Постъпката на журналистката Марина Овсянникова категорично и безспорно е смела

Постъпката на журналистката Марина Овсянникова изрично и несъмнено е смела и героична, и мисля, че по тази причина не може да има две мнение, даже и на най-отявлените и върли путинисти. Те няма по какъв начин да не се съгласят с това и да си затворят очите, тъй като, с цел да проявиш подобен кураж, знаейки, че те чакат до 15 години затвор, не е нищо друго с изключение на подвиг. Нека тръгнем от там и да продължим нататък, като човек, който се занимава с език, моя зов към вас тука и към феновете, е да обръщаме внимание на езика. Защото даже, когато е обгърнат в цензура, се намира метод да ни каже истината. Дори когато пропагандният език се пробва нещо да премълчи, истината си пробива път през през пробойните.

Това сподели доктор Иван Ланджев в " Пресечна точка " по Нова Тв.

Направих си труда да ревизира по какъв начин сега съветските държавни медии назовават Марина. Те й споделят постаронная девочка, което преведено значи нещо като непознато момиче, само че не е тъкмо по този начин. Защота, в случай че беше непознатото, би било незнакомая. Постаронная, най-буквално значи външна, странична, малко като новобранец, и езика тук още веднъж ни споделя нещо доста значимо. Според пропагандата на Путинския режим, всеки който не е склонен със ставащото, наложително е външен човек. Той не е от нашите, той е някакъв непряк детайл, той не може да е същински руснак, не може да е част от народа, той наложително е сътрудник, разузнавач и прочие. Марина първо си има, име второ не е външно и странично лице, тя работи в малкия екран и е редактор в малкия екран, и то от години, добави доктор Иван Ланджев.