQ на столетие ", разяснява Майкъл Уудли (Michael Woodley) от Свободния университет в Брюксел, Белгия.
Уудли и някои други допускат, че по-образованите хора в западните страни имат по-малко деца от останалата част от популацията, което понижава интелигентността потомство след потомство, т.е. съгласно него генетиката е определяща за когнитивните качества.
Авторите на новото проучване, оповестено в Intelligence считат, че защото хората в този момент живеят по-дълго, а някои типове просветеност понижават с напредването на възрастта, това ще снижи междинното равнище на просветеност.
Част от казуса е, че тестванията за просветеност се трансформират с течение на времето.
Робин Морис (Robin Morris) от Кингс Колидж Лондон и сътрудниците му са намерили метод да се оправят с това, като разбият старите проби за просветеност на разнообразни категории съставни елементи, които са по-лесни за съпоставяне.
Екипът на Морис преглежда повече от 1750 разнообразни видове проби за просветеност от 1972 година насам и ги разделят на два типа подтестове: такива, които мерят краткосрочната памет и такива, които правят оценка работната памет на индивида.
Работната памет е способността да се съхранява информация за обработка, мотивация и взимане на решения. За разлика от краткосрочната памет, тя е пространството, в което може да се манипулира информацията, а освен се съхранява и повтаря.
Когато учените наблюдават по какъв начин хората са правили такива проби през годините, те виждат явен модел. Докато резултатите от краткосрочната памет са се повишавали в сходство с резултата на Флин, способността на работната памет понижава, което допуска, че този тип просветеност може да е отговорен за обрата в наклонността на равнището на просветеност.
Ефект на възрастта?
Припомнянето на нещо в кратковременен проект е по-лесно, в сравнение с да се резервира в работната памет, което изисква по-сложни интелектуални принадлежности на запазване, акцентира Морис.
Но екипът му отбелязва още една наклонност в старите проби за просветеност: увеличение на каузи на хората, които се явяват на тези проби след 60-годишна възраст. Известно е, че работната памет понижава с възрастта, до момента в който краткосрочната памет нормално се резервира. В проучването си, екипът на Морис написа, че хората над 60-годишна възраст може частично да са виновни за спада в оценките на работната памет в по-развитите страни.
" Идеята, че повода може да е застаряването на популацията, е забавна и може да бъде опция на постоянно предлаганите, само че едва емпирично подкрепени хипотези на селективния модел на плодовитост ", изяснява Якоб Питшниг. " Това е нова догадка, която наподобява правдоподобно и има смисъл ".
Но и той, и Ричи, означават, че са нужни още проби на тази концепция, като се преглеждат детайли на интелигентността, чийто крах с възрастта е добре открит, като време за обработка и скорост на реакция.
Дотогава обаче Ричи предизвестява, че концепцията за обрата на коефициентите на просветеност би трябвало да се третира със песимизъм: " Това са спекулативни неща и всеки, който прави заключения от това, рискува ".
Източник: НаукаOFFNews
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