Кристофор Павлов: Най-високи темпове на растеж през 2020 г. очаквам в услугите
" Потребителските разноски на семействата остават главен мотор на растежа ", споделя Кристофор Павлов, основен икономист на Уникредит Булбанк
© Юлия Лазарова Каква е прогнозата ви за развиването на стопанската система през 2020 година по отношение на 2019 година?
Очаквам леко закъснение на растежа до 3% през 2020 година по отношение на 3.7% за 2019 година Две са аргументите за това. Първо, едва закъснение в темповете на напредък на износа, заради предвижданото в световния ни сюжет в допълнение закъснение на стопанските системи на развитите страни. Това включва и някои от най-важните ни търговски сътрудници от еврозоната.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Второ, забавянето на темповете, с които българската стопанска система основава нови работни места, ще докара и до закъснение растежа на Брутният вътрешен продукт. След като доближи цялостна претовареност в края на 2018 година, стопанската система доближава момента, в който броят на работните места ще доближи най-високата си точка от сегашния цикъл на агресия, след което заетостта ще стартира да понижава заради рекордно високите темпове, с които застарява и понижава популацията в трудоспособна възраст. С това един значим фактор, който поддържаше растежа през последните години, ще се изчерпа, което ще докара до закъснение на потреблението, а с това и на растежа на действителния Брутният вътрешен продукт.
Най-високи темпове на напредък през 2020 година чакам в бранша на услугите и изключително в строителството. Тъй като външното търсене ще продължи да отслабва, забавянето на стопанската система ще пристигна от бранш произвеждане. Това ще засегне в по-голяма степен секторите, произвеждащи капиталови артикули, до момента в който темповете на напредък в секторите, произвеждащи потребителски артикули, чакам да останат без особена смяна.
Тази прогноза се основава на догатката, че забавянето, което чакам измежду някои от нашите съществени търговски сътрудници в Европа, ще се дължи най-много на по-слабия експорт, до момента в който потребителските разноски на семействата в еврозоната ще останат устойчиви и ще продължат да нарастват с темпове близки до тези, следени през миналата година.
Като се има поради, че популацията на България понижава с едни от най-бързите темпове в света, растеж на Брутният вътрешен продукт от 3% ще подхожда на растеж на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията от малко под 4%. Това е стойност, близка до най-високите предстоящи равнища за този индикатор измежду страните от ЦИЕ през 2020 година, както и покрай тази, предстояща за Китай да вземем за пример. По сходство на протичащото се в последните няколко години темповете на напредък на компенсацията на наетите ще са по-високи от темповете на повишаване на облагите на фирмите, с което делът на хората на труда от основаната в стопанската система добавена стойност ще продължи постепенно да нараства, като все пак остава по-нисък от междинните равнища, следени в Европейски Съюз.
Това значи, че растежът ще се резервира относително висок и през идната година, защото предстоящият растеж на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията от малко под 4% в България се случва в подтекста на предстоящо закъснение на растежа на международната стопанска система през 2020 година до 2.7%, което е най-ниската стойност в интервала след 2008 година Най-вероятно растежът ще се окаже и една концепция по-включващ. Тоест може да чакаме въпреки и непретенциозно възстановяване на някои от индикаторите за беднотия и обществено изключване, без това да трансформира огромната картина, в която България остава на едни от най-неблагоприятните позиции в Европейски Съюз, що се отнася до неравенството в приходите и каузи на хората, изложени на риск от беднотия.
Кои ще са моторите на растежа?
Потребителските разноски на семействата остават главен мотор на растежа. Все отново чакам известно закъснение в растежа на потребителските разноски, защото скоростта, с която стопанската система основава нови работни места, ще се забави. Потреблението ще продължи да получава поддръжка от повишаването на заплатите в обществения бранш, което в подтекста на дефицита на работна мощ ще се придвижи и в частния бранш.
Все отново темповете, с които нарастват разноските за труд в частния бранш, евентуално ще се окажат малко по-ниски от тези в обществения. Две са главните аргументи за това. Първо, под натиска на работодателите държавното управление се отхвърли от нарастването на минималните прагове по браншове на стопанската система и категории личен състав, които се употребяват за потребностите на изчисляването на социално-осигурителните заплащания. На второ място, забавянето на външното търсене ще докара до по-нисък растеж на търсенето на работна мощ в някои експортно насочени браншове. Тъй като спадът на външното търсене ще бъде непретенциозен, цената на труда в тези браншове ще продължи да нараства, само че въпреки всичко известно закъснение на темповете на напредък на заплатите в някои браншове, произвеждащи артикули за експорт, наподобява евентуално.
