Построен през ХІ-ХІV в. върху останките от стар римски кастелПрез

Построен през ХІ-ХІV в. върху останките от остарял римски кастел
През тези епохи до крепостта се достигало по изсечен в скалите път

Още преди измененията през 1989 година мнозина столичани избираха да се разходят в неделния ден до въздействащите руини на крепостта Кокалянски Урвич в дефилето на Искър и по пътя за Самоков, намиращи се единствено на 4-5 км след Панчарево. Не инцидентно точно там е поставено началото на туристическото придвижване в България. През 1889 година писателят Алеко Константинов учредява в руините на античната цитадела първата туристическа организация у нас - „ Урвич клуб ”. Следва така наречен Урвички марш и първото проведено нанагорнище на Черни връх на 27 август 1895 година, почнало тъкмо от останките на средновековната цитадела. За страдание през 90-те години на предишния век огромна част от твърдината неприемливо бе превърната в частен парцел и бяха издигнати здания, лишили я в огромна степен от предходното омагьосване и загадъчност.

До през днешния ден на крепостта Кокалянски Урвич са извършени няколко археологически акции. Началото е поставено през 70-те години от моя татко, починалия проф. Димитър Овчаров, който стартира проучването на укрепителните уреди и разкри пространството към непокътнатата до 8 м югоизточна кула. Когато той стартира първите разкопки, аз бях още възпитаник. Един ден той ми донесе стъклен буркан, в който на кълбо бяха навити дребни змийчета. Работниците ги бяха извадили при проучваната от него кула. Години по-късно, към този момент при ръководени от мен разкопки  на Урвич, ми се наложи да подвигна с ръце един от срутилите се камъни. Внезапно сред пръстите ми са заизвиваха две кафяви усойници. По знамение съумях да се отърся от тях без да ме клъвнат. Така се убедихме, че и през днешния ден средновековната цитадела си има пазачи. Но от този момент постоянно носехме със себе си и противозмийски серум по време на разкопките.

През 1978 година поех щафетата аз с разкопаването на останките от крепостната черква, носела в миналото името „ Св. Илия ”. Тогава стана ясно, че средновековният Урвич е издигнат през ХІ-ХІV в. върху останките от остарял римски кастел. По време на Второто българско царство той представлявал значима цитадела на подстъпите на София и бариера пред разнообразни завоеватели. През тези епохи до крепостта Урвич се достигало по изсечен в скалите път. Той идвал от София през с. Кокаляне, пресичал Искър, обикалял последователно ската и се изкачвал до крепостната врата. Някога твърдината се е простирала по целия близо 500-метров гребен чак до фамозната Царичина канара, откъдето съгласно поверието е била хвърлена дамата на именития цар Ясен. Цялата твърдина била опасана със здрава крепостна стена, непокътната и в този момент до 4-5 м. На няколко места се издигали високи отбранителни кули, а в най-високата точка имало мощен вътрешен палат - крепост. Най-добре е съхранена упоменатата кула от югоизток, която в миналото е била на няколко етажа, като посред им са водели вити дървени стълби. Първоначално на това място по крепостната стена не е съществувало такова защитно оборудване. То е издигнато през последните десетилетия на ХІV в. и безспорно е обвързвано със засилващата се османска опасност.

През ХІІІ-ХІV в. в Урвич е имало най-малко няколко църкви. Основите на едната са под стените на по-новия храм в дребното манастирче „ Св. Николай ”, намиращо се на изток отвън крепостните стени. През последните години Филип Петрунов и Виолина Кирякова откриха още една църквица от ХІV в., където бяха открити сребърен позлатен пръстен с двуглав орел и други остатъци от скъпоценни украшения. Въпреки че постройката не е огромна като размери, открити в насипа фрагменти от фрески свидетелстват, че вътрешността е била украсена с стенописи.

С прелестна живопис е била покрита и най-голямата открита към този момент черква на Урвич, разкрита при археологическите изследвания от 1978-1982 година Тогава получихме от Националния исторически музей нищожната сума от 1000 лева Тогава още бях студент по история и събрах приятелите от курса, които се съгласиха да работят без възнаграждение. Сред тях бяха бъдещият президент на Република България Георги Първанов и брачната половинка му Зорка, която тогава беше единствено негова другарка. Именно тези десетина запалени по историята младежи разкопаха доста непокътнатите остатъци на един незабравим храм от ХІІІ-ХІV в.

Преди изследванията на повърхността стърчеше единствено част от северния дувар на постройката. След извършените проучвания се оказа, че църквата се отнася към строителството на Второто българско царство. Тя има добре разграничени преддверие, централна част и олтарно помещение. В разнообразни интервали е претърпяла няколко промени. Това е наложено както от желанието да се усили площта й, по този начин и от естествени бедствия. Когато южният дувар на постройката е поддал при земетресение, той е бил в допълнение удебелен. За симетричност това е сторено и със северната стена. Така се е получил храм с външен кръст, т.е. при взор от горната страна се вижда признака на християнството. Измененията претендирали смяна и в покривната структура. Докато в началния интервал е имало елементарен двускатен покрив, в по-късния стадий е бил построен купол, чиято тежест се носела от четири долепени към вътрешната част на стените подпори. Високият и хубав купол се виждал отдалеко от идващите към Урвич пасажери.

Съвременната просвета оказа помощ да се обясни и името на църквата. При християнските паметни здания главният камък при започване на градежа се поставя на изток и рано заран. След серия археоастрономически проучвания се оказа, че при храма на Урвич това е станало в деня на св. Илия. Откритието на учените съответства с националните предания, разказващи за църквата „ Св. Илия ” в крепостта. 

Непосредствено пред олтарната част на храма бяха открити няколко погребения от ХІІІ-ХІV в. Те са на духовници, само че и на всемирски лица, измежду които високопоставени дами с голям брой копчета, висулки и обеци. Вероятно духовник е бил 70-годишният мъж, чиято ръка е била тежко счупена и зараснала неприятно. Антрополозите съумяха да създадат реорганизация на лицето на този живял преди повече от шест века българин.

Но най-голямата изненада при разкопките на църквата бяха прелестните фрески, които по знамение бяха оживели на доста места. Край входа на храма на място по стените се виждаха изображенията на император Константин Велики и майка му Елена, въвели християнството като публична вяра в Римската империя. Срещу тях пък е обликът на архангел Михаил, изобразен като бранител на християнската реликва срещу нахлуване и опозоряване. Под рухналата южна стена пък се откриха хиляди дребни фрагменти от натрошената живопис. След търпеливата работа на археолози и реставратори бяха събрани няколко облици на светци. Сред тях бяха разпознати изображенията на св. Богородица и св. Елисавета, както и на младия Христос в срещата му с еврейските мъдреци. Стилът на стенописите ясно демонстрира високото изкуство от времето на цар Иван Александър (1331-1371). Така посредством нашата работа успяхме да възкресим творчеството на един превъзходен художник от ХІV в., което другояче би било вечно изгубено за хората.

В „ История славянобългарска ” Паисий Хилендарски споделя за намиращия се край София „ манастир Урвич със мощна цитадела ”. Още при археологическите разкопки от 1978-1982 година стана  ясно, че храмът „ Св. Илия “ е бил ограден със здрава каменна стена. В затвореното пространство се обрисуваха руините на здания и явно ставаше дума точно за манастир, развил се край църковната сграда.

Несъмнено е той бил част от Софийската Света гора, чиито обители са картинно сгушени в скатовете на Витоша, Плана, Люлин и Лозенската планина. Средствата за разкопки обаче свършиха и, с цел да го забележим на бял свят, трябваше да изчакаме цели три десетилетия.