Постите вталяват, но не с хляб, ориз и картофи, а със зеленчук и ядки
Постите вталяват, само че не с самун, ориз и картофи, а със зарзават и ядки
Великденските пости през 2025 година стартират на 3 март и не престават до 20 април, когато честваме Възкресение Христово. Седем седмици, или 49 дни, е дълъг великденският пост, въпреки да се води 40-дневен, тъй като не включва последната седмица преди Великден, която е наречена Страстна седмица.
Полезен или нездравословен е Великденският пост?
49-дневният пост е съществено тестване за организма, твърдят експертите по хранене. Има заплаха от безсилие, тъй като се лишаваме от протеините на млякото и млечните артикули,
месото, рибата и яйцата, които в тези дни са неразрешени.
Диетолозите (както и самата църква) са безапелационни, че на пост не трябва да се подлагат рисковите групи: деца, юноши, бременни и кърмещи, възрастните и болните.
Строгият пост може да бъде доста здравословен,
настояват последователите на вегетарианското хранене. Те обаче припомнят, че при постене би трябвало да се оправим с избрани сериозни моменти. Първо, месото, млечните артикули и яйцата са най-хубавият източник на протеини, на витамин В 12 и на желязо.
Когато човек лишава организма си от тях, би трябвало да им откри опция.
Полезните белтъчини и микроелементи до известна степен могат да се заместят с ядки, зърнени, бобови растения и семена. В диетата би трябвало да се акцентира на растителните белтъчини, които се набират посредством боба, лещата, ориза, хляба и тестените произведения, овесените ядки, вареното жито.
Всеки от тези продукти съдържа незаменими аминокиселини
и в случай че човек яде да вземем за пример единствено ориз и тестени произведения, само че не и фасул, се получава недостиг на някоя от тях. Вторият значим проблем е приемът на желязо и визира изключително тези, които са стартирали с ниски ресурси. Желязото се доставя главно посредством алените меса и рибата и се усвоява доста елементарно.
В растителните храни има желязо, което обаче е от 5 до 7% усвоимо
Специалистите считат, че с цел да вдигнем усвояването на 20-22%, би трябвало постоянно да го комбинираме със зеленчуци, които са богати на витамин С. Това са зеле, моркови, карфиол, броколи, праз лук, ряпа, алабаш. Трябва да се употребяват и подправки: магданоз, копър, джоджен, тъй като са богати на желязо, витамин С, К и масла.
По време на Великденския пост желязо се доставя и от копривата, лапада, спанака. Диетолозите споделят, че
желязото съвсем не се усвоява, ако пием зелен, черен чай или кафе след хранене с тези артикули. Проблем е и дефицитът на калций – най-усвоимата форма е в млякото и млечните артикули. Това е повода хората с остеопороза да не постят.
Алтернатива при постене са ядките и тъмнозелените листни зеленчуци
като марули, рукола, зелен лук, пиперки. Трябва да се одобряват повече пълнозърнести и бобови артикули, карфиол, броколи. Добре е да се акцентира на семената – сусамово, ленено семе или ядки в композиция със зеленчуци.
В растителния свят витамин В12 се открива в нищожни количества.
Среща се в някои гъби и в соята. По време на пости диетолози поучават да се одобряват в допълнение витамини А, B, D и C, както цинк след консултация с доктор.
За кого са потребни постите?
Постите се предлагат за хората със сърдечносъдови болести и високо кръвно налягане. 49-дневното ограничаване ще се отрази добре на хората с нараснал холестерол, с наднормено тегло или дислипидемии (нарушения в мастната обмяна), с бъбречни заболявания (като бъбречна недостатъчност),
с чернодробни проблеми – да вземем за пример с омазнен черен дроб.
Ако те преминат на растителен режим на хранене, вътрешната среда на организма се алкализира и следва удобно диуретично деяние, което оказва помощ за почистване от отрови.
