Пет тренда за общините на област Бургас
Последните години са бурни за стопанските системи на бургаските общини - през 2020 година те понесоха един от най-тежките удари на рецесията в цялата страна, само че пък през 2021 година се връщат към бърз напредък поради възобновяване на туризма и преработващата индустрия. Сред главните преимущества на региона е положителната демографска конструкция, само че пък има забележими провокации от позиция на образованието и уменията, както и в качеството на локалното учебно обучение.
Последните години са бурни за стопанските системи на бургаските общини - през 2020 година те понесоха един от най-тежките удари на рецесията в цялата страна, само че пък през 2021 година се връщат към бърз напредък поради възобновяване на туризма и преработващата индустрия. Сред главните преимущества на региона е положителната демографска конструкция, само че пък има забележими провокации от позиция на образованието и уменията, както и в качеството на локалното учебно обучение.
Бързото възобновяване на бургаските стопански системи
Годината на пандемия беше изключително тежка за локалните стопански системи на Бургас по две линии - мощното стесняване на туризма и изгубването на задграничните гости, от една страна, и острото повишение на несигурността в търсенето на продукцията на преработващата индустрия. Само в границите на една година, сред 2019 и 2020 година, област Бургас загуби 17% от брутния си вътрешен артикул на човек от популацията, което я сложи на последно място по дълготраен напредък на стопанската система измежду всичките 28 области на страната. През 2021 година обаче региона осъществя и едно от най-бързите възобновявания в страната, като прибавя 4.4 хиляди лв. Брутният вътрешен продукт на човек от популацията до общо 15.8 хиляди лева/човек. Ако съдим по трендовете както в туризма, по този начин и в главните производства на региона, през 2022 година имаме всички учредения да считаме, че позитивната наклонност в Бургас продължава и през миналата година.
Това обаче никога не значи, че нивата на стопанско развиване или пък темповете на възобновяване в състава на региона са равномерни. Между 13-те общини, които образуват Бургас, равнището на икономическо развиване варира от 9.9 хиляди лева/човек добавена стойност в нефинансовия бранш в Бургас и 8.5 хиляди лева/човек в Несебър за 2021 година до едвам 1.7 хиляди лева/човек в Сунгурларе и 1.9 хиляди лева/човек в Айтос - с други думи, разликите сред водачите и най-слабо развитите общини са съвсем 5 пъти.
Реклама
В номинално изражение най-голямата локална стопанска система е тази на регионалния център Бургас - малко над 2 милиарда лв., следвана от тази на туристическия център Несебър (257 милиона лева) и Карнобат (150 милиона лева). В годината на бързо възобновяване единствено две общини - Сунгурларе и Карнобат, записват спад на добавената стойност, като в Карнобат свиването е минимално - с 4%, на фона на 24% спад в Сунгурларе. Водещи по растеж пък са Средец (68% ръст), Малко Търново и Несебър (по 40% ръст) и самата община Бургас (39% ръст). Икономическият профил на общините е разнороден - преработващата индустрия се концентрира в преправянето на нефт и автомобилната промишленост, само че водеща роля играе и туризмът. Областният център пък е измежду водачите в услугите и главните градски центрове в страната.
Ръстът на вложенията
След забележителното закъснение през пандемичната година в подтекста на бързото възобновяване общините в Бургас записват и всеобщ растеж на вложенията. Измерено през годишните разноски на предприятията за дълготрайни материални активи, покачването в вложенията се вижда най-ясно в дребните общини Камено (+96%) и Царево (+97%). В съвсем всички общини растежът на вложенията на годишна база са от порядъка на 30 - 50% като се изключи южните Созопол (12%) и Приморско (без промяна), а в регионалния център разноските за земя, здания и машини порастват с 41%. Очаквано капиталовите разноски са съсредоточени в най-голямата местна стопанска система - регионалният център - където в границите на 2021 година са осъществени вложения на стойност 796 милиона лв.. В Несебър са вложени 129 милиона лв., в Поморие - 73 милиона, а в Карнобат - 41 милиона, само че в останалите общини размерът на вложенията е релативно дребен, в диапазона 15 - 20 милиона лв.. Отнесени към популацията пък най-интензивна е капиталовата активност в Несебър, с 4.3 хиляди лв. разноски за ДМА на човек, както и в Бургас - 3.9 хиляди лв..
На фона на забележителните разноски, осъществени през годината в множеството общини, общият размер на задграничните вложения остава релативно неизменен. Очаквано и тук водач е Бургас с малко над 2 милиарда евро ПЧИ, или 9.9 хиляди евро на човек от популацията, само че в общината се записва лек спад по отношение на 2020 година По-значително наличие на непознати капитали има и в Несебър - 113 милиона евро, както и в Карнобат - 33 милиона евро. Значителен положителен тренд пък се следи в Приморско - 32% растеж за година, само че от доста ниска база. Няколко общини в състава на Бургаска област са измежду водачите в страната по асимилиране на средства от европейските фондове, като Приморско и Созопол са с над 5 хиляди лв. на човек от популацията, Поморие - 4 хиляди. Значителна част от тези европейски вложения обаче са от най-ранните програмни интервали, когато крайморските градове разработваха пречиствателни станции за питейна вода и цялостни водни цикли.
