Очертанията на войната: Нарастващата роля на Иран и неговите балистични ракети
Последно дискутирах с вас евентуалните аргументи за забавянето на украинското контранастъпление. Не бих желал още веднъж да ги изреждам, само че обстановката на фронта сега е такава, че най-вероятно днешният ми разбор ще се трансформира в самобитна " тематика с продължение “. Още повече, че в четвъртък полуофициално от най-високо място (президентският консултант Арестович) на процедура бе прието, че ЗСУ (украинските въоръжени сили) към този момент са " изпуснали парата “ и в близко бъдеще не трябва да чакаме гръмки победи.
Войната става позиционна
Причините, несъмнено, е прозаични – неявяване на задоволително съвременно въоръжение и консумиране на обилни сили за освобождението на Харковска област и редуцирането на херсонския плацдарм. Това никога не значи, че в войната в Украйна ще бъде сложена на пауза и броят на жертвите, които тя всекидневно взима, ще намалее. Напротив, жестоката кланица ще продължи, просто към този момент няма да има гръмки вести по какъв начин е освободен даден град и по какъв начин са били взети толкоз доста пленници и титли, че било невероятно те да бъдат събрани на едно място. Вместо това ще четем за яростни боеве с локално значение и за безкомпромисни борби за села, които в никакъв случай преди този момент не сме чували. Арестович не пропусна да подчертава, че сега ЗСУ „ натрупат сили “, с цел да може след някой-друг месец още веднъж да „ избухнат “ и да засенчат триумфите при Изюм и Лиман. Думите на най-популярния консултант на Зеленски още един път удостоверяват усещането ми, че украинското основно командване изповядва закостенял и внимателен метод, и когато някъде се сблъска с упорита опозиция избира да забави темпото с цел да избегне по-тежки загуби вместо да се хвърля стремително в офанзива.
Междувременно, различен консултант от президентското обграждане, Михаил Подоляк (според мен – един от най-умните хора на формален пост в Киев, чийто изявления постоянно изпъкват на фона на цялата медийна говорилня), в изявление за радио „ Свобода “ също загатна че ЗСУ ще понижи темпото. Той сложи акцент върху повишаването на артилерийската мощност на армията и бе следващият, който обществено сложи въпроса за увеличение на военната помощ от страна на Запада. Подоляк също по този начин разясни, че в Киев мощно разчитат и на психологическия резултат, който постоянните артилерийски бомбардировки ще имат върху наскоро мобилизираните и едва подготвени съветски попълнения . „ Те би трябвало да виждат по какъв начин другарите им към тях непрекъснато умират и по този начин ще падне бойният им дух. “ Както се споделя - на война, като на война.
Думите на Подоляк очевидно ще имат съществено материално покритие, тъй като в петък бе оповестено, че украинският военно-промишлен комплекс най-сетне е съумял да възобнови производството на боеприпаси за руските модели гаубици и минохвъргачки, които към момента доминират в ЗСУ. Именно дефицитът им е един от главните проблеми на украинската войска досега и веротно той ще бъде последователно контролиран. Освен това едно от неписаните правила на войната гласи, че който бойните дейности станат статични, потреблението на амуниции се усилва неколкократно.
Както постоянно се случва, когато липсват драми на бойното поле то такива пораждат в областта на огромната политика, където вместо патрони и снаряди свистят остри думи и земята се тресе от бомбастични изявления. У краинският възел е мощно безизходен и няма подозрение, че доста от неговите влакна водят до дестинации, които са много надалеч от Киев . Последните дни ни предоставиха задоволително доказателства за такива изказвания, само че за това по-късно.
Полуофициалното оповестяване от страна на Украйна понижаване интензивността на тяхната контраатака въпреки всичко не трансформира стратегическите цели сложени пред ЗСУ, а също така остават доста въпросителни, на които ще се опитам да разясня
Атаката против Севастопол и зърнената договорка
В ранните часове на предходната събота украинските сили организираха следващата си брилянтна интервенция, този път против светая светих на Руския Черноморски Флот, военноморската база в Севастопол. Мълниеносната акция към този момент влезе в историята като първата комбинирана офанзива на надводни и въздушни дронове против морски цели . В резултат на дребния Пърл Харбър беше развален новият флагман на флота, фрегатата „ Адмирал Макаров “, и миночистачът „ Иван Голубец “. И двата кораба ще бъдат отвън строя за неопределен срок. Особенно мощно ще се почуства неналичието на флагмана, за който се появи информация, че детонацията е предизвикала съществени повреди на радиолокационната му станция. Може би в това което се случи има пръст и кармата, тъй като точно „ Адмирал Макаров “, който стана флагман след потопяването на крайцера „ Москва “ през април, постоянно изстрелваше ракети по цивилен обекти в Украйна, а вследствие на детонацията на една от тях във Виница почина четиригодишно момиченце.
След удара в Севастопол е редно да си зададем въпроса до каква степен черноморският флот на Путин към момента е в положение да извършва функционалностите си. Преди войната, най-малко на фрагментите разпрострянявани от московската агитация, той изглеждаше страховито, само че сега от досегашния му тържествен искра не останала и диря. Освен крайцера „ Москва “, от началото на спора с огромна възможност са изгубени един десантен транспортен съд и десетина специфични катера, а през август на летището Саки в Крим бе унищожена към половината от флотската бойна авиация. Със сигурност съветският черноморският флот към този момент няма да може да реализира това, от което до скоро Киев и неговите сътрудници се притесняваха – огромен десант в региона на Одеса. А в каква степен ще е в положение да продължава да взе участие в ракетните обстрели, занапред ще стане ясно.
