Велики вторник. Св. свщмчк Симеон, брат Господен по плът
Последната седмица от земния живот на Господ Иисус Христос се назовава " Велика " или " Страстна седмица ", т.е. Седмица на страданията, въведения към безконечния живот. Животът на Господа наближавал своя край. Възкресил в събота Лазаря, тържествено посрещнат, влезнал в Йерусалим на Цветница, Той непринудено вървял малко по малко към предначертаната Си наложителност.
Всеки ден от Страстната едмица е наименуван популярен и свят, и през всеки един от тях Църквата възпоменава посредством специфични богослужения пътя на Христос към Голгота, страданията и изкупителното Му дело на Кръста.
През първите три дни на Страстната седмица Църквата напомня последното престояване на Господа в Йерусалим. В тези дни богослужението е прекомерно наситено: правят се полунощница, утреня, часове с четене на Евангелието и Литургия на преждеосвещените Дарове. По време на часовете се изчитат четирите Евангелия до Евангелието по Йоана гл. 13, 30 стих. На места четенето им стартира още от петата или шестата седмица на Великия пост.
Велики понеделник
На Велики понеделник евангелистите ни описват по какъв начин Божият наследник влезнал в Йерусалимския храм и го намерил цялостен пълен с търговци. Обхванат от заветен яд, Той прекатурил масите им, а тях самите изгонил, тъй като храмът е дом за молитва, а не пазарище. (Мат. 21:12-13, Марк 11:15-19; Лук.19:45-46).
Във Велики понеделник Църквата популяризира св. патриарх Йосиф - наследник на св. патриарх Яков и предобраз на Иисус Христос. Йосиф бил продаден от своите братя на пътуващи за Египет търговци. Там, в непознатата нему страна, той минал през голям брой премеждия, само че фараонът го направил втори по власт и състояние в цялото царство (Бит 41:38-46). Подобно на Йосиф Господ Иисус Христос бил предаден от евреите на езичниците, бил малтретиран и страдал поради човешките грехове.
Църквата ни предлага да размислим също над облика на безплодната смокиня (смоковница), която изсъхнала откакто била прокълната от Господ (Марк 11:12-14, 20-26, Мат. 21:18-22). ``Всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърлено в огън`` (Мат. 3:10).
Така и ние ще бъдем наказани, в случай че не живеем в молитвено общение с Бога, не се стремим да се усъвършенствуваме във вярата, не се изпълваме с добродетели, и не принасяме духовни плодове.
Велики вторник
" И така, бдете; тъй като не знаете ни деня, ни часа, в който Човешкият Син ще пристигна " (Мат. 25:13)
(Евангелско чтение: на утрената Мат. 22:15-23:39; на литургията Мат. 24:36-26:2).
Велики вторник е ден за поуки и последни нравствени директиви: Господ Иисус Христос ни дава образец по какъв начин да благотворим - не да даваме от остатъка си за тази цел, а като бедната вдовица да отделим от последните си материални средства.
Притчата за десетте мъдри девици. Руска икона. Когато приказва за приближаването на дните на битка и тестване, Христос споделя за десетте мъдри девици, които били постоянно подготвени да посрещнат Спасителя (Мат.25:1-13). Напомня ни, че би трябвало " да бодърстваме и да не униваме ", и да държим светилниците си запалени в очакване на Божествения Жених. Затова на Велики вторник Църквата пее:
Ето младоженецът иде в среднощ,
и благословен е тоя раб, който откри безсънен,
а неподобаващ е оня, който откри нехаен.
Прочее, внимавай, душо моя, да не те налегне сън,
та да бъдеш предадена на гибел и да останеш вън пред затворените порти на Царството,
само че опомни се и възкликни: свят, свят, свят си, Боже,
поради Богородица помилуй нас!
``Светило за тялото е окото`` (Мат. 6:22), споделя Господ, т.е. непомраченото човешко сърце и душа, а ` " маслото е милостинята или всичките ни положителни каузи " (св. Йоан Златоуст). Живеейки добродетелно, със боязън Божи и очакване в Господа, ще бъдем подготвени да посрещнем Спасителя и да влезем в брачния чертог - Небесното царство.