Постенето е целесъобразно и за хората с висок креатинин (показател за положението на бъбреците и действието им), с
пикочна киселина над нормите, която е рисков фактор за подагра
Тя е известна като “папската ” или “царската ” болест поради прекомерната консумация на месо и месни артикули. Ако с отхвърли от месо хората изключат и артикули като бял самун, захар и тестените произведения от бяло брашно, те ще отслабнат. Макар общото мнение да е, че
всеобщо постещите увеличават теглото си с 3 до 5 кг
Известно е, че всеки трети постещ натъртва на въглехидратни храни като самун, картофи, ориз, фасул и леща. Доказано е, че всеки непотребен грам въглехидрати елементарно се трансформира в аварийни енергийни ресурси, най-често в мазнини.
Ако желаете по време на поста и да се вталите в действителност,
хапвайте най-малко по 500 грама разнообразни плодове дневно. За многообразие можете да си вършиме фрешове от зеленчуци. Плодовете са богати на захари и в действителност бързо засищат, само че след тях още по-бързо огладнявате. Зеленчуците имат по-голямо преимущество – богати са на фибри. Но най-добре ще се почувствате, в случай че към порцията с тях прибавите и малко сурови ядки. Така ще имате повече сила и няма да се почувствате гладни толкоз скоро. Много значимо е, до момента в който постите, да пиете най-малко 2 л вода на ден.
Изпиването на цялостна чаша вода преди хранене е един от най-хубавите начини да ядем по-малко
Течността запълва огромна част от стомаха и основава чувство за задоволеност. Но не заменяйте водата с газирани питиета и студени чайове. Това са калории, от които тялото ви няма потребност въобще.
По-малко сол, по-малко килограми
– растителните артикули са естествено небогати на сол. За да ги направи по-вкусни, постещият обилно прибавя сол. А тя задържа течности в организма, предизвиква отичане и дискомфорт.
Забравете за вафлите – те са по-страшни от шоколада.
Желанието за сладко е по-силно от всеки път по време на пост. Тъй като млечният шоколад е неразрешен, хората масове се хранят с бисквити и вафли. Те освен се лепят повече от шоколада, само че и подтикват апетита. Ако в действителност се нуждаете от сладко, компенсирайте със сготвени плодове без захар с подправки като канела, индийско орехче и карамфил.
КАКВО Е ПОЗВОЛЕНО ЗА ВЕЛИКДЕНСКИЯ ПОСТ
Позволени са всевъзможни растителни храни – фасул, леща, картофи, ориз с маслини, ориз със спанак, гъби, салати. За десерт може да се употребяват плодове, печена тиква, халва, локум, сусамки, саралия и кадаиф – само че приготвени с олио.
Безгръбначните като охлюви, миди и октоподи се смятат за постни.
Риба се разрешава на 25 март – Благовещение, и на Цветница – неделята преди Великден.
КАКВО Е ЗАБРАНЕНО ЗА ВЕЛИКДЕНСКИЯ ПОСТ
В неделя на Сирни заговезни за последно се ядат млечни артикули и яйца. На трапезата би трябвало да има баница със сирене, мляко с ориз, риба, халва с ядки.
От понеделник, 3 март, до Великден – 20 април,
се не разрешава блажната храна – месо и млечни артикули. В дните на непоколебим пост – първата седмица (от понеделник) и през Страстната седмица, не се дава никаква гореща храна и такава, приготвена с растителна лой.
Стоп на секса! И на алкохола
Ако не вършиме просто диета, а спазвате великденския пост, по канон би трябвало да спрете с алкохола и с интимния живот.
През поста алкохолът е неразрешен,
само че виното въпреки всичко се позволява през няколко дни. Това са съботите и неделите на втората, третата, четвъртата, петата и шестата седмица от въздържанието. На процедура виното е неразрешено през всички делнични дни на поста, както и през уикендите на първата и на Страстната седмица.
Има и един ден, в който не се пие даже вода
– само че единствено в случай че здравето ви разрешава. Това се прави на Разпети петък. На този ден не би трябвало и да хапвате нищо. Хляб и вода се разрешават единствено на немощните и престарелите.
До Великден църквата стопира венчавките.
