Професионален пилот: Полезно е да седнеш отново на другата страна – за да усетиш какво чувстват хората, на които обикновено ти вдъхваш спокойствие
Последните дни времето над Централна Европа е много динамично – мощни ветрове и преминаващи атмосферни фронтове.
Имах опцията да пътувам като така наречен Deadhead екипаж – това значи, че екипажът не лети интензивно, а се нарежда от едно място до друго, с цел да поеме идващия полет. В такива случаи ние сме в пътническата кабина – тъкмо като всички останали пасажери.
По време на кацането във Франкфурт обаче вятърът беше в действителност мощен. За първи път отдавна се почувствах същински като пасажер – без надзор върху обстановката, просто наблюдавайки и усещайки всяко придвижване на самолета.
И би трябвало да призная – разбрах още по-добре какъв брой неприятно може да се почувства човек, когато времето на открито е бурно.
Но в това време, в мен заприказва водачът. В мозъка си незабавно " виждах “ какво тъкмо вършат сътрудниците в кокпита – по какъв начин поправят, по какъв начин поддържат курса, по какъв начин управляват всяка реакция на самолета.
И знаех, че даже това мощно прохладно кацане е надалеч по-леко от сюжетите, които упражняваме в симулатора.
Така че беше едно забавно двойно прекарване – от едната страна като пасажер, а от другата – като водач, който знае какво се случва и има цялостно доверие в екипа начело. Накрая си помислих, че от време на време е потребно да седнеш още веднъж на " другата страна “ – с цел да усетиш какво усещат хората, на които нормално ти вдъхваш успокоение.
Имах опцията да пътувам като така наречен Deadhead екипаж – това значи, че екипажът не лети интензивно, а се нарежда от едно място до друго, с цел да поеме идващия полет. В такива случаи ние сме в пътническата кабина – тъкмо като всички останали пасажери.
По време на кацането във Франкфурт обаче вятърът беше в действителност мощен. За първи път отдавна се почувствах същински като пасажер – без надзор върху обстановката, просто наблюдавайки и усещайки всяко придвижване на самолета.
И би трябвало да призная – разбрах още по-добре какъв брой неприятно може да се почувства човек, когато времето на открито е бурно.
Но в това време, в мен заприказва водачът. В мозъка си незабавно " виждах “ какво тъкмо вършат сътрудниците в кокпита – по какъв начин поправят, по какъв начин поддържат курса, по какъв начин управляват всяка реакция на самолета.
И знаех, че даже това мощно прохладно кацане е надалеч по-леко от сюжетите, които упражняваме в симулатора.
Така че беше едно забавно двойно прекарване – от едната страна като пасажер, а от другата – като водач, който знае какво се случва и има цялостно доверие в екипа начело. Накрая си помислих, че от време на време е потребно да седнеш още веднъж на " другата страна “ – с цел да усетиш какво усещат хората, на които нормално ти вдъхваш успокоение.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