Последната от няколко години е буквално хит, въпреки че има

Последната от няколко години е безусловно шлагер, макар че има огромни разлики сред същинската, ортодоксална манастирска Христова броеница и гривна, и алените конци, гривни и разнообразни китайски разнообразни творения с мъниста, стъкълца, сини очи, кръстчета, знаци за безконечност, с които се кичим по ръцете.

Носим алените конци, уверени, че ни пазят от уроки, „ зли очи ", вълшебства и лошотии. За някои това е метод да заявят себе си, за други опорна точка, за трети даже един от белезите на лайфстайла, симптом на различен тип духовна просветеност.

Силата на тези Христови молитвени броеници не е в цвета на конеца, нито в броя на възлите в тях, а в Кръста, който се вплита в броеницата един път, и повторно, в деветте кръста, впелетени във всеки един от възлите, е тезата на монахиня Рахила от Мъжлижкия манастир.

Мъдрата и източена умна жена, на междинна възраст, е наследничка на името на една от емблематичните монахини и някогашна игуменка на манастира, отишлата си от живота преди няколко години майка Рахила.

„ Рахила Втора ", както сама се назовава с усмивка санданчанката Цветана, както е светското й име, е една от дребното монахини в България, които пазят това свише умеене, присъщо главно на монасите в огромните манастири като Рилския, Атонския, Бачковския - да заплитат Христови броеници и гривни.

Тя и другата монахиня в Мъглижкия манастир - Виниамина, са двете в Старозагорско, които пазят и се пробват да предават този свят обред.

Защото да изплетеш Христова броеници или гривна, не е просто обред, то е свято дело и умеене, изисква се освен духовна доброта и святост, дълъг пост и молитва, вглъбение и обич към Ближния, само че и самообладание, мъдрост и самоотверженост.

По думите на монахиня Рахила, светостта на броеницата и гривната идва освен от заплетените в тях кръстове, както и от броя на обособените възли, от които са направени - 33, 50, 100, 150 - всяко число със своя духовна символика, само че и от молитвите, с които се основава всеки един от възлите.

„ Всяка молитва, изречена по време на плетката, има собствен знак и смисъл ”, прибавя сестра Рахила, за която умеенето да плете Христова броеница е било безусловно Божи подарък и среща.

Когато преди 8 години попада във " Врачешкия манастир ", преди да се замонаши дефинитивно, монахините там били на години и съвсем никоя към този момент не владеела това умеене, нито имало кой да я научи.

Случайна среща духовник от Атон и негов послушник от манастира, пристигнали на аудиенция в сгушената Врачешка обител, станали мотив послушничката тогава да усвои тази божа заложба.

Атонският възпитаник, който посветил Рахила в умеенето да усукването конеца и заплита странните възли, бил теоретичен на това от грузински духовник от Атон.

Дълга и прелюбопитна се оказва историята на Христовата гривна, цялостна и с доста поверие.

„ Има и донадена символика ”, пък е тезата на друга монахиня - сестра Евдокия от Девическия манастир на Казанлък.

„ Дай, вържете ми червен конец! То не става по този начин ", безапелационна е монахинята, за която българите сме повече суеверни, в сравнение с вярващи. - И в това и от това произтичали огромните ни беди. Най- към този момент за душите ни. Защото едно е да носиш вярата Христова в себе си и по нея да редиш човешките си каузи, друго е просто да се уповаваш на този конец да ти реши проблемите и сбъдне тленните стремежи, за които не носиш ни душа, ни старания, а са единствено мода, накичена на китката на ръката ти. ”

От десетилетията си божа работа монахинята е научила, че в живота на човек става единствено това, „ което е угодно на Бога и потребно за съответния човек ". Другото просто ти се изплъзва.

Достолепната монахиня от Девическия манастир не владее тънкото изкуство на двете си сестри от прилежащия Мъглижки манастир. Навръх Възкресение даже в Девическата обител в Казанлък, служила по време на Руско-турската война и за санитарен пункт, нямат от алените гривни за здраве и протекция. Няма и в черквите в близост. Свършили. Надяват се монахините от Мъглижкия да ги доплетат до края на постите и незабавно след празниците да заредят храмовете от Казанлъшката духовна епархия.

„ Плетем ги, само че в последно време не остава доста време, в този момент около подготовката за Възкресение ”, добавя на собствен ред монахиня Рахила от Мъглижкия манастир, която с изключение на рутинната работа и работа в манастира, е и нетитулуван уредник на живота в него. Тя се грижи да няма неналичия, да е гиздав и подреден божият храм, сити трите котки в него.

Паралелно с това и образова една от новите послушнички в манастира.

Съгласява се обаче да ни посвети и покаже тайната на направата на Христовата броеница и нейният смален вариант- гривната. Оказва се, че не е по никакъв начин елементарно, даже за чевръсти ръце и паметливи очи. Отвъд молитвите, които се изричат на глас или мислено при заплитането на всеки характерен възел, били те 33, колкото са Христовите години или 40, колкото дни е постил в пустинята божият наследник, е нужно и особено шило или отвертка, с които се оказва помощ при заплитането на обособените възли.

Към комплицираната харизматична плетка се прибавят и характерни, странни придвижвания, които основават в допълнение 9 кръста при направата на всеки обособен възел. Девет, колкото са ангелските чинове.

За символичното Христово число 33 се изброяват и възлите, които се заплитат при направата на самия кръст, в средата на гривната или броеницата. Последната може да е на няколко обособени бранша разграничена, само че наложително би трябвало да е от прекрасен вълнен конец.

„ Цветът не е от голяма важност ”, споделя сестра Рахила, въпреки да имало желания главно сред черната броеница или гривна при мъжете, и алените за дамите. Можело обаче да са и сини, бежови, лилави.

Най- значимият знак е кръстът в тези гривни и броеници и силата на молитвата, с която са заплетени, както и вярата, с която носещите ги ще си оказват помощ в сложните дни.

Тези гривни на процедура са като парченце от Бога в нас, или преносим дребен храм, молитвеник, който когато и да е можем да използваме, с цел да се помолим за нас, неверните, или за наш непосредствен, близък.

„ Живеем в доста мъчно време, с доста гонения и тествания, време, за което светите ни отци, светците преди нас, са отправяли молебствия да не са част от него и за нас, неверните в него. Затова е от извънредно значение да живеем в мир с душата си, с Бога ”, споделя монахиня Рахила, преди да сплете пръсти за следващия кръст от Христовата гривна, която назовава за идната анонимна търсеща избавление душа.

В мига, в който наплете с кръстове 33 -те възела, черната гривна я чака спомагателна обработка: на парче дърво се завалва плетката, до момента в който възлите придобият симпатична овална и мека форма, споделя още сестра Рахила.

Заръчва ни отново да идем. За да си поговорим за живота и това по какъв начин бива да го живеем.

Защото доста пакости правели хората в последно време. Със себе си и с земята, на която са.

И в желанието си от грях да спасят душата си, залитали по разнообразни неща: като това да прегърнеш огромния, над 100 годишен бор зад манастирската обител, в който по чудноват, езически бит, съгласно монахинята, хората замушвали и монети в кората му. Кой знае защо, суверие някакво, чуди се божията рабиня, за която идното Възкресение ще е третото, което ще посрещне в мъглижката обител, дружно с останалите си две сестри, трите охранени котки и миряните, тръгнали да дирят избавление за душата си, вяра за дните си и близък.

Или просто червени плетени молитвени гривни, като парче религия за всичките ни следващи дни.