Както постоянно се случва през последните месеци, Путин одобри офанзивата против корабите като удар против персоналното му достолепие и реакцията му не закъсня. Тя бе типична повече за човек със мощно уязвено себелюбие, в сравнение с разумен общественик. В понеделник бе нанесен следващият ракетно-дронов удар против украинската енергосистема, беше употребен целият устен боеприпас на дипломатите на Москва да изкарат Украйна държава-терорист, а за похлупак на всичко Руската федерация съобщи, че излиза от подписаната с толкоз страдания зърнена договорка. И както постоянно Русия се изложи на всички фронтове – множеството от изстреляните ракети бяха свалени, изказванията на съветския представител в Организация на обединените нации, че един от дроновете е бил пуснат от транспортен съд предопределен за транспорт на зърно, бяха отхвърлени като неуместни, защото в нощта на офанзивата не е имало такива кораби в региона. (Повече по тематиката ).
Англия изрично отхвърли нейни експерти да са взели участие в планирането и реализирането на офанзивата, а скоро по-късно Путин съобщи, че се е върнал назад в договорката. С последното си деяние, като се изключи че за следващ път се появи като безусловно променчив държавен водач, той съумя да вбеси и част от най-военнолюбивите си последователи вкъщи, които го заподозряха в примирителност.
Излишно е да споделям какъв брой значима е официализираната на 22 юли договореност за гладко превозване на зърно от украинските пристанища най-много за гладуващите от „ третия “ свят. За последните три месеца от там са отплували над 9.5 млн. тона зърнени храни (царевица, пшеница, слънчоглед, ечемик, рапица, соя и др.) и това ще разреши на огромен брой гладуващи, най-много в Африка, да доживеят до идната година. Неслучайно Мартин Кимани, кенийският представител в Организация на обединените нации, във връзка излизането на Русия от договорката, че светът е гладен и [неблагоприятното] развиване на обстановката ще направи още по-труден живота на мнозина, които не са страна във войната в Украйна. "
Интересна бе и реакцията на Украйна и Турция, която на процедура е и главният поръчител по спорузамението. Те просто продължиха да работят по този начин, като че ли нищо не се случило. В последна сметка какво можеше да направи Путин? Да спре някой транспортен съд и да го присвои дружно с товара му? Или да го потопи тъй като е представлявал действителна военна опасност? И кой щеше да му повярва?
Ракетните обстрели
На 31 октомври, понеделник, научихме за следващия масиран съветски ракетен удар против обекти на критическата инфраструктура на Украйна. Въпреки че беше надалеч от успеваемостта (и най-много от психическото въздействие) на първата огромна офанзива двайсетина дни по-рано, това заби още един гвоздей в „ ковчега “ на украинската енергетика. Счита се, че това е „ формалният отговор “ на Путин за офанзивата против Севастопол, въпреки че е изцяло допустимо тази поредна демонстрация на съветски държавен тероризъм да е подготвяна по-рано, а ударите против неговите кораби да са единствено мотив.
По данни на украинския общоприет щаб са били изстреляни 55 крилати ракети Х-101, една управляема крилата ракета, 22 модифицирани зенитини ракети С-300 и 4 от прословутите ирански дронове. Улучени са били 18 обекта (най-вече от енергийната инфраструктура), като украинското Противовъздушна отбрана е съумяло да смъкна 44 от крилатите ракети Х-101. Какво, въпреки всичко, демонстрира един по-обстоен разбор на наличните данни?
Първо. За разлика от средата на октомври, когато бяха ударени редица топлоелектроцентрали, този път съветските офанзиви бяха съсредоточени най-много против хидроелектроцентрали. Улучени бяха четири на река Днепър (при Киев, Канев, Кременчуг и Днипро) и една на Днестър. Това, обаче, крие съществени рискове от катстрофа в епични размери, тъй като доста от ударените обекти се намират безусловно на няколко стотин метра от съответните язовирни стени. В случай, че някоя от съветските ракети се окаже не толкоз точно ориентирана, има заплаха язовирна стена да се спука и голям поток вода да се устреми надолу по Днепър. Това, от своя страна, може да провокира верижна реакция и други язовирни стени също да почнат да се разрушават според добре известният резултат на доминото. По един или различен метод ще бъде заплашен животът на милиони и трайно ще бъде повредена екосистемата в половината страна.
Второ. Въпреки, че на пръв взор задачата на удара е да затрудни живота на всички жители на Украйна, това евентуално е съзнателно издирван непряк резултат от страна на съветското основно командване. Основната цел на разрушаването на хидроелектроцентралите несъмненно е да се затрудни оптимално логистиката на ЗСУ . Малкоизвестен факт е, че към 85% от снабдяването и прехвърлянето на украински войски в триъгълника Киев – Харков – Николаев се реализира посредством железопътен превоз, който, от своя страна, е напълно подвластен от електропреносната мрежа. Разрушенията причнени от ракетните детонации надали ще имат дълготраен резултат върху дейностите на украинската войска, тъй като в такива случай държавното управление в Киев просто ще е насила да взима недостигащата електрическа енергия от своите жители. Това, обаче, изяснява за какво ТЕЦ-те и ВЕЦ-те ще бъдат приоритени цели за руснаците и в бъдеще.
Трето. Публикуваните данни демонстрират, че украинската противовъздушна защита се оправя сносно с вражеските крилати ракети, като е свалила множеството от тях . Особенно добре в това отношение се е показал новопристигналият немски противоракетен комплекс IRIS-T, който е имал съвсем 100% успеваемост. ЗСУ, обаче, към този момент не съумяват да се оправят с съветските зенитни ракети С-300, които летят с десетократно по-висока скорост от крилатите и очевидно са доста сложни за прихващане. Също по този начин, на приливи и отливи продължава борбата с иранските дронове, които, макар ниската си скорост и височина на полета, очевидно са много сложни за разкриване.
