Потребителското доверие на българина е паднало с над 10% в

Потребителското доверие на българина е паднало с над 10% спрямо юли и на процедура е съвсем равно на това, което българинът е имал при започване на 2011 година в разгара на рецесията, демонстрират данните на Национален статистически институт.

Населението в селата у нас сега е по-песимистично настроено даже спрямо преди десетина години, само че и градското няма доста положителни упования за близкото бъдеще. Хората дават по-ниска оценка за общото икономическо положение на страната, в сравнение с са имали преди десетина години, а упованията им за околните 12 месеца са по-негативни от тези, които са имали директно откакто рецесията се развихри и засегна и България.

От началото на пандемията до момента е имало две талази на възторг във връзка с идното закупуване на по-скъпи артикули като коли и жилища или разходи за поправки и усъвършенствания на дома. Едната е била през есента на 2020 година, а другата - това лято. Последното изследване от октомври обаче демонстрира, че тези проекти са се изпарили. Една от аргументите за отсрочване на проектите за огромни покупки са инфлационните упования - те са доста високи и се ускорява делът на хората, които считат, че инфлацията ще е толкоз висока, колкото е в този момент, най-малко още 12 месеца. Съответно и упованията за възстановяване на финансовото положение на семействата вървят надолу.

Очакванията за повишение на безработицата през идната година са съвсем толкоз високи, колкото са били преди десетина години, и са двойно по-високи, в сравнение с са били в навечерието на пандемията. Това става на фона на равнища на безработицата, съвсем като тези в навечерието на пандемията, само че общият потребителски скептицизъм явно въздейства и на тези настройки.