Трябва да се говори за миналото. Дора Иванова, която иска да отвори вратите на Бузлуджа
Потенциал. Това вижда арх. Дора Иванова всякога, когато огледа към постройката, кацнала като галактически транспортен съд на връх Бузлуджа. Това вижда и още първия път, когато застава пред нея преди към 8 години. Въпреки че тогава паметникът се разрушава, мозайките му се лющят, а от покрива капе вода.
Оттогава до момента доста неща са се трансформирали. Днес рушащата се постройка, издигната от Българската комунистическа партия (БКП) като идеологически паметник, е единствено на няколко крачки от това да развие най-малко част от капацитета си - и най-сетне да бъде отворена за гости.
Напредъкът е точно с помощта на работата на арх. Дора Иванова, която през 2015 година основава фондацията "Проект Бузлуджа ". За втора поредна година от фондацията провеждат в региона на паметника, като от петък до неделя близо 50 музиканти ще свирят на три разнообразни подиуми. Паметникът ще бъде осветлен за първи път посредством 3D mapping, а разнообразни културни организации ще предложат лекции, работилници и надпревари.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
Събраните средства пък ще отидат за опазването на монумента.
"Целта ни е с фестивала да разпространяваме идеята ", споделя Иванова в изявление за Свободна Европа.
"Към края на годината планираме да приключим дейностите по обезопасяването на постройката, а отварянето ще е допустимо най-скоро по-късно, т.е. при започване на идващия сезон ", прибавя тя.
Идеята им е не да реставрират обекта, който в предишното носи името "Дом монумент на Българска комунистическа партия ", в предходната му пропагандна функционалност, а да го опазят с просветителна цел - като място за разговор и сериозен взор към интервала на комунизма.
"Трябва да има места, на които да се опазят следите на предишното, на които поколенията, които не са живели в този интервал, да могат да задават въпроси ", показва младата архитектка.
Самата тя е родена през 1990 година и е тъкмо от тези, които нямат лични мемоари за времето на комунистическия режим.
Колкото по-трудно и травматично е било едно минало, толкоз повече би трябвало да се приказва за него
"Целта е да се показват сериозни гледни точки и да се развие разговора, тъй като считаме, че колкото по-трудно и травматично е било едно минало, толкоз повече би трябвало да се приказва за него ", споделя още тя.
За да се случи това обаче са нужни още средства. Най-наложително е да вземем за пример обезопасяването на големия покрив, който има обща повърхност 2500 кв.м. Целта съгласно Иванова може да бъде реализирана единствено с обединени старания - освен на институциите, само че и на елементарните жители. Точно по тази причина и фестивалът тази година се организира под мотото " Ти си ключът. Отвори Бузлуджа ".
"Смятаме, че всеки от нас има силата да трансформира средата. Това е главното обръщение на целия план - че гражданското общество е това, което трансформира и има силата да развива ", отбелязва Иванова.
По думите ѝ хората в България са привикнали по-често да хвърлят обвинявания и да подлагат на критика нещата, които не харесват, в сравнение с да подхващат действителни дейности, с цел да ги трансформират. Това се отнася и до съответния случай на паметника "Бузлуджа ", за който от години се чуват апели да бъде опазен като туристически обект.
Самата Иванова се среща с концепцията преди 8 години. Тогава към момента е студентка по архитектура в Техническия университет в Берлин. Разказва, че е била удивена, че такава изключителна постройка - от гледната точка на всеки проектант, без значение от историята зад нея, може да бъде изоставена на произвола на ориста.
"Както и да квалифицираме интервала на нейното основаване, неоспоримо е, че самата постройка е една от най-уникалните архитектурни творения в България и това се вижда от целия свят. Тя е в действителност най-известната българска постройка в чужбина ", споделя Иванова.
Така паметникът "Бузлуджа " се трансформира в тематика на дипломната ѝ работа, а единствено година откакто приключва, тя основава и фондацията "Проект Бузлуджа " за да опази обекта от разрухата.
През 2019 година Иванова напуща работата си в огромно архитектурно бюро в Берлин и се посвещава напълно на идеята. Впоследствие екипът ѝ съумява да обезпечи средства от американската организация "Гети " , с които е направен обстоен Плана за запазване и ръководство на обекта. Изработването му лишава 3 години и в него вземат участие над 100 специалисти от 10 страни.
"Не мисля, че това е постоянната процедура в България, тъй че е доста хубаво да имаме един подобен сполучлив образец ", показва младата архитектка.
Надеждата ѝ е, че положителните практики при опазването на монумента на Бузлуджа в действителност ще послужат като пример и при консервирането на други сходни обекти в страната - които по думите ѝ освен малко. Те биха могли да донесат доста позитиви на България - и то освен като притегателни точки за туризъм.
