Инфлацията е причинена от обявяването на нейното пристигане
Последните две поредни нараствания на цените на Publix са нараснали цената на 350 грама кафе Community от 11 $ на 13,60 $, а на 350 грама неосолен бекон Greenfield - от 7,99 $ на 9,19 $. Кафето Seattle`s Best резервира цената си, като понижи предлагането си от 350 грама на 280 грама. Само приготвянето на сандвич за обяд вкъщи през днешния ден коства толкоз, едвам се яде гурме вечеря в Claridges в Лондон през 1963 година
Днес цената на нощувка в Claridges е 2258 $. На 19 ноември цената пада до 1874 $. Днес обичайният следобеден чай в Claridges е на цена от 95 английски паунда (128 долара) и нагоре на човек. През 1963 година цената на пълноценна вечеря в Claridges за две двойки (4 души) с шоколадов мус и винтидж портвайн е била общо 20 английски паунда, което е било 56 $. Така през 1963 година четирима души са можели да се насладят на пълноценно хранене в един от най-хубавите заведения за хранене в света за половината от цената, която един човек заплаща за следобеден чай през днешния ден.
Не мога да си показва цената на вечерята за четирима от 1963 година, в която участвах, през днешния ден. Като виждам цените в бара на ресторанта, една пухкава Маргарита Роял струваше с 2 английски паунда повече от нашата гурме вечеря за четирима.
Най-евтиното меню за вечеря за четирима през днешния ден е 360 английски паунда. В съпоставяне с 20-те паунда, които изразходвам за деня си, то е лишено от екзотични оферти. Няма шоколадов мус. Няма винтидж портвайн. Днес даже Claridges предлага специфичен бургер за 32 английски паунда. Хамбургер в менюто за вечеря на Claridges беше неосъществим през 1963-64 година
Ако отидете в менюто а ла карт, можете да получите селекция от стриди, риба звук курд, севиче с миди, корнуолски рак и цялостен омар за 185 английски паунда, което е 250 $. Ако прибавим предястие от половин дузина сурови стриди с половин черупка за 32 английски паунда и салата от айсберг и авокадо за 22 паунда, и малко моркови, глазирани с мисо, за 8 паунда, имаме вечеря за един на цена от 247 английски паунда или 336 $. За четирима души сметката през днешния ден би била 1344 $ спрямо 56 $ през 1963 година, а днешната вечеря не доближава равнището на тази, която ядох през 1963 година, която беше 5 английски паунда на човек. Няма ретро портвайн, нито шоколадов мус.
Обърнах се към настоящото винено меню на Claridges. В менюто няма ретро портвайн. Няма шампанско Veuve Clicquot, нито Dom Perignon. Бутилка Krug Grande Cure коства 450 паунда или 605 $. Очевидно даже петролните шейхове и наркобароните не могат да си разрешат ретро портвайн.
Използвах цените на заведенията за хранене като образец за инфлация, за която ще пиша повече по-късно. Не британците поддържат тези цени. Това са арабските петролни барони и афганистанските наркокартели, а може би и агенти на Централно разузнавателно управление на САЩ и MI6, работещи с разходни сметки, надяващи се да се внедрят в тези организации. Примерът демонстрира освен спад в качеството на вечерята, която даже Claridges може да предложи, само че и нейната недостижимост за всички с изключение на за богатите. През 1963-64 година, когато се любувах на Claridges, бях докторант със стипендия и брачната половинка ми в Оксфордския университет. Представете си това през днешния ден.
Преди пишех повече за стопанска система и инфлация. Но открих, че стопанската система не е известна тематика измежду моята публика. Доколкото можех да преценява, повода е, че множеството смятаха стопанската система за прекомерно сложна за схващане. Нещо повече, те смятаха, че знаят задоволително. За републиканците казусът беше, че държавното управление харчеше прекалено много и обременяваше стопанската система с прекалено много задължения. За демократите казусът беше, че богатите имаха прекалено много пари, икономисваха прекалено много от тях и оставяха стопанската система с незадоволително потребителско търсене, с цел да поддържа цялостна претовареност. За едната партия решението беше да се редуцира правителството; за другата партия решението беше да се усили.
Моят стопански урок за през днешния ден е, че откакто съм живял десетилетия с обясненията на икономистите за инфлацията, има едно, което те са пренебрегнали. След като инфлацията бъде оповестена, всеки има прикритие да увеличи цените си. Това е актуалната ни причина за инфлацията. Това е метод за увеличение на облагите. Инфлацията се афишира, употребявайки да вземем за пример тези на Тръмп, може би цените, а цената на Community Coffee скача от 11 на 13,60 $, а цената на бекона - от 8 на 10 $. Биологичните яйца в никакъв случай не са се излекували от вируса, който по някаква причина докара до клането единствено на кокошки снасящи яйца. Биологичните яйца се доближават до един $ за яйце. Спомням си, когато дузина яйца костваха 69 цента.
В предходни изявления съм посочвал, че Бюрото по трудова статистика мери инфлацията по метод, който не я минимизира. Същото важи и за безработицата. Числата са дребни, в случай че въобще са надеждни. И въпреки всичко пазарите се въздействат от оповестяването на подправени данни.