Четвърто. За следващ път сътрудниците на Киев от демократичния свят демонстрираха взаимност с украинците и ще дават помощ за възобновяване на вредите от офанзивата. Десет европейски страни, Израел и Южна Корея са дали обещание да дадат общо 954 единици енергийно съоръжение. В допълнение към това, еврокомисарят по енергетиката Кадри Симсон подсигурява, че в случай че се наложи, Европейски Съюз ще помогне Украйна непосредствено с доставки на ток.
Към момента, в случай че се има вяра на изявления на публични лица на Киев, вследствие на ракетно-дроновите офанзиви към 40% от енергетиката на страната е отвън строя. Последствията не закъсняха – режим на тока, следващата бежанска вълна към Европа (най-вече майки с деца бягащи от студа и невъзможността да водят естествен живот у дома), блокиране на публичния живот в доста от огромните градове и така нататък И макар всички компликации, украинското общество остава единно и надълбоко уверено в крайната победа на агресора.
Ракети на изчерпване?
След „ ракетния понеделник “ за следващ път се заприказва, че съветските ракети са на изчерпване и дори, че при някои модели към този момент са протегнали ръка на неприскновените ресурси. По оценки на украинското разузнаване от първичните количества, с които Москва е разполагала, от крилатите ракети са останали към 35-45%, което би трябвало да им стигне за 10 залпа като този осъществен на 31 октомври. А това даже не е и най-хубава вест за украинците. С огромна възможност може да се твърди, че от най-опасния модел – високоточните балистични ракети „ Искандер “ са останали не повече от 13%.
Може ли Русия бързо да възвърне арсенала си до предвоенните равнища ? По-скоро не. Преди началото на спора двата завода произвеждащи крилатите ракети „ Калибър “ са могли да доставят общо до 180 броя годишно. От високоточните балистични „ Искандер “ за цялото предишно десетилетие са създадени единствено към 50. Сега даже и тези количества са отвън опциите на съветския военно-промишлен комплекс. Първо, тъй като доста от частите, които употребяват са вносни и към този момент са под възбрана, и второ не доближава квалифицирана работна ръка. Освен това, типично по съветски, продукцията като цяло, се оказа в прочут смисъл прехвалена – отклоненията от задачата, които някои от моделите ракети дават, се оказаха по-големи от публично оповестените (няколко десетки вместо няколко метра), други не експлодират, а има и няколко случая, когато дори се връщат назад. Засега най-сериозна опасност май ще останат зенитните С-300, които са пренастроени за потребление против земни цели.
В Киев, обаче, знаят, че е рано да се радват. Усилено се приказва, че най-скоро време в арсенала на Русия могат да постъпят два модела ирански балистични ракети, а против тях сега ЗСУ няма съответен отговор. Преди да продължа по-натаък обаче, мисля, че е редно да напавя малко отклоняване. Вече няколко пъти загатвам „ балистични “ и „ крилати “ ракети, каква е разликата?
Крилатата ракета e получила българското (като и съветското, и украинското) си наименование поради присъщите за нея дребни крилца в главното й тяло, другояче на британски е известна като cruise missile. Задвижва се от реактивен мотор и се направлява към задачата от радиолокоационно устройство вградено в главата й. В положение е да преоодолее стотици и дори хиляди километри летейки ниско над земната повърхнина (понякога даже на 30 метра над земята). Така тя постоянно заобикаля обсега на радарите, като също така може да трансформира траекторията си по време на полет. Сред минусите на крилатите ракети са относително ниската им скорост (сравнима или по-ниска с тази на множеството съвременни реактивни самолети), което разрешава прихващането им с множеството съвременни средства за противовъздушна защита.
И до момента в който крилатите реакети постоянно с право биват наричани самолети-снаряди, то балистичните им „ родственици “ са ракети в цялостния смисъл на думата. Те са задвижвани от ракетни мотори, които, за разлика от реактивните, не се нуждаят от кислорода във въздуха, а си го „ носят “ със себе си. Освен това развиват страховита скорост (ок. 7 хиляди км/ч) и като цяло имат по-мощни бойни глави. Начинът им на деяние също е радикално друг – балистичните ракети биват изстрелвани нагоре, като изминават десетки километри, отивайки непосредствено в близкия космос. След това ненадейно, като ястреб върху плячката си, се спускат върху задачата съвсем отвесно, удряйки я със страшна мощ. Ако въпреки всичко имат минус, то това е относително неголемият им радиус на деяние – няколкостотин километра.
Иранската връзка
И тук стигаме до иранската връзка. Появи се сериозна информация, че Иран са на път да доставят на Русия нова партида от 1000 въздушни оръжия, като този път с изключение на нормалните дронове, тя ще включва и необявен брой балистични ракети „ Фатех-110 “ и „ Зулфикар “, със радиус на деяние надлежно 300 и 700 км. Достигат скорост докъм 4 хиляди км/ч, точността им е удивителна (отклонение до 5 м), а и цените им са повече от допустими. („ Фатех-110 “, да вземем за пример, коства към 100 хиляди $.) Засега няма нищо черно на бяло, само че нищо чудно в скоро време да се окаже, че Путин е намерил опция на привършващите Искандери, които неговата прехвалена военна индустрия дори не може и да създаде.
Излишно е да споделям, че украинците са съществено обезпокоени от вероятността постоянно да бъдат поразявани от изцяло незнайните до неотдавна ирански ракети. Те към този момент признаха, че в настоящето им положение, тяхното Противовъздушна отбрана няма да е в положение да противостои на новите балистични оръжия и занапред умуват какави ограничения да подхващат. Най-логично е, както постоянно се случва в последно време, да помолят за следващ път западните си сътрудници за помощ. В света, сега едвам няколко страни създават системи за битка с високоскоростни балистични ракети, а още по-малко са тези, които евентуално биха се съгласили да оказват помощ на Украйна. Сред тях, несъмнено са Съединени американски щати, както Италия/Франция (като групов разработчик). Най-логично е пръв избор да е Израел, чиято противовъздушна защита напълно е моделирана в сходство с оръжията, с които разполага Иран, само че за момента израелтяните оказват помощ единствено с информация и отхвърлят да изпратят нужната техника в Украйна. Причините за това са вътрешнополитически и в доста връзки наподобяват българските алтернативи по време на ръководството на „ квадратната “ коалиция тази пролет. Вероятно ще ви прозвучи познато, само че предишния месец израелският дипломат в Киев съобщи, че страната му не желае да прекрачва „ някои червени линии в връзките си с Русия “.
Засега сякаш има някаква светлина в края на тунела за украинците, тъй като в петък външният министър на страната Кулеба разгласи, че до края на годината страната му ще получи нови системи за противоракетна защита. Какви тъкмо ще са те и ще могат ли да се оправят с евентуалната иранска опасност към този момент не е ясно.
Явно в основната квартира на ЗСУ към този момент дискутират по какъв начин да противодействат на новите балистични „ играчки “ Путин, тъй като тези дни известни украински военни специалисти огласиха няколко вероятни метода. Един от тях е ракетите да се прихващат още до момента в който набират височина, т.е. в регионите откъдето те ще бъдат изстрелвани, най-вероятно в приграничните съветски и белоруски области. Другият е превантивно да бъдат унищожавани установките, които ще ги изстрелват напряко на позициите им, т.е. в същите тези погранични области. Това сигурно ще ескалира спора и безспорно съветската публична агитация ще нададе писък до небесата. Но пък ще бъде възприето като законно ответно деяние от страна на всички демократични страни по света.
Алиансът на диктатурите
И най-после, не може да не кажа няколко думи за Иран и за евентуалните аргументи, заради които нараства ролята му в спора. Ще си призная почтено, че до неотдавна нямах визия за действителните благоприятни условия на иранската оръжейна индустрия, просто тъй като не се е налагало да се интересувам от нея. Оказа се, обаче, че нейният потенциал е много сериозен и в земите на персите създават (или най-малко се пробват да произвеждат) всевъзможни тежки оръжия, в това число танкове, бронирани коли и дори реактивни самолети. Със сигурност по своите характерности тамошната продукция е надалеч от най-хубавите западни мостри, също така постоянно би трябвало да отчитаме детайла на пропагандата, т.е. това че обещано нещо е оповестено че го има, не значи автоматизирано, че то съществува или че го има в задоволителни количества. И въпреки всичко за страна, която към този момент пето десетилетие съществува в условия на сурови интернационалните наказания, Иран се оправя сносно с ролята си на производител на военна техника.
Кое тласка Иран към все близко съдействие с режима на Путин? Една от аргументите, несъмнено е общата им сега орис на отлъчени от „ огромния “ свят, както и тясното коопериране във военната сфера към този момент трето десетилетие. Освен това Иран е извънредно непосредствен съдружник на Сирия, главният съветски „ сътрудник “ в Близкия изток. Към това би трябвало да прибавим и желанието на Техеран да се снабди с съвременни нуклеарни технологии, а тях сега може да ги получи единствено от Русия. Не на последно място е и взаимноизгодната търговия – към този момент втора година Иран е сполетян от невиждана суша, а Москва няма нищо срещу да му продава зърнените си остатъци.
За момента Иран е доставил на Русия единствено два типа дронове, които много обичайно се показват на бойните полета в Украйна. Миналият месец изтече информация, че от Москва са поискали доставка и на каски и на бронежилетки за изтормозената от всевъзможни недоимъци съветска войска. Балистичните ракети, обчае, са нещо доста по-сериозно и занапред ще стане ясно дали ще станат част от арсенала на Путин , както и за какъв брой дълго. Все отново, не трябва да забравяме, че на режима в Техеран също са наложени наказания и не е известно в какви количества ще могат да бъдат създавани тези страховити оръжия. А изцяло е допустимо в един миг да научим, че е била подписана подмолна дипломатическа договорка в интерес на Киев.
Иранската помощ за Русия накара някои анализатори съществено да заговорят, че се намираме в някаква фаза на необявена Трета международна война, в която от едната страна на барикадата се намират демократичните страни, а от друга – тези ръководени от тоталитарни режими. Основание за такива изказвания им дава описът на страни, които по един или различен метод оказват помощ на Путин в експанзията му против Украйна. В него с изключение на Иран, можем да включим Беларус, Сирия, а евентуално и Северна Корея, за която американците изнесоха тези дни информация, че доставя съветската войска с амуниции. Този алианс на диктатурите надали ще може да помогне на Путин да реши войната в своя изгода, само че сигурно ще способства за нейното удължение.
Възможно е в близко време Иран да достави на Русия балистични ракети, които да бъдат употребявани против цели в Украйна.
Разликите сред крилата и балистична ракета.
Украинският външен министър Кулеба анонсира приемането на нови системи за Противовъздушна отбрана и ПРО.
Украйна стартира лично произвеждане на артилерийски боеприпаси.
Унищожаване на съветски крилати ракети в небето над Киев.
Украинското управление изрази извънредно удовлетворение от ефикасността на немската система за Противовъздушна отбрана IRIS-T.
12 страни директно ще оказват помощ възобновяване на украинската енергетика.
На 3 ноември публично бе обновено придвижването на корабите пренасящи украинско зърно по Черно Море.
Войната става позиционна
Причините, несъмнено, е прозаични – неявяване на задоволително съвременно въоръжение и консумиране на обилни сили за освобождението на Харковска област и редуцирането на херсонския плацдарм. Това никога не значи, че в войната в Украйна ще бъде сложена на пауза и броят на жертвите, които тя всекидневно взима, ще намалее. Напротив, жестоката кланица ще продължи, просто към този момент няма да има гръмки вести по какъв начин е освободен даден град и по какъв начин са били взети толкоз доста пленници и титли, че било невероятно те да бъдат събрани на едно място. Вместо това ще четем за яростни боеве с локално значение и за безкомпромисни борби за села, които в никакъв случай преди този момент не сме чували. Арестович не пропусна да подчертава, че сега ЗСУ „ натрупат сили “, с цел да може след някой-друг месец още веднъж да „ избухнат “ и да засенчат триумфите при Изюм и Лиман. Думите на най-популярния консултант на Зеленски още един път удостоверяват усещането ми, че украинското основно командване изповядва закостенял и внимателен метод, и когато някъде се сблъска с упорита опозиция избира да забави темпото с цел да избегне по-тежки загуби вместо да се хвърля стремително в офанзива.
Междувременно, различен консултант от президентското обграждане, Михаил Подоляк (според мен – един от най-умните хора на формален пост в Киев, чийто изявления постоянно изпъкват на фона на цялата медийна говорилня), в изявление за радио „ Свобода “ също загатна че ЗСУ ще понижи темпото. Той сложи акцент върху повишаването на артилерийската мощност на армията и бе следващият, който обществено сложи въпроса за увеличение на военната помощ от страна на Запада. Подоляк също по този начин разясни, че в Киев мощно разчитат и на психологическия резултат, който постоянните артилерийски бомбардировки ще имат върху наскоро мобилизираните и едва подготвени съветски попълнения . „ Те би трябвало да виждат по какъв начин другарите им към тях непрекъснато умират и по този начин ще падне бойният им дух. “ Както се споделя - на война, като на война.
Думите на Подоляк очевидно ще имат съществено материално покритие, тъй като в петък бе оповестено, че украинският военно-промишлен комплекс най-сетне е съумял да възобнови производството на боеприпаси за руските модели гаубици и минохвъргачки, които към момента доминират в ЗСУ. Именно дефицитът им е един от главните проблеми на украинската войска досега и веротно той ще бъде последователно контролиран. Освен това едно от неписаните правила на войната гласи, че който бойните дейности станат статични, потреблението на амуниции се усилва неколкократно.
Както постоянно се случва, когато липсват драми на бойното поле то такива пораждат в областта на огромната политика, където вместо патрони и снаряди свистят остри думи и земята се тресе от бомбастични изявления. У краинският възел е мощно безизходен и няма подозрение, че доста от неговите влакна водят до дестинации, които са много надалеч от Киев . Последните дни ни предоставиха задоволително доказателства за такива изказвания, само че за това по-късно.
Полуофициалното оповестяване от страна на Украйна понижаване интензивността на тяхната контраатака въпреки всичко не трансформира стратегическите цели сложени пред ЗСУ, а също така остават доста въпросителни, на които ще се опитам да разясня
Атаката против Севастопол и зърнената договорка
В ранните часове на предходната събота украинските сили организираха следващата си брилянтна интервенция, този път против светая светих на Руския Черноморски Флот, военноморската база в Севастопол. Мълниеносната акция към този момент влезе в историята като първата комбинирана офанзива на надводни и въздушни дронове против морски цели . В резултат на дребния Пърл Харбър беше развален новият флагман на флота, фрегатата „ Адмирал Макаров “, и миночистачът „ Иван Голубец “. И двата кораба ще бъдат отвън строя за неопределен срок. Особенно мощно ще се почуства неналичието на флагмана, за който се появи информация, че детонацията е предизвикала съществени повреди на радиолокационната му станция. Може би в това което се случи има пръст и кармата, тъй като точно „ Адмирал Макаров “, който стана флагман след потопяването на крайцера „ Москва “ през април, постоянно изстрелваше ракети по цивилен обекти в Украйна, а вследствие на детонацията на една от тях във Виница почина четиригодишно момиченце.
След удара в Севастопол е редно да си зададем въпроса до каква степен черноморският флот на Путин към момента е в положение да извършва функционалностите си. Преди войната, най-малко на фрагментите разпрострянявани от московската агитация, той изглеждаше страховито, само че сега от досегашния му тържествен искра не останала и диря. Освен крайцера „ Москва “, от началото на спора с огромна възможност са изгубени един десантен транспортен съд и десетина специфични катера, а през август на летището Саки в Крим бе унищожена към половината от флотската бойна авиация. Със сигурност съветският черноморският флот към този момент няма да може да реализира това, от което до скоро Киев и неговите сътрудници се притесняваха – огромен десант в региона на Одеса. А в каква степен ще е в положение да продължава да взе участие в ракетните обстрели, занапред ще стане ясно.
