Ядящ пластмаса суперензим влиза във войната с отпадъците
Потенциално трансформационен пробив в световната битка против изменението на климата е изработен от учени от Англия и Америка.
Ядящ пластмаса „ суперензим " е основан от учени от Университета в Портсмут, Англия, и Националната лаборатория за възобновима сила, Съединени американски щати, което може да докара до доста понижаване както на замърсяването с пластмаса, по този начин и на парниковите газове.
Подобреният ензим може отстранява PET (полиетилентерефталат), пластмасата, употребена в опкаовките на безалкохолните питиета и плодовите сокове, както и PEF (полиетиленфураноат), биопластика на захарна основа. PET не е биоразградим и може да отнеме стотици години, преди да се разложи.
Същият екип от учени към този момент е разкрил един ензим, който яде PET, наименуван PETase, проправяйки път за гражданска война в преработването. Този ензим в този момент е смесен с MHETase, който се намира в бактериите, обитаващи боклука, които живеят върху пластмасови бутилки. Резултатът е мощен коктейл, който разгражда пластмасата до шест пъти по-бързо от PETase.
Проф. Джон Макгиън от Центъра за ензимни нововъведения към Университета в Портсмут, който управлява изследването, сподели, че „ наподобява естествено да забележим дали можем да използваме (PETase и MHETase) дружно, имитирайки това, което се случва в природата ".
„ Първите ни опити демонстрираха, че в действителност работят по-добре дружно, по тази причина взехме решение да се опитаме да ги свържем физически ", сподели той.
Ензимите са изследвани благодарение на Diamond Light Source, устройство, което употребява интензивни рентгенови лъчи, 10 милиарда пъти по-ярки от слънцето, с цел да следи обособените атоми.
Суперензимът усилва вероятността за смяна в борбата против пластмасовите боклуци - световна болест, която до момента се оказа неразрешима.
„ Това е много забележителен скок напред, тъй като пластмасата, която през днешния ден попада в океаните ни, ще изисква стотици години, с цел да се разпадне естествено ", сподели проф. Макгиън пред „ Нешънал ".
Чрез връщането на пластмасата към първичните градивни детайли, тя може да се създава и употребява наново безпределно, намалявайки зависимостта от изкопаеми горива като петрол и газ.
Откритието отваря и „ нови пътища за по-нататъшни усъвършенствания ", сподели проф. Макгиън.
Ядящ пластмаса „ суперензим " е основан от учени от Университета в Портсмут, Англия, и Националната лаборатория за възобновима сила, Съединени американски щати, което може да докара до доста понижаване както на замърсяването с пластмаса, по този начин и на парниковите газове.
Подобреният ензим може отстранява PET (полиетилентерефталат), пластмасата, употребена в опкаовките на безалкохолните питиета и плодовите сокове, както и PEF (полиетиленфураноат), биопластика на захарна основа. PET не е биоразградим и може да отнеме стотици години, преди да се разложи.
Същият екип от учени към този момент е разкрил един ензим, който яде PET, наименуван PETase, проправяйки път за гражданска война в преработването. Този ензим в този момент е смесен с MHETase, който се намира в бактериите, обитаващи боклука, които живеят върху пластмасови бутилки. Резултатът е мощен коктейл, който разгражда пластмасата до шест пъти по-бързо от PETase.
Проф. Джон Макгиън от Центъра за ензимни нововъведения към Университета в Портсмут, който управлява изследването, сподели, че „ наподобява естествено да забележим дали можем да използваме (PETase и MHETase) дружно, имитирайки това, което се случва в природата ".
„ Първите ни опити демонстрираха, че в действителност работят по-добре дружно, по тази причина взехме решение да се опитаме да ги свържем физически ", сподели той.
Ензимите са изследвани благодарение на Diamond Light Source, устройство, което употребява интензивни рентгенови лъчи, 10 милиарда пъти по-ярки от слънцето, с цел да следи обособените атоми.
Суперензимът усилва вероятността за смяна в борбата против пластмасовите боклуци - световна болест, която до момента се оказа неразрешима.
„ Това е много забележителен скок напред, тъй като пластмасата, която през днешния ден попада в океаните ни, ще изисква стотици години, с цел да се разпадне естествено ", сподели проф. Макгиън пред „ Нешънал ".
Чрез връщането на пластмасата към първичните градивни детайли, тя може да се създава и употребява наново безпределно, намалявайки зависимостта от изкопаеми горива като петрол и газ.
Откритието отваря и „ нови пътища за по-нататъшни усъвършенствания ", сподели проф. Макгиън.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