Галин Стоев: Властта е абсолютно сляпа за собствената си катастрофа |
" Посредственост господства на всяко едно равнище в българската страна. Посредственост и поголовно обезкултуряване. " Това споделя в известният български режисьор Галин Стоев, който написа остро писмо на премиера Бойко Борисов.
Дъждовни води: Г-н Стоев, обърнахте се към премиера Борисов с отворено писмо, което бе представено от редица медии в България. Какво Ви предизвика да го извършите?
Галин Стоев: Това е резултат от дълготраен развой, в който постъпателно се трупаха негативизъм и отвращение от тактиката и философията на едно неприемливо, съгласно мен, политическо държание. Протестите канализираха задоволително яд и в този случай просто трябваше да намеря съответна форма на изказ, която да не е в тона на нормалната чернилка.
Аз, както и всеки различен, имам правото да я изразя, само че нямам правото да товаря четящия с нея, нито да го унизявам, тъй като това би трансформирало писмото ми в елементарен акт на егоизъм. А такива има задоволително и без принос от моя страна. Друг е въпросът, че получателят на това писмо е фиктивен - то е писано не толкоз, с цел да го чете той, а с цел да го прочетат колкото може повече хора. Целта е да се формулират и освободят думи, които по този начин или другояче към този момент съществуват в съзнанието на голямо количество хора.
Дъждовни води: Наричате митингите “изблик на обществена сила ” и смятате, че министър председателят е очаквал той да “отече в плаващите пясъци на родните непукизъм, нихилизъм и слабоволие ”. Какво Ви дава вяра, че този път непукизмът, нихилизмът и безволието няма да надделеят?
Галин Стоев: Няма гаранция, че това няма да се случи. Избликът по своята природа е стеснен във времето, той няма по какъв начин да е постоянен. Но той е сериозен сигнал за протичащото се на едно по-дълбоко равнище и точно този сигнал ръководещите се пробват да изкривят и омаловажат. Затова е извънредно значимо да се предизвиква разсъдливост и да се припомня, че без значение кой е на власт, коректив постоянно има. Той е етичен и се основава на централни морални правила, въз основата на които обществото е постигнало консенсус. Когато тези правила са погазени, жителите имат не просто правото, само че и задължението да се опълчват.
Убеден съм, че сме очевидци на появяването на нова сериозна маса, която възприема света с доста по-широк взор от този на политиците, които я ръководят сега. Тези мислещи дами и мъже към този момент знаят, че правовата страна е действително допустима, тъй като самите те са я виждали и в този момент си задават разумния въпрос: за какво и ние да не можем да я реализираме.
Дъждовни води: Един от моторите на митингите са младите българи, живеещи в чужбина, които поради пандемията се озоваха това лято в България. Отбелязвате го и Вие в писмото. Вие също живеете на Запад и имате дългогодишна кариера там. Какво продължава да обръща погледа Ви към България?
Галин Стоев: Бих споделил, че човек е обвързван с родината си на клетъчно равнище, обвързван е с езика и с културата, която го конституира. Това е мощна връзка, която с времето и насъбрания опит ти оказва помощ да декодираш родната обстановката от разстояние и по този начин по-ясно да виждаш правилата, които я построяват. Натискът на българите извън може и би трябвало да се слее със съпротивата на българите вътре. Колкото и ръководещите да се пробват да опълчват тези две групи, те са близнаци и се стремят към едно и също нещо. Освен това тук са фамилията ти, приятелите ти, учителите ти, хората, които обичаш и които са значими за теб. Това е прочувствен пакт, който те прави виновен, без значение къде се намираш. И това възприятие за отговорност води непрестанно диалог със съвестта ти.
Дъждовни води: Как бихте дали отговор на упрека, че " отдалеко е доста елементарно да се дава ум "?
Галин Стоев: Аз нямам искания да давам ум, в писмото си единствено установявам последствията от едно ръководство. Има разлика сред предоставяне на ум и слагане на диагноза.
Дъждовни води: Казвате, че една система години наред може да натрупа пасиви, до момента в който в един миг се доближи равнище, което прави процесите необратими. Нека създадем паралел с теорията на Томас Кун за научните революции. Според нея, една парадигма съществува, до момента в който не се натрупат задоволително аномалии, които да провокират рецесия. Кои аномалии провокираха актуалната рецесия в България?
