Пиесата "Асансьорът" на Георги Марков събужда отново забравени житейски въпроси
Постановката " Асансьорът " по едноименната писателя Георги Марков беше показана премиерно на 30 октомври на софийска сцена в камeрната зала на Националния студентски дом. Неин режисьор е Петър Денчев, а основните функции извършват актьорите Десислава Стоянова и Ивайло Драганов.
" Георги Марков е доста остроумен създател в българската литература, по тази причина, че умее да показва в своите текстове проблеми, които надскачат времето. Те се трансформират по-скоро в антропологични разсъждения за българския нрав ", описа за " Дневник " Денчев.
Личният му интерес и любознание към пиесата го предизвикат да я сложи през своя взор, като акомодацията ѝ е напълно деликатна. Режисьорът описа по какъв начин по време на репетиционния развой в екипа се завърта една и съща тематика - за актуалното комплицирано общество, в което хората " мъчно се закрепят за своите персонални мотори, които да ги движат напред и да създават смисъл в техните животи ".
Момент от пиесата на Георги Марков " Асансьорът " с актьорите Десислава Стоянова и Ивайло Драганов
Марков основава " Асансьорът " през 1967 година Сюжетът се развива към инцидентната среща на мъж и жена в асансьор, който засяда сред етажите. Чрез бурни диалози персонажите търсят отговори на надълбоко екзистенциални въпроси, които във външния свят получават напълно различен смисъл. Асансьорът сякаш преднамерено стопира техния път, с цел да помислят върху идните си житейски събития - на идващия ден тя би трябвало да се омъжи, а той да помогне на приятеля си шарлатанин, който още веднъж е влезнал в неприятна обстановка. Двамата са привлечени един от различен, а това привличане се трансформира в несигурна обич. Докато тече действието, те изпадат в прочувствен спор, в който излагат своите светогледи. Така се пробват да изразят свободната си воля, мнение и самостоятелни стремежи. Когато асансьорът потегля и вратата още веднъж може да бъде отворена, всичко придобива различен смисъл и ролята на обществото излиза на първи проект.
" Много повече се интересуваме от това какво мислят останалите за нас, в сравнение с да вършим това, което мислим, че е вярно. В този смисъл пиесата е за порива на човешките усеща, за устрема към независимост и изложение на непосредствената благосклонност и човешкото свързване сред двама души ", сподели Денчев.
Режисьорът добави, че от самото начало персонажите се пробват да намерят мястото си в обществото, да бъдат част от неговотo цяло и да осъществят любовта си, само че без да изневерят на персоналните си визии за света. " Тезата на Георги Марков е, че в едно затворено общество откровеният контакт сред хората може да се случва единствено отвън публичния подтекст. Когато си обособен и към този момент нищо не те свързва с него ", разясни Денчев.
Пиесата може да бъде забелязана още веднъж на 13 ноември в камерната на зала на Националния студентски дом от 19.00 часа.
Билетите към този момент са в продажба онлайн тук.
" Георги Марков е доста остроумен създател в българската литература, по тази причина, че умее да показва в своите текстове проблеми, които надскачат времето. Те се трансформират по-скоро в антропологични разсъждения за българския нрав ", описа за " Дневник " Денчев.
Личният му интерес и любознание към пиесата го предизвикат да я сложи през своя взор, като акомодацията ѝ е напълно деликатна. Режисьорът описа по какъв начин по време на репетиционния развой в екипа се завърта една и съща тематика - за актуалното комплицирано общество, в което хората " мъчно се закрепят за своите персонални мотори, които да ги движат напред и да създават смисъл в техните животи ".
Момент от пиесата на Георги Марков " Асансьорът " с актьорите Десислава Стоянова и Ивайло Драганов
Марков основава " Асансьорът " през 1967 година Сюжетът се развива към инцидентната среща на мъж и жена в асансьор, който засяда сред етажите. Чрез бурни диалози персонажите търсят отговори на надълбоко екзистенциални въпроси, които във външния свят получават напълно различен смисъл. Асансьорът сякаш преднамерено стопира техния път, с цел да помислят върху идните си житейски събития - на идващия ден тя би трябвало да се омъжи, а той да помогне на приятеля си шарлатанин, който още веднъж е влезнал в неприятна обстановка. Двамата са привлечени един от различен, а това привличане се трансформира в несигурна обич. Докато тече действието, те изпадат в прочувствен спор, в който излагат своите светогледи. Така се пробват да изразят свободната си воля, мнение и самостоятелни стремежи. Когато асансьорът потегля и вратата още веднъж може да бъде отворена, всичко придобива различен смисъл и ролята на обществото излиза на първи проект.
" Много повече се интересуваме от това какво мислят останалите за нас, в сравнение с да вършим това, което мислим, че е вярно. В този смисъл пиесата е за порива на човешките усеща, за устрема към независимост и изложение на непосредствената благосклонност и човешкото свързване сред двама души ", сподели Денчев.
Режисьорът добави, че от самото начало персонажите се пробват да намерят мястото си в обществото, да бъдат част от неговотo цяло и да осъществят любовта си, само че без да изневерят на персоналните си визии за света. " Тезата на Георги Марков е, че в едно затворено общество откровеният контакт сред хората може да се случва единствено отвън публичния подтекст. Когато си обособен и към този момент нищо не те свързва с него ", разясни Денчев.
Пиесата може да бъде забелязана още веднъж на 13 ноември в камерната на зала на Националния студентски дом от 19.00 часа.
Билетите към този момент са в продажба онлайн тук.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