В случай че забавянето на външното търсене се окаже кратковременно и едва (така както нашият главен сюжет предвижда), не чакам фирмите в засегнатите браншове да пристъпят към освобождение на личен състав, защото освобождението и назначението на личен състав е обвързвано с известни еднократни разноски, които компаниите ще желаят да си спестят, поради на предстоящото последователно възобновяване на външното търсене през 2021 година Освен това дефицитът на работна мощ към този момент се трансформира в една от главните спънки, ограничаващи агресия на фирмите, което ще направи последните по-внимателни при вземането на решения за уволнение на служащи за по-ниски разноски.
Инвестициите в строителство на жилища ще продължат да нарастват, като, съдейки от данните за размера на започнатото ново строителство, евентуално ще са нужни още най-малко година-две, с цел да доближат най-високите си стойности за сегашния цикъл на пазара на жилища. С наближаването на края на настоящия интервал на обмисляне усвояването на средствата от Европейски Съюз и инфраструктурното строителство също ще продължат да нарастват, като евентуално ще бъдат по-високи във всяка от идните три години.
Какво може да се чака на пазара на труда през 2020 година поради рекордно ниската безработица, продължаващия растеж на заплатите и на заетостта, които засича статистиката досега?
В момента разноските за труд нарастват с темпове по-високи от продуктивността на труда. Това не е нещо ново и България не е изолиран случай, защото сходна наклонност е в ход в множеството страни от ЦИЕ. Тази наклонност е в основата на по-високите темпове, с които нараства компенсацията на наетите по отношение на облагите на фирмите в основания Брутният вътрешен продукт, което от своя страна води до увеличение на каузи на хората на труда в основания Брутният вътрешен продукт. Това е част от позитивен сюжет, защото в България делът на служащите от основания Брутният вътрешен продукт към момента е по-нисък от следените междинни стойности в Европа. Така да вземем за пример през 2018 година делът на компенсацията на заетите от основания Брутният вътрешен продукт в България е 44%, до момента в който в Европейски Съюз е на равнище 48%.
Няма индикация тази наклонност да е съпровождана и с някакъв спад на ценовата конкурентоспособност на стопанската система, защото България сега генерира обилни остатъци по настоящата сметка. Няма и индикации високите разноски за труд да водят до рисково увеличение на инфлацията. През последните три години разноските за труд нарастват с към 10% приблизително на година, до момента в който в това време средногодишната базисна инфлация остава ниска (-1% през 2017 година, 2% през 2018 година и 2.1% през 2019 г.). Всичко това сочи, че към този момент изпреварващите темпове на растеж на разноските за труд по отношение на продуктивността не водят до появяването на някакви несъответствия, които съставляват непосредствена опасност за стопанската система.
Това ме кара да мисля, че разноските за труд в България ще продължат да нарастват с темпове по-високи от тези на продуктивността най-малко още няколко години. Това няма да продължи безпределно, тъй като рано или късно облагите ще намалеят до степен, която ще накара фирмите да редуцират вложенията и разноските за труд, като по този метод ще се стигне до последователно изстудяване на стопанската система вследствие на действието на цикличните сили.
Може ли да се чака вътрешното търсене да продължи да пораства и следващата година с високи темпове или е достигната самобитна точка на засищане?
При липса на значими външни шокове или неточности в провежданата стопанска политика чакам вътрешното търсене да продължи да нараства. Вярно е, че запасите за увеличение на заетостта понижават, само че въпреки всичко считам, че въпреки и едва, заетостта ще продължи да нараства още известно време. Нека напомня, че преди една година преобладаващите упования бяха, че темповете, с които нараства заетостта, се забавят и вследствие на това растежът на Брутният вътрешен продукт следва също да се забави. Вместо това икономическият напредък през 2019 година се форсира по отношение на 2018 година, а пазарът на труда регистрира втория максимален годишен растеж на заетостта от началото на сегашния цикъл на агресия. И всичко това се случи макар спада във външното търсене, което най-добре се илюстрира от забавянето на еврозоната до предстоящ 1.2% растеж през 2019 година по отношение на 1.9%, регистрирани година по-рано.
