Опасен ли е хитинът в насекомите, които се влагат в храната?
Последните няколко месеца в обществените мрежи се появиха голям брой изявления на български език, твърдящи, че хитинът, който се съдържа в насекомите, е нездравословен за здравето.
Сред изказванията, които добиха известност са:
" насекомите са токсични за хората " съдържат " неразтворим фиброзен хитин, който не се усвоява от чревните ензими " " смленият хитин може да се свърже с протеини и да стане доста рисков за организма ни " слагат " брашно от инсекти в храната ни, в случай, че знаят, че образува рак?! " " в обвивката на всички бръмбари, щурци, хлебарки и прочие, се съдържа хитин, който е мощно отровен и провокира уртикария, сърбежи от главата до петите, алергии и алергичен потрес! "
Повод за интереса към тематиката е позволената приложимост за човешка консумация на избрани инсекти в границите на Европейския съюз.
От и година към този момент може да се влагат в храните артикули от насекомите - домашен щурец, ларвата на дребния мрачник, прелетeн скакалец, жълт брашнен червей.
Насекомите, предопределени за човешка консумация, попадат в обсега на Регламент (ЕС) 2015/2283 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година по отношение на новите храни. Те са вписани в листата на Европейския съюз на новите храни, който може да бъде забелязан в приложението на Регламент за осъществяване (ЕС) 2017/2470 на Комисията от 20 декември 2017 година за правене на листата на Съюза на новите храни.
Всеки един тип насекомо е утвърдено самостоятелно с правилник за изменение на Регламент за осъществяване (ЕС) 2017/2470, както следва:
Какво съставлява хитинът?
За да отговорим на този въпрос, потърсихме информация от Биологическия факултет на СУ " Св. Климент Охридски ".
Хитинът е полизахарид с мономерна единица N-ацетилглюкозамин.
Той се съдържа най-вече в кутикулата (външния слой) на гъбите, кръглите червеи и членестоногите, като би трябвало да се има поради, че в кутикулата на тези животни, хитинът е единствено едно от веществата.
Това значи, че хитин има освен в насекомите, само че и в огромна част от морските блага, както и в гъбите, които се употребяват постоянно и от доста дълъг интервал в района, без това да е довело до тежки странични резултати, които да са непосредствено разследване от съществуването на хитин.
Безопасен ли е хитинът?
За да бъде позволена използването на инсекти в разнообразни храни, са осъществени проучвания, лишили години. Въпросът е изследван и от Европейския орган по сигурност на храните:
Ето мнението на експерт - гл.ас. доктор Илия Гьонов от катедра Зоология и антропология в Биологическия факултет на СУ " Св. Климент Охридски ". Той е специализирал таксономия на цикадови в Германия. Има редица научни изявления върху Fulgoromorpha и Cicadomorpha (Auchenorrhyncha).
" Човешкият организъм няма биохимичен път, по който хитинът, или мономерът му N-ацетилглюкозамин, да се натрупват. Хитинът просто не се усвоява ", показва пред Българска национална телевизия доктор Илия Гьонов.
Това значи, че излишъкът се изхвърля от храносмилателния тракт под формата на фекалии. Подобно на гъбите и морските блага, може да провокира разстройство, в резултат на преяждането с несмилаеми субстанции. Несмилаем в човешката храносмилателна система е и още един доста публикуван полизахарид - целулозата, добавя доктор Гьонов.
Нещо повече - съгласно гл. ас. д-р от катедра " Биотехнология ", на Биологическия факултет на СУ " Св. Климент Охридски " фактически човешки целулази няма открити, само че хитинази с човешки генезис има:
" Те (защото не става дума за един ензим) реализират хидролиза на хитиновия полимер до съставния му мономер – тъй че не може да се каже, че " хитинът сигурно е несмилаем ".
Според доктор Гьонов изказванията за щета от хитина не почиват на научни обстоятелства:
" Хитинът е несмилаем, само че това не се отнася за голямото количество протеини, липиди и други, които се съдържат в насекомите. Членестоногите и кръглите червеи, без значение от нашето предпочитание, са естествена част от диетата ни - това, че множеството от тези животни, които изяждаме са прекомерно дребни и не могат елементарно да бъдат видяни, не трансформира обстоятелството, че ги консумираме. В стените на клетките на гъбите също се съдържа хитин, само че хората ги ядат от дълго време и някои от тях се смятат за деликатесни, както прочее и някои ракообразни ", акцентира той.
