Все повече българи влизат в спиралата на апатията
Последните избори на 9 юни демонстрираха, че от ден на ден българи отхвърлят да застанат пред урните и навлизат в спиралата на мълчанието. И до момента в който мърморейки, гласоподавателят хода за гъби и за риба, не помни, че спасението е в личните му ръце и като барон Мюнхаузен би трябвало самичък да са измъкне от хватката на апатията. За това обаче би трябвало да му оказват помощ и партиите, които излъчват хората, способни да ни ръководят...
Вървим в един затворен кръг на избори, които не създават никакви резултати. И в случай че нещо не се промени, доверието в системата, изборния развой и самата народна власт ще продължи да се срутва. Ако не желаеме да стигнем до тази прекаленост, нещо би трябвало да се промени - или в политиците, или в изборите, или в самата среда на политиката.
Избирателната интензивност на последните избори беше рекордно ниска. За Народно събрание са дали своят вот 34,41%, а за Екологичен потенциал - 33,79%. Най-висока през последните 3 години беше интензивността на вота през април 2021 година - 50,61% и от този момент непрестанно пада.
През последните месеци се заприказва и за промяна на изборната система у нас. Чуха се най-различни, в това число и екзотични оферти като да вземем за пример гръцки вид и искане за президентска република.
Под изборна система най-общо се схваща способ за установяване на изборните резултати и разпределение на депутатските мандати. Тя би трябвало да показва най-точно волята на гласоподавателите, да е причина за работещо Народно събрание и устойчиво държавно управление и да се избират способни и почтени народни представители.
Пропорционална система
Сегашната система Д’Ондт на национално равнище общо взето обезпечава задоволително съразмерно сходство сред подадените гласове и извоюваните мандати от дадена партия и по този метод отразява значително желанията на гласоподавателите. Тя подсигурява по-добро посланичество на разнообразни политически сили, дава опция за присъединяване във властта на по-малки партии и обединения. Така вотът на всеки жител има действителна стойност, защото няма такава загуба на гласове както при мажоритарните избори, което може да изолира стотици хиляди жители от присъединяване в определянето на властта.
По принцип пропорционалната система води до по-слаби държавни управления и до болшинства, които не са еднопартийни. Това може да блокира работата на парламентите, а и може в един рисков случай да подари 11 мандата на получилата най-вече гласове партия.
Друго разследване е фрагментирането на политическия набор, както се случва това у нас през последните години. Често вследствие на пропорционалната система в Народното събрание влизат даже повече от седем партии и обединения, каквато е обстановката сега в актуалното Народно събрание, което раздробява мандатите и прави съставянето на устойчиво държавно управление сложна задача.
Недостатък на пропорционалната система е, че в листите постоянно се включват партийни лица без нужните качества, които биват избирани.
Проблем има и при преразпределението на мандатите сред партийните листи. В момента се събират всички гласове за дадена партия, която минава бариерата от 4%, и на тази основа се дефинира броят на мандатите, които се разпределят сред 31 районни листи. Прави се механизъм на Д’Ондт и в следствие от това се получават мандатите в обособените региони.
Според анализатори допустимо е усъвършенстване в пропорционалната система посредством въвеждането на районен Д’Ондт, който има мощен мажоритарен резултат.
Пропорционални системи се употребяват в Австрия, Белгия, Гърция, Дания, Испания, Норвегия, Португалия, Финландия, Холандия, Швеция, Швейцария и други
Мажоритарна система
Предимствата на мажоритарната система са, че тя основава постоянни, от време на време даже изкуствени болшинства. При нея според от разпределението на гласовете е допустимо партия с малко преимущество да осъществя доста повече мандати от своите съперници. Това дава опция на ръководещите да изкарат стабилно мандата си и да проведат политиката, която са обещавали. Увеличава се и отговорността на съответното болшинство, защото то не може да употребява извинението, че съдружните сътрудници са били причина за неизпълнението на част от предизборните обещания.
Основен минус на мажоритарната система е, че с малко повече от половината гласове могат да бъдат извоювани всички мандати. Дори е вероятен случай, когато да вземем за пример партия, получила 10% от гласовете в една такава система, да печели всички мандати в случай че има други 10 партии с по 9% от гласовете и географското им систематизиране е отмерено за цялата страна. Така на процедура може да се “произведе ” парламентарно болшинство на партия, която не е получила болшинство на изборите.
Мажоритарни системи се употребяват във Англия, Съединените щати, Канада, Франция, Австралия.