Според мен има още запаси за увеличение на заетостта, изключително в северната част на страната, където доста райони остават мъчно налични заради доста огромното закъснение в построяването на свързваща инфраструктура. Макар и постепенно през идващите години това ще се трансформира и по този начин една значима спънка пред ускорение на растежа последователно ще губи значение.
Увеличаване на вложенията в пътища и друга обществена инфраструктура наподобява доста евентуално през идващите няколко години и заради наближаването на края на сегашния интервал на обмисляне на средствата от Европейски Съюз. Всичко това ще способства и за повече вложения от страна на частния бранш, защото в изискванията на забележителен остатък на националните спестявания над националните вложения (които наред с паричните тласъци, предоставяни от ЕЦБ, са в основата на изобилната ликвидност и ниските лихви в българското стопанство) вложенията на обществения бранш притеглят спомагателни частни вложения, а не ги изтласкват.
Може ли да посочите трите външни и трите вътрешни риска, които биха трансформирали базовия сюжет в прогнозата ви?
По-остро протичащо закъснение на развитите стопански системи и изключително на основни за нашия експорт страни от еврозоната е главният външен риск за нашия главен макроикономически сюжет.
На второ място, ескалация на напрежението в Близкия изток може да докара до внезапно увеличение цените на горивата. Това е потрес с евентуално мощно отрицателни последствия за всички страни, които внасят обилни количества първоначални енергийни запаси, в това число и за България. Нашите оценки сочат, че увеличение на цените на суровия нефт с 10 щатски $ за барел ще докара до увеличение на потребителските цени с 0.8% и до понижаване на действителния растеж на Брутният вътрешен продукт с към 1%, като този резултат ще се материализира с лаг от една година.
Нова огромна рецесия на международната стопанска система по сходство на тази от 2008 година не може да се изключва изцяло. Голям е броят на стопанските системи, както развити, по този начин и разрастващи се, които наподобяват уязвими заради високите цени на недвижимостите. В огромен брой развити стопански системи се следят доста високи равнища на частен дълг. Цените на акциите в Съединени американски щати са във втория си най-скъп интервал за последните близо 100 и петдесет години. Само за последната година водещите показатели на пазарите на акции в Съединени американски щати регистрираха растежи над 20% (при към 7% средногодишно в дълготраен план) при липса на някакво доста възстановяване във фундамента на стопанската система. Напротив, конкуренцията в редица браншове на американската стопанска система понижава, което в последна сметка в допълнение изостря неравенствата и лимитира вложенията и растежа. След прочут спад несъответствията във външната търговия, които бяха в основата на световната икономическа и финансова рецесия през 2008 – 2009 година, още веднъж нарастват. Всичко това се случва на фона на задълбочаващо се съмнение на все по-голяма част от жителите в редица развити и разрастващи се стопански системи към претекстовете и дейностите на ръководещите елити.
Основният вътрешен риск за нашия сюжет в кратковременен проект е обвързван с проектите за строителство на нова обществена инфраструктура. Ако се окаже, че предстоящите размери строителство на нова инфраструктура не могат да бъдат достигнати, има риск за икономическия напредък. Върху българското стопанство би се отразило закъснение на плануваните вложения за възстановяване на транспортната съгласуваност на Северна България. Тук два плана са от главно значение – довършването на автомагистрала " Хемус " и построяването на високоскоростния път сред Ботевград и Видин.
Основният източник на накърнимост за българското стопанство съгласно мен произтича от прекалено бързото увеличение на цените на недвижимостите. Въпреки че към момента сме надалеч от равнищата, следени през 2008 година, на пазара на жилища в София и някои от най-големите градове се следи забележителен дял надценени жилища. Причината да не слагам този риск преди всичко е, че съгласно мен вероятността този риск да се материализира през идващите дванадесет месеца е относително дребна. В средносрочен проект обаче за мен това е сериозен риск. Ще продължим да следим деликатно темповете, с които нарастват цените на жилищата, и ако не се стигне до усмиряване на цените, ще предприемем отрицателна проверка на главния ни сюжет.
