Последният път, когато успях да купя мляко за бебето си,

„ Последният път, когато съумях да купя мляко за бебето си, беше преди два месеца. Обикновено просто пълня шишето за хранене с чай. Или пък наквасвам самун в чай и по-късно я храня с него “ , споделя Сохайла Ниязи, седнала на пода на къщата си от кални тухли на рид в източната част на Кабул .

До къщата на дамата няма пътища – би трябвало да се върви по стръмни кални пътеки, край които текат отпадни води. Сохайла е вдовица . Има шест деца , като най-малкото е 15-месечно момиченце на име Хусна Факери. Чаят, за който приказва Сохайла, е този, който обичайно се пие в Афганистан , подготвен от зелени листа и гореща вода , без мляко или захар. Той не съдържа нищо, което да е от хранителна стойност за бебето ѝ.

Сохайла е една от 10-те милиона души, които през последната година са спрели да получават незабавна хранителна помощ от Световната продоволствена стратегия на Организация на обединените нации – съкращения, наложени от големия дефицит на средства . Това е пагубен удар, изключително за към 2 милиона семейства, ръководени от дами в Афганистан. При ръководството на талибаните Сохайла споделя, че не може да излезе на работа и да изхранва фамилията си. Сохайла споделя:

„ Имало е нощи, в които не сме имали какво да ядем. Казвам на децата си: къде мога да отида да крънкам по това време на нощта? Те спят в положение на апетит и когато се разсънят, се чудя какво да върша. Ако някой комшия ни донесе малко храна, децата се блъскат и споделят: „ Дай ми, дай ми “. Опитвам се да я разделя сред тях, с цел да ги успокоя. “

За да успокои гладното си момиченц е, Сохайла му дава „ лекарство за сън “ . Жената твърди:

„ Давам го, с цел да не се разсънва и да не желае мляко, тъй като нямам какво да ѝ дам. След катоѝ дам лекарството, тя спи от сутринта до идната заран. Понякога ревизирам дали е жива или мъртва. “

Питаме за лекарството, което дава на щерка си, и откриваме, че това е елементарен антихистамин или противоалергично лекарство. Седацията е непряк резултат.

Лекарите ни споделиха, че въпреки и да е по-малко нездравословно от транквилизаторите и антидепресантите, които открихме, че някои афганистански родители дават на гладните си деца, в по-големи дози лекарството може да провокира дихателни разстройства.

Сохайла изяснява, че брачният партньор ѝ е бил граждански, погубен при пресечен огън в провинция Панджир през 2022 година в боевете сред талибаните и съпротивляващите се против ръководството на талибаните. След гибелта му тя зависи значително от помощите, отпускани от WFP – брашно, олио и фасул. Сега организацията твърди, че е в положение да обезпечи доставки единствено на 3 милиона души – по-малко от 1/4 от тези, които изпитват изострен апетит. Сохайла разчита напълно на дарения от родственици или съседи .

През по-голямата част от времето, в което сме там, бебето Хусна е безшумно и бездейно. Тя е умерено недохранена и е едно от повече от 3 милиона деца в страната, страдащи от това положение, по данни на Уницеф. Повече от 1/4 от тях са с най-тежката форма на недохранване – тежко остро недохранване . Това е най-лошото положение, което в миналото е имало в Афганистан , твърди Организация на обединените нации.

И до момента в който недохранването опустошава най-младите в страната , помощта, която е предпазвала опазването на здравето от срив, е трябвало да бъде изтеглена.

Международният комитет на Червения кръст изплащаше заплатите на здравните служащи и финансираше медикаменти и храна допълнително от 30 лечебни заведения – незабавна краткотрайна мярка, въведена след промяната на режима през 2021 година Сега той не разполага със средства, с цел да продължи, и помощта е изтеглена от множеството здравни заведения, в това число единствената детска болница в Афганистан – Детската болница „ Индира Ганди “ в Кабул. Ето какво споделя доктор Мохамед Икбал Садик, назначен от талибаните медицински шеф на болничното заведение:

„ Заплатите на лекарите и медицинските сестри в този момент идват от държавното управление. Заплатите на всички тях са понижени на половина. “

Болницата е затворила и амбулаторното си поделение и дава услуги единствено на тези, които би трябвало да бъдат признати в болничното заведение. Отделението за недохранване е цялостно и в доста дни се постанова да настаняват повече от едно дете на едно легло .