Насекомите са в диетата на хората на доста места по света, главно тропически региони. Те, както и нематодите (вид червеи), са неизменима част от диетата на европейците - като дребни животни, биват употребявани непрекъснато без да бъдат видяни дружно с черешите и някои зеленчуци, да вземем за пример. Като членестоноги, ракообразните също имат хитин в кутикулите.
" Интересно е, че никой не е поставял въпроса дали този хитин не е нездравословен ", отбелязва доктор Илия Гьонов.
се употребява като обичайната храна в някои страни отвън Европа, да вземем за пример Тайланд, Камбоджа и Мексико. В Австралия и Нова Зеландия също имат опит с щурците като част от менюто.
Според доктор Гьонов хитинът не е отровен и, доколкото е известно, няма алергии, провокирани от хитин. Това не значи, че употребяваните като " храна " инсекти не могат да провокират алергии - просто няма да е от хитина.
Няма данни брашното от инсекти да предизвиква рак, споделя още доктор Гьонов.
Още преди тематиката да стане настояща у нас, подвеждащи изказвания за въздействието на хитина от насекомите върху човешкия организъм се появяват в обществените мрежи зад океана. Миналата година , допитвайки се до разнообразни учени и цитирайки няколко проучвания по въпроса. Заключението е, че става въпрос за подвеждаща информация.
Изисквания при етикетирането
Законодателството задължава на етикета да бъде записано съществуването на инсекти в храната, както и позволената форма, под която се употребяват. За продуктите, които се популяризират на територията на България, етикетът ще бъде на български език.
Съгласно европейските регламенти при етикетирането на храните с вложени инсекти наложително условие е да се разгласи, че тази съставна част може да провокира алергични реакции при потребителите с известни алергии към ракообразни, мекотели и артикули от тях, както и към акари.
Възрастово ограничаване е въведено само потреблението на ларвите на дребен мрачник (Alpitobius diaperinus) и то единствено, в случай че се употребяват като хранителна високопротеинова добавка. Тя е предопределена за възрастни. При етикетирането на хранителни добавки, съдържащи тази нова храна, се показва, че не следва да се употребяват от лица под 18-годишна възраст. Това се отнася до прахообразната форма на ларвите на дребния мрачник.
Допустимите концентрации на насекомите и храните, в които могат да се влагат, също са ясно регламентирани и ще бъдат оповестени на етикета на продукта.
Насекомите в кулинарната история на човечеството
Всъщност в храната ни от дълго време се влагат артикули от инсекти. Освен дребните червеи, които неумишлено гълтаме с някои плодове и зеленчуци, от епохи наред индивидът употребява дестилат от изсушени инсекти Dactylopius coccus Costa под формата на оцветителя кармин (Е120).
Това е червен оцветител, който в днешно време се употребява в хранително-вкусовата индустрия (млечни артикули, сладолед, сладкарски артикули, глазури, желета, безалкохолни и алкохолни питиета, сосове, кетчуп, салами, меса и морски дарове).
Извлича се от водни, водно-алкохолни или алкохолни екстракти от кохинил, който се състои от изсушени инсекти Dactylopius coccus Costa.
Според онлайн изданието на Енциклопедия Британика навлиза в Европа от Мексико, където се употребява от локалните поданици още преди навлизането на испанците на континента.
се извлича от кохинил като преди навлизането на химическите оцветители е бил измежду главните средства за оцветяване в алено за потребностите на бита. След навлизането на синтетичните материали карминът се употребява най-вече в качеството си на естествен оцветител.
В Европейски Съюз използването му е разрешена в тъкмо избрани храни и то в избрани концентрации.
През 2015 година Европейският орган за сигурност на храните иницира повторна научна оценка на качествата на карминовата киселина и въздействието ѝ върху човешкия организъм. показва, че карминовата киселина не е генотоксична и няма причина за смяна на допустимите концентрации кармин, позволени за приложимост.
Заключение:
Хитинът е безвреден за приложимост в храните демонстрират проучванията на Европейския орган за сигурност на храните (EFSA). Насекоми, в които има хитин, са употребявани като храна в редица страни. Освен посредством инсекти, индивидът употребява хитин и посредством гъби и ракообразни. Въпреки че не е изцяло разградим в човешкото тяло, хитинът се изхвърля на открито по натурален път. Има правилник за етикетирането, който задължава производителя да показва съществуването на инсекти в храната на български език, както и какво е тяхното количество.
