Психолог: Козметичните процедури са новата пандемия
Поставянето на ботокс, и като цяло козметичните процедури и интервенции без здравна потребност, са новата пандемия в обществото. Хората – най-вече дами – го поставят не поради себе си, а с цел да се харесат на обществото и обществения си кръг. Следва натискът да наподобяват по еднотипен модел от сорта на „ 40 са новите 20 години “.
Това сподели в изявление за БГНЕС психологът проф. доктор Маргарита Бакрачева, член на Международната асоциация за психоаналитична аз-психология и Дружеството на психолозите в България, и зам. – декан по научна, планова, интернационална активност, връзки с обществеността, Факултет по науки за образованието и изкуствата, Софийски университет.
„ За благополучие, в обществото все по-често се приказва за това, че ботоксът е пандемия.
Когато нещо стане като модел и обществена норма в обществото, е значимо експертите да обръщат внимание ,
тъй като по-младите отрастват в среда, която дефинира дадени стандарти.
За днешните младежи да влезеш и да се впишеш в едно общество, значи би трябвало да отговаряш на избраните стандарти, ето по тази причина ботоксът е пандемия. Тук даже не става въпрос за персонален избор, и „ къде съм аз “, тук става въпрос просто да се харесаш на някой различен. И младежът изпитва великански напън да следва избран модел без значение дали желае или не “, съобщи проф. Бакрачева.
Точно в подобен вид „ пандемия “ в обществото би трябвало да има външна интервенция, която да е в помощ на младежите и да пази правата им. „ Трябва да бъде обезпечена най-малкото помощ от страната. Тя изрично би трябвало да поеме функционалностите си на инспектор и регулатор на лицата и местата, на които се ползват тези медицински процедури “, категоричнa е психологът.
Тенденцията при младите да бъдат „ идентични “ в средата си и да подражават на останалите, която най-често се случва в интервалите на самоопределение, т.е. в тийнейджърството, се води от разбирането човек да не бъде отритнат от групата .
В съответния случай страната би трябвало наложително да вкара строги регулации и широкомащабна информативна акция за вредите от сходни интервенции. „ На процедура такава акция е извънредно закъсняла, тя трябваше да започва преди десетилетия, когато родители подаряваха нови гърди за абитуриентския бал “, добавя проф. Бакрачева.
По-късно се оказа, че освен че хората не са осведомени с отрицателните опасности от сходни интервенции, само че и не са наясно, че подобен вид козметични интервенции изискват избрана поддръжка през несъмнено време, която коства значително пари, добави психологът.
В общество, изгубило тотално своите духовни и обществени полезности, е разумно ботоксът да бъде пандемия .
„ Ако се върнем към корените на естетичната медицина – преди към 30-ина години някъде в Бразилия, то виждаме, че сходни изцяло непотребни от здравна позиция корекции процъфтяват в общества, изцяло изгубили изконните си полезности.
Когато човек няма с какво да впечатли другия, той поправя външния си тип и разчита само на него. Естествено, има разлика сред това човек да желае да запълни една гънка и това просто да се следва сляпо един натрапен модел в обществото “, добавя психологът.
Изкуственият разсъдък също има голямо въздействие върху младежите, тъй като основава нереални идеали, които доста постоянно са отвън рамките на здравословното. И популярност Богу, има и младежи, които мислят трезво и се опълчват на тези модели – да вземем за пример, хранят се здравословно и отхвърлят да одобряват модели вид „ плюс сайз “, които настойчиво биват налагани на всички места.
„ Хората са по-склонни да копират, в сравнение с да търсят своя лична визия .
Лесно е да се види какво се котира, и същото да се изкопира, с цел да се получат лесни лайкове. Няма човек без недостатъци, само че е доста по-важно човек да вижда положителните си черти и да ги подчертава, вместо да се трансформира в следващата пластмасова кукла вид „ ишлеме “. Хубаво е и дамите да виждат, когато стават на 50 година, и да не се считат за 20-годишни “, приключи проф. Бакрачева.
По тематиката
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Това сподели в изявление за БГНЕС психологът проф. доктор Маргарита Бакрачева, член на Международната асоциация за психоаналитична аз-психология и Дружеството на психолозите в България, и зам. – декан по научна, планова, интернационална активност, връзки с обществеността, Факултет по науки за образованието и изкуствата, Софийски университет.
„ За благополучие, в обществото все по-често се приказва за това, че ботоксът е пандемия.
Когато нещо стане като модел и обществена норма в обществото, е значимо експертите да обръщат внимание ,
тъй като по-младите отрастват в среда, която дефинира дадени стандарти.
За днешните младежи да влезеш и да се впишеш в едно общество, значи би трябвало да отговаряш на избраните стандарти, ето по тази причина ботоксът е пандемия. Тук даже не става въпрос за персонален избор, и „ къде съм аз “, тук става въпрос просто да се харесаш на някой различен. И младежът изпитва великански напън да следва избран модел без значение дали желае или не “, съобщи проф. Бакрачева.
Точно в подобен вид „ пандемия “ в обществото би трябвало да има външна интервенция, която да е в помощ на младежите и да пази правата им. „ Трябва да бъде обезпечена най-малкото помощ от страната. Тя изрично би трябвало да поеме функционалностите си на инспектор и регулатор на лицата и местата, на които се ползват тези медицински процедури “, категоричнa е психологът.
Тенденцията при младите да бъдат „ идентични “ в средата си и да подражават на останалите, която най-често се случва в интервалите на самоопределение, т.е. в тийнейджърството, се води от разбирането човек да не бъде отритнат от групата .
В съответния случай страната би трябвало наложително да вкара строги регулации и широкомащабна информативна акция за вредите от сходни интервенции. „ На процедура такава акция е извънредно закъсняла, тя трябваше да започва преди десетилетия, когато родители подаряваха нови гърди за абитуриентския бал “, добавя проф. Бакрачева.
По-късно се оказа, че освен че хората не са осведомени с отрицателните опасности от сходни интервенции, само че и не са наясно, че подобен вид козметични интервенции изискват избрана поддръжка през несъмнено време, която коства значително пари, добави психологът.
В общество, изгубило тотално своите духовни и обществени полезности, е разумно ботоксът да бъде пандемия .
„ Ако се върнем към корените на естетичната медицина – преди към 30-ина години някъде в Бразилия, то виждаме, че сходни изцяло непотребни от здравна позиция корекции процъфтяват в общества, изцяло изгубили изконните си полезности.
Когато човек няма с какво да впечатли другия, той поправя външния си тип и разчита само на него. Естествено, има разлика сред това човек да желае да запълни една гънка и това просто да се следва сляпо един натрапен модел в обществото “, добавя психологът.
Изкуственият разсъдък също има голямо въздействие върху младежите, тъй като основава нереални идеали, които доста постоянно са отвън рамките на здравословното. И популярност Богу, има и младежи, които мислят трезво и се опълчват на тези модели – да вземем за пример, хранят се здравословно и отхвърлят да одобряват модели вид „ плюс сайз “, които настойчиво биват налагани на всички места.
„ Хората са по-склонни да копират, в сравнение с да търсят своя лична визия .
Лесно е да се види какво се котира, и същото да се изкопира, с цел да се получат лесни лайкове. Няма човек без недостатъци, само че е доста по-важно човек да вижда положителните си черти и да ги подчертава, вместо да се трансформира в следващата пластмасова кукла вид „ ишлеме “. Хубаво е и дамите да виждат, когато стават на 50 година, и да не се считат за 20-годишни “, приключи проф. Бакрачева.
По тематиката
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