Ердоган намери точния момент за съгласието си за Финландия в НАТО
Последователно реализираната от президента на Руската федерация Владимир Путин геостратегия, дефинитивно и окончателно докара до приемането на Финландия в НАТО. Най-сериозната спънка, която забавяше (в никакъв случай не бих написал - " възпрепятстваше ", само че забавяше със сигурност) приемането на Финландия в НАТО - възраженията на Турция, към този момент са в историята.
Повод и причина за актуалната обява са три събития на които станахме очевидци в границите на един и същи ден - 17 март 2023 година:
сред Турция и Финландия в лицето на техните президенти, с което на участието на Финландия се дава зелена светлина от турска страна; на Ердоган с генералния секретар на НАТО - Йенс Столтенберг, от които идва ясната декларация, че вратата пред Швеция не е затворена, само че договарянията ще продължат до реализиране на взаимно допустим резултат; Изпълненото от турска страна, протоколът за ратификация на заявката на Финландия за участие в НАТО да бъде импортиран за разглеждане във Великото национално заседание - турският парламент.
И трите събития бяха отразени от медиите сбито, само че това не прави историческата им стойност по-малка. Моментът е " сюблимен ", както казвал един от литературните герои на Иван Вазов. Човек би могъл да се зачуди съществено по какъв начин гледат на ставащото " ястребите " в съветското политическо задкулисие и какво ще бъдат в последна сметка последствията за господин Путин. Всъщност, какви биха могли да бъдат персонално за него всеки се досеща, само че въпросът е дали няма да дочакаме някой още по-радикален строител на Руската империя на негово място. Впрочем, последното е в допълнение съображение за Финландия и Швеция да бързат с участието си в НАТО.
Реджеп Тайип Ердоган изигра за следващ път картите си добре, без значение от това дали го харесваме или не. В сегашната обстановка приемането на Финландия в НАТО беше по-спешна задача от приемането на Швеция и то стана факт. Владимир Владимирович Путин се подреди с линия на контакт с НАТО от Баренцово море в Северния ледовит океан до Черно море. Ако използваме неговия характерен " службистки " език - Руската федерация се снабди с " непрекъсната фронтова линия ", включваща Норвегия, Финландия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Унгария, Румъния, България и Турция.
Следващият огромен геостратегически триумф най-вероятно ще бъде приемането на Украйна за член на НАТО и преместването на това, което Путин преглежда като " фронтова линия ", няколко стотин километра на изток.
Знам, че представителите на демократичната общественост по никакъв начин не харесват Реджеп Тайип Ердоган, а някои го преглеждат даже като еквивалент на Владимир Владимирович, само че това не е по този начин. Исторически факт е, че ръководството на партията на Ердоган, която хората с по-крайни възгледи категоризират като " ислямистка ", а по-умерените коментатори назовават по прилика с християндемократите - " мюсюлмандемократическа ", докара до легализирането на правото на кюрдите да приказват родния си език и да се самоопределят като такива, без за това да ги грози затвор или друга принуда.
За всички, които считат кемалистите за " по-западни " и " по-демократични " се постанова да напомним, че по една или друга причина те крепяха предходното състояние, при което кюрдите бяха " планински турци ", а за присъединяване на преобладаващо кюрдски политически обединения в Народното събрание (Великото национално събрание) въобще не можеше и да се намерения, камо ли да се отвори дума. Те не виждаха въобще и съществуването на арабско население в република Турция, без това да се дължи на недостатъци в зрението. По вътрешно етническите проблеми в Турция, " ислямистите " на Ердоган се оказаха доста по-демократични и по-либерални от ужким " западно насочените " политици от кемалисткото коляно на турската политика.
Ердоган си разреши лукса даже да изкаже страдание за насилието над арменците в ръководената тогава от младотурците Отоманска империя през 1915-та и идващите години на Първата международна война. Точно преди две години, в, адресирано до Патриарха на арменците в Република Турция - Саак Машалян, президентът Ердоган написа буквално:
" С почитание уважавам паметта на арменците от Османската страна, починали в комплицираните условия на интервала на Първата международна война и показвам съболезнования на внуците им. "
Пак в същото обръщение турският президент съобщи и готовността на Турция да урегулира връзките си с Република Армения: " След урегулирането на Карабахската рецесия, ние на всеослушание декларирахме готовността си да развиваме връзките с Армения. Днес аз още веднъж дублирам този апел. "
На 13 декември 2021 година, турският министър на външните работи пред Великото национално заседание (парламента), че Анкара ще пусне чартърни полети до столицата на Армения - град Ереван.