Сред изказванията, които добиха известност са:
" насекомите са токсични за хората " съдържат " неразтворим фиброзен хитин, който не се усвоява от чревните ензими " " смленият хитин може да се свърже с протеини и да стане доста рисков за организма ни " слагат " брашно от инсекти в храната ни, в случай, че знаят, че образува рак?! " " в обвивката на всички бръмбари, щурци, хлебарки и прочие, се съдържа хитин, който е мощно отровен и провокира уртикария, сърбежи от главата до петите, алергии и алергичен потрес! "
Повод за интереса към тематиката е позволената приложимост за човешка консумация на избрани инсекти в границите на Европейския съюз.
От и година към този момент може да се влагат в храните артикули от насекомите - домашен щурец, ларвата на дребния мрачник, прелетeн скакалец, жълт брашнен червей.
Насекомите, предопределени за човешка консумация, попадат в обсега на Регламент (ЕС) 2015/2283 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година по отношение на новите храни. Те са вписани в листата на Европейския съюз на новите храни, който може да бъде забелязан в приложението на Регламент за осъществяване (ЕС) 2017/2470 на Комисията от 20 декември 2017 година за правене на листата на Съюза на новите храни.
Всеки един тип насекомо е утвърдено самостоятелно с правилник за изменение на Регламент за осъществяване (ЕС) 2017/2470, както следва:
Какво съставлява хитинът?
За да отговорим на този въпрос, потърсихме информация от Биологическия факултет на СУ " Св. Климент Охридски ".
Хитинът е полизахарид с мономерна единица N-ацетилглюкозамин.
Той се съдържа най-вече в кутикулата (външния слой) на гъбите, кръглите червеи и членестоногите, като би трябвало да се има поради, че в кутикулата на тези животни, хитинът е единствено едно от веществата.
Това значи, че хитин има освен в насекомите, само че и в огромна част от морските блага, както и в гъбите, които се употребяват постоянно и от доста дълъг интервал в района, без това да е довело до тежки странични резултати, които да са непосредствено разследване от съществуването на хитин.
Безопасен ли е хитинът?
За да бъде позволена използването на инсекти в разнообразни храни, са осъществени проучвания, лишили години. Въпросът е изследван и от Европейския орган по сигурност на храните:
Ето мнението на експерт - гл.ас. доктор Илия Гьонов от катедра Зоология и антропология в Биологическия факултет на СУ " Св. Климент Охридски ". Той е специализирал таксономия на цикадови в Германия. Има редица научни изявления върху Fulgoromorpha и Cicadomorpha (Auchenorrhyncha).
" Човешкият организъм няма биохимичен път, по който хитинът, или мономерът му N-ацетилглюкозамин, да се натрупват. Хитинът просто не се усвоява ", показва пред Българска национална телевизия доктор Илия Гьонов.
Това значи, че излишъкът се изхвърля от храносмилателния тракт под формата на фекалии. Подобно на гъбите и морските блага, може да провокира разстройство, в резултат на преяждането с несмилаеми субстанции. Несмилаем в човешката храносмилателна система е и още един доста публикуван полизахарид - целулозата, добавя доктор Гьонов.
Нещо повече - съгласно гл. ас. д-р от катедра " Биотехнология ", на Биологическия факултет на СУ " Св. Климент Охридски " фактически човешки целулази няма открити, само че хитинази с човешки генезис има:
" Те (защото не става дума за един ензим) реализират хидролиза на хитиновия полимер до съставния му мономер – тъй че не може да се каже, че " хитинът сигурно е несмилаем ".
Според доктор Гьонов изказванията за щета от хитина не почиват на научни обстоятелства:
" Хитинът е несмилаем, само че това не се отнася за голямото количество протеини, липиди и други, които се съдържат в насекомите. Членестоногите и кръглите червеи, без значение от нашето предпочитание, са естествена част от диетата ни - това, че множеството от тези животни, които изяждаме са прекомерно дребни и не могат елементарно да бъдат видяни, не трансформира обстоятелството, че ги консумираме. В стените на клетките на гъбите също се съдържа хитин, само че хората ги ядат от дълго време и някои от тях се смятат за деликатесни, както прочее и някои ракообразни ", акцентира той.