Реклама Подемът на пазара на труда
Икономическият растеж от 2021 година закономерно води и до възобновяване на трудовите пазари в бургаските общини. Единственото изключение, където делът на наетите измежду популацията на 15 и повече години е бил по-висок през 2020 година, е Карнобат, освен това разликата е доста дребна - с 0.1 пр.п., до 33.6%, а Созопол остава без смяна. Чувствителен растеж - с над 3 пункта, до 45.2% записва Несебър, с възобновяване на туризма, само че би трябвало да имаме поради, че в наетите тук най-вероятно влиза и забележителен брой приходящи служащи от прилежащи общини. Висок е и делът на наетите в Бургас - 39.1%, само че покачването по отношение на предходната година не е изключително високо. В половината общини в Бургаска област делът на наетите е под 20%.
Повишението при наетите и основаването на нови работни места е съчетано и със законосъобразен спад в безработицата в общините в състава на област Бургас. Най-бърз спад - с 4.4 пр.п., се следи в Руен, както и в Поморие (3.2 пр.п.) и Созопол (3 пр.п.), а единствената община, в която има покачване през 2021 година по отношение на предходната, е Средец. На фона на останалата част от страната общините в Бургас се характеризират с релативно ниска безработица - с над 10% са само Сунгурларе и Средец, a в регионалния център безработицата към този момент е под 4%. Повечето общини се разполагат в диапазона 4-6% безработни, което приказва за добре работещ локален пазар на труда.
В годината на преброяването на популацията имаме информация и за общата претовареност в общините. Разпределението е сходно като при наетите, като тук водач е регионалният център Бургас с 53% от популацията на 15 и повече години, следван от Несебър с 50%, Приморско с 47% и Поморие с 44%. Най-ниска пък е заетостта с Сунгурларе (32%), Малко Търново и Средец (по 34%), само че на фона на други дребни периферни общини представянето им е релативно положително. Очаквано максимален е районният пазар на труда на регионалния център, където съгласно преброяването броят на заетите през 2021 година е бил 88 хиляди. Всички други общини са с под 10 хиляди работещи, като измежду периферните с най-вече заети са Несебър (9.8 хиляди) и Поморие (9.4 хиляди), а минимум са те в Малко Търново - едвам 777 души.
Последните години са бурни за стопанските системи на бургаските общини - през 2020 година те понесоха един от най-тежките удари на рецесията в цялата страна, само че пък през 2021 година се връщат към бърз напредък поради възобновяване на туризма и преработващата индустрия. Сред главните преимущества на региона е положителната демографска конструкция, само че пък има забележими провокации от позиция на образованието и уменията, както и в качеството на локалното учебно обучение.
Бързото възобновяване на бургаските стопански системи
Годината на пандемия беше изключително тежка за локалните стопански системи на Бургас по две линии - мощното стесняване на туризма и изгубването на задграничните гости, от една страна, и острото повишение на несигурността в търсенето на продукцията на преработващата индустрия. Само в границите на една година, сред 2019 и 2020 година, област Бургас загуби 17% от брутния си вътрешен артикул на човек от популацията, което я сложи на последно място по дълготраен напредък на стопанската система измежду всичките 28 области на страната. През 2021 година обаче региона осъществя и едно от най-бързите възобновявания в страната, като прибавя 4.4 хиляди лв. Брутният вътрешен продукт на човек от популацията до общо 15.8 хиляди лева/човек. Ако съдим по трендовете както в туризма, по този начин и в главните производства на региона, през 2022 година имаме всички учредения да считаме, че позитивната наклонност в Бургас продължава и през миналата година.
Това обаче никога не значи, че нивата на стопанско развиване или пък темповете на възобновяване в състава на региона са равномерни. Между 13-те общини, които образуват Бургас, равнището на икономическо развиване варира от 9.9 хиляди лева/човек добавена стойност в нефинансовия бранш в Бургас и 8.5 хиляди лева/човек в Несебър за 2021 година до едвам 1.7 хиляди лева/човек в Сунгурларе и 1.9 хиляди лева/човек в Айтос - с други думи, разликите сред водачите и най-слабо развитите общини са съвсем 5 пъти.
