Езиковедът Магдалена Абаджиева пред Фрог: Робството днес е потисничеството на материалния просперитет над будителството
Посоката ни би трябвало да бъде от свободата към просвещението. Много бих желала да можех да чуя Найден Геров в този момент и неговата оценка за това, което се случва през днешния ден.Със сигурност би трябвало доста да се срамим. Би трябвало народът да следва оня, който нравствено го превъзхожда. Магистралите са хубаво нещо, само че когато сме изплашени и натъжени, търсим пътища за сърцето си - те се строят не с асфалт, а с думи, облици, проникновения и прозрения.
Ако Бай Ганьо беше просветен, щяхме да имаме различен народен книжовен воин и може би нямаше да се срамим толкоз от него. Това споделя за Фрог нюз поетесата и лингвист в Института за български език на Българска академия на науките Магдалена Абаджиева в навечерието на Деня на будителя.
- Г-жо Абаджиева, има ли смисъл да означаваме Деня на будителите, откакто от много години е гримиран с неистини и в известна степен чалгизиран?
- С цялостна увереност ще заявя, че има смисъл, даже и когато осъзнаваме, че за част от обществото ни този празник е непотребен. Честването на Деня на националните будители изисква вглъбяване, взор към личностите, съдействали за одобряването ни като народ. За това е нужно изпитание, а днешните времена са осмислени повече като живеене небрежно, елементарно и забавлявайки се. Плаша се, като виждам по какъв начин дребни деца не могат да четат на български, само че за сметка на това четат с лекост на британски език. Мисля си, че сме при започване на края ни като народ, че границите на българското доста са се размили. И тъкмо затова би трябвало да си припомняме откриването на първите български учебни заведения, напъните на българите през Възраждането да противостоят против гръцкото културно въздействие, стремежите за събирането и съхраняването на българския фолклор и така нататък
- Защо народът ни би трябвало да се буди? В кома ли е? И каква е гаранцията, че отново няма да заспи или да го приспят?
- Събуждането значи да си поискаш бъдеще за духа, да работиш за сбъдването на това бъдеще. Но както всеки развой, той има начална точка - би трябвало първо всички да осъзнаем в какво положение се намираме. Събуждането на Деня на националните будители би трябвало да бъде с нравствен будилник – да прочетем красива книга на български създател, да разлистим българския разяснителен речник и да открием непозната дума, да разкажем на някое дете национална приказка. Мисля си, че започнахме да заспиваме надълбоко след отварянето на първите огромни магазини. Позволихме си да размени цветните рисунки с цветни тв приемници. Все още звучат настоящо стиховете на Ботев: „ Кажи ми, кажи, бедний народе, кой те в таз рабска люлка люлее?”, само че робството през днешния ден е потисничеството на материалния разцвет.
- Може ли да приказваме за национални будители във време на Коронавирус 19?
- Може, само че по-скоро като нужда, тъй като пробуждането през днешния ден доста ни липсва. Коронавирус 19 ограничи огромна част от нашите възможости – времето, срещите с другари, пътуванията. Казваме, че сме изгубили свободата си, а забравяме, че имаме и духовна независимост. Времето през днешния ден има голяма потребност от нови национални будители, тъй като желанията ни се свиха до това да имаме документ и да можем да влезем в мола. Трябва да ни се напомни, че след години ние ще бъдем обсъждани като минало по отношение на това, което сме оставили на идващите генерации. Ако желаеме да оставим единствено страховете си и зелените си документи, ще бъде трагично.
В първия брой на вестник „ Свобода”, излязъл в Букурещ на 7.11.1869 година, се споделя: „ От свободата зависи съвсем всичко: без независимост няма ни живот, ни благополучие – това е правилно като две и две четири. Но човешкото благополучие зависи от просвещението, а просвещението – от материалното благосъстояние. А материалното благосъстояние? – от свободата.” Посоката ни би трябвало да бъде от свободата към просвещението - да не стопираме единствено в предметния свят, а да се стремим към нови познания.