Насекомите са в диетата на хората на доста места по света, главно тропически региони. Те, както и нематодите (вид червеи), са неизменима част от диетата на европейците - като дребни животни, биват употребявани непрекъснато без да бъдат видяни дружно с черешите и някои зеленчуци, да вземем за пример. Като членестоноги, ракообразните също имат хитин в кутикулите.
" Интересно е, че никой не е поставял въпроса дали този хитин не е нездравословен ", отбелязва доктор Илия Гьонов.
се употребява като обичайната храна в някои страни отвън Европа, да вземем за пример Тайланд, Камбоджа и Мексико. В Австралия и Нова Зеландия също имат опит с щурците като част от менюто.
Според доктор Гьонов хитинът не е отровен и, доколкото е известно, няма алергии, провокирани от хитин. Това не значи, че употребяваните като " храна " инсекти не могат да провокират алергии - просто няма да е от хитина.
Няма данни брашното от инсекти да предизвиква рак, споделя още доктор Гьонов.
Още преди тематиката да стане настояща у нас, подвеждащи изказвания за въздействието на хитина от насекомите върху човешкия организъм се появяват в обществените мрежи зад океана. Миналата година , допитвайки се до разнообразни учени и цитирайки няколко проучвания по въпроса. Заключението е, че става въпрос за подвеждаща информация.
Изисквания при етикетирането
Законодателството задължава на етикета да бъде записано съществуването на инсекти в храната, както и позволената форма, под която се употребяват. За продуктите, които се популяризират на територията на България, етикетът ще бъде на български език.
Съгласно европейските регламенти при етикетирането на храните с вложени инсекти наложително условие е да се разгласи, че тази съставна част може да провокира алергични реакции при потребителите с известни алергии към ракообразни, мекотели и артикули от тях, както и към акари.
Възрастово ограничаване е въведено само потреблението на ларвите на дребен мрачник (Alpitobius diaperinus) и то единствено, в случай че се употребяват като хранителна високопротеинова добавка. Тя е предопределена за възрастни. При етикетирането на хранителни добавки, съдържащи тази нова храна, се показва, че не следва да се употребяват от лица под 18-годишна възраст. Това се отнася до прахообразната форма на ларвите на дребния мрачник.
Допустимите концентрации на насекомите и храните, в които могат да се влагат, също са ясно регламентирани и ще бъдат оповестени на етикета на продукта.
Насекомите в кулинарната история на човечеството
Всъщност в храната ни от дълго време се влагат артикули от инсекти. Освен дребните червеи, които неумишлено гълтаме с някои плодове и зеленчуци, от епохи наред индивидът употребява дестилат от изсушени инсекти Dactylopius coccus Costa под формата на оцветителя кармин (Е120).
Това е червен оцветител, който в днешно време се употребява в хранително-вкусовата индустрия (млечни артикули, сладолед, сладкарски артикули, глазури, желета, безалкохолни и алкохолни питиета, сосове, кетчуп, салами, меса и морски дарове).
Извлича се от водни, водно-алкохолни или алкохолни екстракти от кохинил, който се състои от изсушени инсекти Dactylopius coccus Costa.
Според онлайн изданието на Енциклопедия Британика навлиза в Европа от Мексико, където се употребява от локалните поданици още преди навлизането на испанците на континента.
се извлича от кохинил като преди навлизането на химическите оцветители е бил измежду главните средства за оцветяване в алено за потребностите на бита. След навлизането на синтетичните материали карминът се употребява най-вече в качеството си на естествен оцветител.
В Европейски Съюз използването му е разрешена в тъкмо избрани храни и то в избрани концентрации.
През 2015 година Европейският орган за сигурност на храните иницира повторна научна оценка на качествата на карминовата киселина и въздействието ѝ върху човешкия организъм. показва, че карминовата киселина не е генотоксична и няма причина за смяна на допустимите концентрации кармин, позволени за приложимост.
Заключение:
Хитинът е безвреден за приложимост в храните демонстрират проучванията на Европейския орган за сигурност на храните (EFSA). Насекоми, в които има хитин, са употребявани като храна в редица страни. Освен посредством инсекти, индивидът употребява хитин и посредством гъби и ракообразни. Въпреки че не е изцяло разградим в човешкото тяло, хитинът се изхвърля на открито по натурален път. Има правилник за етикетирането, който задължава производителя да показва съществуването на инсекти в храната на български език, както и какво е тяхното количество.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