Галин Стоев: В момента господства една латентна незначителност на всяко едно равнище в страната. В подобен климат аномалиите стартират да наподобяват като закономерности. Те се просмукват в съзнанието и мисленето и постепенно и несъмнено тровят целия обществен организъм. Тогава естественият инстикт на индивида е да се избавя поединично, тъй като към този момент не има вяра на никого и на нищо. Омерзението взима връх и се трансформира в обществена бездейност, а това е идеалната среда за виреене на настоящото статукво, закрепено с институционални репресии, представящи се за настояща правда.
В исторически проект българинът рядко е бил взаимен и поляризираните отзиви за митинга го показват. Но тактиката на властващите катастрофира в няколко непредвидени условия, за които те нямаха подготвен ход. Как да се оправиш с компроматните фотоси и записи, изпратени до медиите от твой непосредствен другар, трансформирал се в това време в върл зложелател? Опитите на прокуратурата да открие снимащия, вместо да попита снимания, издават спиращ дъха инфантилизъм. Влизането в президентството пък дефинитивно потвърди, че основният прокурор може да надмине по безсмислица и тези, които му проведоха състезанието за този пост. Паралелно с това интелигентната акция в Сараите предложи на жителите нагледна илюстрация на това какво е да си олигарх под чадъра на властта. Всичко това влезе в идеална синхронизация, която отприщи недоволството.
Дъждовни води: Споменавате “безсрамните аудиозаписи ”, профанирането на ръководството и налагането на “фасадна народна власт с руско-азиатски привкус ”. Вие сте човек на изкуството и културата. Кога и за какво културата на изложение, на политически спор, на почитание към потвърдените и можещите попадна в такава маргинализирана позиция по високите етажи на политическата и икономическа власт?
Галин Стоев: Тонът по хипотеза се задава от властта, тя има силата да официализира един или различен вид говорене. Процесът на поголовно обезкултуряване стартира от дълго време на всички равнища на публичния и политически живот. Сегашното ръководство е по едно и също време основател и резултат на този развой. Олигархичната власт по принцип не обича интелектуално еманципирания жител, тъй като той има критически взор и може да мисли самичък, без опорни точки, спуснати му отнякъде. За такава власт той е евентуална заплаха, тази власт има интерес да основава безлична и сива маса, която е лесна за манипулиране. Глупакът обожава да унищожава престижи, тъй като това е единственият му потребен ход в опита да придобие легитимност, трансформирайки по този начин и другите в простаци. Навремето шайките на Хитлер издигат клади и горят книги, тоталитарните режими ги не разрешават като рискови, а днешната власт стъпква всеки опит за съществено сериозно мислене, маргинализирайки образованието и културата, оставяйки учители и актьори да изнемогват в екзистенциална мизерия, като че ли те не са част от обществото, на което тази власт е призвана да служи. Това си има име - споделя се културен геноцид.
Когато имаш най-силната позиция в страната, обезпечена ти от гласа на гласоподавателите, само че я ползваш като телевизионно риалити, с което да си осигуриш нужното ти внимание за събиране на лайкове, явно има проблем. Това е като да разполагаш с Кралски щемпел, който ти дава изключителни пълномощия, а ти да го ползваш за чупене на орехи. И в случай че в една художествена нереалност това може да наподобява комично, в действителния живот е незаконно. Именно този абсурд, колкото и да е явен, е мъчно да бъде забелязан и изговорен. За това се изисква базисен здрав разсъдък, който да осветли тази нефункционалност. Протестът на екзистенциално равнище показва съществуването точно на подобен здрав разсъдък.
Дъждовни води: Какво желаете да кажете на хората на площада и ще Ви забележим ли там скоро?
Галин Стоев: Аз съм в България от началото на митингите и ги навестявам, когато времето и работата ми разрешават. А на протестиращите бих споделил, че това е единствено началото. В момента властта се пробва да ни убеди в политическата си отговорност, като ни плаши с всевъзможни пагубни сюжети за бъдещето и настойчиво пита кой ще я смени, в случай че си тръгне. Но това е нелегитимен въпрос, който към този момент не е в нейната пълномощия. Тъй като е безусловно сляпа за личната си злополука, тази власт пробва да сложи каруцата пред коня.
А въпросът за наследниците ѝ ще излезе на дневен ред тогава, когато дойдат избори и когато всички участници в тях ясно заявят стратегиите и целите си, а също и с кого ще играят в новата политическа обстановка. Както е казано, по делата им ще ги познаете. И в случай че делата им се разграничават от думите, тогава хората би трябвало отново да излязат по площадите и да им изискат сметка. Гражданското общество и демокрацията са цивилизационен развой, а не последна спирка на рейс. Колкото по-рано го осъзнаем, толкоз по-еманципирано и безкомпромисно ще можем да упражняваме надзор над тези, които са там не с цел да ни инфантилизират, а с цел да служат на цялото общество.
