Гражданин осъди прокуратурата заради разследване на "възродителния процес"
Пострадал от така наречен възродителен развой осъди прокуратурата поради постепенно следствие, траяло над 25 години. Производството пред Софийския областен съд (СРС) е било по закона за отговорността на страната за нарушено право на разглеждане и решение на делото в рационален период, осведоми в днешния си брой в. " Сега ".
Ако първоинстанционното решение бъде доказано, Ш.С.М. ще получи от страната обезщетение за неимуществени вреди за интервала 1991-2017 година, тъй като претърпял отчаяние и боязън, че дълги години няма изгледи за привършване на делото и обвинените ще останат ненаказани. Гражданинът ще бъде заплатен и за излъганите му упования за отмъщение за погазените права и достолепие, прочувствено напрежение и загуба на доверие в институциите, както и здравословни проблеми.
Досъдебното произвеждане е формирано през 1991 година и към момента не е завършило.
Решението за наказание на прокуратурата, което предстои на обжалване, е на арбитър Даяна Топалова. Ш.С.М. желае 100 хиляди лева обезщетение, само че е предявил единствено непълен иск за 5001 лева Съдът се е склонен, че " справедливият размер на компенсацията е 100 хиляди лева, и удовлетворява напълно частичния иск. "
В исковата си молба, подадена през март, Ш.С.М. твърди, че е потърпевш от закононарушения - побой, въдворяване в лагера " Белене " и изгнание по време на така наречен възродителен развой, за които е формирано следствено дело №1/1991 година, неприключило до момента.
Прокуратурата се аргументира с огромната трудност на следствието, тъй като има доста обвинени и стотици потърпевши, чието държание е асъдействало за забавянето, както и че е трябвало да бъдат изпратени правосъдни поръчки в чужбина. Според обвинителите вредите на Ш.С.М. са породени не от неразумния период на следствието, а от репресиите през така наречен възродителен развой. Търсеното обезщетение е повишено и не дава отговор на вредите, на икономическия стандарт в страната и на правосъдната процедура, настояват прокурорите.
Съдът не е склонен. " Няма фактическа и правна трудност, която да обоснове осъществяване на досъдебно произвеждане с дълготрайност, надхвърляща съвсем два пъти безспорната отминалост, с която се погасява наказателното гонене за закононарушението, което се проверява. По създание това държание съставлява отвод от правораздаване, защото изключва опцията за практикуване на правата на потърпевш в границите на един човешки живот ", написа съдият Топалова.
В решението се споделя по какъв начин след образуването на следствието през 1991 година до 1998 година делото е обсъждано релативно ритмично и бързо, като в този интервал обвинените са излъчени на съд два пъти. И двата пъти съдът е прибирал делото на прокуратурата, тъй като не са били посочени потърпевшите от закононарушението. От 1998 година до 2001 година не са осъществявани никакви дейности по посочването им. В интервала 2001-2004 година са открити и разпитани 312 потърпевши от общо 446. Това е индиректно доказателство за неоправданото безучастие от близо 10 година за определяне на потърпевшите. От 2002 година до в този момент останалите 134-ма души не са разпитани - поради погрешно завършена правосъдна поръчка или по други неразбираеми аргументи.
" Изпълнението на задължението за цялостно и всестранно следствие е било въпрос на организация и воля, в случай че е разполагаем запас на цяла една страна ", написа съдията.
През 2007 година тогавашният зам.-главен прокурор Валери Първанов изясни пред депутатите, че отминалостта по това дело е от дълго време изтекла. Тогава той изясни, че формираното през 1991 година дело е против някогашния вътрешен министър Димитър Стоянов, Тодор Живков, Петър Младенов и Пенчо Кубадински. Първоначално обвиняването е било за подбудителство към расова или национална омраза и ненавист. През 1992 година Първанов го преквалифицира във военно длъжностно закононарушение. Внесено е във Върховния съд през 1993 година, само че военният арбитър Николай Чирипов го връща с инструкции да се издирят всички потърпевши.
Ако първоинстанционното решение бъде доказано, Ш.С.М. ще получи от страната обезщетение за неимуществени вреди за интервала 1991-2017 година, тъй като претърпял отчаяние и боязън, че дълги години няма изгледи за привършване на делото и обвинените ще останат ненаказани. Гражданинът ще бъде заплатен и за излъганите му упования за отмъщение за погазените права и достолепие, прочувствено напрежение и загуба на доверие в институциите, както и здравословни проблеми.
Досъдебното произвеждане е формирано през 1991 година и към момента не е завършило.
Решението за наказание на прокуратурата, което предстои на обжалване, е на арбитър Даяна Топалова. Ш.С.М. желае 100 хиляди лева обезщетение, само че е предявил единствено непълен иск за 5001 лева Съдът се е склонен, че " справедливият размер на компенсацията е 100 хиляди лева, и удовлетворява напълно частичния иск. "
В исковата си молба, подадена през март, Ш.С.М. твърди, че е потърпевш от закононарушения - побой, въдворяване в лагера " Белене " и изгнание по време на така наречен възродителен развой, за които е формирано следствено дело №1/1991 година, неприключило до момента.
Прокуратурата се аргументира с огромната трудност на следствието, тъй като има доста обвинени и стотици потърпевши, чието държание е асъдействало за забавянето, както и че е трябвало да бъдат изпратени правосъдни поръчки в чужбина. Според обвинителите вредите на Ш.С.М. са породени не от неразумния период на следствието, а от репресиите през така наречен възродителен развой. Търсеното обезщетение е повишено и не дава отговор на вредите, на икономическия стандарт в страната и на правосъдната процедура, настояват прокурорите.
Съдът не е склонен. " Няма фактическа и правна трудност, която да обоснове осъществяване на досъдебно произвеждане с дълготрайност, надхвърляща съвсем два пъти безспорната отминалост, с която се погасява наказателното гонене за закононарушението, което се проверява. По създание това държание съставлява отвод от правораздаване, защото изключва опцията за практикуване на правата на потърпевш в границите на един човешки живот ", написа съдият Топалова.
В решението се споделя по какъв начин след образуването на следствието през 1991 година до 1998 година делото е обсъждано релативно ритмично и бързо, като в този интервал обвинените са излъчени на съд два пъти. И двата пъти съдът е прибирал делото на прокуратурата, тъй като не са били посочени потърпевшите от закононарушението. От 1998 година до 2001 година не са осъществявани никакви дейности по посочването им. В интервала 2001-2004 година са открити и разпитани 312 потърпевши от общо 446. Това е индиректно доказателство за неоправданото безучастие от близо 10 година за определяне на потърпевшите. От 2002 година до в този момент останалите 134-ма души не са разпитани - поради погрешно завършена правосъдна поръчка или по други неразбираеми аргументи.
" Изпълнението на задължението за цялостно и всестранно следствие е било въпрос на организация и воля, в случай че е разполагаем запас на цяла една страна ", написа съдията.
През 2007 година тогавашният зам.-главен прокурор Валери Първанов изясни пред депутатите, че отминалостта по това дело е от дълго време изтекла. Тогава той изясни, че формираното през 1991 година дело е против някогашния вътрешен министър Димитър Стоянов, Тодор Живков, Петър Младенов и Пенчо Кубадински. Първоначално обвиняването е било за подбудителство към расова или национална омраза и ненавист. През 1992 година Първанов го преквалифицира във военно длъжностно закононарушение. Внесено е във Върховния съд през 1993 година, само че военният арбитър Николай Чирипов го връща с инструкции да се издирят всички потърпевши.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