Богатите във Венецуела се борят с водната криза, като си копаят частни кладенци
Посягането към кранчето на чешмата се трансформирало в отчайваща в
хазартна игра за Елисабет Роблес. Първоначално имало течаща вода един път или два пъти седмично и домоуправителката на етажната благосъстоятелност Роблес наемала камиони да пълнят подземния контейнер на постройката. Чрез самоналожено систематизиране по дажби жителите имали вода, само че единствено за час по три пъти дневно. " Когато се прибереш вкъщи в пет следобяд целият потен, не можеше да си вземеш душ ", споделя Роблес, собственичка на дребен бизнес и адвокатка. " То е като да те санкционират чрез водата ". Най-накрая им писнало. След като държавното управление не било в положение да достави вода, те решили да изкопаят личен бунар покрай блока си в модерния квартал " Кампо Алегре " - набиращо от ден на ден известност решение измежду заможните във Венецуела, където водоснабдителната система се срутва дружно с ръководената от социалистите стопанска система. Крахът на Венецуела бе интензивен при ръководството на президента Николас Мадуро и принуди хората всеобщо да напущат страната поради дефицита на храна и медикаменти, уличното принуждение, честите прекъсвания на тока, а в този момент и на водата. Роблес сподели, че тя и съседите ѝ наели компания да пробие бунар през февруари за 7000 $ - жестоко по 280 $ на семейство. Най-малко три други здания на тяхната улица с дървета, намираща се до най-изтъкнатия кънтри клуб в столицата, са наели същия инженер. Компанията мести чиновниците си и внушителната си жълта сондажна машина от обект на обект. Шумната дизелова машина бръмчи непрекъснато в продължение на няколко дни, до момента в който сондата доближи водата, намираща се на към 80 метра дълбочина. В същото време хората с по-малко шанс се борят с влошаващото се публично водоснабдяване, надявайки се, че при спорадичното стартиране на водата ще се изпълнят пластмасовите им резервоари с съдържимост 560 литра, снабдени с електрически помпи. Или стоят на опашка край хълмове с бавнотечащи извори, с цел да изпълнят празните си кани гратис. " Понякога мръсните ти облекла се натрупват ", споделя Карлос Гарсия, незает строителен служащ, прекарал един ден осем часа да цялостни контейнери с вода от извор. Недостигът на вода в жилищните квартали е провокирал над 400 митинга из цялата страна през първите пет месеца на годината, твърди Венецуелският център за наблюдаване на обществените спорове. Каракас в миналото разполагаше с водоснабдителна система на международно равнище, пренасяйки вода от далечни резервоари във високи планини до долината, където е ситуиран градът. Сега водопроводите се късат, помпите се скапват, а малко стадо говеда пасе на дъното на резервоара " Марипоса " отвън града, хранейки се с трева, която би трябвало да е надълбоко под водата. Липсата на дъжд се прибавя към неналичието на поддръжка, настояват специалисти. Хосе Мария де Виана, някогашен президент на венецуелския държавен воден разпределител " Хидрокапитал ", сочи за причина некомпетентността и не приема обяснението на държавното управление, че дъждовният сезон се е забавил и дъждът не е напълнил пресушените резервоари. Системата бе проектирана, с цел да доставя града през сухите интервали, споделя той. " Без всекидневно проучване на проблемите, ще имаме все по-малко вода в града ", споделя Де Виана. " Единственото нещо допълнително ще бъдат митингите и гневът ". Служителите в " Хидрокапитал " и венецуелското министерство на екосоциализма и водните запаси отхвърлиха да разясняват пред Асошиейтед прес. Копачът на кладенци Фернандо Гомес от компанията " Венецуелско помпено инженерство " съобщи, че позвъняванията от обезверени за вода хора са нарастнали внезапно. Телефонът звъни четири или пет пъти на ден спрямо едно или две позвънявания на седмица преди година. Той споделя, че единствената сондажна машина на компанията непрекъснато работи. " Всички към този момент се нуждаят от нея ", споделя Гомес. Повечето частни кладенци са незаконни. Законът изисква позволение преди началото на пробивните действия, само че документите може да отнеме до две години, а малко на брой имат предпочитание да чакат. Копаенето на кладенци не е алтернатива за преобладаващото болшинство от венецуелците, чиито заплати се изпариха поради краха на националната валута и инфлацията. Минималната заплата се равнява на по-малко от два $ на месец. В лабиринта на тесните улички в Петаре, един от най-населените сиромашки квартали във Венецуела, Кармен Риверо споделя, че водата е мотив за празник, когато потече, и за яд, когато не потече - което е през по-голямата част от времето. Тя споделя, че понастоящем в квартала от три месеца няма течаща вода, а преди този момент е имало и интервал от цели осем месеца без вода. Жителите претърпяват, като пълнят туби с вода от извор и с помощта на доставките с градските камиони, пренасящи вода. Една нощ неотдавна изненадващо потичане на водата взриви от наслада целия квартал. " Всички крещяха: Хей, водата пристигна! ", споделя Риверо, която изтичала до крана вкъщи. Напълнила наследник леген, наподобяващ на огромен детски басейн, който заема цялостен ъгъл от дребната ѝ къща от червени тухли. Недоволството за водата избухнало неотдавна и жителите на Петаре излезли по улиците на митинг. Някои майки носели децата си. Риверо споделя, че ги пресрещнали тежковъоръжени бойци от националната армия и заплашили да ги арестуват, в случай че не се върнат у дома. " Ти си човек и знаеш, че нищо не можем да вършим без вода ", споделила Риверо на един от бойците. Той обяснил, че и неговото семейство било в същото състояние, само че трябвало да извършва заповеди. По Българска телеграфна агенция. 