Църквата ни напомня също притчата за гениите (Мат. 25:14-30) и ни приканя да се трудим и да усъвършенстваме качествата, с които Бог ни е дарувал.
После следват пророчества за ориста на град Йерусалими за последните дни при Второто пришествие Господне (Мат. 25:31-46, Марк 13:1-31, Лук. 21:5-38).
Велика сряда
В деня на Светата и Велика сряда се напомня едно от последните събития преди избавителните за нас премеждия на Господ: за многоценното миро, което в откровеното си разкайване една грешница изляла върху главата на Спасителя (Мат.26:6-13, Марк 14:3-9). Успяла да влезе в дома, дето бил Христос, дамата, носеща алабастърен съд с драгоценно миро, желала да засвидетелствува почитта си към Него. В бързината, да не й се пречи на положителното желание, тя счупила съда, по-лесно да се разлее мирото.
Скъпоценното миро коствало триста динария (Марк 14:5), по тази причина някои възнегодували срещу нея: " за какво е това хабене? ", " мирото можеше да се продаде и парите да се раздадат на бедняци ". А Христос им дал отговор " сиромасите всеки път имате при себе си, а Мене не всеки път имате ", " тя извърши положително дело за Мене [като] превари да помаже тялото Ми за заравяне ". За това й старание ще се разгласи по целия свят. Подобно на блудния наследник грешницата осъзнала греховете си и ``дошла в себе си``. Да се опомним и ние за нашето духовно положение и да се разкаем за греховете си, та с нашите покайни сълзи да " помажем " Господа като оная разкаяла се жена.
В същия ден си припомняме и решението на Синедриона да осъди Иисус Христос. Тогава Иуда Искариот отишъл при иудейските първенци и уговорил да Го съобщи за тридесет сребърника (Мат. 26:14-16, Марк 14:10-11, Лук. 22:1-6). И ние се замисляме: дали и ние, които носим Христовото име, не предаваме Христа посредством нашите небогоугодни каузи? От тоя ден коленопреклоненията на молитвата не престават.
Всеки ден от Страстната едмица е наименуван популярен и свят, и през всеки един от тях Църквата възпоменава посредством специфични богослужения пътя на Христос към Голгота, страданията и изкупителното Му дело на Кръста.
През първите три дни на Страстната седмица Църквата напомня последното престояване на Господа в Йерусалим. В тези дни богослужението е прекомерно наситено: правят се полунощница, утреня, часове с четене на Евангелието и Литургия на преждеосвещените Дарове. По време на часовете се изчитат четирите Евангелия до Евангелието по Йоана гл. 13, 30 стих. На места четенето им стартира още от петата или шестата седмица на Великия пост.
Велики понеделник
На Велики понеделник евангелистите ни описват по какъв начин Божият наследник влезнал в Йерусалимския храм и го намерил цялостен пълен с търговци. Обхванат от заветен яд, Той прекатурил масите им, а тях самите изгонил, тъй като храмът е дом за молитва, а не пазарище. (Мат. 21:12-13, Марк 11:15-19; Лук.19:45-46).
Във Велики понеделник Църквата популяризира св. патриарх Йосиф - наследник на св. патриарх Яков и предобраз на Иисус Христос. Йосиф бил продаден от своите братя на пътуващи за Египет търговци. Там, в непознатата нему страна, той минал през голям брой премеждия, само че фараонът го направил втори по власт и състояние в цялото царство (Бит 41:38-46). Подобно на Йосиф Господ Иисус Христос бил предаден от евреите на езичниците, бил малтретиран и страдал поради човешките грехове.
Църквата ни предлага да размислим също над облика на безплодната смокиня (смоковница), която изсъхнала откакто била прокълната от Господ (Марк 11:12-14, 20-26, Мат. 21:18-22). ``Всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърлено в огън`` (Мат. 3:10).