Както постоянно се случва през последните месеци, Путин одобри офанзивата против корабите като удар против персоналното му достолепие и реакцията му не закъсня. Тя бе типична повече за човек със мощно уязвено себелюбие, в сравнение с разумен общественик. В понеделник бе нанесен следващият ракетно-дронов удар против украинската енергосистема, беше употребен целият устен боеприпас на дипломатите на Москва да изкарат Украйна държава-терорист, а за похлупак на всичко Руската федерация съобщи, че излиза от подписаната с толкоз страдания зърнена договорка. И както постоянно Русия се изложи на всички фронтове – множеството от изстреляните ракети бяха свалени, изказванията на съветския представител в Организация на обединените нации, че един от дроновете е бил пуснат от транспортен съд предопределен за транспорт на зърно, бяха отхвърлени като неуместни, защото в нощта на офанзивата не е имало такива кораби в региона. (Повече по тематиката ).
Англия изрично отхвърли нейни експерти да са взели участие в планирането и реализирането на офанзивата, а скоро по-късно Путин съобщи, че се е върнал назад в договорката. С последното си деяние, като се изключи че за следващ път се появи като безусловно променчив държавен водач, той съумя да вбеси и част от най-военнолюбивите си последователи вкъщи, които го заподозряха в примирителност.
Излишно е да споделям какъв брой значима е официализираната на 22 юли договореност за гладко превозване на зърно от украинските пристанища най-много за гладуващите от „ третия “ свят. За последните три месеца от там са отплували над 9.5 млн. тона зърнени храни (царевица, пшеница, слънчоглед, ечемик, рапица, соя и др.) и това ще разреши на огромен брой гладуващи, най-много в Африка, да доживеят до идната година. Неслучайно Мартин Кимани, кенийският представител в Организация на обединените нации, във връзка излизането на Русия от договорката, че светът е гладен и [неблагоприятното] развиване на обстановката ще направи още по-труден живота на мнозина, които не са страна във войната в Украйна. "
Интересна бе и реакцията на Украйна и Турция, която на процедура е и главният поръчител по спорузамението. Те просто продължиха да работят по този начин, като че ли нищо не се случило. В последна сметка какво можеше да направи Путин? Да спре някой транспортен съд и да го присвои дружно с товара му? Или да го потопи тъй като е представлявал действителна военна опасност? И кой щеше да му повярва?
Ракетните обстрели
На 31 октомври, понеделник, научихме за следващия масиран съветски ракетен удар против обекти на критическата инфраструктура на Украйна. Въпреки че беше надалеч от успеваемостта (и най-много от психическото въздействие) на първата огромна офанзива двайсетина дни по-рано, това заби още един гвоздей в „ ковчега “ на украинската енергетика. Счита се, че това е „ формалният отговор “ на Путин за офанзивата против Севастопол, въпреки че е изцяло допустимо тази поредна демонстрация на съветски държавен тероризъм да е подготвяна по-рано, а ударите против неговите кораби да са единствено мотив.
По данни на украинския общоприет щаб са били изстреляни 55 крилати ракети Х-101, една управляема крилата ракета, 22 модифицирани зенитини ракети С-300 и 4 от прословутите ирански дронове. Улучени са били 18 обекта (най-вече от енергийната инфраструктура), като украинското Противовъздушна отбрана е съумяло да смъкна 44 от крилатите ракети Х-101. Какво, въпреки всичко, демонстрира един по-обстоен разбор на наличните данни?
Първо. За разлика от средата на октомври, когато бяха ударени редица топлоелектроцентрали, този път съветските офанзиви бяха съсредоточени най-много против хидроелектроцентрали. Улучени бяха четири на река Днепър (при Киев, Канев, Кременчуг и Днипро) и една на Днестър. Това, обаче, крие съществени рискове от катстрофа в епични размери, тъй като доста от ударените обекти се намират безусловно на няколко стотин метра от съответните язовирни стени. В случай, че някоя от съветските ракети се окаже не толкоз точно ориентирана, има заплаха язовирна стена да се спука и голям поток вода да се устреми надолу по Днепър. Това, от своя страна, може да провокира верижна реакция и други язовирни стени също да почнат да се разрушават според добре известният резултат на доминото. По един или различен метод ще бъде заплашен животът на милиони и трайно ще бъде повредена екосистемата в половината страна.
Второ. Въпреки, че на пръв взор задачата на удара е да затрудни живота на всички жители на Украйна, това евентуално е съзнателно издирван непряк резултат от страна на съветското основно командване. Основната цел на разрушаването на хидроелектроцентралите несъмненно е да се затрудни оптимално логистиката на ЗСУ . Малкоизвестен факт е, че към 85% от снабдяването и прехвърлянето на украински войски в триъгълника Киев – Харков – Николаев се реализира посредством железопътен превоз, който, от своя страна, е напълно подвластен от електропреносната мрежа. Разрушенията причнени от ракетните детонации надали ще имат дълготраен резултат върху дейностите на украинската войска, тъй като в такива случай държавното управление в Киев просто ще е насила да взима недостигащата електрическа енергия от своите жители. Това, обаче, изяснява за какво ТЕЦ-те и ВЕЦ-те ще бъдат приоритени цели за руснаците и в бъдеще.
Трето. Публикуваните данни демонстрират, че украинската противовъздушна защита се оправя сносно с вражеските крилати ракети, като е свалила множеството от тях . Особенно добре в това отношение се е показал новопристигналият немски противоракетен комплекс IRIS-T, който е имал съвсем 100% успеваемост. ЗСУ, обаче, към този момент не съумяват да се оправят с съветските зенитни ракети С-300, които летят с десетократно по-висока скорост от крилатите и очевидно са доста сложни за прихващане. Също по този начин, на приливи и отливи продължава борбата с иранските дронове, които, макар ниската си скорост и височина на полета, очевидно са много сложни за разкриване.
