Чарлз Лайтолър, който оцеля Титаник и две световни войни
Потъването на Титаник е едно от най-шокиращите събития в морската история. Смятан за непотопяем, той е най-големият транспортен съд в света, когато е пуснат във водите през 1912 година Въпреки това Титаник потъва в средата на Атлантическия океан още на първото си пътешестване. Заради незадоволителния брой избавителни лодки, към 1500 души се удавят или замръзват до гибел. Член на екипажа с най-голям сан измежду оживелите е втори офицер Чарлз Лайтолър – човек, който води вълнуващ живот както преди, по този начин и след тази съдбоносна нощ.
Лайтолър е роден в Чорли, Ланкастър на 30 март 1874 година, а морската му кариера стартира на 13 февруари 1888 година, когато става чирак по корабите. След една година той служи на Hолт Хилл и точно на този транспортен съд за пръв път претърпява корабокрушение. На 13 ноември 1889 година Холт Хил засяда на дребния остров Сент Пол в Индийския океан. Главният капитан е погубен, а оцелелите прекарват на острова 8 дни преди да бъдат избавени. Лайтолър се квалифицира за моряк на 21 години през 1895 година През 1907 година той е нараснал в Първи офицер на корабите Маджестик и Океаник. В началото на 1912 г. пък получава идващото си задание: Титаник.
Той е на борда на Титаник две седмици преди първото пътешестване. С наближаването на деня капитан Едуард Смит кара Хенри Уайлд да стане негов първи офицер и по този начин Лайтолър става втори офицер. Когато Титаник отплава от пристанището в Куинстаун, Ирландия, на 11 април, той транспортира 2224 пасажери и екипаж, а крайната му точка е Ню Йорк на 17 април.
Около 23:40 ч. на 14 април Лайтолър тъкмо си ляга след промяна, когато усеща мощен трус. Излизайки на палубата по пижама, той е известен, че корабът е блъснал айсберг. След като бързо се връща в каютата, с цел да се облече, Лайтолър веднага стартира да оказва помощ за избавителните лодки. Той схваща, че обстановката е сериозна, когато чува, че палуба F се наводнява и парата на кораба излиза от всяка изпускателна система.
Докато съблюдава качването на дами и деца в избавителни лодки 4 и 6, той вкарва 25 души в лодка 6 и стартира да я спуска. Първи офицер Уайлд обаче е резервиран към спускането на лодките толкоз скоро. Лайтолър, осланяйки се на опита си с Холт Хил, разпознава признаците на неизбежното корабокрушение и неотложно желае позволение от капитан Смит да спусне лодките.
Към този миг водата се доближава към палуба и Чарлз видя група мъже, които се качват на избавителната лодка 2. Скачайки в лодката, той ги заплашва с револвера и съумява да ги изгони. След това натоварва 36 дами и деца в същата лодка и я спуска в 1:55 сутринта във водата, която е единствено на 4,5 метра от палубата. Обикновено е на 21 метра. Пет минути по-късно цялостни сгъваема лодка D, когато Уайлд му сподели да влиза в нея, на което той дава отговор: „ Не е много евентуално! “ и пристъпва назад към потъващия транспортен съд, употребявайки последните му моменти над вода, за да спусне сгъваема лодка B като прерязва въжетата й с джобно ножче.
След това Титаник се изправя и Лайтолър е изхвърлен във водата. Вентилационна шахта го засмуква под повърхността, само че по-късно експлодиращ казан го изтласква назад покрай сгъваема лодка B, която беше пуснал доскоро. Тъй като корабът потъва под Лайтхолер, той едвам не е засмукан още веднъж. Лодка B е преобърната, само че 30 мъже, в това число той, се качват на нея и отплуват. Трима от тях загиват едвам часове преди да бъдат избавени от Карпатия.
Когато избавителният транспортен съд стига до лодките на разсъмване, B вече постепенно потъва. Лайтхолер трансферира оживелите на борда на други две избавителни лодки и по-късно спомага за качването на всички оживели на борда на Карпатия, преди самичък да се качи. Той е последният оживял от Титаник, качен на борда, и най-старшият оживял офицер. Следователно той се озова в отбрана на капитан Смит и други членове на екипажа при следствието в Ню Йорк.
Лодка B
След Титаник Лайтхолер се отличава като морски офицер през Първата международна война. Докато командва торпедната лодка HMTB 117 през 1916 година, той нападна немски Цепелин. За тези си дейности е награден с орден и нараснал в лейтенант пълководец. Когато командва разрушителя HMS Гари през 1918 година, Лайтхолер атакува и потапя немската подводница UB-110. Носът на Гари обаче е толкоз развален, че Лайтхолер е заставен да се върне 160 километра до пристанището за ремонт. Въпреки това той още веднъж е награден и приключи войната като цялостен пълководец.
Заради популярния немски блицкриг, 400 000 съюзнически бойци са хванати в капан на плажовете край Дюнкерк. Германските танкове са единствено на 16 километра от тях и английското Адмиралтейство изпраща молби към частни кораби да оказват помощ за евакуацията. Те стават известни като „ Малките кораби “. На 30 май Адмиралтейството се пробва да вземе Съндаунър и да го изпрати в Дюнкерк, само че Лайтхолър упорства да го управлява самичък с най-големия си наследник Роджър и 18-годишен морски шпионин на име Джералд Ашкрофт.
Съндъунър
На 1 юни Съндъунър отплава от Рамсгейт с още 5 кораба. По пътя Лайтхолър се натъква на моторния крайцер Уестърли, който гори. Съндаунър взема екипажа и продължи към Дюнкерк. По случайност вторият наследник на капитана, Тревър, е евакуиран от плажовете преди 48 часа.
По време на противоположното пътешестване противников самолети нападат Съндоунър, само че не съумяват да го ударят, с помощта на умелата техника на капитана. Най-голямата опасност за съда идва от вълните, които бързо движещите се английски миноносци вършат. Освен това огромното тегло на пасажерите значи, че Съндаунър е по-дълбоко във водата и надлежно е в непрекъснат риск да закачи дъното. За благополучие дребният транспортен съд се връща до Рамсгейт и бойците са избавени.
Лайтхолер е решен да се върне в Дюнкерк, само че до тогава единствено кораби, способни да развиват скорост от 20 възела, могат да преминат. Благодарение на дребните кораби, 338 000 бойци са евакуирани сполучливо назад в Англия в това, което стана известно като „ Чудото на Дюнкерк “.
Лайтхолер умира през 1952 година на 78-годишна възраст след един цветен живот.
