Последните стимули на ЕЦБ не будят оптимизъм
Последните стопански тласъци на Европейската централна банка (ЕЦБ) ще има дребен резултат върху опустошената от ковид стопанска система на Eврозоната. Това сочат прогнози от изследване на Ройтерс измежду икономисти, които са намалили съвсем на половина вероятностите за напредък на района на единната валута през първото тримесечие.
Въпреки решението на ЕЦБ да разшири „ Пандемичната стратегия за незабавни покупки “ (PEPP) на 1,85 трлн. евро и да удължи периода й на деяние с девет месеца до края на март 2022 година, икономическите вероятности пред блока остават мрачни.
Консенсусната прогноза от изследването на Ройтерс, в което вземат участие над 80 икономисти, е за спад на стопанската система на Еврозоната с 2,5% през последното тримесечие на 2020 година, откакто през третото тримесечие бе регистриран растеж от 12,5%. Очакванията са брутният вътрешен артикул на Еврозоната да нарасне с 0,6% през сегашното тримесечие, което е съвсем на половина на прогнозите за растеж от 1,1%, които бяха показани месец по-рано.
Прогнозите за второто, третото и четвъртото тримесечие остават непроменени спрямо тези, дадени преди представянето на новите стопански тласъци от ЕЦБ, като те са надлежно за растеж от 2,3%, 1,9% и 1%.
Над 70% от интервюираните икономисти считат, че последните деяние на ЕЦБ няма да имат огромно въздействие върху стопанската система от Еврозоната. Другите предвиждат те да й дадат забележителен подтик..
„ Лихвените проценти към този момент са толкоз ниски, а политиката е извънредно хлабава, тъй че към този момент паричната политика не може да повлияе на вложенията или на потребителското търсене. За това ние не считаме, че все още ЕЦБ може да повлияе серизоно на стопанската система “, разяснява Кристоф Вейл, който е старши икономист в Commerzbank.
„ Очакваме няколко неприятни месеца. Ограничителните ограничения против ковид ще подтиснат икономическия напредък, като ние чакаме спад на Брутният вътрешен продукт през последното тримесечие на предходната година както и през първото на тази. Така че става въпрос за техническа криза “, добави той.
От участниците в изследването, което се е провело сред 11 и 15 януари, 25% чакат Еврозоната още веднъж да влезе в техническа криза – две поредни тримесечия на стесняване на стопанската система.
На годишна база прогнозите са за спад на Брутният вътрешен продукт на Еврозоната с 7,3% през 2020 година, което дава отговор на упованията от предходното изследване. Прогнозата за тази година обаче бе намалена до растеж от 4,5% спрямо 5% през предишния месец. За 2022 година прогнозата за растеж е нараснала от 3,5% на 3,9%.
„ Началото на годината продължава да носи неприятни вести за Европа, до момента в който здравната обстановка се утежнява. След като блокадите в няколко страни бяха удължени, краткосрочните опасности за икономическите вероятности явно са изкривени надолу, изключително като се има поради бавната имунизация “, разяснява Анхел Талавера от Oxford Economics.
„ Новите и по-бързо разпространяващите се вирианти на вируса са знак за това, че че по-нататъшно утежняване може да се случи доста бързо. “, добави той.
Над 70% от интервюираните от Ройтерс специалисти, или 30 от 42 души, считат, че стопанската система ще се върне на равнищата си от преди рецесията в границите на две години, до момента в който шестима са на мнение, че това ще отнеме една година. Останалите чакат за възобновяване да бъдат нужни повече от две години.
Двете най-големи стопански системи в Еврозоната – Франция и Германия, се чака да порастват с доста по-бавно движение през 2021 година от плануваното през октомври. Прогнозата за Германия е намалена от растеж от 4,6% на растеж от 3,7%, до момента в който при Франция упованията са за покачване от 5,9% по отношение на 6,9% при миналата прогноза.
Инфлацията в Еврозоната, която предходната година остана на негативна територия пет следващи месеца, се чака да остане под задачата на ЕЦБ от „ малко под 2% “, задържайки се на приблизително равнище от 0,9% през 2021 година и 1,3% през 2022 година
„ Ако използваме историята за ориентир, то всички прекомерно високи упования за инфлация могат да бъдат разрушени. Имаме доста удобна фискална политика и редица структурни фактори, които биха могли да поддържат по-високата инфлация на по-късен стадий “, разяснява Флориан Хенсе от Berenberg.
