Последната седмица от земния живот на Иисус Христос се нарича

Част от Юда има и в теб, и в мен...

Последната седмица от земния живот на Иисус Христос се назовава „ Велика " или „ Страстна седмица ". Това значи Седмица на страданията - въведения към безконечния живот. Той непринудено и смирено върви малко по малко към предначертаната Си наложителност - кръста. Всеки ден от Страстната седмица е наименуван популярен и свят.
Две са случките, които историята помни за Велика сряда.
Едната е от Витания. В дома на Симон, прокажения, съгласно Евангелие от Матея, „ една жена, която носеше алабастрен съд с драгоценно миро, и го възливаше върху главата Му, когато Той седеше на трапезата ". Така тя Го помазала за заравяне, приживе го оплаквала, умивайки нозете Му със сълзите Си и изтривайки ги с луксозните си коси. За нея Той споделя, че доста се прости на този, който умее доста да обича.
Но на този ден е и Зловещият скрит план - Юда Искариотски дава обещание да съобщи Иисус на пръвосвещениците за тридесет сребърника. Спасената грешница отдава цялото си благосъстояние на Христа и целува нозете му, а Юда, един от апостолите, продава за пари Учителя си с целувка.
Предлагаме ви разсъжденията на един от най-сърцатите проповедници на Русия - Андрей Ткачов за второто събитие от Великата Сряда - измяната, осъществено от Юда.

В Гетсиманската градина Христос го назовава другар. На иконите със Страшния съд постоянно го изобразяват като дете, което седи на коленете на дявола в долния десен ъгъл. Любимото чедо на Сатаната, което поради предателската си целувка приема огнена целувка. Той е носил сандъче за пожертвования и значи е бил нещо като счетоводител в дребната апостолска община.
Ние не можем всякога, когато се се причастяваме, да не си спомним за него: „ Защото няма да издам на враговете Ти тайната, нито целувка ще Ти дам като Юда… ”.
Какво знаем за него? Че е бил юдеин измежду останалите ученици-галилеяни. Бил е по-образован и евентуално по-високомерен. Бил е непосредствен на Христос и е бил обичан от Него. Да предадат могат единствено околните, своите. В сърцето ни тупти този, който е позволен там. Чуждият може да е зложелател, не само че може да е изменник.
Неговата истинна същина е сребролюбието. Името му е „ апаш ". Така споделя Йоан Богослов. А неговите думи не подлежат на подозрение. Не би трябвало да се измисля нищо повече.
Разочаровал ли се е Юда от Месията и по тази причина ли Го е предал?
Или пък е желал да форсира събитията и да приближи избавителната развръзка? Няма да гадем.
Работата е там, че целият свят е претъпкан със скъперничество и разврат. Каещите се измамници и блудниците - това е предната фланга на повярвалите в Христос. Но сребролюбието у нежелаещите се да се каят, ги кара да оневиняват Юда, с цел да може да го употребяват за тяхно опрощение.
„ Част от Юда има и в теб, и в мен " – споделя свети Юстин (Попович). Зародишът на Юда носи всяко човешко сърце. (В същата тази Велика сряда, в дома на Симон, прокажения, когато дамата помазва Иисус с миро, Юда пита за какво е това разхищаване и не би ли могло това миро да се продаде, а парите да се раздадат на бедните. - бел.ред.) Но не любовта движи езика на Юда, а това, че му е жалост да стане зян благовонното масло.
А белким не постъпваме по този начин и ние?
Защо да позлатяваме куполите на църквите и да украсяваме храмовете със скъпи икони? По-добре да дадем тези пари на бедните.
Защо този има толкоз скъпа кола? По-добре да се помогне на сираците и старците. Познати ли са ви тези гласове? Ох, не любовта към скромността и не човеколюбието движат езиците ни, когато изричаме това. Това е зародишът на Юда в дълбините на сърцето ни. Още нероден се учи да приказва.
Всъщност скъперничеството, завистта и мрачната завист са част от духа на Юда в нас. Затова и не можем да се причастим, без да кажем в молитва: „ …нито целувка ще Ти дам като Юда… ”
Той е пример на незавършеното смирение. Връща парите, хвърляйки ги в краката на първосвещениците. Признава виновността си: „ Съгреших, че предадох почтена кръв ” (Мат. 27:4). Но не е задоволително да признаем намерено виновността си и да хвърлим парите, извоювани с грях. Трябва да изтърпим тъгата и отчаянието, би трябвало да чакаме Господ Иисус Христос да утеши душите ни.
Та нали Той би утешил душата му, в случай че Юда бе изчакал Възкресението. Същото важи и за Петър. Трикратното отказване от Христос не е доста надалеч от измяната, което е прието обществено. Но Петър е победил отчаянието, а Юда е жертва на отчаянието.
Няма какво да се приказва повече за него. Но и да мълчим не трябва.
Най-важното е да не приличаме на него.
Протоиерей Андрей Ткачов
7 април 2015 година