Дания – поредният пример за уязвимостта на европейското въздушно пространство
Последните произшествия с дронове в Дания бяха следващите, които разкриха уязвимости на европейското въздушно пространство и сложиха въпроса по какъв начин летищата и управляващите би трябвало да реагират на такива нарушавания.
Датските управляващи бяха подложени на критика за неспособността си да разпознават или смъкват някой от безпилотните летателни апарати, засечени на шест разнообразни места покрай цивилни и военни летища през тази седмица.
Министър-председателката Мете Фредриксен не изключи опцията Москва да стои зад случая във вторник на летището в Копенхаген, откакто НАТО и Европейски Съюз осъдиха „ безразсъдното “ държание на Москва при полети на дронове и самолети във въздушното пространство на страни, граничещи с Русия или Украйна. По-рано този месец, самолети на НАТО смъкнаха съветски дронове, навлезли в полското въздушно пространство, до момента в който Румъния изпрати изтребители, когато дрон влезе на нейна територия от Черно море. Естония направи същото при нарушение на въздушното ѝ пространство от съветски самолети.
Но случаите в Дания, която не е част от така наречен източен фланг, включваха дронове с неустановен генезис, като нахлуванията са се случили през нощта, а Москва изрично отхвърля да има нещо общо, написа в собствен разбор Financial Times.
Следвайки позицията на датската полиция и военната разследваща работа, Фредриксен разяснява късно в четвъртък, че не знае кой стои зад петте дрона, които по-рано същия ден нарушиха работата на районни летища и военни обекти. По думите ѝ обаче „ наподобява става въпрос за професионален състезател “.
„ Това демонстрира предизвикването при отбраната на сериозна национална инфраструктура “, споделя пред изданието Дъглас Бари, старши помощник по военна авиация в Международния институт за стратегически проучвания. „ Има обилие от цели, които злоумишлен артист може да желае да нападна, с цел да аргументи щета. Много е елементарно да се направи и доста мъчно да се противодейства “.
Въпреки че в тази ситуация причинителят остава незнаен, Русия непрекъснато тества реакциите на страните членки на НАТО с интервенции „ които размиват границите сред защитата и правоохранителните органи “, прибавя Джузепе Спатафора, анализатор в Института за сигурност на Европейски Съюз.
„ Дания се сблъска с дронове, които евентуално са били изстреляни в нашия регион “, споделя от своя страна министърът на защитата на страната Троелс Лунд Поулсен, добавяйки, че една от теориите е, че те са могли да бъдат изстреляни от кораби, преминаващи през Балтийско море.
Датското държавно управление направи поредност от високопрофилни военни вложения през последните седмици, в това число в средно- и дълготрайна противовъздушна защита, както и в далекобойни ракети, способни да удрят по съветска територия. Поулсен обаче признава, че „ през днешния ден не можем да представим решение, което отстранява опасността от дронове, макар че ще закупим всичко належащо “.
Дания търси помощ от Украйна, в това число на среща в петък, където Европейски Съюз предлага да координира придобиването на украинска технология за създаване на „ стена против дронове “ на източния фланг. В отбраната си против съветската експанзия, Украйна е създала евтини качества за противопоставяне на дронове, с каквито никоя друга европейска страна не може да се похвали, като потреблението на акустични датчици, мобилни патрули с тежки картечници и противовъздушни оръдия и неотдавна евтини дронове за прихващане.
Въпреки това Поулсен признава: „ Трябва да бъдем почтени: даже и да имаме верните принадлежности, към момента може да има дронове, които имаме проблеми да засечем, тъй като има огромен софтуерен скок “.
Друг проблем е големият брой евентуални цели.
Досега доказаните произшествия в Дания са се фокусирали върху летища, в това число тези, на които са основани изтребители и военни транспортни самолети, както и над щабквартирата на армейски полк. Но има доста други благоприятни условия – от енергийни обекти до лечебни заведения, държавни здания и разнообразни тръбопроводи и кабели.
Бари споделя, че „ е сложна задача “ да се картографира и отбрани сериозната национална инфраструктура, „ изключително когато нарушителите не се пробват да я разрушат, а да причинят пакости “.
На въпрос за какво не смъкват дроновете, датската полиция и военни акцентират, че имат дарба, само че са избрали да не го вършат. В случая с два до три огромни дрона, засечени в понеделник вечер на летището в Копенхаген, те стимулират избора си с близостта на самолети, цялостни с гориво и пасажери, както и жилищни региони. Майкъл Хилдгаард, главнокомандващ на датската войска, беше безапелационен, че военните са били подготвени да смъкват дроновете в четвъртък, само че са решили да не го вършат след „ обща оценка “ на рисковете.
Опозиционни политици обаче подлагат на критика държавното управление за това, че не е научило уроците от последните три и половина години война в Украйна.
„ Това е по едно и също време смущаващо и ужасно. Правителството дължи на Дания да овладее обстановката “, споделя Алекс Ванопслах, началник на Либералния алианс.