- Кои будители от предишното пазите надълбоко в сърцето си.? Те вероятно са там и в сърцата на доста българи?
За мен една от най-ярките фигури остава тази на Найден Геров - преди всичко поради неговия голям труд върху Речника на българския език. На Геров изискуем и откриването на първото класно учебно заведение в Копривщица през 1846 година, което е голяма стъпка напред за българското обучение. Ето какво споделя Христо Г. Данов за тези дни: „ Преди да ида при Герова, учил бях в няколко учебни заведения, само че никакво разбиране за просвета нямах, тъй като ме учеха на неразбираем език, всичко беше мрачевина за нас учениците. При Геров чух майчиния си език и видях що е просвета: тогава ми се отвориха очите, светна ми и разбрах, че съм бил българин, че има с какво да се надигаме и ние българите и че би трябвало да радим за бащиния”. По самодейност на Найден Геров също по този начин за първи път на 11 май 1851 година в Епархийското учебно заведение „ Св. св. Кирил и Методий” в Пловдив се провежда празник на светите братя Кирил и Методий, след което този празник стартира да се празнува и в Цариград, Шумен, Лом и други градове. Използвам случая да кажа с болежка, че за втора поредна година на Деня на националните будители българските учебни заведения остават затворени, а децата учат електронно. Много бих желала да можех да чуя Найден Геров през днешния ден и неговата оценка за това, което се случва. Със сигурност би трябвало доста да се срамим.
- Не забравяме ли, че нашите баби са измежду най-големите национални будители? Не потегля ли от тях приказката за живота на всеки от нас?
- Мисля си, че възрастните хора би трябвало да са щастливи, тъй като са лишени от големите страхове на порастването. У тях се улавя това успокоение, което идва тогава, когато си овладял добре сегашното. Моята баба се беше трансформирала в градина – сееше, плевеше, копаеше и най-много се радваше на чушките, доматите, зелето и картофите. Можеше да познае часа по сянката си, а времето – по цвета на облаците или по метода, по който летят лястовиците. Възрастните хора са по-свързани с природата – приказват си с нея, гледат посредством нея. Не можем да кажем, че сме будни, в случай че забравяме, че сме част от нещо по-голямо, нещо живо, от което произтичаме. Ако си спомним за бабите си и за тази тяхна красива естествена елементарност, ще усетим будителството точно като другарство с околния свят.
- В духовността ли е спасението на българина през днешния ден? Кой да му помогне? Къде са водачите? Или и те са подправени герои?
- Би трябвало народът да следва оня, който нравствено го превъзхожда. Това може да се случи обаче тогава, когато народът е наясно с нравствените категории и може да разграничи честността от лъжата, искреността от лицемерието, милосърдието от суетата. Страхувам се, че тази дарба я има дребна част от обществото ни. Проличава си по изборите, които вършим, по водачите, които поддържаме. А водачите през днешния ден са тези, които приказват най-вече за стопански прогрес и бизнес. Малко се приказва за просвета, за литература, и хората губят културните си потребности. Аз персонално нуждая се от такива водачи, които да извърнат взор и към сцените на театрите, и към бележниците на писателите. Защото автомагистралите са хубаво нещо, само че когато сме изплашени и натъжени, търсим пътища за сърцето си. Тях би трябвало също някой да ни ги построи, само че те не се строят с асфалт, а с думи, облици, проникновения и прозрения.
- Будителство ли е проповядването на европейските полезности?
- Повечето хора схващат европейските полезности като независимост - по-лесно пътешестване, обучение в чужбина, работа в чужбина и така нататък Но нали видяхте какво се случи по време на пандемията? Границите са затвориха, постановиха се ограничавания, което значи, че построеното обединяване доста бързо може да рухне. Тогава дали е полезност в действителност? За мен големият проблем обаче остава загубата на национална еднаквост. Европейският съюз сътвори предпоставки за уеднаквяване – където и да отидете, виждате идентични магазини и идентични артикули. Всичко става универсално – даже и музиката. Когато чуя през днешния ден българска ария, в множеството случаи не мога да разпозная, че е българска. Българските поети в огромната си част станаха европейски поети. Красотата на света е в неговото многообразие. Цветята са разнообразни, животните са разнообразни, даже облаците в небето имат разнообразни форми. Така би трябвало да е и с народите и с тяхната просвета. Нека се вгледаме още веднъж в това, което е специфи чно за нас – да го търсим и пресъздаваме.
