Ново проучване показва как кучетата гледат филми
Поставянето на кучета в машина за ядрено-магнитен резонанс и наблюдаването на мозъците им, до момента в който гледат домашни филми, звучи като развлечение единствено за себе си. Бонусът от това в действителност е новата информация, която учените имат за кучешките мозъци.
Екип от учени са създали тъкмо това, с цел да разкодират образната обработка, която се прави в съзнанието на двойка кучета. Те разкрили забавна разлика сред кучешкото и човешкото усещане: кучетата са доста по-внимателни към дейностите, а не към това кой или какво прави тези дейности, написа БГНЕС.
Това би могло да бъде значима част от пъзела на кучешкото усещане и какъв е целта на кучешкия мозък.
" Макар че работата ни се базира единствено на две кучета, тя предлага доказателство за концепцията, че тези способи работят при кучетата ", споделя неврологът Ерин Филипс.
" Надявам се, че тази публикация ще помогне да се проправи път за още проучвания, с цел да увеличим разбирането си за животните "
Изследването, както отбелязва Филипс, е извършено върху две кучета - Дейзи и Бхубо. Екипът е снимал три 30-минутни видеоклипа със характерно за кучетата наличие. То е включвало кучета, които тичат в близост, и хора, които си взаимодействат с кучетата, като галят или дават лакомства. Други действия са включвали преминаващи транспортни средства, хора, които взаимодействат между тях, елен, пресичащ пътя, котка в къща и кучета, разхождащи се на каишка.
На Дейзи и Бхубо бяха показани тези филми в три 30-минутни сесии с обща дълготрайност 90 минути. Това удивително достижение е реализирано посредством потреблението на техники за образование, създадени от психолога Грегъри Бърнс, който за първи път съумява да направи ядрено-магнитен резонанс на изцяло будно, не вързано куче преди 10 години.
Така че откривателите съумяха да сканират мозъка на Дейзи и Бхубо, до момента в който те седяха будни и се усещаха комфортно в машината, до момента в който гледат специфични кучешки домашни филми. Всъщност звучи много прелестно.
" Те даже не се нуждаеха от лакомства ", споделя Филипс. " Беше занимателно, тъй като това е сериозна просвета, а тези кучета гледаха видеоклипове на други кучета и хора, които се държат малко неуместно. "
Видеоданните бяха сегментирани по времеви маркери, с цел да се разпознават класификатори като обекти (като кучета, хора, транспортни средства или други животни) или дейности (като обоняние, хранене или игра). Тази информация, както и мозъчната интензивност на двете кучета, беше подадена към невронна мрежа, наречена Ivis.
Двама души също гледаха видеоклиповете, до момента в който бяха подложени на ядрено-магнитен резонанс; тези данни също бяха предоставени на Ivis.
Изкуственият разсъдък съумя да съпостави данните от човешкия мозък с класификаторите с 99 % акуратност. При кучетата Ivis е малко по-несигурен. Той въобще не се оправи с класификаторите на обекти. За дейностите обаче изкуственият разсъдък съпостави образните данни с мозъчната интензивност с акуратност сред 75 и 88 %.
" Ние, хората, сме доста насочени към обектите ", споделя Бернс. " В британския език има 10 пъти повече съществителни, в сравнение с сказуеми, тъй като имаме особена фикс идея да назоваваме обекти. Изглежда, че кучетата са по-малко загрижени за това кого или какво виждат и са по-загрижени за самото деяние. "
Той прибавя, че кучетата имат обилни разлики в метода, по който възприемат света, спрямо хората. Те разграничават единствено нюанси от това, което ние възприемаме като синя и жълта част на спектъра. За сметка на това имат по-голяма сензитивност към придвижванията.
Възможно е това да се дължи на обстоятелството, че кучетата би трябвало да са по-наясно със заканите в заобикалящата ги среда, в сравнение с хората; или да е обвързвано с разчитането на други сетива; а може би и с двете. Хората са доста образно насочени, само че при кучетата обонянието е най-мощно. Много по-голяма част от мозъка им е отдадена на обработката на информация идващата от обонянието.
Съпоставянето на мозъчната интензивност с обонятелната информация може да се окаже по-сложен опит, само че може да бъде и доста назидателен. Както и провеждането на спомагателни, по-подробни проучвания на зрителното усещане на кучетата, а в бъдеще вероятно и на други животни.