Въпросите зададе Лилия Игнатова, а отговорите са получени писмено
© Юлия Лазарова Каква е прогнозата ви за развиването на стопанската система през 2020 година по отношение на 2019 година?
Очаквам леко закъснение на растежа до 3% през 2020 година по отношение на 3.7% за 2019 година Две са аргументите за това. Първо, едва закъснение в темповете на напредък на износа, заради предвижданото в световния ни сюжет в допълнение закъснение на стопанските системи на развитите страни. Това включва и някои от най-важните ни търговски сътрудници от еврозоната.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Второ, забавянето на темповете, с които българската стопанска система основава нови работни места, ще докара и до закъснение растежа на Брутният вътрешен продукт. След като доближи цялостна претовареност в края на 2018 година, стопанската система доближава момента, в който броят на работните места ще доближи най-високата си точка от сегашния цикъл на агресия, след което заетостта ще стартира да понижава заради рекордно високите темпове, с които застарява и понижава популацията в трудоспособна възраст. С това един значим фактор, който поддържаше растежа през последните години, ще се изчерпа, което ще докара до закъснение на потреблението, а с това и на растежа на действителния Брутният вътрешен продукт.
Най-високи темпове на напредък през 2020 година чакам в бранша на услугите и изключително в строителството. Тъй като външното търсене ще продължи да отслабва, забавянето на стопанската система ще пристигна от бранш произвеждане. Това ще засегне в по-голяма степен секторите, произвеждащи капиталови артикули, до момента в който темповете на напредък в секторите, произвеждащи потребителски артикули, чакам да останат без особена смяна.
Тази прогноза се основава на догатката, че забавянето, което чакам измежду някои от нашите съществени търговски сътрудници в Европа, ще се дължи най-много на по-слабия експорт, до момента в който потребителските разноски на семействата в еврозоната ще останат устойчиви и ще продължат да нарастват с темпове близки до тези, следени през миналата година.
Като се има поради, че популацията на България понижава с едни от най-бързите темпове в света, растеж на Брутният вътрешен продукт от 3% ще подхожда на растеж на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията от малко под 4%. Това е стойност, близка до най-високите предстоящи равнища за този индикатор измежду страните от ЦИЕ през 2020 година, както и покрай тази, предстояща за Китай да вземем за пример. По сходство на протичащото се в последните няколко години темповете на напредък на компенсацията на наетите ще са по-високи от темповете на повишаване на облагите на фирмите, с което делът на хората на труда от основаната в стопанската система добавена стойност ще продължи постепенно да нараства, като все пак остава по-нисък от междинните равнища, следени в Европейски Съюз.
Това значи, че растежът ще се резервира относително висок и през идната година, защото предстоящият растеж на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията от малко под 4% в България се случва в подтекста на предстоящо закъснение на растежа на международната стопанска система през 2020 година до 2.7%, което е най-ниската стойност в интервала след 2008 година Най-вероятно растежът ще се окаже и една концепция по-включващ. Тоест може да чакаме въпреки и непретенциозно възстановяване на някои от индикаторите за беднотия и обществено изключване, без това да трансформира огромната картина, в която България остава на едни от най-неблагоприятните позиции в Европейски Съюз, що се отнася до неравенството в приходите и каузи на хората, изложени на риск от беднотия.
Кои ще са моторите на растежа?
Потребителските разноски на семействата остават главен мотор на растежа. Все отново чакам известно закъснение в растежа на потребителските разноски, защото скоростта, с която стопанската система основава нови работни места, ще се забави. Потреблението ще продължи да получава поддръжка от повишаването на заплатите в обществения бранш, което в подтекста на дефицита на работна мощ ще се придвижи и в частния бранш.
Все отново темповете, с които нарастват разноските за труд в частния бранш, евентуално ще се окажат малко по-ниски от тези в обществения. Две са главните аргументи за това. Първо, под натиска на работодателите държавното управление се отхвърли от нарастването на минималните прагове по браншове на стопанската система и категории личен състав, които се употребяват за потребностите на изчисляването на социално-осигурителните заплащания. На второ място, забавянето на външното търсене ще докара до по-нисък растеж на търсенето на работна мощ в някои експортно насочени браншове. Тъй като спадът на външното търсене ще бъде непретенциозен, цената на труда в тези браншове ще продължи да нараства, само че въпреки всичко известно закъснение на темповете на напредък на заплатите в някои браншове, произвеждащи артикули за експорт, наподобява евентуално.