- Животът ни кара да надигаме глас против несправедливостта. Но като че ли този глас не се чува? Байганьовщината май ни пречи да чуем същинските духовни водачи?
- Много бих желала да се чуват повече гласове против несправедливостта и тя да не се осмисля единствено като затворени кръчми, в които не можем да влезем. Струва ми се, че народът ни е изтощен и най-много смачкан от беднотия. Бедният човек няма сили да се бори за хрумвания. Той мисли единствено по какъв начин да си купи самун. И отново опираме до въпроса за просвещението. Мъдростта е онази, която ни оказва помощ да отделим справедливото от несправедливото. Ако Бай Ганьо беше просветен, щяхме да имаме различен народен книжовен воин и може би нямаше да се срамим толкоз от него.
- Наскоро излезе вашата книга " Сестра ми пеперудата ". Да чакаме ли нова книга през тази година?
- „ Сестра ми пеперудата” е книга, която споделя за моя живот. Сестра ми беше болна от заболяването на пеперудените деца. Пораснах с болката на моята сестра, само че пък това ми даде и силата да преодолявам страданието. Мисля си, че мъчно бих написала друга книга тази година, още повече тъй като имам вяра, че книгите произтичат от претърпяното. Нужно ми е да събера нови чувства. Но ще подаря на читателите на Фрогнюз едно свое стихотворение. И тъкмо тъй като е есен, дано в мозъците ни е пролетно.
ПРОЛЕТ
Най-хубаво е да погледнем детелините
и по какъв начин са цъфнали в полето всичките треви,
по какъв начин охлювът пълзи сред годините
и дирята му сребърна свети.
Минавали сме толкоз около поляните
и сме премигвали от светлина.
Най-хубаво е тук да си останем
като деца.
Магдалена Абаджиева
Интервю на Красен Бучков
Ако Бай Ганьо беше просветен, щяхме да имаме различен народен книжовен воин и може би нямаше да се срамим толкоз от него. Това споделя за Фрог нюз поетесата и лингвист в Института за български език на Българска академия на науките Магдалена Абаджиева в навечерието на Деня на будителя.
- Г-жо Абаджиева, има ли смисъл да означаваме Деня на будителите, откакто от много години е гримиран с неистини и в известна степен чалгизиран?
- С цялостна увереност ще заявя, че има смисъл, даже и когато осъзнаваме, че за част от обществото ни този празник е непотребен. Честването на Деня на националните будители изисква вглъбяване, взор към личностите, съдействали за одобряването ни като народ. За това е нужно изпитание, а днешните времена са осмислени повече като живеене небрежно, елементарно и забавлявайки се. Плаша се, като виждам по какъв начин дребни деца не могат да четат на български, само че за сметка на това четат с лекост на британски език. Мисля си, че сме при започване на края ни като народ, че границите на българското доста са се размили. И тъкмо затова би трябвало да си припомняме откриването на първите български учебни заведения, напъните на българите през Възраждането да противостоят против гръцкото културно въздействие, стремежите за събирането и съхраняването на българския фолклор и така нататък
- Защо народът ни би трябвало да се буди? В кома ли е? И каква е гаранцията, че отново няма да заспи или да го приспят?