На 11 януари 2022 година, президентът Ердоган на Сердар Кълъч за турски специфичен делегат по нормализирането на връзките с Армения, като решението беше съответно оповестено в формалния държавен вестник на Република Турция - Resmi Gazete.
Тези вести провокираха подобен бизнес възторг в района, че на Държавната нефтена компания на Азербайджан (SOCAR) се наложи да, че ще купува цех за битум в Армения с грузинско ходатайство. Новината беше публикувана от арменските средства за всеобща информация, само че заместник-началникът на департамента за връзки с обществеността на SOCAR - Ибрахим Ахмедов, съобщи, че азербайджанската Държавна нефтена компания няма ползи в Армения.
Действително по малко абсурден метод, през днешния ден връзките сред Турция и Армения са сигурно най-малко малко по-добри, в сравнение с тези сред Азербайджан и Армения.
Пак президентът Ердоган, въпреки и по метод, който не е удивителен, последователно съумя да понижи значително въздействието на армията във вътрешнополитическия живот в Република Турция. Когато Кемал Ататюрк е закрепил законодателно ролята на армията на инспектор във вътрешната политика в страната и най-много на поръчител против комунистически и ислямистки (както прочее и халифатско-монархически) крайности, той е работил в своя актуален подтекст, много друг от днешния.
Тогава - през двадесетте и тридесетте години на двадесетия век, турската войска е била упълномощена да играе ролята на политически съдия и инспектор в политическия живот. От тогава до в този момент армията се е упражнявала върху тези си " пълномощия " задоволителен брой пъти, като никога не може да се твърди, че не е и злоупотребявала с тях. За положително или за неприятно, Ердоган съумя да ограничи доста опциите за изява на турската войска като някаква политическа корпорация и това напълно не възмущава преобладаващата част от турските гласоподаватели.
Нещо повече - това е категорично належащо, в случай че Турция има намерение да продължи договарянията за участие в Европейския съюз - нещо, на което опозицията в страната слага доста мощно акцентиране. Тоест, излиза, че Ердоган е премахнал напълно или значително една от най-големите политически спънки за участието на Турция в Европейски Съюз. Впрочем тук ще помоля да не започваме полемика за това би трябвало ли или не би трябвало Турция да бъде призната в Европейски Съюз - това е различен диалог. Тук обсъждаме ролята на Турция и персонално на Ердоган в разширението на НАТО с Република Финландия.
Като добър националист Ердоган не пропусна да предяви към Швеция и Финландия искания, свързани най-много с толерантното отношение на управляващите там към турски политически деятели, които в Стокхолм и Хелзинки се преглеждат просто като опозиционни, само че в Анкара са етикетирани като терористи. Мисля че в другите случаи за разнообразни персони етикетът е с друга степен на съображение, само че по този начин или другояче Ердоган си държеше на " гледната точка " и нямаше никакво желание да отстъпи елементарно.
Всъщност, най-проблематични за него са тъкмо радикалните кюрдски фракции, които от дълго време добруват в скандинавските страни и тъкмо това е в основата не неговите диспути с приповдигнат звук с шведските управляващи. Едновременно с това, би трябвало да се означи, че в действителност един от най-големите центрове на всевъзможни кюрдски действия и " интензивности " е Копенхаген, само че Дания си е член на НАТО и с нея няма по какъв начин да се води политическа търговия. За сметка на това, с новите претенденти за участие - може.
И тук изпъква доста тъкмо съобразеното с историческия миг решение на Ердоган да спре пазарлъка с Хелзинки и да даде зелена светлина за участието на Финландия. Консолидацията на НАТО и " изравняването на фронтовата линия " (според Путиновата терминология) са по-важни от разправиите с финландските управляващи на тематика кой е терорист и кой не.
