От магазина до сметището: 132 найлонови торби на човек годишно в България
Потребителската стопанска система среща хората с голям размер разнородни артикули, които през днешния ден са по-достъпни, в сравнение с във всяка друга ера. Дрехи, мебели, техника и всички останали артикули минават през своите индустриални и логистични вериги, с цел да се купуват постоянно и в огромно количество. За жал животът им не е безконечен и нормално завършва на бунище. По последни данни на Евростат към 2022 България и Румъния са измежду европейските страни с най-нисък дял рециклиран боклук - под 10% от общия.
Същевременно отделянето на боклук при пазаруването на артикули, в това число храна, стартира надалеч преди изхвърлянето им. Още с прибирането от магазина или отварянето на новата облага към сметището се насочва нейната опаковка. През 2023 съгласно Националния статистически институт (НСИ) над половин милиард кг боклук са генерирани единствено от опаковки в България. Това е почти равно на общото тегло на всички български поданици.
Графиката отразява развиването на размера боклуци от опаковки - включително бутилки, кутии и други, в България след 2004 съгласно Национален статистически институт. Въпреки краткотрайното мъртвило при финансовата рецесия от 2007-8, той бележи внезапен растеж до настъпването на пандемията през 2020 и след това спада до малко по-ниско, само че високо равнище. От малко под 300 млн. кг през 2004, през 2023 общото количество възлиза на 508 млн. кг, като хартията и пластмасата (вкл. найлон) са с най-големи дялове. През годините делът на стъклото - най-вече стъклени съдове за храна и питиета, спада, до момента в който този на дървото се повишава - изключително поради приложения отвън ежедневните битови покупки.
Предвид слабата природосъобразност на найлона, част от битката против казуса с трупането на боклук в Европейския съюз се показва в акции против използването на найлонови торби. Такива стартират още преди години, движени както от държавни, по този начин и от неправителствени начинания - например България вкарва наложителна цена за торбички в магазините. По последни данни на Евростат, показани в графиката, българите към момента употребяват приблизително по 132 елементарни найлонови торби годишно. С това страната се подрежда надалеч зад Белгия (4), Полша (7) или Португалия (13), само че превъзхожда други като Литва (249). Важно е да се означи, че няма общоевропейска възбрана за използването на такива торби - триумфът на някои страни е разследване от умели вътрешни политики.
Ако се съди по развиването на същите стойности по години, акцията за понижаване на непотребен боклук от найлонови торби дава смесени резултати в разнообразни страни. По всяка възможност това е обвързвано и с предприеманите ограничения и до каква степен казусът е подложен на фокус. Докато в България от 2018 до 2022 се следи сериозен спад на използването, в Гърция пък е налице забележителен растеж. Макар в множеството европейски страни да има усъвършенстване, участват и някои изключения. Любопитното е, че по този индикатор има “шампиони ” във всички райони - включително в Източна Европа, а от време на време съседи демонстрират радикално разнообразни практики.
Опаковките и торбите, които се употребяват еднократно или за къс интервал, се разграничават по материала, от който са направени. Той обуславя тяхната неустойчивост към преработване, като в същото време зависи от ресурсите, нужни за производството. Макар някои процеси и съставки - например хартията, да са по-щадящи за околната среда, всеки боклук носи своя екологичен отпечатък - необходим за първичното му основаване и следваща обработка. В този смисъл няма същински “добра ” боклук.
Иван е горделив варненец и икономист със пристрастеност към статистиката. Живял е в Германия, Чехия и Съединени американски щати, а в свободното си време обича да учи обществото от структурната му страна - посредством данни. През 2019 основава Землевеж - платформа в обществените мрежи, където показва света и България в цифри. Там той смила комплицирани тематики по наличен метод със стотици инфографики, достигащи до растяща публика от младежи и възрастни.
Същевременно отделянето на боклук при пазаруването на артикули, в това число храна, стартира надалеч преди изхвърлянето им. Още с прибирането от магазина или отварянето на новата облага към сметището се насочва нейната опаковка. През 2023 съгласно Националния статистически институт (НСИ) над половин милиард кг боклук са генерирани единствено от опаковки в България. Това е почти равно на общото тегло на всички български поданици.
Графиката отразява развиването на размера боклуци от опаковки - включително бутилки, кутии и други, в България след 2004 съгласно Национален статистически институт. Въпреки краткотрайното мъртвило при финансовата рецесия от 2007-8, той бележи внезапен растеж до настъпването на пандемията през 2020 и след това спада до малко по-ниско, само че високо равнище. От малко под 300 млн. кг през 2004, през 2023 общото количество възлиза на 508 млн. кг, като хартията и пластмасата (вкл. найлон) са с най-големи дялове. През годините делът на стъклото - най-вече стъклени съдове за храна и питиета, спада, до момента в който този на дървото се повишава - изключително поради приложения отвън ежедневните битови покупки.
Предвид слабата природосъобразност на найлона, част от битката против казуса с трупането на боклук в Европейския съюз се показва в акции против използването на найлонови торби. Такива стартират още преди години, движени както от държавни, по този начин и от неправителствени начинания - например България вкарва наложителна цена за торбички в магазините. По последни данни на Евростат, показани в графиката, българите към момента употребяват приблизително по 132 елементарни найлонови торби годишно. С това страната се подрежда надалеч зад Белгия (4), Полша (7) или Португалия (13), само че превъзхожда други като Литва (249). Важно е да се означи, че няма общоевропейска възбрана за използването на такива торби - триумфът на някои страни е разследване от умели вътрешни политики.
Ако се съди по развиването на същите стойности по години, акцията за понижаване на непотребен боклук от найлонови торби дава смесени резултати в разнообразни страни. По всяка възможност това е обвързвано и с предприеманите ограничения и до каква степен казусът е подложен на фокус. Докато в България от 2018 до 2022 се следи сериозен спад на използването, в Гърция пък е налице забележителен растеж. Макар в множеството европейски страни да има усъвършенстване, участват и някои изключения. Любопитното е, че по този индикатор има “шампиони ” във всички райони - включително в Източна Европа, а от време на време съседи демонстрират радикално разнообразни практики.
Опаковките и торбите, които се употребяват еднократно или за къс интервал, се разграничават по материала, от който са направени. Той обуславя тяхната неустойчивост към преработване, като в същото време зависи от ресурсите, нужни за производството. Макар някои процеси и съставки - например хартията, да са по-щадящи за околната среда, всеки боклук носи своя екологичен отпечатък - необходим за първичното му основаване и следваща обработка. В този смисъл няма същински “добра ” боклук.
Иван е горделив варненец и икономист със пристрастеност към статистиката. Живял е в Германия, Чехия и Съединени американски щати, а в свободното си време обича да учи обществото от структурната му страна - посредством данни. През 2019 основава Землевеж - платформа в обществените мрежи, където показва света и България в цифри. Там той смила комплицирани тематики по наличен метод със стотици инфографики, достигащи до растяща публика от младежи и възрастни.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