Четвърто. За следващ път сътрудниците на Киев от демократичния свят демонстрираха взаимност с украинците и ще дават помощ за възобновяване на вредите от офанзивата. Десет европейски страни, Израел и Южна Корея са дали обещание да дадат общо 954 единици енергийно съоръжение. В допълнение към това, еврокомисарят по енергетиката Кадри Симсон подсигурява, че в случай че се наложи, Европейски Съюз ще помогне Украйна непосредствено с доставки на ток.
Към момента, в случай че се има вяра на изявления на публични лица на Киев, вследствие на ракетно-дроновите офанзиви към 40% от енергетиката на страната е отвън строя. Последствията не закъсняха – режим на тока, следващата бежанска вълна към Европа (най-вече майки с деца бягащи от студа и невъзможността да водят естествен живот у дома), блокиране на публичния живот в доста от огромните градове и така нататък И макар всички компликации, украинското общество остава единно и надълбоко уверено в крайната победа на агресора.
Ракети на изчерпване?
След „ ракетния понеделник “ за следващ път се заприказва, че съветските ракети са на изчерпване и дори, че при някои модели към този момент са протегнали ръка на неприскновените ресурси. По оценки на украинското разузнаване от първичните количества, с които Москва е разполагала, от крилатите ракети са останали към 35-45%, което би трябвало да им стигне за 10 залпа като този осъществен на 31 октомври. А това даже не е и най-хубава вест за украинците. С огромна възможност може да се твърди, че от най-опасния модел – високоточните балистични ракети „ Искандер “ са останали не повече от 13%.
Може ли Русия бързо да възвърне арсенала си до предвоенните равнища ? По-скоро не. Преди началото на спора двата завода произвеждащи крилатите ракети „ Калибър “ са могли да доставят общо до 180 броя годишно. От високоточните балистични „ Искандер “ за цялото предишно десетилетие са създадени единствено към 50. Сега даже и тези количества са отвън опциите на съветския военно-промишлен комплекс. Първо, тъй като доста от частите, които употребяват са вносни и към този момент са под възбрана, и второ не доближава квалифицирана работна ръка. Освен това, типично по съветски, продукцията като цяло, се оказа в прочут смисъл прехвалена – отклоненията от задачата, които някои от моделите ракети дават, се оказаха по-големи от публично оповестените (няколко десетки вместо няколко метра), други не експлодират, а има и няколко случая, когато дори се връщат назад. Засега най-сериозна опасност май ще останат зенитните С-300, които са пренастроени за потребление против земни цели.
В Киев, обаче, знаят, че е рано да се радват. Усилено се приказва, че най-скоро време в арсенала на Русия могат да постъпят два модела ирански балистични ракети, а против тях сега ЗСУ няма съответен отговор. Преди да продължа по-натаък обаче, мисля, че е редно да напавя малко отклоняване. Вече няколко пъти загатвам „ балистични “ и „ крилати “ ракети, каква е разликата?
Крилатата ракета e получила българското (като и съветското, и украинското) си наименование поради присъщите за нея дребни крилца в главното й тяло, другояче на британски е известна като cruise missile. Задвижва се от реактивен мотор и се направлява към задачата от радиолокоационно устройство вградено в главата й. В положение е да преоодолее стотици и дори хиляди километри летейки ниско над земната повърхнина (понякога даже на 30 метра над земята). Така тя постоянно заобикаля обсега на радарите, като също така може да трансформира траекторията си по време на полет. Сред минусите на крилатите ракети са относително ниската им скорост (сравнима или по-ниска с тази на множеството съвременни реактивни самолети), което разрешава прихващането им с множеството съвременни средства за противовъздушна защита.
И до момента в който крилатите реакети постоянно с право биват наричани самолети-снаряди, то балистичните им „ родственици “ са ракети в цялостния смисъл на думата. Те са задвижвани от ракетни мотори, които, за разлика от реактивните, не се нуждаят от кислорода във въздуха, а си го „ носят “ със себе си. Освен това развиват страховита скорост (ок. 7 хиляди км/ч) и като цяло имат по-мощни бойни глави. Начинът им на деяние също е радикално друг – балистичните ракети биват изстрелвани нагоре, като изминават десетки километри, отивайки непосредствено в близкия космос. След това ненадейно, като ястреб върху плячката си, се спускат върху задачата съвсем отвесно, удряйки я със страшна мощ. Ако въпреки всичко имат минус, то това е относително неголемият им радиус на деяние – няколкостотин километра.
Иранската връзка
И тук стигаме до иранската връзка. Появи се сериозна информация, че Иран са на път да доставят на Русия нова партида от 1000 въздушни оръжия, като този път с изключение на нормалните дронове, тя ще включва и необявен брой балистични ракети „ Фатех-110 “ и „ Зулфикар “, със радиус на деяние надлежно 300 и 700 км. Достигат скорост докъм 4 хиляди км/ч, точността им е удивителна (отклонение до 5 м), а и цените им са повече от допустими. („ Фатех-110 “, да вземем за пример, коства към 100 хиляди $.) Засега няма нищо черно на бяло, само че нищо чудно в скоро време да се окаже, че Путин е намерил опция на привършващите Искандери, които неговата прехвалена военна индустрия дори не може и да създаде.
