Парадоксът Радев“: Повече гласове, по-малък шанс да управлява и риск от блокиран парламент
Последното проучване на „ Тренд “ обрисува позната, само че все по-рискова картина преди вота. Очакваната интензивност леко се покачва. Ако преди социолозите измерваха към 3,1 млн. гласоподаватели, в този момент прогнозата се движи към 3,2 млн.
Това на пръв взор е добра вест за легитимността на изборите. Но по-високата интензивност може да размести силите при дребните обединения. Именно там се взема решение дали идващият парламент ще даде работещо болшинство, или ще създаде нова рецесия.
Формулата „ 5+3 “ и драмата към 4%
Според Димитър Ганев от „ Тренд “ работната рамка остава „ 5+3 “. Това значи пет сигурни партии, които съвсем сигурно влизат в идващото Народно заседание. Паралелно с тях има три обединения, които се движат към 4-процентната преграда.
Дали тези партии ще прескочат прага, зависи от два основни фактора. Първият е общата изборна интензивност. Вторият е мобилизацията на личните им ядра.
Българска социалистическа партия разполага с по-лоялна база от твърди гласоподаватели. При по-висока интензивност обаче даже и партии с резистентен електорат могат да се окажат под напън. „ Сияние “ има по-голям капацитет за напредък. Но съгласно оценката гласоподавателите ѝ са по-малко „ твърди “ от тези на Българска социалистическа партия.
Ганев прибавя и значим подробност. Резултатите на „ Възраждане “ и на обединенията към бариерата в известна степен зависят от резултата на „ Прогресивна България “.
Когато по-силен резултат носи по-слаби шансове за кабинет
Тук се появява парадоксът, който социологът разказва. По-висок резултат за Румен Радев и „ Прогресивна България “ може да изкара от Народното събрание точно евентуалните им сътрудници. Такива биха били Българска социалистическа партия, „ Сияние “ и МЕЧ.
При подобен сюжет „ Прогресивна България “ може да получи „ бонус “ мандати от преразпределението. Но ще остане в парламент, в който липсват комфортни сътрудници за ръководство.
Ганев показва, че Радев има ясна линия против ГЕРБ и Движение за права и свободи. Това лимитира опциите за договаряния. В същото време тонът на „ Възраждане “ към „ Прогресивна България “ наподобява остър. Радев не дава сигнали за доближаване с „ Възраждане “. Вероятна причина е желанието да се резервира разговорът със западните сътрудници.
Напрежение с Политическа партия и неутралитет от Демократична България
Динамиката в лагера на ПП-ДБ също става фактор. През последните две седмици се регистрира внезапно повишаване на опълчването сред Радев и обединението. Но съгласно Ганев рецензиите на Радев са ориентирани съответно към „ Продължаваме промяната “.
От своя страна най-острата линия на Политическа партия към Радев идва от Асен Василев. Представители на „ Демократична България “, измежду които Ивайло Мирчев, Божидар Божанов и ген. Атанас Атанасов, по-скоро резервират неутралитет.
Ако в Народното събрание влязат единствено петте „ сигурни “ партии, се обрисува сложен модел. Това би бил кабинет на малцинството с контрактувана, плаваща поддръжка по обособени политики. Вариантът е вероятен, само че носи висока неустойчивост и къс небосвод.
Над половин милион вземат решение в последните дни
Ключовата незнайна остава държанието на колебаещите се. По думите на Ганев 15–16% от гласоподавателите вземат решение в последните три дни. При такава интензивност това са над половин милион души.
Този сегмент може внезапно да промени резултата. Най-вече при обединенията към 4% и при разпределението на мандатите сред огромните играчи. Именно там изборите могат да се извърнат в последния миг.
Това на пръв взор е добра вест за легитимността на изборите. Но по-високата интензивност може да размести силите при дребните обединения. Именно там се взема решение дали идващият парламент ще даде работещо болшинство, или ще създаде нова рецесия.
Формулата „ 5+3 “ и драмата към 4%
Според Димитър Ганев от „ Тренд “ работната рамка остава „ 5+3 “. Това значи пет сигурни партии, които съвсем сигурно влизат в идващото Народно заседание. Паралелно с тях има три обединения, които се движат към 4-процентната преграда.
Дали тези партии ще прескочат прага, зависи от два основни фактора. Първият е общата изборна интензивност. Вторият е мобилизацията на личните им ядра.
Българска социалистическа партия разполага с по-лоялна база от твърди гласоподаватели. При по-висока интензивност обаче даже и партии с резистентен електорат могат да се окажат под напън. „ Сияние “ има по-голям капацитет за напредък. Но съгласно оценката гласоподавателите ѝ са по-малко „ твърди “ от тези на Българска социалистическа партия.
Ганев прибавя и значим подробност. Резултатите на „ Възраждане “ и на обединенията към бариерата в известна степен зависят от резултата на „ Прогресивна България “.
Когато по-силен резултат носи по-слаби шансове за кабинет
Тук се появява парадоксът, който социологът разказва. По-висок резултат за Румен Радев и „ Прогресивна България “ може да изкара от Народното събрание точно евентуалните им сътрудници. Такива биха били Българска социалистическа партия, „ Сияние “ и МЕЧ.
При подобен сюжет „ Прогресивна България “ може да получи „ бонус “ мандати от преразпределението. Но ще остане в парламент, в който липсват комфортни сътрудници за ръководство.
Ганев показва, че Радев има ясна линия против ГЕРБ и Движение за права и свободи. Това лимитира опциите за договаряния. В същото време тонът на „ Възраждане “ към „ Прогресивна България “ наподобява остър. Радев не дава сигнали за доближаване с „ Възраждане “. Вероятна причина е желанието да се резервира разговорът със западните сътрудници.
Напрежение с Политическа партия и неутралитет от Демократична България
Динамиката в лагера на ПП-ДБ също става фактор. През последните две седмици се регистрира внезапно повишаване на опълчването сред Радев и обединението. Но съгласно Ганев рецензиите на Радев са ориентирани съответно към „ Продължаваме промяната “.
От своя страна най-острата линия на Политическа партия към Радев идва от Асен Василев. Представители на „ Демократична България “, измежду които Ивайло Мирчев, Божидар Божанов и ген. Атанас Атанасов, по-скоро резервират неутралитет.
Ако в Народното събрание влязат единствено петте „ сигурни “ партии, се обрисува сложен модел. Това би бил кабинет на малцинството с контрактувана, плаваща поддръжка по обособени политики. Вариантът е вероятен, само че носи висока неустойчивост и къс небосвод.
Над половин милион вземат решение в последните дни
Ключовата незнайна остава държанието на колебаещите се. По думите на Ганев 15–16% от гласоподавателите вземат решение в последните три дни. При такава интензивност това са над половин милион души.
Този сегмент може внезапно да промени резултата. Най-вече при обединенията към 4% и при разпределението на мандатите сред огромните играчи. Именно там изборите могат да се извърнат в последния миг.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