Реклама
В номинално изражение най-голямата локална стопанска система е тази на регионалния център Бургас - малко над 2 милиарда лв., следвана от тази на туристическия център Несебър (257 милиона лева) и Карнобат (150 милиона лева). В годината на бързо възобновяване единствено две общини - Сунгурларе и Карнобат, записват спад на добавената стойност, като в Карнобат свиването е минимално - с 4%, на фона на 24% спад в Сунгурларе. Водещи по растеж пък са Средец (68% ръст), Малко Търново и Несебър (по 40% ръст) и самата община Бургас (39% ръст). Икономическият профил на общините е разнороден - преработващата индустрия се концентрира в преправянето на нефт и автомобилната промишленост, само че водеща роля играе и туризмът. Областният център пък е измежду водачите в услугите и главните градски центрове в страната.
Ръстът на вложенията
След забележителното закъснение през пандемичната година в подтекста на бързото възобновяване общините в Бургас записват и всеобщ растеж на вложенията. Измерено през годишните разноски на предприятията за дълготрайни материални активи, покачването в вложенията се вижда най-ясно в дребните общини Камено (+96%) и Царево (+97%). В съвсем всички общини растежът на вложенията на годишна база са от порядъка на 30 - 50% като се изключи южните Созопол (12%) и Приморско (без промяна), а в регионалния център разноските за земя, здания и машини порастват с 41%. Очаквано капиталовите разноски са съсредоточени в най-голямата местна стопанска система - регионалният център - където в границите на 2021 година са осъществени вложения на стойност 796 милиона лв.. В Несебър са вложени 129 милиона лв., в Поморие - 73 милиона, а в Карнобат - 41 милиона, само че в останалите общини размерът на вложенията е релативно дребен, в диапазона 15 - 20 милиона лв.. Отнесени към популацията пък най-интензивна е капиталовата активност в Несебър, с 4.3 хиляди лв. разноски за ДМА на човек, както и в Бургас - 3.9 хиляди лв..
На фона на забележителните разноски, осъществени през годината в множеството общини, общият размер на задграничните вложения остава релативно неизменен. Очаквано и тук водач е Бургас с малко над 2 милиарда евро ПЧИ, или 9.9 хиляди евро на човек от популацията, само че в общината се записва лек спад по отношение на 2020 година По-значително наличие на непознати капитали има и в Несебър - 113 милиона евро, както и в Карнобат - 33 милиона евро. Значителен положителен тренд пък се следи в Приморско - 32% растеж за година, само че от доста ниска база. Няколко общини в състава на Бургаска област са измежду водачите в страната по асимилиране на средства от европейските фондове, като Приморско и Созопол са с над 5 хиляди лв. на човек от популацията, Поморие - 4 хиляди. Значителна част от тези европейски вложения обаче са от най-ранните програмни интервали, когато крайморските градове разработваха пречиствателни станции за питейна вода и цялостни водни цикли.
Реклама Подемът на пазара на труда
Икономическият растеж от 2021 година закономерно води и до възобновяване на трудовите пазари в бургаските общини. Единственото изключение, където делът на наетите измежду популацията на 15 и повече години е бил по-висок през 2020 година, е Карнобат, освен това разликата е доста дребна - с 0.1 пр.п., до 33.6%, а Созопол остава без смяна. Чувствителен растеж - с над 3 пункта, до 45.2% записва Несебър, с възобновяване на туризма, само че би трябвало да имаме поради, че в наетите тук най-вероятно влиза и забележителен брой приходящи служащи от прилежащи общини. Висок е и делът на наетите в Бургас - 39.1%, само че покачването по отношение на предходната година не е изключително високо. В половината общини в Бургаска област делът на наетите е под 20%.
Повишението при наетите и основаването на нови работни места е съчетано и със законосъобразен спад в безработицата в общините в състава на област Бургас. Най-бърз спад - с 4.4 пр.п., се следи в Руен, както и в Поморие (3.2 пр.п.) и Созопол (3 пр.п.), а единствената община, в която има покачване през 2021 година по отношение на предходната, е Средец. На фона на останалата част от страната общините в Бургас се характеризират с релативно ниска безработица - с над 10% са само Сунгурларе и Средец, a в регионалния център безработицата към този момент е под 4%. Повечето общини се разполагат в диапазона 4-6% безработни, което приказва за добре работещ локален пазар на труда.
В годината на преброяването на популацията имаме информация и за общата претовареност в общините. Разпределението е сходно като при наетите, като тук водач е регионалният център Бургас с 53% от популацията на 15 и повече години, следван от Несебър с 50%, Приморско с 47% и Поморие с 44%. Най-ниска пък е заетостта с Сунгурларе (32%), Малко Търново и Средец (по 34%), само че на фона на други дребни периферни общини представянето им е релативно положително. Очаквано максимален е районният пазар на труда на регионалния център, където съгласно преброяването броят на заетите през 2021 година е бил 88 хиляди. Всички други общини са с под 10 хиляди работещи, като измежду периферните с най-вече заети са Несебър (9.8 хиляди) и Поморие (9.4 хиляди), а минимум са те в Малко Търново - едвам 777 души.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