Смесена система
Смесените системи имат за цел да съчетаят преимуществата на горните две, като спомагат за премахване на минусите им. Такава смесена система имаше в България при изборите през 1990 година Технологията е релативно елементарна – половината мандати в нС се дефинират по мажоритарен, а останалите – по симетричен принцип. На всеки гласоподавател се дават на процедура по два гласа – за обособен човек и за листа. Гласуването за претенденти не опонира на пропорционалното посланичество. По този метод до известна степен се употребяват преимуществата на мажоритарната система, защото директно се гласоподава за съответен човек според от неговите качества и в същото време се обезпечава по-голяма представителност в Народно събрание на другите партии.
И тази система има своите дефекти, тъй като се усложнява гласуването, защото за едно и също нещо се употребяват две обособени бюлетини. Тя не съумява да сътвори постоянни болшинства и се повтарят минусите на пропорционалната система. Пример за това е Германия, където системата е смесена и единствената опция за сформиране на държавни управления са обединенията. От друга страна, съществуването на повече такива партии основава неустойчивост на кабинетите и обединенията, а пропорционалният принцип дава опция за избирането на партийни фрагменти посредством присъединяване им в общите листи, които другояче не са одобрявани от гласоподавателите.
Като цяло може да се каже, че всяка система има своите мощни и слаби страни от позиция на представителност и непоклатимост на ръководството. В страните по света съществуват разнообразни разновидности на изборните системи като към момента няма консенсус по въпроса коя система е по-добра.
Бонус за спечелилия
В Гърция изборната система дава спомагателни мандати на първата политическа мощ. Те варират според от резултата й на изборите. За да ги получи, спечелилият би трябвало да има не по-малко от 25% от гласовете на всички гласоподаватели. При прекосяването на прага, партията автоматизирано получава бонус от 20 депутатски места. За всеки идващ % над 25 се прибавя по още един мандат, т.е. при 26% спечелилият получава 21 депутати в допълнение, при 27% - 22-ма и така нататък По този метод се подсигурява устойчиво болшинство за спечелилия, който, в случай че има най-малко 38% поддръжка, на процедура може да ръководи и независимо.
Бариерата за посланичество в гръцкия парламент е 3%, а право на глас имат 17-годишните.
И тази система има много недостатъци. С нея се подменя волята на гласоподавателите, а и има риск несъответствуващи хора да попаднат в вероятно държавно управление, тъй като състава му ще се дефинира чисто партийно.
10 аргументи да гласуваме
1.Гласуването пази демокрацията
2.Всеки глас има значение
3.Гласуването оформя обществените стратегии
4.Гласуването образува стопанската система
5.Гласуването въздейства върху екологичните политики
6.Гласуването въздейства на външната политика
7.Гласуването се отразява на портфейла ви
8.Гласуването държи водачите виновни
9.Гласуването въздейства върху сегашното и бъдещето
10.Гласуването е част от отбраната на човешките права
Вървим в един затворен кръг на избори, които не създават никакви резултати. И в случай че нещо не се промени, доверието в системата, изборния развой и самата народна власт ще продължи да се срутва. Ако не желаеме да стигнем до тази прекаленост, нещо би трябвало да се промени - или в политиците, или в изборите, или в самата среда на политиката.
Избирателната интензивност на последните избори беше рекордно ниска. За Народно събрание са дали своят вот 34,41%, а за Екологичен потенциал - 33,79%. Най-висока през последните 3 години беше интензивността на вота през април 2021 година - 50,61% и от този момент непрестанно пада.
През последните месеци се заприказва и за промяна на изборната система у нас. Чуха се най-различни, в това число и екзотични оферти като да вземем за пример гръцки вид и искане за президентска република.
Под изборна система най-общо се схваща способ за установяване на изборните резултати и разпределение на депутатските мандати. Тя би трябвало да показва най-точно волята на гласоподавателите, да е причина за работещо Народно събрание и устойчиво държавно управление и да се избират способни и почтени народни представители.
Пропорционална система
Сегашната система Д’Ондт на национално равнище общо взето обезпечава задоволително съразмерно сходство сред подадените гласове и извоюваните мандати от дадена партия и по този метод отразява значително желанията на гласоподавателите. Тя подсигурява по-добро посланичество на разнообразни политически сили, дава опция за присъединяване във властта на по-малки партии и обединения. Така вотът на всеки жител има действителна стойност, защото няма такава загуба на гласове както при мажоритарните избори, което може да изолира стотици хиляди жители от присъединяване в определянето на властта.
По принцип пропорционалната система води до по-слаби държавни управления и до болшинства, които не са еднопартийни. Това може да блокира работата на парламентите, а и може в един рисков случай да подари 11 мандата на получилата най-вече гласове партия.
Друго разследване е фрагментирането на политическия набор, както се случва това у нас през последните години. Често вследствие на пропорционалната система в Народното събрание влизат даже повече от седем партии и обединения, каквато е обстановката сега в актуалното Народно събрание, което раздробява мандатите и прави съставянето на устойчиво държавно управление сложна задача.
