Последната вечеря на един убиец: Какво си поръчват преди екзекуцията

Последната вечеря на един палач: Какво си поръчват преди изтезанието наказаните на гибел
Концепцията за последното ядене на пандизчии, изправени пред екзекуция, е дългогодишна традиция в доста елементи на света. Тази процедура дава опция на наказаните да изберат последното си хранене преди гибелта си. Въпреки че може да наподобява като дребен акт на милост, тази традиция е дълбоко символична – тя съставлява миг на личен избор за пандизчиите когато всички други свободи вече са им отнети.
Произход на традицията за последното ястие
Тази традиция датира от векове. Историци я свързват с предмодерна Европа, където се вярвало, че в случай че наказаният получи последно хранене, духът му няма да търси отмъщение след гибелта. В САЩ тази процедура е формализирана в много щати, само че с разнообразни ограничавания – някои разрешават съвсем всичко в рамките на разумното, до момента в който други налагат финансови лимити върху поръчките.
Най-известните последни ястия в историята
През годините някои известни затворници са правили уникални или екстравагантни поръчки за последното си хранене. Ето няколко от най-запомнящите се:

Тед Бънди (екзекутиран през 1989 година, Флорида)
Един от най-известните серийни убийци в историята отхвърля да направи специална поръчка. Вместо това му е сервирано стандартното ядене за наказани на гибел във Флорида: стек, яйца, изгорял самун, хашбраунс, мляко, кафе и сок – само че той отхвърля да го яде.

Джон Уейн Гейси (екзекутиран през 1994 година, Илинойс)
Печално известният сериен убиец и бивш клоун поискал пържено пиле, пържени скариди, пържени картофи и половин кг ягоди. Гейси бил огромен обожател на KFC, като преди ареста си имал няколко франчайза на веригата.

Тимъти Маквей (екзекутиран през 2001 година, Индиана)
Терористът, виновен за атентата в Оклахома Сити, поискал две порции сладолед с усет на мента и шоколадов чипс.

Айлийн Уорнос (екзекутирана през 2002 година, Флорида)

За разлика от повечето затворници, Уорнос отказала традиционно последно ядене и вместо това поискала чаша черно кафе.Рики Рей Ректор (екзекутиран през 1992 година, Арканзас)
Ректор, който имал мозъчни увреждания, поискал стек, пържено пиле, черешова напитка Kool-Aid и пай с пекани. Странно, само че той оставил пая недокоснат, заявявайки, че го „ резервира за по-късно “.
Има ли ограничавания за последното ястие
Докато традицията за последното ястие продължава в много щати, някои са я премахнали. В Тексас например специалните поръчки за последни ястия са неразрешени през 2011 година, откакто наказаният убиец Лорънс Ръсел Брюър поръчал огромно ястие, включващо стек, три фахити, омлет с кашкавал, пържен бамбук, бургер и сладолед – само че отказал да го изяде. Това довело до премахване на политиката за специални последни хранения, като от този момент всички осъдени на смърт в Тексас получават стандартна затворническа храна преди екзекуцията.

Последното ядене носи значителна психологическа тежест. За някои затворници то е последен миг на достойнство и метод да упражнят известен контрол над ориста си. За други това е просто формалност или малка утеха преди неизбежното. Някои напълно отказват храната, демонстрирайки примирение или дори предизвикателство.

Традицията на последното ядене е дребен, само че дълбоко символичен жест в строгата и безмилостна реалност на смъртното наказване. Независимо дали затворниците избират угощение или отказват храната изцяло, техният последен избор остава запомнен – един от малкото лични моменти, преди да настъпи краят.