В случай че забавянето на външното търсене се окаже кратковременно и едва (така както нашият главен сюжет предвижда), не чакам фирмите в засегнатите браншове да пристъпят към освобождение на личен състав, защото освобождението и назначението на личен състав е обвързвано с известни еднократни разноски, които компаниите ще желаят да си спестят, поради на предстоящото последователно възобновяване на външното търсене през 2021 година Освен това дефицитът на работна мощ към този момент се трансформира в една от главните спънки, ограничаващи агресия на фирмите, което ще направи последните по-внимателни при вземането на решения за уволнение на служащи за по-ниски разноски.
Инвестициите в строителство на жилища ще продължат да нарастват, като, съдейки от данните за размера на започнатото ново строителство, евентуално ще са нужни още най-малко година-две, с цел да доближат най-високите си стойности за сегашния цикъл на пазара на жилища. С наближаването на края на настоящия интервал на обмисляне усвояването на средствата от Европейски Съюз и инфраструктурното строителство също ще продължат да нарастват, като евентуално ще бъдат по-високи във всяка от идните три години.
Какво може да се чака на пазара на труда през 2020 година поради рекордно ниската безработица, продължаващия растеж на заплатите и на заетостта, които засича статистиката досега?
В момента разноските за труд нарастват с темпове по-високи от продуктивността на труда. Това не е нещо ново и България не е изолиран случай, защото сходна наклонност е в ход в множеството страни от ЦИЕ. Тази наклонност е в основата на по-високите темпове, с които нараства компенсацията на наетите по отношение на облагите на фирмите в основания Брутният вътрешен продукт, което от своя страна води до увеличение на каузи на хората на труда в основания Брутният вътрешен продукт. Това е част от позитивен сюжет, защото в България делът на служащите от основания Брутният вътрешен продукт към момента е по-нисък от следените междинни стойности в Европа. Така да вземем за пример през 2018 година делът на компенсацията на заетите от основания Брутният вътрешен продукт в България е 44%, до момента в който в Европейски Съюз е на равнище 48%.
Няма индикация тази наклонност да е съпровождана и с някакъв спад на ценовата конкурентоспособност на стопанската система, защото България сега генерира обилни остатъци по настоящата сметка. Няма и индикации високите разноски за труд да водят до рисково увеличение на инфлацията. През последните три години разноските за труд нарастват с към 10% приблизително на година, до момента в който в това време средногодишната базисна инфлация остава ниска (-1% през 2017 година, 2% през 2018 година и 2.1% през 2019 г.). Всичко това сочи, че към този момент изпреварващите темпове на растеж на разноските за труд по отношение на продуктивността не водят до появяването на някакви несъответствия, които съставляват непосредствена опасност за стопанската система.
Това ме кара да мисля, че разноските за труд в България ще продължат да нарастват с темпове по-високи от тези на продуктивността най-малко още няколко години. Това няма да продължи безпределно, тъй като рано или късно облагите ще намалеят до степен, която ще накара фирмите да редуцират вложенията и разноските за труд, като по този метод ще се стигне до последователно изстудяване на стопанската система вследствие на действието на цикличните сили.
Може ли да се чака вътрешното търсене да продължи да пораства и следващата година с високи темпове или е достигната самобитна точка на засищане?
При липса на значими външни шокове или неточности в провежданата стопанска политика чакам вътрешното търсене да продължи да нараства. Вярно е, че запасите за увеличение на заетостта понижават, само че въпреки всичко считам, че въпреки и едва, заетостта ще продължи да нараства още известно време. Нека напомня, че преди една година преобладаващите упования бяха, че темповете, с които нараства заетостта, се забавят и вследствие на това растежът на Брутният вътрешен продукт следва също да се забави. Вместо това икономическият напредък през 2019 година се форсира по отношение на 2018 година, а пазарът на труда регистрира втория максимален годишен растеж на заетостта от началото на сегашния цикъл на агресия. И всичко това се случи макар спада във външното търсене, което най-добре се илюстрира от забавянето на еврозоната до предстоящ 1.2% растеж през 2019 година по отношение на 1.9%, регистрирани година по-рано.
