Последните моменти на кораба Хеймара“, известен като гръцкия Титаник“, оживяват

Последните моменти на кораба „ Хеймара “, прочут като „ гръцкия Титаник “, оживяват още веднъж с помощта на нови открития, направени на дъното на Евбейския залив. Артефакти като обувки на починали пасажери, в това число детски, писма и вестници, съхранени съвсем 80 години под водата, хвърлят светлина върху една от най-големите морски нещастия в гръцката история.
Трагедията, погубила 400 души
На 19 януари 1947 година „ Хеймара “ се сблъсква със скалистото островче Мегало Вердуги в южната част на Евбейския залив. В резултат на злополуката умират към 400 души, а хаосът на борда припомня подиуми от гибелта на „ Титаник “. Според новите изследвания водолазът Костас Токтаридис разкрива, че човешка неточност и механически неизправности са изиграли основна роля в потъването на кораба.

Токтаридис разказва ужасяващите мигове преди корабът да изчезне в дълбините: „ Пътниците изпитали ужасяващ потрес, а по-късно всичко потънало в мрак. Парата, излизаща от машинното поделение, направила обстановката още по-страшна. “

Опитите на капитан Спирос Билинис да овладее обстановката се оказали неуспешни – корабът губи ръководство, ръчното кормило също се поврежда, а радиото не работи, което прави изпращането на сигнал за злополучие невероятно.

Ατμόπλοιο - Επετειακή εκδήλωση για τη μεγαλύτερη ναυτική τραγωδία της ελληνικής ακτοπλοΐας
— ΑΠΕ-ΜΠΕ (@amna_news) Паника, изстрели и битка за оцеляване
Докато капитанът се пробва да раздава избавителни жилетки и да вкара ред, част от екипажа напуща кораба в опит да избави личния си живот. В тъмнината и суматохата се чуват изстрели, само че и до през днешния ден не е ясно дали са били предупредителни или резултат от конфликти сред обезверени пасажери.

Според следствието причина за злополуката е неспособността да се промени курсът на кораба от 140 на 125 градуса след последната промяна на мостика. Освен това екипажът не е обезпечил затварянето на водонепроницаемите порти, а на кораба в никакъв случай не е била провеждана подготовка за овакантяване.
Запазените мемоари от морското дъно
През 1968 година част от кораба е извадена, само че останките, които и до през днешния ден лежат на 33 метра дълбочина, не престават да описват историята на нещастието. Водолазният екип на Токтаридис открива разпръснати към останките персонални движимости на пасажерите – ботуши, дамски обувки, гребени, избавителни жилетки и даже офицерска сабя. Най-силно прочувствено влияние провокират детските обувки, напомнящи за почтените жертви на корабокрушението.

Освен движимостите, на морското дъно са открити и изненадващо добре непокътнати хартиени артефакти – гръцки, кипърски и френски вестници, телеграми, книги и даже пощенски марки. Това е рядко събитие, защото хартията нормално не оцелява толкоз дълго във вода.
„ Гръцкият Титаник “ – жива памет
Токтаридис акцентира, че „ Хеймара “ е именуван „ гръцкият Титаник “ освен поради мащаба на нещастието, само че и заради приликите в събитията – конфликт, породен от човешка неточност, суматоха на борда и хипотермия като съществена причина за гибелта на множеството пасажери.

Днес останките на кораба не престават да носят белезите на предишното – по левия ръб ясно проличава пролуката, формирана при удара в скалите. Върху дъното към момента са разпръснати корабни лебедки и вентилатори, които в миналото са били част от живота на „ Хеймара “.

Някои от откритите артефакти към този момент могат да бъдат прегледани в нова безвъзмездна галерия в Рафина, запазвайки паметта за една от най-трагичните страници в историята на гръцкото мореплаване.

Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в