В един от ъглите Сумая седи изправена. На 14 месеца тя тежи, колкото новородено бебе, а дребното ѝ лице е набръчкано като на доста по-възрастен човек. До нея е Мохамед Шафи. Той тежи половината от това, което би трябвало да тежи на 18 месеца. Баща му е талибански войник, умрял при пътен случай. Майка му е умряла от болест. Когато минаваме около леглото му, старата му баба, Хаят Биби, идва при нас с смутен тип и желае да опише историята си. Тя споделя, че талибаните са помогнали да докарат внука ѝ в болничното заведение, само че не знае по какъв начин ще се оправят.

„ Разчитам на милостта на Бога. Нямам към кого различен да се обърна. Напълно съм изгубена “ , споделя Хаят Биби и очите ѝ се насълзяват и добавя:

„ Аз самата се боря. Главата ме боли толкоз доста, че имам възприятието, че може да експлодира. “

Попитахме основния представител на талибанското държавно управление , Забихула Муджахид, какво вършат, с цел да убедят интернационалната общественост да даде повече помощ . Той удостовери:

„ Помощта беше понижена, тъй като стопанските системи на страните донори не се развиват добре. А имаше и две огромни бедствия – Коронавирус и войната в Украйна. Така че не можем да чакаме помощ от тях. Няма да получим помощ, като беседваме с тях. “

„ Трябва да станем независими. Икономиката ни се стабилизира и даваме контракти за рандеман на потребни изкопаеми, които ще основат хиляди работни места. Но, несъмнено, не споделям, че помощта би трябвало да бъде понижена, тъй като към момента имаме провокации. “

Признава ли той, че политиката на талибаните също е част от казуса ; че донорите не желаят да дават пари на страна , в която държавното управление е наложило строги ограничавания за дамите ?

„ Ако помощта се употребява като инструмент за напън, то Ислямска страна има свои лични полезности, които ще пази непременно. В предишното афганистанците са създали огромни жертви, с цел да защитят нашите полезности, и ще устоят и на орязването на помощта “ , разяснява Муджахид.

Думите му няма да успокоят доста афганистанци. Две трети от хората в страната не знаят от кое място ще пристигна идната им храна .

В студена, влажна едностайна къща на една от улиците в Кабул се срещаме с жена, която споделя, че талибаните са ѝ попречили да продава плодове, зеленчуци, чорапи и други странни предмети на улицата. Казва, че един път е била и арестувана. Съпругът ѝ е погубен по време на войната и тя има четири деца, които би трябвало да устоя. Тя не желае да бъде назовавана. След няколко минути описване за ситуацията си тя се срутва безутешно. Жената описа:

„ Би трябвало най-малко да ни разрешат да работим и да изкарваме почтено прехраната си. Кълна се в Бога, че няма да излезем, с цел да вършим неприятни неща. Отиваме единствено да изкараме храна за децата си, а те ни тормозят по този метод. “

Сега тя е принудена да изпрати 12-годишния си наследник на работа . Тя споделя още:

„ Попитах един талибански брат: с какво ще храня децата си, в случай че не спечелвам? Той сподели да им давам отрова, само че да не излизат отвън дома си. Два пъти талибанското държавно управление ми даваше някакви пари, само че те надалеч не са задоволителни. “

Преди завладяването на властта от талибаните 3/4 от обществените разноски идват от задгранични пари , дадени непосредствено на предходния режим . Те бяха спрени през август 2021 година, което изпрати стопанската система в серпантина.

Агенциите за помощ се намесиха, с цел да обезпечат краткотраен, само че извънредно значим мост. Голяма част от това финансиране към този момент е изчезнало . Трудно е да се преувеличи сериозността на обстановката. През миналата година я видяхме още веднъж и още веднъж.

Милиони хора оцеляват с вода и изсъхнал самун. Някои от тях няма да изкарат зимата .