Светът потъва в дълг, какъвто не е виждан досега
Последната вест от Съединени американски щати – прекосяването на прага от 38 трилиона $ народен дълг – е единствено върхът на айсберга.
Истината е, че светът като цяло върви към рекордно равнище на задлъжнялост, надхвърляща 330% от световния Брутният вътрешен продукт.
Американският случай е алегоричен: доларът е аварийна валута, а американските облигации – гръбнакът на финансовата система. Но казусът е световен. Еврозоната, Япония, Китай – всяка от тези стопански системи носи лична дългова тежест с разнообразни проявления, само че една и съща същина. В Европа междинният държавен дълг е към 90% от Брутният вътрешен продукт, като Италия е над 140%, Франция и Испания над 110%, а Германия – за първи път от десетилетия – мина 70%. Япония стои на своята прекаленост: над 250% от Брутният вътрешен продукт, което я прави най-задлъжнялата развита стопанска система в света.
Китай, въпреки публично с по-нисък държавен дълг (около 80%), има големи скрити отговорности в провинциалните управляващи и държавните предприятия. Според Institute of International Finance общият дълг надвишава 290% от Брутният вътрешен продукт.
Задава ли се нова международна дългова рецесия?
На този декор Съединени американски щати към този момент не наподобяват като изключение, а като част от новата норма – свят, в който страните живеят с дълг, който в никакъв случай няма да бъде изплатен. Това, което преди изглеждаше като краткотрайна тактика, през днешния ден е публична теория.
Централните банки нямат излаз – те би трябвало да поддържат системата в равновесие посредством непрекъснат поток ликвидност, ниски действителни лихви и надзор върху доходността на облигациите. В противоположен случай цялата структура ще се срине под личната си тежест.
Парадоксът на растежа посредством дълг Светът се пробва да пораства, употребявайки инструмент, който в дълготраен проект подкопава самия напредък. Дългът през днешния ден не е мотор на продуктивни вложения, а метод за отбягване на криза – форма на отсрочена болежка. Както демонстрира историята, тази болежка постоянно се връща ненадейно. Големите дългови рецесии стартират не с фанфари, а с тишина – с леко повишаване на доходността, със стесняване на ликвидността, с чувството, че „ някой “ внезапно желае по-висока награда за риск.
Уроците на предишното
* 1987 година – несъразмерният ливъридж води до срив на пазарите.
* 1997 година – Азия е ударена от ненадейно отдръпване на капитали.
* 2008 година – светът заплаща цената за десетилетие на елементарен заем.
Всяка рецесия има друго лице, само че една и съща природа: прекалено много дълг, прекомерно бърз напредък, прекомерно евтини пари. Разликата през днешния ден е, че всички са задлъжнели по едно и също време – държавни управления, корпорации, семейства. Това прави системата по-малко устойчива на потрес. Америка, Европа, Китай – три версии на една и съща взаимозависимост В Съединени американски щати над 8 трилиона $ от дълга са с падеж до една година. При междинна рента от 5%, това значи стотици милиарди долари годишно единствено за рефинансиране.
Федералният запас, който до неотдавна беше главен покупател, през днешния ден понижава салдото си – и пазарът би трябвало да поеме повече дълг тъкмо когато централната банка се отдръпва. Тази динамичност е неустойчива: рано или късно пазарът ще изиска по-висока рентабилност – и това ще удари освен Съединени американски щати, а целия свят.
В Европа ситуацията е пъстро, само че обезпокоително. Италия и Франция безусловно висят на ръба на фискалната дисциплинираност, а Германия към този момент усилва разноските си за защита и енергийна промяна.
ЕЦБ е в капан: в случай че задържи лихвите високи – рискува рецесия; в случай че ги намали – подтиква инфлация. Китай пък е в лична рецесия – структурна, не номинална. Местните управляващи финансираха инфраструктура и строителство посредством заеми без действителна възвръщаемост. Икономиката наподобява постоянна на повърхността, само че под нея се крие планина от нефункциониращи заеми.
Забавянето там към този момент не е циклично, а редовно.
Финансова гравитация нула
Истинската заплаха не е неочакван колапс, а мудна ерозия – струпване на напрежение, което последователно изчерпва успеваемостта на паричната политика. Централните банки са в капан: всяко намаляване на лихвите поддържа балона жив, всяко покачване го заплашва. Светът се движи, само че не напред.