Това е ендемично. Какво управлява цените на акциите повече от спекулациите за идващия ход на Федералния запас във връзка с лихвените проценти? Ако се чака Федералният запас да намали лихвените проценти, цените на акциите се пок
Днес цената на нощувка в Claridges е 2258 $. На 19 ноември цената пада до 1874 $. Днес обичайният следобеден чай в Claridges е на цена от 95 английски паунда (128 долара) и нагоре на човек. През 1963 година цената на пълноценна вечеря в Claridges за две двойки (4 души) с шоколадов мус и винтидж портвайн е била общо 20 английски паунда, което е било 56 $. Така през 1963 година четирима души са можели да се насладят на пълноценно хранене в един от най-хубавите заведения за хранене в света за половината от цената, която един човек заплаща за следобеден чай през днешния ден.
Не мога да си показва цената на вечерята за четирима от 1963 година, в която участвах, през днешния ден. Като виждам цените в бара на ресторанта, една пухкава Маргарита Роял струваше с 2 английски паунда повече от нашата гурме вечеря за четирима.
Най-евтиното меню за вечеря за четирима през днешния ден е 360 английски паунда. В съпоставяне с 20-те паунда, които изразходвам за деня си, то е лишено от екзотични оферти. Няма шоколадов мус. Няма винтидж портвайн. Днес даже Claridges предлага специфичен бургер за 32 английски паунда. Хамбургер в менюто за вечеря на Claridges беше неосъществим през 1963-64 година
Ако отидете в менюто а ла карт, можете да получите селекция от стриди, риба звук курд, севиче с миди, корнуолски рак и цялостен омар за 185 английски паунда, което е 250 $. Ако прибавим предястие от половин дузина сурови стриди с половин черупка за 32 английски паунда и салата от айсберг и авокадо за 22 паунда, и малко моркови, глазирани с мисо, за 8 паунда, имаме вечеря за един на цена от 247 английски паунда или 336 $. За четирима души сметката през днешния ден би била 1344 $ спрямо 56 $ през 1963 година, а днешната вечеря не доближава равнището на тази, която ядох през 1963 година, която беше 5 английски паунда на човек. Няма ретро портвайн, нито шоколадов мус.
Обърнах се към настоящото винено меню на Claridges. В менюто няма ретро портвайн. Няма шампанско Veuve Clicquot, нито Dom Perignon. Бутилка Krug Grande Cure коства 450 паунда или 605 $. Очевидно даже петролните шейхове и наркобароните не могат да си разрешат ретро портвайн.
Използвах цените на заведенията за хранене като образец за инфлация, за която ще пиша повече по-късно. Не британците поддържат тези цени. Това са арабските петролни барони и афганистанските наркокартели, а може би и агенти на Централно разузнавателно управление на САЩ и MI6, работещи с разходни сметки, надяващи се да се внедрят в тези организации. Примерът демонстрира освен спад в качеството на вечерята, която даже Claridges може да предложи, само че и нейната недостижимост за всички с изключение на за богатите. През 1963-64 година, когато се любувах на Claridges, бях докторант със стипендия и брачната половинка ми в Оксфордския университет. Представете си това през днешния ден.
Преди пишех повече за стопанска система и инфлация. Но открих, че стопанската система не е известна тематика измежду моята публика. Доколкото можех да преценява, повода е, че множеството смятаха стопанската система за прекомерно сложна за схващане. Нещо повече, те смятаха, че знаят задоволително. За републиканците казусът беше, че държавното управление харчеше прекалено много и обременяваше стопанската система с прекалено много задължения. За демократите казусът беше, че богатите имаха прекалено много пари, икономисваха прекалено много от тях и оставяха стопанската система с незадоволително потребителско търсене, с цел да поддържа цялостна претовареност. За едната партия решението беше да се редуцира правителството; за другата партия решението беше да се усили.
Моят стопански урок за през днешния ден е, че откакто съм живял десетилетия с обясненията на икономистите за инфлацията, има едно, което те са пренебрегнали. След като инфлацията бъде оповестена, всеки има прикритие да увеличи цените си. Това е актуалната ни причина за инфлацията. Това е метод за увеличение на облагите. Инфлацията се афишира, употребявайки да вземем за пример тези на Тръмп, може би цените, а цената на Community Coffee скача от 11 на 13,60 $, а цената на бекона - от 8 на 10 $. Биологичните яйца в никакъв случай не са се излекували от вируса, който по някаква причина докара до клането единствено на кокошки снасящи яйца. Биологичните яйца се доближават до един $ за яйце. Спомням си, когато дузина яйца костваха 69 цента.
В предходни изявления съм посочвал, че Бюрото по трудова статистика мери инфлацията по метод, който не я минимизира. Същото важи и за безработицата. Числата са дребни, в случай че въобще са надеждни. И въпреки всичко пазарите се въздействат от оповестяването на подправени данни.
Това е ендемично. Какво управлява цените на акциите повече от спекулациите за идващия ход на Федералния запас във връзка с лихвените проценти? Ако се чака Федералният запас да намали лихвените проценти, цените на акциите се пок
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