Ако желаете да се закълнете във безконечна честност и пред Бог, би трябвало да изчакате да завърши тридневното празнуване на Възкресението.
Великденските пости през 2025 година стартират на 3 март и не престават до 20 април, когато честваме Възкресение Христово. Седем седмици, или 49 дни, е дълъг великденският пост, въпреки да се води 40-дневен, тъй като не включва последната седмица преди Великден, която е наречена Страстна седмица.
Полезен или нездравословен е Великденският пост?
49-дневният пост е съществено тестване за организма, твърдят експертите по хранене. Има заплаха от безсилие, тъй като се лишаваме от протеините на млякото и млечните артикули,
месото, рибата и яйцата, които в тези дни са неразрешени.
Диетолозите (както и самата църква) са безапелационни, че на пост не трябва да се подлагат рисковите групи: деца, юноши, бременни и кърмещи, възрастните и болните.
Строгият пост може да бъде доста здравословен,
настояват последователите на вегетарианското хранене. Те обаче припомнят, че при постене би трябвало да се оправим с избрани сериозни моменти. Първо, месото, млечните артикули и яйцата са най-хубавият източник на протеини, на витамин В 12 и на желязо.
Когато човек лишава организма си от тях, би трябвало да им откри опция.
Полезните белтъчини и микроелементи до известна степен могат да се заместят с ядки, зърнени, бобови растения и семена. В диетата би трябвало да се акцентира на растителните белтъчини, които се набират посредством боба, лещата, ориза, хляба и тестените произведения, овесените ядки, вареното жито.
Всеки от тези продукти съдържа незаменими аминокиселини
и в случай че човек яде да вземем за пример единствено ориз и тестени произведения, само че не и фасул, се получава недостиг на някоя от тях. Вторият значим проблем е приемът на желязо и визира изключително тези, които са стартирали с ниски ресурси. Желязото се доставя главно посредством алените меса и рибата и се усвоява доста елементарно.
В растителните храни има желязо, което обаче е от 5 до 7% усвоимо
Специалистите считат, че с цел да вдигнем усвояването на 20-22%, би трябвало постоянно да го комбинираме със зеленчуци, които са богати на витамин С. Това са зеле, моркови, карфиол, броколи, праз лук, ряпа, алабаш. Трябва да се употребяват и подправки: магданоз, копър, джоджен, тъй като са богати на желязо, витамин С, К и масла.
По време на Великденския пост желязо се доставя и от копривата, лапада, спанака. Диетолозите споделят, че
желязото съвсем не се усвоява, ако пием зелен, черен чай или кафе след хранене с тези артикули. Проблем е и дефицитът на калций – най-усвоимата форма е в млякото и млечните артикули. Това е повода хората с остеопороза да не постят.
Алтернатива при постене са ядките и тъмнозелените листни зеленчуци
като марули, рукола, зелен лук, пиперки. Трябва да се одобряват повече пълнозърнести и бобови артикули, карфиол, броколи. Добре е да се акцентира на семената – сусамово, ленено семе или ядки в композиция със зеленчуци.
В растителния свят витамин В12 се открива в нищожни количества.
Среща се в някои гъби и в соята. По време на пости диетолози поучават да се одобряват в допълнение витамини А, B, D и C, както цинк след консултация с доктор.
За кого са потребни постите?
Постите се предлагат за хората със сърдечносъдови болести и високо кръвно налягане. 49-дневното ограничаване ще се отрази добре на хората с нараснал холестерол, с наднормено тегло или дислипидемии (нарушения в мастната обмяна), с бъбречни заболявания (като бъбречна недостатъчност),
с чернодробни проблеми – да вземем за пример с омазнен черен дроб.
Ако те преминат на растителен режим на хранене, вътрешната среда на организма се алкализира и следва удобно диуретично деяние, което оказва помощ за почистване от отрови.