Въпреки решението на ЕЦБ да разшири „ Пандемичната стратегия за незабавни покупки “ (PEPP) на 1,85 трлн. евро и да удължи периода й на деяние с девет месеца до края на март 2022 година, икономическите вероятности пред блока остават мрачни.
Консенсусната прогноза от изследването на Ройтерс, в което вземат участие над 80 икономисти, е за спад на стопанската система на Еврозоната с 2,5% през последното тримесечие на 2020 година, откакто през третото тримесечие бе регистриран растеж от 12,5%. Очакванията са брутният вътрешен артикул на Еврозоната да нарасне с 0,6% през сегашното тримесечие, което е съвсем на половина на прогнозите за растеж от 1,1%, които бяха показани месец по-рано.
Прогнозите за второто, третото и четвъртото тримесечие остават непроменени спрямо тези, дадени преди представянето на новите стопански тласъци от ЕЦБ, като те са надлежно за растеж от 2,3%, 1,9% и 1%.
Над 70% от интервюираните икономисти считат, че последните деяние на ЕЦБ няма да имат огромно въздействие върху стопанската система от Еврозоната. Другите предвиждат те да й дадат забележителен подтик..
„ Лихвените проценти към този момент са толкоз ниски, а политиката е извънредно хлабава, тъй че към този момент паричната политика не може да повлияе на вложенията или на потребителското търсене. За това ние не считаме, че все още ЕЦБ може да повлияе серизоно на стопанската система “, разяснява Кристоф Вейл, който е старши икономист в Commerzbank.
„ Очакваме няколко неприятни месеца. Ограничителните ограничения против ковид ще подтиснат икономическия напредък, като ние чакаме спад на Брутният вътрешен продукт през последното тримесечие на предходната година както и през първото на тази. Така че става въпрос за техническа криза “, добави той.
От участниците в изследването, което се е провело сред 11 и 15 януари, 25% чакат Еврозоната още веднъж да влезе в техническа криза – две поредни тримесечия на стесняване на стопанската система.
На годишна база прогнозите са за спад на Брутният вътрешен продукт на Еврозоната с 7,3% през 2020 година, което дава отговор на упованията от предходното изследване. Прогнозата за тази година обаче бе намалена до растеж от 4,5% спрямо 5% през предишния месец. За 2022 година прогнозата за растеж е нараснала от 3,5% на 3,9%.
„ Началото на годината продължава да носи неприятни вести за Европа, до момента в който здравната обстановка се утежнява. След като блокадите в няколко страни бяха удължени, краткосрочните опасности за икономическите вероятности явно са изкривени надолу, изключително като се има поради бавната имунизация “, разяснява Анхел Талавера от Oxford Economics.
„ Новите и по-бързо разпространяващите се вирианти на вируса са знак за това, че че по-нататъшно утежняване може да се случи доста бързо. “, добави той.
Над 70% от интервюираните от Ройтерс специалисти, или 30 от 42 души, считат, че стопанската система ще се върне на равнищата си от преди рецесията в границите на две години, до момента в който шестима са на мнение, че това ще отнеме една година. Останалите чакат за възобновяване да бъдат нужни повече от две години.
Двете най-големи стопански системи в Еврозоната – Франция и Германия, се чака да порастват с доста по-бавно движение през 2021 година от плануваното през октомври. Прогнозата за Германия е намалена от растеж от 4,6% на растеж от 3,7%, до момента в който при Франция упованията са за покачване от 5,9% по отношение на 6,9% при миналата прогноза.
Инфлацията в Еврозоната, която предходната година остана на негативна територия пет следващи месеца, се чака да остане под задачата на ЕЦБ от „ малко под 2% “, задържайки се на приблизително равнище от 0,9% през 2021 година и 1,3% през 2022 година
„ Ако използваме историята за ориентир, то всички прекомерно високи упования за инфлация могат да бъдат разрушени. Имаме доста удобна фискална политика и редица структурни фактори, които биха могли да поддържат по-високата инфлация на по-късен стадий “, разяснява Флориан Хенсе от Berenberg.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