Така и ние ще бъдем наказани, в случай че не живеем в молитвено общение с Бога, не се стремим да се усъвършенствуваме във вярата, не се изпълваме с добродетели, и не принасяме духовни плодове.
Велики вторник
" И така, бдете; тъй като не знаете ни деня, ни часа, в който Човешкият Син ще пристигна " (Мат. 25:13)
(Евангелско чтение: на утрената Мат. 22:15-23:39; на литургията Мат. 24:36-26:2).
Велики вторник е ден за поуки и последни нравствени директиви: Господ Иисус Христос ни дава образец по какъв начин да благотворим - не да даваме от остатъка си за тази цел, а като бедната вдовица да отделим от последните си материални средства.
Притчата за десетте мъдри девици. Руска икона. Когато приказва за приближаването на дните на битка и тестване, Христос споделя за десетте мъдри девици, които били постоянно подготвени да посрещнат Спасителя (Мат.25:1-13). Напомня ни, че би трябвало " да бодърстваме и да не униваме ", и да държим светилниците си запалени в очакване на Божествения Жених. Затова на Велики вторник Църквата пее:
Ето младоженецът иде в среднощ,
и благословен е тоя раб, който откри безсънен,
а неподобаващ е оня, който откри нехаен.
Прочее, внимавай, душо моя, да не те налегне сън,
та да бъдеш предадена на гибел и да останеш вън пред затворените порти на Царството,
само че опомни се и възкликни: свят, свят, свят си, Боже,
поради Богородица помилуй нас!
``Светило за тялото е окото`` (Мат. 6:22), споделя Господ, т.е. непомраченото човешко сърце и душа, а ` " маслото е милостинята или всичките ни положителни каузи " (св. Йоан Златоуст). Живеейки добродетелно, със боязън Божи и очакване в Господа, ще бъдем подготвени да посрещнем Спасителя и да влезем в брачния чертог - Небесното царство.
Църквата ни напомня също притчата за гениите (Мат. 25:14-30) и ни приканя да се трудим и да усъвършенстваме качествата, с които Бог ни е дарувал.
После следват пророчества за ориста на град Йерусалими за последните дни при Второто пришествие Господне (Мат. 25:31-46, Марк 13:1-31, Лук. 21:5-38).
Велика сряда
В деня на Светата и Велика сряда се напомня едно от последните събития преди избавителните за нас премеждия на Господ: за многоценното миро, което в откровеното си разкайване една грешница изляла върху главата на Спасителя (Мат.26:6-13, Марк 14:3-9). Успяла да влезе в дома, дето бил Христос, дамата, носеща алабастърен съд с драгоценно миро, желала да засвидетелствува почитта си към Него. В бързината, да не й се пречи на положителното желание, тя счупила съда, по-лесно да се разлее мирото.
Скъпоценното миро коствало триста динария (Марк 14:5), по тази причина някои възнегодували срещу нея: " за какво е това хабене? ", " мирото можеше да се продаде и парите да се раздадат на бедняци ". А Христос им дал отговор " сиромасите всеки път имате при себе си, а Мене не всеки път имате ", " тя извърши положително дело за Мене [като] превари да помаже тялото Ми за заравяне ". За това й старание ще се разгласи по целия свят. Подобно на блудния наследник грешницата осъзнала греховете си и ``дошла в себе си``. Да се опомним и ние за нашето духовно положение и да се разкаем за греховете си, та с нашите покайни сълзи да " помажем " Господа като оная разкаяла се жена.
В същия ден си припомняме и решението на Синедриона да осъди Иисус Христос. Тогава Иуда Искариот отишъл при иудейските първенци и уговорил да Го съобщи за тридесет сребърника (Мат. 26:14-16, Марк 14:10-11, Лук. 22:1-6). И ние се замисляме: дали и ние, които носим Христовото име, не предаваме Христа посредством нашите небогоугодни каузи? От тоя ден коленопреклоненията на молитвата не престават.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