Дъждовни води: Г-н Стоев, обърнахте се към премиера Борисов с отворено писмо, което бе представено от редица медии в България. Какво Ви предизвика да го извършите?
Галин Стоев: Това е резултат от дълготраен развой, в който постъпателно се трупаха негативизъм и отвращение от тактиката и философията на едно неприемливо, съгласно мен, политическо държание. Протестите канализираха задоволително яд и в този случай просто трябваше да намеря съответна форма на изказ, която да не е в тона на нормалната чернилка.
Аз, както и всеки различен, имам правото да я изразя, само че нямам правото да товаря четящия с нея, нито да го унизявам, тъй като това би трансформирало писмото ми в елементарен акт на егоизъм. А такива има задоволително и без принос от моя страна. Друг е въпросът, че получателят на това писмо е фиктивен - то е писано не толкоз, с цел да го чете той, а с цел да го прочетат колкото може повече хора. Целта е да се формулират и освободят думи, които по този начин или другояче към този момент съществуват в съзнанието на голямо количество хора.
Дъждовни води: Наричате митингите “изблик на обществена сила ” и смятате, че министър председателят е очаквал той да “отече в плаващите пясъци на родните непукизъм, нихилизъм и слабоволие ”. Какво Ви дава вяра, че този път непукизмът, нихилизмът и безволието няма да надделеят?
Галин Стоев: Няма гаранция, че това няма да се случи. Избликът по своята природа е стеснен във времето, той няма по какъв начин да е постоянен. Но той е сериозен сигнал за протичащото се на едно по-дълбоко равнище и точно този сигнал ръководещите се пробват да изкривят и омаловажат. Затова е извънредно значимо да се предизвиква разсъдливост и да се припомня, че без значение кой е на власт, коректив постоянно има. Той е етичен и се основава на централни морални правила, въз основата на които обществото е постигнало консенсус. Когато тези правила са погазени, жителите имат не просто правото, само че и задължението да се опълчват.
Убеден съм, че сме очевидци на появяването на нова сериозна маса, която възприема света с доста по-широк взор от този на политиците, които я ръководят сега. Тези мислещи дами и мъже към този момент знаят, че правовата страна е действително допустима, тъй като самите те са я виждали и в този момент си задават разумния въпрос: за какво и ние да не можем да я реализираме.
Дъждовни води: Един от моторите на митингите са младите българи, живеещи в чужбина, които поради пандемията се озоваха това лято в България. Отбелязвате го и Вие в писмото. Вие също живеете на Запад и имате дългогодишна кариера там. Какво продължава да обръща погледа Ви към България?
Галин Стоев: Бих споделил, че човек е обвързван с родината си на клетъчно равнище, обвързван е с езика и с културата, която го конституира. Това е мощна връзка, която с времето и насъбрания опит ти оказва помощ да декодираш родната обстановката от разстояние и по този начин по-ясно да виждаш правилата, които я построяват. Натискът на българите извън може и би трябвало да се слее със съпротивата на българите вътре. Колкото и ръководещите да се пробват да опълчват тези две групи, те са близнаци и се стремят към едно и също нещо. Освен това тук са фамилията ти, приятелите ти, учителите ти, хората, които обичаш и които са значими за теб. Това е прочувствен пакт, който те прави виновен, без значение къде се намираш. И това възприятие за отговорност води непрестанно диалог със съвестта ти.
Дъждовни води: Как бихте дали отговор на упрека, че " отдалеко е доста елементарно да се дава ум "?
Галин Стоев: Аз нямам искания да давам ум, в писмото си единствено установявам последствията от едно ръководство. Има разлика сред предоставяне на ум и слагане на диагноза.
Дъждовни води: Казвате, че една система години наред може да натрупа пасиви, до момента в който в един миг се доближи равнище, което прави процесите необратими. Нека създадем паралел с теорията на Томас Кун за научните революции. Според нея, една парадигма съществува, до момента в който не се натрупат задоволително аномалии, които да провокират рецесия. Кои аномалии провокираха актуалната рецесия в България?
Галин Стоев: В момента господства една латентна незначителност на всяко едно равнище в страната. В подобен климат аномалиите стартират да наподобяват като закономерности. Те се просмукват в съзнанието и мисленето и постепенно и несъмнено тровят целия обществен организъм. Тогава естественият инстикт на индивида е да се избавя поединично, тъй като към този момент не има вяра на никого и на нищо. Омерзението взима връх и се трансформира в обществена бездейност, а това е идеалната среда за виреене на настоящото статукво, закрепено с институционални репресии, представящи се за настояща правда.