Постенето е целесъобразно и за хората с висок креатинин (показател за положението на бъбреците и действието им), с
пикочна киселина над нормите, която е рисков фактор за подагра
Тя е известна като “папската ” или “царската ” болест поради прекомерната консумация на месо и месни артикули. Ако с отхвърли от месо хората изключат и артикули като бял самун, захар и тестените произведения от бяло брашно, те ще отслабнат. Макар общото мнение да е, че
всеобщо постещите увеличават теглото си с 3 до 5 кг
Известно е, че всеки трети постещ натъртва на въглехидратни храни като самун, картофи, ориз, фасул и леща. Доказано е, че всеки непотребен грам въглехидрати елементарно се трансформира в аварийни енергийни ресурси, най-често в мазнини.
Ако желаете по време на поста и да се вталите в действителност,
хапвайте най-малко по 500 грама разнообразни плодове дневно. За многообразие можете да си вършиме фрешове от зеленчуци. Плодовете са богати на захари и в действителност бързо засищат, само че след тях още по-бързо огладнявате. Зеленчуците имат по-голямо преимущество – богати са на фибри. Но най-добре ще се почувствате, в случай че към порцията с тях прибавите и малко сурови ядки. Така ще имате повече сила и няма да се почувствате гладни толкоз скоро. Много значимо е, до момента в който постите, да пиете най-малко 2 л вода на ден.
Изпиването на цялостна чаша вода преди хранене е един от най-хубавите начини да ядем по-малко
Течността запълва огромна част от стомаха и основава чувство за задоволеност. Но не заменяйте водата с газирани питиета и студени чайове. Това са калории, от които тялото ви няма потребност въобще.
По-малко сол, по-малко килограми
– растителните артикули са естествено небогати на сол. За да ги направи по-вкусни, постещият обилно прибавя сол. А тя задържа течности в организма, предизвиква отичане и дискомфорт.
Забравете за вафлите – те са по-страшни от шоколада.
Желанието за сладко е по-силно от всеки път по време на пост. Тъй като млечният шоколад е неразрешен, хората масове се хранят с бисквити и вафли. Те освен се лепят повече от шоколада, само че и подтикват апетита. Ако в действителност се нуждаете от сладко, компенсирайте със сготвени плодове без захар с подправки като канела, индийско орехче и карамфил.
КАКВО Е ПОЗВОЛЕНО ЗА ВЕЛИКДЕНСКИЯ ПОСТ
Позволени са всевъзможни растителни храни – фасул, леща, картофи, ориз с маслини, ориз със спанак, гъби, салати. За десерт може да се употребяват плодове, печена тиква, халва, локум, сусамки, саралия и кадаиф – само че приготвени с олио.
Безгръбначните като охлюви, миди и октоподи се смятат за постни.
Риба се разрешава на 25 март – Благовещение, и на Цветница – неделята преди Великден.
КАКВО Е ЗАБРАНЕНО ЗА ВЕЛИКДЕНСКИЯ ПОСТ
В неделя на Сирни заговезни за последно се ядат млечни артикули и яйца. На трапезата би трябвало да има баница със сирене, мляко с ориз, риба, халва с ядки.
От понеделник, 3 март, до Великден – 20 април,
се не разрешава блажната храна – месо и млечни артикули. В дните на непоколебим пост – първата седмица (от понеделник) и през Страстната седмица, не се дава никаква гореща храна и такава, приготвена с растителна лой.
Стоп на секса! И на алкохола
Ако не вършиме просто диета, а спазвате великденския пост, по канон би трябвало да спрете с алкохола и с интимния живот.
През поста алкохолът е неразрешен,
само че виното въпреки всичко се позволява през няколко дни. Това са съботите и неделите на втората, третата, четвъртата, петата и шестата седмица от въздържанието. На процедура виното е неразрешено през всички делнични дни на поста, както и през уикендите на първата и на Страстната седмица.
Има и един ден, в който не се пие даже вода
– само че единствено в случай че здравето ви разрешава. Това се прави на Разпети петък. На този ден не би трябвало и да хапвате нищо. Хляб и вода се разрешават единствено на немощните и престарелите.
До Великден църквата стопира венчавките.
Ако желаете да се закълнете във безконечна честност и пред Бог, би трябвало да изчакате да завърши тридневното празнуване на Възкресението.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