Недостатък на пропорционалната система е, че в листите постоянно се включват партийни лица без нужните качества, които биват избирани.
Проблем има и при преразпределението на мандатите сред партийните листи. В момента се събират всички гласове за дадена партия, която минава бариерата от 4%, и на тази основа се дефинира броят на мандатите, които се разпределят сред 31 районни листи. Прави се механизъм на Д’Ондт и в следствие от това се получават мандатите в обособените региони.
Според анализатори допустимо е усъвършенстване в пропорционалната система посредством въвеждането на районен Д’Ондт, който има мощен мажоритарен резултат.
Пропорционални системи се употребяват в Австрия, Белгия, Гърция, Дания, Испания, Норвегия, Португалия, Финландия, Холандия, Швеция, Швейцария и други
Мажоритарна система
Предимствата на мажоритарната система са, че тя основава постоянни, от време на време даже изкуствени болшинства. При нея според от разпределението на гласовете е допустимо партия с малко преимущество да осъществя доста повече мандати от своите съперници. Това дава опция на ръководещите да изкарат стабилно мандата си и да проведат политиката, която са обещавали. Увеличава се и отговорността на съответното болшинство, защото то не може да употребява извинението, че съдружните сътрудници са били причина за неизпълнението на част от предизборните обещания.
Основен минус на мажоритарната система е, че с малко повече от половината гласове могат да бъдат извоювани всички мандати. Дори е вероятен случай, когато да вземем за пример партия, получила 10% от гласовете в една такава система, да печели всички мандати в случай че има други 10 партии с по 9% от гласовете и географското им систематизиране е отмерено за цялата страна. Така на процедура може да се “произведе ” парламентарно болшинство на партия, която не е получила болшинство на изборите.
Мажоритарни системи се употребяват във Англия, Съединените щати, Канада, Франция, Австралия.
Смесена система
Смесените системи имат за цел да съчетаят преимуществата на горните две, като спомагат за премахване на минусите им. Такава смесена система имаше в България при изборите през 1990 година Технологията е релативно елементарна – половината мандати в нС се дефинират по мажоритарен, а останалите – по симетричен принцип. На всеки гласоподавател се дават на процедура по два гласа – за обособен човек и за листа. Гласуването за претенденти не опонира на пропорционалното посланичество. По този метод до известна степен се употребяват преимуществата на мажоритарната система, защото директно се гласоподава за съответен човек според от неговите качества и в същото време се обезпечава по-голяма представителност в Народно събрание на другите партии.
И тази система има своите дефекти, тъй като се усложнява гласуването, защото за едно и също нещо се употребяват две обособени бюлетини. Тя не съумява да сътвори постоянни болшинства и се повтарят минусите на пропорционалната система. Пример за това е Германия, където системата е смесена и единствената опция за сформиране на държавни управления са обединенията. От друга страна, съществуването на повече такива партии основава неустойчивост на кабинетите и обединенията, а пропорционалният принцип дава опция за избирането на партийни фрагменти посредством присъединяване им в общите листи, които другояче не са одобрявани от гласоподавателите.
Като цяло може да се каже, че всяка система има своите мощни и слаби страни от позиция на представителност и непоклатимост на ръководството. В страните по света съществуват разнообразни разновидности на изборните системи като към момента няма консенсус по въпроса коя система е по-добра.
Бонус за спечелилия
В Гърция изборната система дава спомагателни мандати на първата политическа мощ. Те варират според от резултата й на изборите. За да ги получи, спечелилият би трябвало да има не по-малко от 25% от гласовете на всички гласоподаватели. При прекосяването на прага, партията автоматизирано получава бонус от 20 депутатски места. За всеки идващ % над 25 се прибавя по още един мандат, т.е. при 26% спечелилият получава 21 депутати в допълнение, при 27% - 22-ма и така нататък По този метод се подсигурява устойчиво болшинство за спечелилия, който, в случай че има най-малко 38% поддръжка, на процедура може да ръководи и независимо.
Бариерата за посланичество в гръцкия парламент е 3%, а право на глас имат 17-годишните.
И тази система има много недостатъци. С нея се подменя волята на гласоподавателите, а и има риск несъответствуващи хора да попаднат в вероятно държавно управление, тъй като състава му ще се дефинира чисто партийно.
10 аргументи да гласуваме
1.Гласуването пази демокрацията
2.Всеки глас има значение
3.Гласуването оформя обществените стратегии
4.Гласуването образува стопанската система
5.Гласуването въздейства върху екологичните политики
6.Гласуването въздейства на външната политика
7.Гласуването се отразява на портфейла ви
8.Гласуването държи водачите виновни
9.Гласуването въздейства върху сегашното и бъдещето
10.Гласуването е част от отбраната на човешките права
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