Ердоган си резервира терен, на който да продължи да припомня за не напълно лоялното държание (според него) на някои европейски страни към формалните управляващи в Анкара, като продължи диалозите с Швеция за влизането й в НАТО. Тук прочее нито са затръшвани порти, нито са поставяни неизпълними условия. Може да се чака, че скоро Анкара и Стокхолм ще намерят някакъв модус, който да удовлетвори и двете страни.
Повод и причина за актуалната обява са три събития на които станахме очевидци в границите на един и същи ден - 17 март 2023 година:
сред Турция и Финландия в лицето на техните президенти, с което на участието на Финландия се дава зелена светлина от турска страна; на Ердоган с генералния секретар на НАТО - Йенс Столтенберг, от които идва ясната декларация, че вратата пред Швеция не е затворена, само че договарянията ще продължат до реализиране на взаимно допустим резултат; Изпълненото от турска страна, протоколът за ратификация на заявката на Финландия за участие в НАТО да бъде импортиран за разглеждане във Великото национално заседание - турският парламент.
И трите събития бяха отразени от медиите сбито, само че това не прави историческата им стойност по-малка. Моментът е " сюблимен ", както казвал един от литературните герои на Иван Вазов. Човек би могъл да се зачуди съществено по какъв начин гледат на ставащото " ястребите " в съветското политическо задкулисие и какво ще бъдат в последна сметка последствията за господин Путин. Всъщност, какви биха могли да бъдат персонално за него всеки се досеща, само че въпросът е дали няма да дочакаме някой още по-радикален строител на Руската империя на негово място. Впрочем, последното е в допълнение съображение за Финландия и Швеция да бързат с участието си в НАТО.
Реджеп Тайип Ердоган изигра за следващ път картите си добре, без значение от това дали го харесваме или не. В сегашната обстановка приемането на Финландия в НАТО беше по-спешна задача от приемането на Швеция и то стана факт. Владимир Владимирович Путин се подреди с линия на контакт с НАТО от Баренцово море в Северния ледовит океан до Черно море. Ако използваме неговия характерен " службистки " език - Руската федерация се снабди с " непрекъсната фронтова линия ", включваща Норвегия, Финландия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Унгария, Румъния, България и Турция.
Следващият огромен геостратегически триумф най-вероятно ще бъде приемането на Украйна за член на НАТО и преместването на това, което Путин преглежда като " фронтова линия ", няколко стотин километра на изток.
Знам, че представителите на демократичната общественост по никакъв начин не харесват Реджеп Тайип Ердоган, а някои го преглеждат даже като еквивалент на Владимир Владимирович, само че това не е по този начин. Исторически факт е, че ръководството на партията на Ердоган, която хората с по-крайни възгледи категоризират като " ислямистка ", а по-умерените коментатори назовават по прилика с християндемократите - " мюсюлмандемократическа ", докара до легализирането на правото на кюрдите да приказват родния си език и да се самоопределят като такива, без за това да ги грози затвор или друга принуда.
За всички, които считат кемалистите за " по-западни " и " по-демократични " се постанова да напомним, че по една или друга причина те крепяха предходното състояние, при което кюрдите бяха " планински турци ", а за присъединяване на преобладаващо кюрдски политически обединения в Народното събрание (Великото национално събрание) въобще не можеше и да се намерения, камо ли да се отвори дума. Те не виждаха въобще и съществуването на арабско население в република Турция, без това да се дължи на недостатъци в зрението. По вътрешно етническите проблеми в Турция, " ислямистите " на Ердоган се оказаха доста по-демократични и по-либерални от ужким " западно насочените " политици от кемалисткото коляно на турската политика.
Ердоган си разреши лукса даже да изкаже страдание за насилието над арменците в ръководената тогава от младотурците Отоманска империя през 1915-та и идващите години на Първата международна война. Точно преди две години, в, адресирано до Патриарха на арменците в Република Турция - Саак Машалян, президентът Ердоган написа буквално:
" С почитание уважавам паметта на арменците от Османската страна, починали в комплицираните условия на интервала на Първата международна война и показвам съболезнования на внуците им. "
Пак в същото обръщение турският президент съобщи и готовността на Турция да урегулира връзките си с Република Армения: " След урегулирането на Карабахската рецесия, ние на всеослушание декларирахме готовността си да развиваме връзките с Армения. Днес аз още веднъж дублирам този апел. "
На 13 декември 2021 година, турският министър на външните работи пред Великото национално заседание (парламента), че Анкара ще пусне чартърни полети до столицата на Армения - град Ереван.
