Потомци на Вазовия род почетоха паметта на патриарха на българската

Потомци на Вазовия жанр уважиха паметта на патриарха на българската литература Иван Вазов, съобщи кореспондент на БГНЕС.

По мотив 102-а годишнина от гибелта на Иван Вазов Националният книжовен музей провежда поклонение в негова памет пред гроба, който се намира зад църквата „ Св. София “. Най-младите членове на Вазовия жанр също участваха.

Рада Вазова описа пред БГНЕС, че връзката ѝ с Иван Вазов се дължи на доктора във семейството – Кирил Вазов, един от братята на писателя. На въпроса какво е това, което постоянно ѝ е предписание усещане, когато е слушала за Иван Вазов, Рада отговори: „ Впечатленията мисля, че са общи. По принцип неговата литература безусловно постоянно е правила усещане освен на мен “.

Тя показа, че едно от обичаните ѝ творби на Иван Вазов е „ Люлека ми замириса “.

„ Ако би трябвало да съм почтена, това, което мога да извлека като информация от средата, в която обитавам и в учебно заведение, е, че може би той като емблема е представян най-често и е изучаван най-често и най-всеобхватно. От една страна, това е извънредно потребно за всички като българи, обаче, би следвало да досади в един миг и го слушам като чести вопли от моите съученици “, сподели момичето.

Григорий Вазов, брат на Рада Вазова, съобщи пред БГНЕС: „ Родствената ми връзка с Иван Вазов е по линия с неговия брат доктор Кирил Вазов по бащинска линия, по тази причина сме запазили семейството Вазови. Най-любимото ми произведение на Вазов, може би, е „ Хъшове “. Още като го изучавахме в учебно заведение ми сграбчи вниманието заради смисъла на творбата, който най-малко аз открих “.

Той изясни, че е израснал с това, че е Вазов и би трябвало да държи някакъв стандарт. „ Бих споделил, че малко и с израстването аз малко по малко съм го осъзнавал, само че не е имало прецизен миг, в който да ме е блъснало, че съм Вазов “, споделя 16-годишният Григорий.

Вергиния Георгиева е потомка на най-малкия брат на Иван Вазов – Борис Вазов.

„ Чувствам се прелестно и общо взето още от детска възраст си знам, че съм от рода Вазови и съм доста горда с това. Много се веселя, че поддържаме семейството на Вазови “, съобщи пред БГНЕС момичето.

Светослав Георгиев, брат на Вергиния, е пра-пра-правнук на Борис Вазов. През фамилните връзки обаче семейството към този момент е Георгиеви. Момчето добави, че не си спомня дали като по-малък се е хвалил с произхода си.

„ Радвам се, че се срещнах с Григорий и Рада. Преди не сме се срещали и се веселя, че ще можем да подобрим роднинската си връзка и да се срещнем и с още повече хора “, сподели още Светослав Георгиев.

По традиция на днешния ден къща-музей „ Иван Вазов “ в София, намираща се на ул. „ Иван Вазов “ 10, е със свободен вход.

Надежда Терзи, основен организатор, описа пред БГНЕС, че това е първият български книжовен музей в България, който е открит след гибелта на патриарха на българската литература. Иван Вазов живее в тази къща цели 26 година, като посетителите могат да видят трапезарията, в която той почива от инфаркт, а последният стол, на който той е стоял, е маркиран с панделка. 5 година след гибелта му, през 1926 година, къщата отваря порти като музей, а основен организатор в продължение на 20 година е Елин Пелин.

„ През 1944 година Елин Пелин, дружно с най-малкия брат на Иван Вазов – Борис Вазов, схващат, че по време на бомбардировките къщата може да остане наранена от бомба. Самосезират се и изнасят цялата мебелировка, която нашите гости виждат в този музей, и я изнасят в покрайнините на София за да ги опазят “, изясни Терзи.

На 30 март 1944 година върху къщата пада бомба, остават единствено външните стени. „ От 1944 до 1950 година къщата е възобновена. Това, което хората виждат тук, е възобновено, оптимално приближава епохата, в която е живял Иван Вазов “, добави основният организатор.

Интересът към дома на писателя е огромен и всеки ден българи, а също и чужденци прекрачват прага му. Посетителите могат да видят разнообразни експонати, които Вазов събира през целия си живот.

„ Имаме чест да кажем, че този публицист е приет приживе. Не инцидентно с декрет на Цар Борис III, когато Вазов навършва 70-годишна възраст и празнува 50 година креативна и писателска активност, е разгласен за национален стихотворец. Този декрет се намира в формалната гостна, където всички могат да го видят “, добави тя.

Лично Цар Борис III прекрачва прага на къщата и връчва на Иван Вазов най-високият медал в Царство България – „ Св. Св. Равноапостоли Кирил и Методий “. Дотогава единствено монаси са били удостоявани с този медал и Вазов е първият всемирски човек, който получава правото да задържи този медал след гибелта си.

В документалната експозиция посетителите могат да се допрян и до персоналните му движимости, като доста забавен експонат е сребърната лира с позлатени струни и позлатена панделка, направена във Виена.

„ Това е подарък на Иван Вазов за първия му книжовен празник “, уточни Терзи, като посочи, че на една част от листата са гравирани най-емблематичните Вазови творби – „ Под игото “, „ Немили-недраги “, „ Хъшове “, „ Драски и шарки “, „ Грамада “ и така нататък

Интерес у посетителите будят и златният часовник с червен рубин с гравирани букви „ И. В. “, подарен на писателя от Стоян Омарчевски, препарираното му куче – Буби, което се намира в работния му кабинет, както и скъпата за целия Вазов жанр икона „ Успение Богородично “, която се намира в стаята на Съба Вазова.

„ Когато е опожарен Сопот през 1877 година, майката на поета взима една-единствена движимост, и това е тази икона. Смятала се е за чудотворна, тъй като е била рисувана от безрък художник. С крайници е рисувана. Наброява близо 250 година Вазов ѝ посвещава едно стихотворение – „ Старата икона “ “, описа още Надежда Терзи и добави, че един единствен спомен припомня за бащата на Иван Вазов и това е кехлибарената броеница, която патриархът на българската литература е употребявал като средство за усмиряване.

Във витрините се намира и второто издание на първия български разказ – „ Под игото “.

„ Това е първото независимо издание, където всички три елементи се намират “, изясни основният организатор на къщата музей и уточни, че в него има 25 илюстрации.

Редица картини също притеглят вниманието на посетителите – Иван Мърквичка постоянно илюстрира Вазовите творби, а Елисавета Консулова-Вазова персонално рисува най-хубавия му другар – проф. Иван Шишманов.

Надежда Терзи предложения хората да посетят къщата музей „ Иван Вазов “, да се върнат обратно във времето преди 102 година, когато е умрял патриархът на българската литература, да се убедят какъв брой е бил почитан и уважаван приживе, а и след гибелта, че паметта за него е жива. „ Както споделя за себе си Иван Вазов – „ моите песни все ще се четат “. /БГНЕС