Последните данни на Министерството на финансите по изпълнение на Консолидирания

Последните данни на Министерството на финансите по осъществяване на Консолидирания бюджет демонстрират, че рекордните доходи от Данък добавена стойност от импорт и от корпоративен налог, които са разследване от нарастването на цените на суровините и са главен източник на растящата инфлация , не могат да покрият растящите разноски.

Финансовото ведомство осведоми, че по Консолидирания бюджет в края на май се чака остатък 570 млн. лв. - с 112.5 млн. лв. по-малко от априлския. Вярно, че в съпоставяне със същия интервал на 2021-а настоящия майски резултат е с 710 млн. лев по-добър, само че да не забравяме, че преди дванадесет месеца средногодишната инфлация инфлацията по Хармонизирания показател на потребителските цени (ХИПЦ) бе 2.3%, а повишаването на храните, електрическата енергия и горивата бе с под половин %. А в този момент - съгласно данните за април средногодишния ХИПЦ е над 12%, а повишаването на питателните артикули, силата и горивата съгласно националната статистика е сред 2% и 5 %.

Всъщност инфлацията и растящите цени на енергоносителите и другите първични материали са един от главните източници, които пълнят държавната хазна. Това се вижда от данните за Държавния бюджет за април 2022-а (за май данните още липсват). В априлските данни се показва, че приходите от директни налози са 2 273.8 млн. лв. и са с 43.3 млн. лв. повече в съпоставяне със същия интервал на 2021-а.

И това нарастване се дължи напълно на растежа на приходите от корпоративно подоходен налог - с 68.9 млн. лв.. Този растеж е изцяло разбираем като се вземат поради рекордните облаги единствено на енергийния бранш, поради взривообразното нарастване на цените. Този растеж обаче се отразява негативно на приходите на популацията и на тяхната покупателна дарба. Пак съгласно данните на финансовото министерство има понижение на постъпленията от налога върху приходите на физическите лица по трудови взаимоотношения с 24.1 млн. лв. и по извънтрудови взаимоотношения - с 31.2 млн. лв.. И това макар нарастването на минималната работна заплата с 9.2% от 650 лева на 710 лв.. Вярно е че въздействие върху този спад оказват данъчните облекчения за деца и снадки период за подаване на данъчните заявления, само че въпреки всичко... Година по-рано тъкмо тези данъчни доходи отчитаха годишен от десетки милиони левове.

Ролята на инфлацията за резултатите на бюджета най-ясно се вижда от данните за приходите от Данък добавена стойност. Постъпленията от Данък добавена стойност от импорт се усилват с 764.1 млн. лева (58.7 %) в съпоставяне със същия интервал на 2021 година И аргументите за този забележителен растеж са ясно и тъкмо обяснени " Увеличението е най-значително при импорт на горива, промишлени доставки, потребителски артикули, храни и транспортно съоръжение. Влияние върху постъпленията от Данък добавена стойност от импорт оказват цената на суровия нефт , количествата на внасяните артикули за междинно потребление(черни, цветни метали и др.), курса на щатския $ по отношение на еврото ", написа Министерството на финансите.

За сметка на това растежа на постъпленията от Данък добавена стойност от покупко-продажби в страната е единствено 7.8 млн. лв. или 0.3 %. И това при над 12% инфлация (поскъпване на стоките и услугите) по ХИПЦ. При това априлският годишен растеж на тези бюджетни приходи е над 25 пъти по-нисък от мартенския (7.6%). И разумното пояснение за това е намаляването на покупателната дарба на популацията, което удря по оборота, при който спада е толкоз огромен, че не може да бъде обезщетен от бързото нарастване на цените. Впрочем през същия интервал на предходната година, когато инфлацията бе в пъти по-малка годишния растеж на Данък добавена стойност приходите от вътрешни покупко-продажби с бе 523.8 млн. лв. или 21.4 %. При всички тези сравнителни данни може да се направи прогноза, че в случай че растежа на инфлацията не бъде овладян, в средата на годината нарастване на приходите от Данък добавена стойност от вътрешни покупко-продажби изобщо няма да има. Дори има заплаха тъкмо този доход за хазната да стартира да отбелязва спадове.

Другият главен дирек на регистрирания, въпреки и намаляващ бюджетен остатък е добре познатия запас на хазната - финансовите разноски . От запланираните 3 014 млн. лв. към края на април са изхарчени едвам 281.7 млн. лв. или 9.3 %. Година по-рано от запланирани 2 435.9 млн. лв. финансови разноски към края на април са били изхарчени 374.3 млн. лева или 15.4 %. А държавното управление се заканваше, че 2022-а ще годината на огромните вложения, които да подсигуряват невъобразим стопански напредък. За момента напредък по тази линия очевидно няма, а инфлацията явно стартира да яде приходите на популацията включително и дарените от ръководещите нараствания.