- Събуждането значи да си поискаш бъдеще за духа, да работиш за сбъдването на това бъдеще. Но както всеки развой, той има начална точка - би трябвало първо всички да осъзнаем в какво положение се намираме. Събуждането на Деня на националните будители би трябвало да бъде с нравствен будилник – да прочетем красива книга на български създател, да разлистим българския разяснителен речник и да открием непозната дума, да разкажем на някое дете национална приказка. Мисля си, че започнахме да заспиваме надълбоко след отварянето на първите огромни магазини. Позволихме си да размени цветните рисунки с цветни тв приемници. Все още звучат настоящо стиховете на Ботев: „ Кажи ми, кажи, бедний народе, кой те в таз рабска люлка люлее?”, само че робството през днешния ден е потисничеството на материалния разцвет.
- Може ли да приказваме за национални будители във време на Коронавирус 19?
- Може, само че по-скоро като нужда, тъй като пробуждането през днешния ден доста ни липсва. Коронавирус 19 ограничи огромна част от нашите възможости – времето, срещите с другари, пътуванията. Казваме, че сме изгубили свободата си, а забравяме, че имаме и духовна независимост. Времето през днешния ден има голяма потребност от нови национални будители, тъй като желанията ни се свиха до това да имаме документ и да можем да влезем в мола. Трябва да ни се напомни, че след години ние ще бъдем обсъждани като минало по отношение на това, което сме оставили на идващите генерации. Ако желаеме да оставим единствено страховете си и зелените си документи, ще бъде трагично.
В първия брой на вестник „ Свобода”, излязъл в Букурещ на 7.11.1869 година, се споделя: „ От свободата зависи съвсем всичко: без независимост няма ни живот, ни благополучие – това е правилно като две и две четири. Но човешкото благополучие зависи от просвещението, а просвещението – от материалното благосъстояние. А материалното благосъстояние? – от свободата.” Посоката ни би трябвало да бъде от свободата към просвещението - да не стопираме единствено в предметния свят, а да се стремим към нови познания.
- Кои будители от предишното пазите надълбоко в сърцето си.? Те вероятно са там и в сърцата на доста българи?
За мен една от най-ярките фигури остава тази на Найден Геров - преди всичко поради неговия голям труд върху Речника на българския език. На Геров изискуем и откриването на първото класно учебно заведение в Копривщица през 1846 година, което е голяма стъпка напред за българското обучение. Ето какво споделя Христо Г. Данов за тези дни: „ Преди да ида при Герова, учил бях в няколко учебни заведения, само че никакво разбиране за просвета нямах, тъй като ме учеха на неразбираем език, всичко беше мрачевина за нас учениците. При Геров чух майчиния си език и видях що е просвета: тогава ми се отвориха очите, светна ми и разбрах, че съм бил българин, че има с какво да се надигаме и ние българите и че би трябвало да радим за бащиния”. По самодейност на Найден Геров също по този начин за първи път на 11 май 1851 година в Епархийското учебно заведение „ Св. св. Кирил и Методий” в Пловдив се провежда празник на светите братя Кирил и Методий, след което този празник стартира да се празнува и в Цариград, Шумен, Лом и други градове. Използвам случая да кажа с болежка, че за втора поредна година на Деня на националните будители българските учебни заведения остават затворени, а децата учат електронно. Много бих желала да можех да чуя Найден Геров през днешния ден и неговата оценка за това, което се случва. Със сигурност би трябвало доста да се срамим.
- Не забравяме ли, че нашите баби са измежду най-големите национални будители? Не потегля ли от тях приказката за живота на всеки от нас?
- Мисля си, че възрастните хора би трябвало да са щастливи, тъй като са лишени от големите страхове на порастването. У тях се улавя това успокоение, което идва тогава, когато си овладял добре сегашното. Моята баба се беше трансформирала в градина – сееше, плевеше, копаеше и най-много се радваше на чушките, доматите, зелето и картофите. Можеше да познае часа по сянката си, а времето – по цвета на облаците или по метода, по който летят лястовиците. Възрастните хора са по-свързани с природата – приказват си с нея, гледат посредством нея. Не можем да кажем, че сме будни, в случай че забравяме, че сме част от нещо по-голямо, нещо живо, от което произтичаме. Ако си спомним за бабите си и за тази тяхна красива естествена елементарност, ще усетим будителството точно като другарство с околния свят.
