Посред лято, насред поредния конкурс за генерален директор на БНТ

Посред лято, посред следващия конкурс за общоприет шеф на Българска национална телевизия – този провокиран от Закон за радиото и малкия екран (ЗРТ) панаир на суетата, който ни се явява освен като déjà-vu (дежа вю - към този момент видяно), само че и като déjà vécu (дежа векю - към този момент преживяно), започваме една графа, в която няма да се занимаваме с биографиите и качествата (или неналичието на такива) на един или различен претендент, а ще поразсъждаваме за какво така заветната фантазия за публичната задача на Българска национална телевизия (респективно на БНР) по този начин и не се случи след приемането на Закон за радиото и телевизията през 1998 година
Част първа. Обреченост. Предопределеност.
Според доктриналните схващания, с цел да бъде реализирана задачата на публичните електронни медии са нужни 1) дефиниране на задачата, 2) изтъкване на методите, по които тя да бъде реализирана и 3) основаване на гаранции, че няма да бъде сменена.