Образователна екскурзия с неудобства: Заключени тоалетни в Мелник станаха повод за обществен дебат
Пост в обществената мрежа Фейсбук, оповестен на 28 април от Камелия Конакчиева-Трибулен, конферентен преводач, съосновател и началник на учебното заведение „ Кирил и Методий “, както и на първата българска гимназия в Париж, сложи мъчителна тематика на дневен ред – достъпът до тоалетни в туристически и културни обекти в България. Поводът – посещаване на Кордопуловата къща в Мелник по време на учебен маршрут, финансиран от Министерството на образованието и науката.
„ Прекрасна стратегия, щастливи деца и родители. Както от близо 20 години се опитваме да покажем една красива и забавна България “, споделя Конакчиева. Радостта ѝ обаче бързо е помрачена от отхвърли на уредниците на музея да отключат санитарните пространства. „ Тоалетните са заключени, не можем да чистим след всяко дете “, гласи отговорът на музейната служителка. Камелия ѝ отвърнала със следните думи: „ Е, на доста места по света са били тези възпитаници и на никое място не сме имали подобен проблем “.
След дълъг и под напрежение диалог – в това число опасността, че дете ще се облекчи в двора – една тоалетна въпреки всичко е отключена.
Скрийншот от обявата на Камелия Конакчиева-Трибулен
„ Да си приказваме в този момент за просветителните цели и за политики за завръщане “, приключва саркастично постът, в който Конакчиева търси и информация къде може да подаде публична тъжба. Тя е тагнала Министерството на културата, Министерството на туризма и Българския туристически съюз.
Случаят провокира вълна от мнения. Марияна Георгиева написа следното: „ Тоалетните в България - съществуването им, положението им е изострен и позорен народен проблем! И нито се слага, нито се разисква, нито нещо се прави по въпроса. Национален позор! “, а Елена Мирчева добави: „ Темата с тоалетните в българския нрав е в действителност мъчителна, с поле за полемика. (Особено към културни центрове, като в центъра на Пловдив примерно или пътуващи оператори със заключени автобусни тоалетни - някакси разбираемо, само че когато деца са налице…, задача унижителна) “.
От друга страна, Ана Янакиева споделя позитивно усещане от същото място: „ Аз нямам такива усещания от там. Уредничката беше блага, тоалетната беше отключена, упътиха ме по какъв начин да стигна до нея и беше относително чиста за нашите географски ширини. За жал обаче ми прави усещане, че огромна част от хората, които посещават социална тоалетна, най-малко в България е по този начин, оставят след себе си кочина “.
„ Точно по този начин, благата жена беше решила, че нашите 30 деца (не знам какъв брой от тях щяха да отидат до тоалетна, само че най-после се молехме единствено за едно дете) ще оставят кочина. Ето това ми е отвратително. Първо, тоалетните по формулировка са място, което се цапа - да! Въпрос на организация е да се поддържа чисто. Второ, презумпцията, че децата са свинчета, които оставят кочина е много показателна за отношението (да забранят достъпа за деца до обекта, тогава!) Трето, презумпцията, че ние, ръководителите на групата не можем да възпитаваме учениците си, също е обидна “, отвърна Камелия Конакчиева-Трибулен.
Темата повдига въпроси освен за санитарните условия в културните обекти, само че и за цялостното отношение към туристи и възпитаници в страната. Когато децата, които учат български език в чужбина с обич и старания, дойдат в родината си, те заслужават да бъдат посрещнати с достолепие, грижа и почитание. Защото от време на време не историята, а отношението оставя най-трайния спомен.
Кодопуловата къща е издигната през 1754 година. Това е най – огромната възрожденска къща в България и на Балканите. Къща, в която има съчетаване на богата архитектура със стопанско предопределение. Построена е на три равнища. Руините пред къщата са на фамилната църква „ Света Варвара ”. Къщата е принадлежала на известна мелнишка фамилия Кордопулови, които са търгували с вино из цяла Европа, като най – постоянно виното е пътувало за Венеция и Париж.
„ Прекрасна стратегия, щастливи деца и родители. Както от близо 20 години се опитваме да покажем една красива и забавна България “, споделя Конакчиева. Радостта ѝ обаче бързо е помрачена от отхвърли на уредниците на музея да отключат санитарните пространства. „ Тоалетните са заключени, не можем да чистим след всяко дете “, гласи отговорът на музейната служителка. Камелия ѝ отвърнала със следните думи: „ Е, на доста места по света са били тези възпитаници и на никое място не сме имали подобен проблем “.
След дълъг и под напрежение диалог – в това число опасността, че дете ще се облекчи в двора – една тоалетна въпреки всичко е отключена.
Скрийншот от обявата на Камелия Конакчиева-Трибулен
„ Да си приказваме в този момент за просветителните цели и за политики за завръщане “, приключва саркастично постът, в който Конакчиева търси и информация къде може да подаде публична тъжба. Тя е тагнала Министерството на културата, Министерството на туризма и Българския туристически съюз.
Случаят провокира вълна от мнения. Марияна Георгиева написа следното: „ Тоалетните в България - съществуването им, положението им е изострен и позорен народен проблем! И нито се слага, нито се разисква, нито нещо се прави по въпроса. Национален позор! “, а Елена Мирчева добави: „ Темата с тоалетните в българския нрав е в действителност мъчителна, с поле за полемика. (Особено към културни центрове, като в центъра на Пловдив примерно или пътуващи оператори със заключени автобусни тоалетни - някакси разбираемо, само че когато деца са налице…, задача унижителна) “.
От друга страна, Ана Янакиева споделя позитивно усещане от същото място: „ Аз нямам такива усещания от там. Уредничката беше блага, тоалетната беше отключена, упътиха ме по какъв начин да стигна до нея и беше относително чиста за нашите географски ширини. За жал обаче ми прави усещане, че огромна част от хората, които посещават социална тоалетна, най-малко в България е по този начин, оставят след себе си кочина “.
„ Точно по този начин, благата жена беше решила, че нашите 30 деца (не знам какъв брой от тях щяха да отидат до тоалетна, само че най-после се молехме единствено за едно дете) ще оставят кочина. Ето това ми е отвратително. Първо, тоалетните по формулировка са място, което се цапа - да! Въпрос на организация е да се поддържа чисто. Второ, презумпцията, че децата са свинчета, които оставят кочина е много показателна за отношението (да забранят достъпа за деца до обекта, тогава!) Трето, презумпцията, че ние, ръководителите на групата не можем да възпитаваме учениците си, също е обидна “, отвърна Камелия Конакчиева-Трибулен.
Темата повдига въпроси освен за санитарните условия в културните обекти, само че и за цялостното отношение към туристи и възпитаници в страната. Когато децата, които учат български език в чужбина с обич и старания, дойдат в родината си, те заслужават да бъдат посрещнати с достолепие, грижа и почитание. Защото от време на време не историята, а отношението оставя най-трайния спомен.
Кодопуловата къща е издигната през 1754 година. Това е най – огромната възрожденска къща в България и на Балканите. Къща, в която има съчетаване на богата архитектура със стопанско предопределение. Построена е на три равнища. Руините пред къщата са на фамилната църква „ Света Варвара ”. Къщата е принадлежала на известна мелнишка фамилия Кордопулови, които са търгували с вино из цяла Европа, като най – постоянно виното е пътувало за Венеция и Париж.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