Франсоа Хейсбург, френски боен анализатор, е на друго мнение – той счита, че е мъчно да се упрекне датското държавно управление или да се заключи, че му липсва технология или теория за противопоставяне на дронове.
„ Датчаните са в необикновен свят, където не са във война, само че биха могли да бъдат “, предизвестява обаче той.
Ръководството за сигурност на дронове, оповестено от Европейската организация за авиационна сигурност, признава, че „ имайки поради евентуалните пагубни последствия от конфликт “ сред аероплан и дрон, операторите на летища „ постоянно нямат различен избор, с изключение на да спрат или лимитират интервенциите на пистите, което води до съществени разстройства в въздушния трафик “.
Летищните радари не могат да засичат дронове, тъй че единственият метод да ги открият е посредством радиосигнали. Проблемът е, че тази предпочитана политика за сигурност е необятно известна на всеки, който желае да провокира разстройства.
„ Никой, изключително органите на реда или контролните служби за въздушен трафик, няма да поеме и най-малкия риск да не затвори летището — което може да е тъкмо това, което някой желае да реализира “, споделя пред Financial Times европейски специалист по авиационна сигурност.
Към днешна дата дребен брой летища могат да смъкват дронове, като постоянно тази задача се пада на полицията. Ако сходни нарушавания се усилят, летищата, ръководителите на въздушния трафик и полицейските сили ще бъдат подложени на напън да трансформират политиките си за затваряне на летищата.
„ Имаме проблеми с дроновете съвсем откогато съществуват “, споделя специалистът. „ Проблемът в този момент е честотата на тези произшествия “.
Голяма част от него идва от асиметрията в рисковете и разноските сред защита и нахлуване с дронове. Малки квадрокоптери са сложни за засичане без специфични радари, а заглушителите могат да нарушат други връзки в региона. Освен това Русия употребява дронове на стойност 20 000 $ за офанзиви в Украйна, до момента в който западната противовъздушна защита разчита на ракети от 500 000 $ и доста по-скъпи изтребители.
„ Добре знаем, че сметката не излиза, в случай че продължаваме по този начин “, споделя пред Financial Times министър на страна от първа линия.
Но както Дания, по този начин и останалата част от Европа се разсънват за евентуални хибридни офанзиви, които могат да бъдат ориентирани към стотици, в случай че не и хиляди цели във всяка страна.
„ Има една страна, която е главният зложелател на Европа. И това е Русия “, споделя Фредриксен. „ Русия прави всичко допустимо на няколко разнообразни равнища, с цел да дестабилизира Европа — прави го непосредствено посредством война и посредством хибридни офанзиви. Москва има една цел — да разклати основите на Европа “.
Датските управляващи бяха подложени на критика за неспособността си да разпознават или смъкват някой от безпилотните летателни апарати, засечени на шест разнообразни места покрай цивилни и военни летища през тази седмица.
Министър-председателката Мете Фредриксен не изключи опцията Москва да стои зад случая във вторник на летището в Копенхаген, откакто НАТО и Европейски Съюз осъдиха „ безразсъдното “ държание на Москва при полети на дронове и самолети във въздушното пространство на страни, граничещи с Русия или Украйна. По-рано този месец, самолети на НАТО смъкнаха съветски дронове, навлезли в полското въздушно пространство, до момента в който Румъния изпрати изтребители, когато дрон влезе на нейна територия от Черно море. Естония направи същото при нарушение на въздушното ѝ пространство от съветски самолети.
Но случаите в Дания, която не е част от така наречен източен фланг, включваха дронове с неустановен генезис, като нахлуванията са се случили през нощта, а Москва изрично отхвърля да има нещо общо, написа в собствен разбор Financial Times.
Следвайки позицията на датската полиция и военната разследваща работа, Фредриксен разяснява късно в четвъртък, че не знае кой стои зад петте дрона, които по-рано същия ден нарушиха работата на районни летища и военни обекти. По думите ѝ обаче „ наподобява става въпрос за професионален състезател “.
„ Това демонстрира предизвикването при отбраната на сериозна национална инфраструктура “, споделя пред изданието Дъглас Бари, старши помощник по военна авиация в Международния институт за стратегически проучвания. „ Има обилие от цели, които злоумишлен артист може да желае да нападна, с цел да аргументи щета. Много е елементарно да се направи и доста мъчно да се противодейства “.
Въпреки че в тази ситуация причинителят остава незнаен, Русия непрекъснато тества реакциите на страните членки на НАТО с интервенции „ които размиват границите сред защитата и правоохранителните органи “, прибавя Джузепе Спатафора, анализатор в Института за сигурност на Европейски Съюз.
„ Дания се сблъска с дронове, които евентуално са били изстреляни в нашия регион “, споделя от своя страна министърът на защитата на страната Троелс Лунд Поулсен, добавяйки, че една от теориите е, че те са могли да бъдат изстреляни от кораби, преминаващи през Балтийско море.
