Последните месеци много се говори за цената на ел. енергия

Последните месеци доста се приказва за цената на ел. сила и по какъв начин тя ще стане по-висока или по-ниска съгласно политическите, служебните или персонални пристрастия на говорещите по тази мощно интересуваща обществото тематика.

Цената на ел. сила зависи в най-голяма степен от подписаните редица /некоректни/ контракти със:

- Собствениците на възстановяеми енергийни източници,

- Собственици на ко-генериращи централи, в това число топлофикации, фабричен централи,

- Собственици на ТЕЦ-ли,

на които са обезпечени посредством високи изкупни цени извънредно огромни облаги за периода на съответния контракт.

Много забавна е тезата на някои експерти за освобождение на енергийния пазар от кръстосано субсидиране и допустимо ли е то без преустановяване на преференциалните контракти?

Според господин Иван Иванов-председател на КЕВР това е допустимо, като електрическата сила от всички нагоре изброени преференциални производители ще бъде търгувана през борсата на референтни цени. Но с цел да не бъдат ощетени, притежателите ще бъдат обезщетени и разликата сред договорната и осъществената на пазара цена ще бъде изплащана от фонд „ Сигурност на енергийната система ". И с цел да бъде „ мъглата” по-гъста, това ще става не непосредствено, а през НЕК, по този начин и банките ще получат своето за осъществяваните от тях услуги. Тази скица е 100% кръстосано субсидиране на преференциалните производители.

Защо? Защото Законът за енергетиката постановява фондът да се попълня със средства на производителите и търговците на ел. сила, които би трябвало да отчисляват всеки месец 5% от приходите си. Освен това ТЕЦ-ли изгарящи въглища заплащат големи суми за тъй наречените квоти за въглеродни излъчвания, чиито непрестанно растящи цени се дефинират от искрено лобиращи служители за ВЕИ-ци. Цените на тези квоти в Европейски Съюз са целесъобразни и всяка страна–членка сама си ги дефинира. Промишлени и металургични предприятия са задължени да купуват квоти за въглеродни излъчвания, които по неведоми пътища се изразходват за компенсиране на притежателите на ВЕИ.

Както търговците на ел. сила, по този начин и търговците на природен газ вършат вноски във фонд „ Сигурност на енергийната система ".

Тези косвени разноски съответните сдружения калкулират в цената на създаваната и продаваната от тях ел. сила, или промишлена продукция, които по промишлено-търговската верига посредством цените на стоките за всеобщо ползване доближават до българския консуматор и той в последна сметка заплаща високата цена на ел. силата от преференциалните производители.

Собствениците на промишлени предприятия, произвеждащи най-вече експортни артикули, упорстват за по-ниска цена на тока с цел да запазят конкурентоспособността си на интернационалните пазари. Но посредством продукцията си те изнасят вложената в нея по-евтина ел. сила, а разликата в цената се заплаща от българските консуматори на останалата ел. сила.

Уважаеми г-да политици и специалисти, не подценявайте интелигентността на средно-статистическия български жител. Ние всички плащаме цялостната цена на електрическата сила, без значение от вашите комбинации за прикриване на действителната ѝ стойност.

За да се резервира конкурентната дарба на българската промишлена продукция и да се отбрани всеобщият български консуматор е належащо:

- Да се запазят и рехабилитират съществуващите електропроизводствени мощности на локални горива и тези в нуклеарната енергетика и да работят пълноценно през целият им експлоатационен период. Целесъобразността от последното се удостоверява от оповестените изводи в разбор на Института за енергиен мениджмънт /ЕМИ/: „ Сравнението на приведените разноски за нови централи с борсовите цени демонстрира образно все по-дискутирания в последните години проблем с изчезналите пари (`missing money` problem). Цените на европейските тържища са доста по-ниски от разноските за нови мощности, т.е. настоящият пазарен модел не притегля инвеститорите…”

- Да се уточняват разрешенията за създаване на нови електропроизводствени мощности в сходство с прогнозите за потребността от електрическа сила в вероятност и да не се подписват с тях контракти с гаранции за преференциално изкупуване на продукцията им на преференциални цени.

- Да се минимизират цените на квотите за въглеродни излъчвания за българските ТЕЦ-ли и промишлени предприятия.
Българските гори, реки и водоеми всмукват в пъти по-големи количества въглеродни съединения от издадените от енергийните, промишлените, селскостопанските и битовите източници в България. Сумите от продадените квоти следва да се употребяват целево за залесяване, с цел да се усили капацитета на горите да всмукват въглеродните излъчвания и да пречистват въздуха, който дишаме. А свободен пазар ще има единствено тогава, когато изтекат периодите на преференциалните контракти и всички производители на ел. сила излязат в свободна почтена конкуренция, в случай че това въобще е допустимо.