- В духовността ли е спасението на българина през днешния ден? Кой да му помогне? Къде са водачите? Или и те са подправени герои?
- Би трябвало народът да следва оня, който нравствено го превъзхожда. Това може да се случи обаче тогава, когато народът е наясно с нравствените категории и може да разграничи честността от лъжата, искреността от лицемерието, милосърдието от суетата. Страхувам се, че тази дарба я има дребна част от обществото ни. Проличава си по изборите, които вършим, по водачите, които поддържаме. А водачите през днешния ден са тези, които приказват най-вече за стопански прогрес и бизнес. Малко се приказва за просвета, за литература, и хората губят културните си потребности. Аз персонално нуждая се от такива водачи, които да извърнат взор и към сцените на театрите, и към бележниците на писателите. Защото автомагистралите са хубаво нещо, само че когато сме изплашени и натъжени, търсим пътища за сърцето си. Тях би трябвало също някой да ни ги построи, само че те не се строят с асфалт, а с думи, облици, проникновения и прозрения.
- Будителство ли е проповядването на европейските полезности?
- Повечето хора схващат европейските полезности като независимост - по-лесно пътешестване, обучение в чужбина, работа в чужбина и така нататък Но нали видяхте какво се случи по време на пандемията? Границите са затвориха, постановиха се ограничавания, което значи, че построеното обединяване доста бързо може да рухне. Тогава дали е полезност в действителност? За мен големият проблем обаче остава загубата на национална еднаквост. Европейският съюз сътвори предпоставки за уеднаквяване – където и да отидете, виждате идентични магазини и идентични артикули. Всичко става универсално – даже и музиката. Когато чуя през днешния ден българска ария, в множеството случаи не мога да разпозная, че е българска. Българските поети в огромната си част станаха европейски поети. Красотата на света е в неговото многообразие. Цветята са разнообразни, животните са разнообразни, даже облаците в небето имат разнообразни форми. Така би трябвало да е и с народите и с тяхната просвета. Нека се вгледаме още веднъж в това, което е специфи чно за нас – да го търсим и пресъздаваме.
- Животът ни кара да надигаме глас против несправедливостта. Но като че ли този глас не се чува? Байганьовщината май ни пречи да чуем същинските духовни водачи?
- Много бих желала да се чуват повече гласове против несправедливостта и тя да не се осмисля единствено като затворени кръчми, в които не можем да влезем. Струва ми се, че народът ни е изтощен и най-много смачкан от беднотия. Бедният човек няма сили да се бори за хрумвания. Той мисли единствено по какъв начин да си купи самун. И отново опираме до въпроса за просвещението. Мъдростта е онази, която ни оказва помощ да отделим справедливото от несправедливото. Ако Бай Ганьо беше просветен, щяхме да имаме различен народен книжовен воин и може би нямаше да се срамим толкоз от него.
- Наскоро излезе вашата книга " Сестра ми пеперудата ". Да чакаме ли нова книга през тази година?
- „ Сестра ми пеперудата” е книга, която споделя за моя живот. Сестра ми беше болна от заболяването на пеперудените деца. Пораснах с болката на моята сестра, само че пък това ми даде и силата да преодолявам страданието. Мисля си, че мъчно бих написала друга книга тази година, още повече тъй като имам вяра, че книгите произтичат от претърпяното. Нужно ми е да събера нови чувства. Но ще подаря на читателите на Фрогнюз едно свое стихотворение. И тъкмо тъй като е есен, дано в мозъците ни е пролетно.
ПРОЛЕТ
Най-хубаво е да погледнем детелините
и по какъв начин са цъфнали в полето всичките треви,
по какъв начин охлювът пълзи сред годините
и дирята му сребърна свети.
Минавали сме толкоз около поляните
и сме премигвали от светлина.
Най-хубаво е тук да си останем
като деца.
Магдалена Абаджиева
Интервю на Красен Бучков
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