Датското държавно управление направи поредност от високопрофилни военни вложения през последните седмици, в това число в средно- и дълготрайна противовъздушна защита, както и в далекобойни ракети, способни да удрят по съветска територия. Поулсен обаче признава, че „ през днешния ден не можем да представим решение, което отстранява опасността от дронове, макар че ще закупим всичко належащо “.
Дания търси помощ от Украйна, в това число на среща в петък, където Европейски Съюз предлага да координира придобиването на украинска технология за създаване на „ стена против дронове “ на източния фланг. В отбраната си против съветската експанзия, Украйна е създала евтини качества за противопоставяне на дронове, с каквито никоя друга европейска страна не може да се похвали, като потреблението на акустични датчици, мобилни патрули с тежки картечници и противовъздушни оръдия и неотдавна евтини дронове за прихващане.
Въпреки това Поулсен признава: „ Трябва да бъдем почтени: даже и да имаме верните принадлежности, към момента може да има дронове, които имаме проблеми да засечем, тъй като има огромен софтуерен скок “.
Друг проблем е големият брой евентуални цели.
Досега доказаните произшествия в Дания са се фокусирали върху летища, в това число тези, на които са основани изтребители и военни транспортни самолети, както и над щабквартирата на армейски полк. Но има доста други благоприятни условия – от енергийни обекти до лечебни заведения, държавни здания и разнообразни тръбопроводи и кабели.
Бари споделя, че „ е сложна задача “ да се картографира и отбрани сериозната национална инфраструктура, „ изключително когато нарушителите не се пробват да я разрушат, а да причинят пакости “.
На въпрос за какво не смъкват дроновете, датската полиция и военни акцентират, че имат дарба, само че са избрали да не го вършат. В случая с два до три огромни дрона, засечени в понеделник вечер на летището в Копенхаген, те стимулират избора си с близостта на самолети, цялостни с гориво и пасажери, както и жилищни региони. Майкъл Хилдгаард, главнокомандващ на датската войска, беше безапелационен, че военните са били подготвени да смъкват дроновете в четвъртък, само че са решили да не го вършат след „ обща оценка “ на рисковете.
Опозиционни политици обаче подлагат на критика държавното управление за това, че не е научило уроците от последните три и половина години война в Украйна.
„ Това е по едно и също време смущаващо и ужасно. Правителството дължи на Дания да овладее обстановката “, споделя Алекс Ванопслах, началник на Либералния алианс.
Франсоа Хейсбург, френски боен анализатор, е на друго мнение – той счита, че е мъчно да се упрекне датското държавно управление или да се заключи, че му липсва технология или теория за противопоставяне на дронове.
„ Датчаните са в необикновен свят, където не са във война, само че биха могли да бъдат “, предизвестява обаче той.
Ръководството за сигурност на дронове, оповестено от Европейската организация за авиационна сигурност, признава, че „ имайки поради евентуалните пагубни последствия от конфликт “ сред аероплан и дрон, операторите на летища „ постоянно нямат различен избор, с изключение на да спрат или лимитират интервенциите на пистите, което води до съществени разстройства в въздушния трафик “.
Летищните радари не могат да засичат дронове, тъй че единственият метод да ги открият е посредством радиосигнали. Проблемът е, че тази предпочитана политика за сигурност е необятно известна на всеки, който желае да провокира разстройства.
„ Никой, изключително органите на реда или контролните служби за въздушен трафик, няма да поеме и най-малкия риск да не затвори летището — което може да е тъкмо това, което някой желае да реализира “, споделя пред Financial Times европейски специалист по авиационна сигурност.
Към днешна дата дребен брой летища могат да смъкват дронове, като постоянно тази задача се пада на полицията. Ако сходни нарушавания се усилят, летищата, ръководителите на въздушния трафик и полицейските сили ще бъдат подложени на напън да трансформират политиките си за затваряне на летищата.
„ Имаме проблеми с дроновете съвсем откогато съществуват “, споделя специалистът. „ Проблемът в този момент е честотата на тези произшествия “.
Голяма част от него идва от асиметрията в рисковете и разноските сред защита и нахлуване с дронове. Малки квадрокоптери са сложни за засичане без специфични радари, а заглушителите могат да нарушат други връзки в региона. Освен това Русия употребява дронове на стойност 20 000 $ за офанзиви в Украйна, до момента в който западната противовъздушна защита разчита на ракети от 500 000 $ и доста по-скъпи изтребители.
„ Добре знаем, че сметката не излиза, в случай че продължаваме по този начин “, споделя пред Financial Times министър на страна от първа линия.
Но както Дания, по този начин и останалата част от Европа се разсънват за евентуални хибридни офанзиви, които могат да бъдат ориентирани към стотици, в случай че не и хиляди цели във всяка страна.
„ Има една страна, която е главният зложелател на Европа. И това е Русия “, споделя Фредриксен. „ Русия прави всичко допустимо на няколко разнообразни равнища, с цел да дестабилизира Европа — прави го непосредствено посредством война и посредством хибридни офанзиви. Москва има една цел — да разклати основите на Европа “.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