Излишно е да споделям, че украинците са съществено обезпокоени от вероятността постоянно да бъдат поразявани от изцяло незнайните до неотдавна ирански ракети. Те към този момент признаха, че в настоящето им положение, тяхното Противовъздушна отбрана няма да е в положение да противостои на новите балистични оръжия и занапред умуват какави ограничения да подхващат. Най-логично е, както постоянно се случва в последно време, да помолят за следващ път западните си сътрудници за помощ. В света, сега едвам няколко страни създават системи за битка с високоскоростни балистични ракети, а още по-малко са тези, които евентуално биха се съгласили да оказват помощ на Украйна. Сред тях, несъмнено са Съединени американски щати, както Италия/Франция (като групов разработчик). Най-логично е пръв избор да е Израел, чиято противовъздушна защита напълно е моделирана в сходство с оръжията, с които разполага Иран, само че за момента израелтяните оказват помощ единствено с информация и отхвърлят да изпратят нужната техника в Украйна. Причините за това са вътрешнополитически и в доста връзки наподобяват българските алтернативи по време на ръководството на „ квадратната “ коалиция тази пролет. Вероятно ще ви прозвучи познато, само че предишния месец израелският дипломат в Киев съобщи, че страната му не желае да прекрачва „ някои червени линии в връзките си с Русия “.
Засега сякаш има някаква светлина в края на тунела за украинците, тъй като в петък външният министър на страната Кулеба разгласи, че до края на годината страната му ще получи нови системи за противоракетна защита. Какви тъкмо ще са те и ще могат ли да се оправят с евентуалната иранска опасност към този момент не е ясно.
Явно в основната квартира на ЗСУ към този момент дискутират по какъв начин да противодействат на новите балистични „ играчки “ Путин, тъй като тези дни известни украински военни специалисти огласиха няколко вероятни метода. Един от тях е ракетите да се прихващат още до момента в който набират височина, т.е. в регионите откъдето те ще бъдат изстрелвани, най-вероятно в приграничните съветски и белоруски области. Другият е превантивно да бъдат унищожавани установките, които ще ги изстрелват напряко на позициите им, т.е. в същите тези погранични области. Това сигурно ще ескалира спора и безспорно съветската публична агитация ще нададе писък до небесата. Но пък ще бъде възприето като законно ответно деяние от страна на всички демократични страни по света.
Алиансът на диктатурите
И най-после, не може да не кажа няколко думи за Иран и за евентуалните аргументи, заради които нараства ролята му в спора. Ще си призная почтено, че до неотдавна нямах визия за действителните благоприятни условия на иранската оръжейна индустрия, просто тъй като не се е налагало да се интересувам от нея. Оказа се, обаче, че нейният потенциал е много сериозен и в земите на персите създават (или най-малко се пробват да произвеждат) всевъзможни тежки оръжия, в това число танкове, бронирани коли и дори реактивни самолети. Със сигурност по своите характерности тамошната продукция е надалеч от най-хубавите западни мостри, също така постоянно би трябвало да отчитаме детайла на пропагандата, т.е. това че обещано нещо е оповестено че го има, не значи автоматизирано, че то съществува или че го има в задоволителни количества. И въпреки всичко за страна, която към този момент пето десетилетие съществува в условия на сурови интернационалните наказания, Иран се оправя сносно с ролята си на производител на военна техника.
Кое тласка Иран към все близко съдействие с режима на Путин? Една от аргументите, несъмнено е общата им сега орис на отлъчени от „ огромния “ свят, както и тясното коопериране във военната сфера към този момент трето десетилетие. Освен това Иран е извънредно непосредствен съдружник на Сирия, главният съветски „ сътрудник “ в Близкия изток. Към това би трябвало да прибавим и желанието на Техеран да се снабди с съвременни нуклеарни технологии, а тях сега може да ги получи единствено от Русия. Не на последно място е и взаимноизгодната търговия – към този момент втора година Иран е сполетян от невиждана суша, а Москва няма нищо срещу да му продава зърнените си остатъци.
За момента Иран е доставил на Русия единствено два типа дронове, които много обичайно се показват на бойните полета в Украйна. Миналият месец изтече информация, че от Москва са поискали доставка и на каски и на бронежилетки за изтормозената от всевъзможни недоимъци съветска войска. Балистичните ракети, обчае, са нещо доста по-сериозно и занапред ще стане ясно дали ще станат част от арсенала на Путин , както и за какъв брой дълго. Все отново, не трябва да забравяме, че на режима в Техеран също са наложени наказания и не е известно в какви количества ще могат да бъдат създавани тези страховити оръжия. А изцяло е допустимо в един миг да научим, че е била подписана подмолна дипломатическа договорка в интерес на Киев.
Иранската помощ за Русия накара някои анализатори съществено да заговорят, че се намираме в някаква фаза на необявена Трета международна война, в която от едната страна на барикадата се намират демократичните страни, а от друга – тези ръководени от тоталитарни режими. Основание за такива изказвания им дава описът на страни, които по един или различен метод оказват помощ на Путин в експанзията му против Украйна. В него с изключение на Иран, можем да включим Беларус, Сирия, а евентуално и Северна Корея, за която американците изнесоха тези дни информация, че доставя съветската войска с амуниции. Този алианс на диктатурите надали ще може да помогне на Путин да реши войната в своя изгода, само че сигурно ще способства за нейното удължение.
Възможно е в близко време Иран да достави на Русия балистични ракети, които да бъдат употребявани против цели в Украйна.
Разликите сред крилата и балистична ракета.
Украинският външен министър Кулеба анонсира приемането на нови системи за Противовъздушна отбрана и ПРО.
Украйна стартира лично произвеждане на артилерийски боеприпаси.
Унищожаване на съветски крилати ракети в небето над Киев.
Украинското управление изрази извънредно удовлетворение от ефикасността на немската система за Противовъздушна отбрана IRIS-T.
12 страни директно ще оказват помощ възобновяване на украинската енергетика.
На 3 ноември публично бе обновено придвижването на корабите пренасящи украинско зърно по Черно Море.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