Последните години на НРБ бяха време на цинизъм, безразличие и

Последните години на Народна република България бяха време на цинизъм, равнодушие и конформизъм. Мъртви думи, парализирано общество, изтощение и бягство от действителността. Почти същият капак е щръкнал като че ли и над днешна България.

Коментар от Александър Андреев:

Помните ли втората половина на 1980-те години в Народна република България, късния, малко преди " залез слънце "? Тези пет години могат да се поберат в пет думи: безвремие, цинизъм, конформизъм, равнодушие, ескейпизъм.

Защо да ги помним ли? Ами тъй като над днешна България като че ли е щръкнал съвсем същият капак както тогава. И не става дума единствено за смога над София.

Безвремието от 1980-те

Затискаше ни чувството за спряло време. Тодор Живков и Лили Иванова бяха безконечни и вездесъщи. От пленум на пленум се повтаряха едни и същи мъртви думи. В тази страна просто няма какво да се случи, казвахме си в тези години. Дали и през днешния ден не е същото?
Редакцията предлага
Цинизмът от 1980-те

Всички знаеха, че властта лъже, само че какво от това? " Те ни лъжат, че ни заплащат, ние ги лъжем, че работим. " Важните и скъпи неща наложително се набираха " по втория метод ", законността беше цялостен фалшификат, а основната философия гласеше: Аз да подредя себе си и фамилията, пък оттам-нататък… Дали и през днешния ден не е същото?

Конформизмът от 1980-те

С някои микроскопични изключения (Русенския комитет!) съпротива нямаше. Огромното болшинство се беше нагласило в уютния пашкул на безвремието и мъртвия език. Общественото тяло беше в парализа и единствено понякога рефлекторно помръдваше по някой пръст или примигваше с око. А през днешния ден? Сега съпротива може и да има, само че парализата на публичното тяло си е същата. И окото отново единствено примигва.

Безразличието от 1980-те

Съветският съюз се тресеше от измененията, Москва и Вашингтон се сближаваха и разоръжаваха, в Чехословакия, Унгария и Полша пластовете се раздвижваха, към този момент даже миришеше на обединена Германия. А в България единствено една шепа хора четяха какво става в Съюз на съветските социалистически републики и по света. И това беше. Блатото даже не бълбукаше. А през 2020 година? Днес телевизионните вести демонстрират 30 минути закононарушения и произшествия. Външният свят като че ли не съществува. Всички играят хоро.

Ескейпизмът от 1980-те

В задимената панелна кухня, пред салатката и ракийката, в бунгалото в Китен, пред тв приемника с някой чешки или бразилски сериал - българският човек от втората половина на 1980-те години беше непрестанен дезертьор от личния си еднообразен живот. Криеше се от време на време и на вилата, където четеше художествена литература. Вилата и преводната книга бяха обект на предпочитание и носталгично леговище. А през днешния ден? В кухнята към този момент има плазма. Вместо Китен - Халкидики. Сериалите са турски. Геймърите се крият из своите измислени светове, а хипстърите вървят на СПА. Няма спор, по-добре е, в сравнение с през 1980-те. Но публичното тяло отново няма сили да се издърпа за косите от блатото на застоя.

Добре пристигнали в безвремието!

*****

Разгледайте и тази фотогалерия: