Последният прокурор от Нюрнбергския процес за престъпленията на нацисткия режим

Последният прокурор от Нюрнбергския развой за закононарушенията на нацисткия режим през Втората международна война - Бенджамин Ференц , умря на 103-годишна възраст, оповестиха международните медии.

Той е единствено на 27 години, когато реализира осъждането на 22 нацистки офицери за военни закононарушения и закононарушения против човечеството. Сред тях са четирима командири на оперативни групи от есесовци (СС е огромна паравоенна организация), които са убивали беззащитни дами, мъже и деца в окупираните територии в Източна Европа.

Ференц е умрял умерено в съня си в петък вечерта в старешки дом в Бойнтън Бийч, Флорида.

Потвърждавайки гибелта му, Музеят на Холокоста в Съединени американски щати заяви, че светът е изгубил " водач в търсенето на правдивост за жертвите на геноцид ".

Бенджамин Ференц е роден в Трансилвания - част от Румъния - през 1920 година, само че фамилията му емигрира в Съединени американски щати, когато е дребен, с цел да избегне антисемитизма.

След като приключва право в Харвард през 1943 година, се записва в американската войска и взе участие в съюзническия десант в Нормандия и в борбата при Булгера. Издига се до чин сержант и в последна сметка се причислява към екип, претрупан с следствието и събирането на доказателства за нацистките военни закононарушения.

Екипът е основан дружно с армията в Германия и влиза в концентрационните лагери при освобождението им, като води мемоари за изискванията във всеки от тях и интервюира оживелите.

По-късно Ференц споделя, че е намирал тела, " насъбрани като дървен материал ", и " безпомощни скелети с диария, дизентерия, тиф, туберкулоза, пневмония и други заболявания, които се гърчат в своите въшлясали койки или на земята, като единствено жалките им очи молят за помощ ".

Той разказва Бухенвалд - един от най-големите лагери в Германия - като " костница за неописуеми ужаси ".

" Няма подозрение, че бях неизличимо травмиран от прекарванията си като следовател на военни закононарушения в нацистките центрове за изтребване. Все още се пробвам да не приказвам и да не мисля за детайлностите ", написа Ференц в спомените си, представен от Би Би Си.

След войната той се връща в Ню Йорк, с цел да практикува право, само че скоро по-късно е нает да помогне за обвиняването на нацистите по време на Нюрнбергския развой, макар че няма предходен опит в правосъдните каузи.

Той става основен прокурор на процеса против членовете на Айнзацгрупите - мобилни ескадрони на гибелта на Секретен сътрудник, които работят в окупираната от нацистите Източна Европа и съгласно оценките са умъртвили над 1 милион души.

От 22-ма мъже, изправени пред съда, всички са наказани, като 13 от тях получават смъртни присъди, само че единствено четирима са екзекутирани в последна сметка.

След приключването на процесите Ференц, който владее свободно шест езика, в това число немски, остава в Западна Германия и оказва помощ на еврейски групи да получат обезщетение от новото държавно управление.

В по-късните си години той става професор по интернационално право и се бори за основаването на интернационален съд, който да преследва водачите на държавни управления, уличени в осъществяването на военни закононарушения, като написва няколко книги по тематиката.

През 2002 година в Хага, Нидерландия , е основан Международният углавен съд, макар че успеваемостта му е лимитирана заради отхвърли на няколко огромни страни, в това число Съединени американски щати, да вземат участие в него.