" Показахме, че можем да следим интензивността в мозъка на кучето, до момента в който то гледа видеоклип и да реконструираме това, което гледа ", споделя Бернс. " Фактът, че сме в положение да създадем това, е незабравим. "
Екип от учени са създали тъкмо това, с цел да разкодират образната обработка, която се прави в съзнанието на двойка кучета. Те разкрили забавна разлика сред кучешкото и човешкото усещане: кучетата са доста по-внимателни към дейностите, а не към това кой или какво прави тези дейности, написа БГНЕС.
Това би могло да бъде значима част от пъзела на кучешкото усещане и какъв е целта на кучешкия мозък.
" Макар че работата ни се базира единствено на две кучета, тя предлага доказателство за концепцията, че тези способи работят при кучетата ", споделя неврологът Ерин Филипс.
" Надявам се, че тази публикация ще помогне да се проправи път за още проучвания, с цел да увеличим разбирането си за животните "
Изследването, както отбелязва Филипс, е извършено върху две кучета - Дейзи и Бхубо. Екипът е снимал три 30-минутни видеоклипа със характерно за кучетата наличие. То е включвало кучета, които тичат в близост, и хора, които си взаимодействат с кучетата, като галят или дават лакомства. Други действия са включвали преминаващи транспортни средства, хора, които взаимодействат между тях, елен, пресичащ пътя, котка в къща и кучета, разхождащи се на каишка.
На Дейзи и Бхубо бяха показани тези филми в три 30-минутни сесии с обща дълготрайност 90 минути. Това удивително достижение е реализирано посредством потреблението на техники за образование, създадени от психолога Грегъри Бърнс, който за първи път съумява да направи ядрено-магнитен резонанс на изцяло будно, не вързано куче преди 10 години.
Така че откривателите съумяха да сканират мозъка на Дейзи и Бхубо, до момента в който те седяха будни и се усещаха комфортно в машината, до момента в който гледат специфични кучешки домашни филми. Всъщност звучи много прелестно.
" Те даже не се нуждаеха от лакомства ", споделя Филипс. " Беше занимателно, тъй като това е сериозна просвета, а тези кучета гледаха видеоклипове на други кучета и хора, които се държат малко неуместно. "
Видеоданните бяха сегментирани по времеви маркери, с цел да се разпознават класификатори като обекти (като кучета, хора, транспортни средства или други животни) или дейности (като обоняние, хранене или игра). Тази информация, както и мозъчната интензивност на двете кучета, беше подадена към невронна мрежа, наречена Ivis.
Двама души също гледаха видеоклиповете, до момента в който бяха подложени на ядрено-магнитен резонанс; тези данни също бяха предоставени на Ivis.
Изкуственият разсъдък съумя да съпостави данните от човешкия мозък с класификаторите с 99 % акуратност. При кучетата Ivis е малко по-несигурен. Той въобще не се оправи с класификаторите на обекти. За дейностите обаче изкуственият разсъдък съпостави образните данни с мозъчната интензивност с акуратност сред 75 и 88 %.
" Ние, хората, сме доста насочени към обектите ", споделя Бернс. " В британския език има 10 пъти повече съществителни, в сравнение с сказуеми, тъй като имаме особена фикс идея да назоваваме обекти. Изглежда, че кучетата са по-малко загрижени за това кого или какво виждат и са по-загрижени за самото деяние. "
Той прибавя, че кучетата имат обилни разлики в метода, по който възприемат света, спрямо хората. Те разграничават единствено нюанси от това, което ние възприемаме като синя и жълта част на спектъра. За сметка на това имат по-голяма сензитивност към придвижванията.
Възможно е това да се дължи на обстоятелството, че кучетата би трябвало да са по-наясно със заканите в заобикалящата ги среда, в сравнение с хората; или да е обвързвано с разчитането на други сетива; а може би и с двете. Хората са доста образно насочени, само че при кучетата обонянието е най-мощно. Много по-голяма част от мозъка им е отдадена на обработката на информация идващата от обонянието.
Съпоставянето на мозъчната интензивност с обонятелната информация може да се окаже по-сложен опит, само че може да бъде и доста назидателен. Както и провеждането на спомагателни, по-подробни проучвания на зрителното усещане на кучетата, а в бъдеще вероятно и на други животни.
" Показахме, че можем да следим интензивността в мозъка на кучето, до момента в който то гледа видеоклип и да реконструираме това, което гледа ", споделя Бернс. " Фактът, че сме в положение да създадем това, е незабравим. "
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