В исторически проект българинът рядко е бил взаимен и поляризираните отзиви за митинга го показват. Но тактиката на властващите катастрофира в няколко непредвидени условия, за които те нямаха подготвен ход. Как да се оправиш с компроматните фотоси и записи, изпратени до медиите от твой непосредствен другар, трансформирал се в това време в върл зложелател? Опитите на прокуратурата да открие снимащия, вместо да попита снимания, издават спиращ дъха инфантилизъм. Влизането в президентството пък дефинитивно потвърди, че основният прокурор може да надмине по безсмислица и тези, които му проведоха състезанието за този пост. Паралелно с това интелигентната акция в Сараите предложи на жителите нагледна илюстрация на това какво е да си олигарх под чадъра на властта. Всичко това влезе в идеална синхронизация, която отприщи недоволството.
Дъждовни води: Споменавате “безсрамните аудиозаписи ”, профанирането на ръководството и налагането на “фасадна народна власт с руско-азиатски привкус ”. Вие сте човек на изкуството и културата. Кога и за какво културата на изложение, на политически спор, на почитание към потвърдените и можещите попадна в такава маргинализирана позиция по високите етажи на политическата и икономическа власт?
Галин Стоев: Тонът по хипотеза се задава от властта, тя има силата да официализира един или различен вид говорене. Процесът на поголовно обезкултуряване стартира от дълго време на всички равнища на публичния и политически живот. Сегашното ръководство е по едно и също време основател и резултат на този развой. Олигархичната власт по принцип не обича интелектуално еманципирания жител, тъй като той има критически взор и може да мисли самичък, без опорни точки, спуснати му отнякъде. За такава власт той е евентуална заплаха, тази власт има интерес да основава безлична и сива маса, която е лесна за манипулиране. Глупакът обожава да унищожава престижи, тъй като това е единственият му потребен ход в опита да придобие легитимност, трансформирайки по този начин и другите в простаци. Навремето шайките на Хитлер издигат клади и горят книги, тоталитарните режими ги не разрешават като рискови, а днешната власт стъпква всеки опит за съществено сериозно мислене, маргинализирайки образованието и културата, оставяйки учители и актьори да изнемогват в екзистенциална мизерия, като че ли те не са част от обществото, на което тази власт е призвана да служи. Това си има име - споделя се културен геноцид.
Когато имаш най-силната позиция в страната, обезпечена ти от гласа на гласоподавателите, само че я ползваш като телевизионно риалити, с което да си осигуриш нужното ти внимание за събиране на лайкове, явно има проблем. Това е като да разполагаш с Кралски щемпел, който ти дава изключителни пълномощия, а ти да го ползваш за чупене на орехи. И в случай че в една художествена нереалност това може да наподобява комично, в действителния живот е незаконно. Именно този абсурд, колкото и да е явен, е мъчно да бъде забелязан и изговорен. За това се изисква базисен здрав разсъдък, който да осветли тази нефункционалност. Протестът на екзистенциално равнище показва съществуването точно на подобен здрав разсъдък.
Дъждовни води: Какво желаете да кажете на хората на площада и ще Ви забележим ли там скоро?
Галин Стоев: Аз съм в България от началото на митингите и ги навестявам, когато времето и работата ми разрешават. А на протестиращите бих споделил, че това е единствено началото. В момента властта се пробва да ни убеди в политическата си отговорност, като ни плаши с всевъзможни пагубни сюжети за бъдещето и настойчиво пита кой ще я смени, в случай че си тръгне. Но това е нелегитимен въпрос, който към този момент не е в нейната пълномощия. Тъй като е безусловно сляпа за личната си злополука, тази власт пробва да сложи каруцата пред коня.
А въпросът за наследниците ѝ ще излезе на дневен ред тогава, когато дойдат избори и когато всички участници в тях ясно заявят стратегиите и целите си, а също и с кого ще играят в новата политическа обстановка. Както е казано, по делата им ще ги познаете. И в случай че делата им се разграничават от думите, тогава хората би трябвало отново да излязат по площадите и да им изискат сметка. Гражданското общество и демокрацията са цивилизационен развой, а не последна спирка на рейс. Колкото по-рано го осъзнаем, толкоз по-еманципирано и безкомпромисно ще можем да упражняваме надзор над тези, които са там не с цел да ни инфантилизират, а с цел да служат на цялото общество.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