"А преди всичко да донесат позитиви на нас като общество, по отношение на паметта, която е нужна, и нейното запазване ", споделя Иванова.
Оттогава до момента доста неща са се трансформирали. Днес рушащата се постройка, издигната от Българската комунистическа партия (БКП) като идеологически паметник, е единствено на няколко крачки от това да развие най-малко част от капацитета си - и най-сетне да бъде отворена за гости.
Напредъкът е точно с помощта на работата на арх. Дора Иванова, която през 2015 година основава фондацията "Проект Бузлуджа ". За втора поредна година от фондацията провеждат в региона на паметника, като от петък до неделя близо 50 музиканти ще свирят на три разнообразни подиуми. Паметникът ще бъде осветлен за първи път посредством 3D mapping, а разнообразни културни организации ще предложат лекции, работилници и надпревари.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Събраните средства пък ще отидат за опазването на монумента.
"Целта ни е с фестивала да разпространяваме идеята ", споделя Иванова в изявление за Свободна Европа.
"Към края на годината планираме да приключим дейностите по обезопасяването на постройката, а отварянето ще е допустимо най-скоро по-късно, т.е. при започване на идващия сезон ", прибавя тя.
Идеята им е не да реставрират обекта, който в предишното носи името "Дом монумент на Българска комунистическа партия ", в предходната му пропагандна функционалност, а да го опазят с просветителна цел - като място за разговор и сериозен взор към интервала на комунизма.
"Трябва да има места, на които да се опазят следите на предишното, на които поколенията, които не са живели в този интервал, да могат да задават въпроси ", показва младата архитектка.
Самата тя е родена през 1990 година и е тъкмо от тези, които нямат лични мемоари за времето на комунистическия режим.
Колкото по-трудно и травматично е било едно минало, толкоз повече би трябвало да се приказва за него
"Целта е да се показват сериозни гледни точки и да се развие разговора, тъй като считаме, че колкото по-трудно и травматично е било едно минало, толкоз повече би трябвало да се приказва за него ", споделя още тя.
За да се случи това обаче са нужни още средства. Най-наложително е да вземем за пример обезопасяването на големия покрив, който има обща повърхност 2500 кв.м. Целта съгласно Иванова може да бъде реализирана единствено с обединени старания - освен на институциите, само че и на елементарните жители. Точно по тази причина и фестивалът тази година се организира под мотото " Ти си ключът. Отвори Бузлуджа ".
"Смятаме, че всеки от нас има силата да трансформира средата. Това е главното обръщение на целия план - че гражданското общество е това, което трансформира и има силата да развива ", отбелязва Иванова.
По думите ѝ хората в България са привикнали по-често да хвърлят обвинявания и да подлагат на критика нещата, които не харесват, в сравнение с да подхващат действителни дейности, с цел да ги трансформират. Това се отнася и до съответния случай на паметника "Бузлуджа ", за който от години се чуват апели да бъде опазен като туристически обект.
Самата Иванова се среща с концепцията преди 8 години. Тогава към момента е студентка по архитектура в Техническия университет в Берлин. Разказва, че е била удивена, че такава изключителна постройка - от гледната точка на всеки проектант, без значение от историята зад нея, може да бъде изоставена на произвола на ориста.
"Както и да квалифицираме интервала на нейното основаване, неоспоримо е, че самата постройка е една от най-уникалните архитектурни творения в България и това се вижда от целия свят. Тя е в действителност най-известната българска постройка в чужбина ", споделя Иванова.
Така паметникът "Бузлуджа " се трансформира в тематика на дипломната ѝ работа, а единствено година откакто приключва, тя основава и фондацията "Проект Бузлуджа " за да опази обекта от разрухата.
През 2019 година Иванова напуща работата си в огромно архитектурно бюро в Берлин и се посвещава напълно на идеята. Впоследствие екипът ѝ съумява да обезпечи средства от американската организация "Гети " , с които е направен обстоен Плана за запазване и ръководство на обекта. Изработването му лишава 3 години и в него вземат участие над 100 специалисти от 10 страни.
"Не мисля, че това е постоянната процедура в България, тъй че е доста хубаво да имаме един подобен сполучлив образец ", показва младата архитектка.
Надеждата ѝ е, че положителните практики при опазването на монумента на Бузлуджа в действителност ще послужат като пример и при консервирането на други сходни обекти в страната - които по думите ѝ освен малко. Те биха могли да донесат доста позитиви на България - и то освен като притегателни точки за туризъм.
"А преди всичко да донесат позитиви на нас като общество, по отношение на паметта, която е нужна, и нейното запазване ", споделя Иванова.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