Според мен има още запаси за увеличение на заетостта, изключително в северната част на страната, където доста райони остават мъчно налични заради доста огромното закъснение в построяването на свързваща инфраструктура. Макар и постепенно през идващите години това ще се трансформира и по този начин една значима спънка пред ускорение на растежа последователно ще губи значение.
Увеличаване на вложенията в пътища и друга обществена инфраструктура наподобява доста евентуално през идващите няколко години и заради наближаването на края на сегашния интервал на обмисляне на средствата от Европейски Съюз. Всичко това ще способства и за повече вложения от страна на частния бранш, защото в изискванията на забележителен остатък на националните спестявания над националните вложения (които наред с паричните тласъци, предоставяни от ЕЦБ, са в основата на изобилната ликвидност и ниските лихви в българското стопанство) вложенията на обществения бранш притеглят спомагателни частни вложения, а не ги изтласкват.
Може ли да посочите трите външни и трите вътрешни риска, които биха трансформирали базовия сюжет в прогнозата ви?
По-остро протичащо закъснение на развитите стопански системи и изключително на основни за нашия експорт страни от еврозоната е главният външен риск за нашия главен макроикономически сюжет.
На второ място, ескалация на напрежението в Близкия изток може да докара до внезапно увеличение цените на горивата. Това е потрес с евентуално мощно отрицателни последствия за всички страни, които внасят обилни количества първоначални енергийни запаси, в това число и за България. Нашите оценки сочат, че увеличение на цените на суровия нефт с 10 щатски $ за барел ще докара до увеличение на потребителските цени с 0.8% и до понижаване на действителния растеж на Брутният вътрешен продукт с към 1%, като този резултат ще се материализира с лаг от една година.
Нова огромна рецесия на международната стопанска система по сходство на тази от 2008 година не може да се изключва изцяло. Голям е броят на стопанските системи, както развити, по този начин и разрастващи се, които наподобяват уязвими заради високите цени на недвижимостите. В огромен брой развити стопански системи се следят доста високи равнища на частен дълг. Цените на акциите в Съединени американски щати са във втория си най-скъп интервал за последните близо 100 и петдесет години. Само за последната година водещите показатели на пазарите на акции в Съединени американски щати регистрираха растежи над 20% (при към 7% средногодишно в дълготраен план) при липса на някакво доста възстановяване във фундамента на стопанската система. Напротив, конкуренцията в редица браншове на американската стопанска система понижава, което в последна сметка в допълнение изостря неравенствата и лимитира вложенията и растежа. След прочут спад несъответствията във външната търговия, които бяха в основата на световната икономическа и финансова рецесия през 2008 – 2009 година, още веднъж нарастват. Всичко това се случва на фона на задълбочаващо се съмнение на все по-голяма част от жителите в редица развити и разрастващи се стопански системи към претекстовете и дейностите на ръководещите елити.
Основният вътрешен риск за нашия сюжет в кратковременен проект е обвързван с проектите за строителство на нова обществена инфраструктура. Ако се окаже, че предстоящите размери строителство на нова инфраструктура не могат да бъдат достигнати, има риск за икономическия напредък. Върху българското стопанство би се отразило закъснение на плануваните вложения за възстановяване на транспортната съгласуваност на Северна България. Тук два плана са от главно значение – довършването на автомагистрала " Хемус " и построяването на високоскоростния път сред Ботевград и Видин.
Основният източник на накърнимост за българското стопанство съгласно мен произтича от прекалено бързото увеличение на цените на недвижимостите. Въпреки че към момента сме надалеч от равнищата, следени през 2008 година, на пазара на жилища в София и някои от най-големите градове се следи забележителен дял надценени жилища. Причината да не слагам този риск преди всичко е, че съгласно мен вероятността този риск да се материализира през идващите дванадесет месеца е относително дребна. В средносрочен проект обаче за мен това е сериозен риск. Ще продължим да следим деликатно темповете, с които нарастват цените на жилищата, и ако не се стигне до усмиряване на цените, ще предприемем отрицателна проверка на главния ни сюжет.
Въпросите зададе Лилия Игнатова, а отговорите са получени писмено
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