На 11 януари 2022 година, президентът Ердоган на Сердар Кълъч за турски специфичен делегат по нормализирането на връзките с Армения, като решението беше съответно оповестено в формалния държавен вестник на Република Турция - Resmi Gazete.
Тези вести провокираха подобен бизнес възторг в района, че на Държавната нефтена компания на Азербайджан (SOCAR) се наложи да, че ще купува цех за битум в Армения с грузинско ходатайство. Новината беше публикувана от арменските средства за всеобща информация, само че заместник-началникът на департамента за връзки с обществеността на SOCAR - Ибрахим Ахмедов, съобщи, че азербайджанската Държавна нефтена компания няма ползи в Армения.
Действително по малко абсурден метод, през днешния ден връзките сред Турция и Армения са сигурно най-малко малко по-добри, в сравнение с тези сред Азербайджан и Армения.
Пак президентът Ердоган, въпреки и по метод, който не е удивителен, последователно съумя да понижи значително въздействието на армията във вътрешнополитическия живот в Република Турция. Когато Кемал Ататюрк е закрепил законодателно ролята на армията на инспектор във вътрешната политика в страната и най-много на поръчител против комунистически и ислямистки (както прочее и халифатско-монархически) крайности, той е работил в своя актуален подтекст, много друг от днешния.
Тогава - през двадесетте и тридесетте години на двадесетия век, турската войска е била упълномощена да играе ролята на политически съдия и инспектор в политическия живот. От тогава до в този момент армията се е упражнявала върху тези си " пълномощия " задоволителен брой пъти, като никога не може да се твърди, че не е и злоупотребявала с тях. За положително или за неприятно, Ердоган съумя да ограничи доста опциите за изява на турската войска като някаква политическа корпорация и това напълно не възмущава преобладаващата част от турските гласоподаватели.
Нещо повече - това е категорично належащо, в случай че Турция има намерение да продължи договарянията за участие в Европейския съюз - нещо, на което опозицията в страната слага доста мощно акцентиране. Тоест, излиза, че Ердоган е премахнал напълно или значително една от най-големите политически спънки за участието на Турция в Европейски Съюз. Впрочем тук ще помоля да не започваме полемика за това би трябвало ли или не би трябвало Турция да бъде призната в Европейски Съюз - това е различен диалог. Тук обсъждаме ролята на Турция и персонално на Ердоган в разширението на НАТО с Република Финландия.
Като добър националист Ердоган не пропусна да предяви към Швеция и Финландия искания, свързани най-много с толерантното отношение на управляващите там към турски политически деятели, които в Стокхолм и Хелзинки се преглеждат просто като опозиционни, само че в Анкара са етикетирани като терористи. Мисля че в другите случаи за разнообразни персони етикетът е с друга степен на съображение, само че по този начин или другояче Ердоган си държеше на " гледната точка " и нямаше никакво желание да отстъпи елементарно.
Всъщност, най-проблематични за него са тъкмо радикалните кюрдски фракции, които от дълго време добруват в скандинавските страни и тъкмо това е в основата не неговите диспути с приповдигнат звук с шведските управляващи. Едновременно с това, би трябвало да се означи, че в действителност един от най-големите центрове на всевъзможни кюрдски действия и " интензивности " е Копенхаген, само че Дания си е член на НАТО и с нея няма по какъв начин да се води политическа търговия. За сметка на това, с новите претенденти за участие - може.
И тук изпъква доста тъкмо съобразеното с историческия миг решение на Ердоган да спре пазарлъка с Хелзинки и да даде зелена светлина за участието на Финландия. Консолидацията на НАТО и " изравняването на фронтовата линия " (според Путиновата терминология) са по-важни от разправиите с финландските управляващи на тематика кой е терорист и кой не.
Ердоган си резервира терен, на който да продължи да припомня за не напълно лоялното държание (според него) на някои европейски страни към формалните управляващи в Анкара, като продължи диалозите с Швеция за влизането й в НАТО. Тук прочее нито са затръшвани порти, нито са поставяни неизпълними условия. Може да се чака, че скоро Анкара и Стокхолм ще намерят някакъв модус, който да удовлетвори и двете страни.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