Дългът като налог върху бъдещето
Глобалната стопанска система навлиза в ера, в която числата наподобяват огромни, само че опциите – все по-малки. Дългът към този момент не е просто счетоводна големина, а групова проекция на вярата ни в бъдещето. Проблемът е, че този оптимизъм се изчерпва.
Когато лихвите надвишават темпа на напредък, математиката се обръща: системата не може да се самоподдържа без нови дози ликвидност. Това е началото на края на ерата на „ лесните пари “ – и на илюзията, че дългът е безконечен запас.
След десетилетие на рекордни фискални тласъци и парична агресия, идната рецесия евентуално няма да бъде пагубна, а изтощителна – муден, кумулативен спад на продуктивността, действителните приходи и доверието. Дългът е занимателен налог върху бъдещето – и колкото повече го трупаме, толкоз повече изяждаме от растежа, който към момента не сме постигнали.
Истината е, че светът като цяло върви към рекордно равнище на задлъжнялост, надхвърляща 330% от световния Брутният вътрешен продукт.
Американският случай е алегоричен: доларът е аварийна валута, а американските облигации – гръбнакът на финансовата система. Но казусът е световен. Еврозоната, Япония, Китай – всяка от тези стопански системи носи лична дългова тежест с разнообразни проявления, само че една и съща същина. В Европа междинният държавен дълг е към 90% от Брутният вътрешен продукт, като Италия е над 140%, Франция и Испания над 110%, а Германия – за първи път от десетилетия – мина 70%. Япония стои на своята прекаленост: над 250% от Брутният вътрешен продукт, което я прави най-задлъжнялата развита стопанска система в света.
Китай, въпреки публично с по-нисък държавен дълг (около 80%), има големи скрити отговорности в провинциалните управляващи и държавните предприятия. Според Institute of International Finance общият дълг надвишава 290% от Брутният вътрешен продукт.
Задава ли се нова международна дългова рецесия?
На този декор Съединени американски щати към този момент не наподобяват като изключение, а като част от новата норма – свят, в който страните живеят с дълг, който в никакъв случай няма да бъде изплатен. Това, което преди изглеждаше като краткотрайна тактика, през днешния ден е публична теория.
Централните банки нямат излаз – те би трябвало да поддържат системата в равновесие посредством непрекъснат поток ликвидност, ниски действителни лихви и надзор върху доходността на облигациите. В противоположен случай цялата структура ще се срине под личната си тежест.
Парадоксът на растежа посредством дълг Светът се пробва да пораства, употребявайки инструмент, който в дълготраен проект подкопава самия напредък. Дългът през днешния ден не е мотор на продуктивни вложения, а метод за отбягване на криза – форма на отсрочена болежка. Както демонстрира историята, тази болежка постоянно се връща ненадейно. Големите дългови рецесии стартират не с фанфари, а с тишина – с леко повишаване на доходността, със стесняване на ликвидността, с чувството, че „ някой “ внезапно желае по-висока награда за риск.
Уроците на предишното
* 1987 година – несъразмерният ливъридж води до срив на пазарите.
* 1997 година – Азия е ударена от ненадейно отдръпване на капитали.
* 2008 година – светът заплаща цената за десетилетие на елементарен заем.
Всяка рецесия има друго лице, само че една и съща природа: прекалено много дълг, прекомерно бърз напредък, прекомерно евтини пари. Разликата през днешния ден е, че всички са задлъжнели по едно и също време – държавни управления, корпорации, семейства. Това прави системата по-малко устойчива на потрес. Америка, Европа, Китай – три версии на една и съща взаимозависимост В Съединени американски щати над 8 трилиона $ от дълга са с падеж до една година. При междинна рента от 5%, това значи стотици милиарди долари годишно единствено за рефинансиране.
Федералният запас, който до неотдавна беше главен покупател, през днешния ден понижава салдото си – и пазарът би трябвало да поеме повече дълг тъкмо когато централната банка се отдръпва. Тази динамичност е неустойчива: рано или късно пазарът ще изиска по-висока рентабилност – и това ще удари освен Съединени американски щати, а целия свят.
В Европа ситуацията е пъстро, само че обезпокоително. Италия и Франция безусловно висят на ръба на фискалната дисциплинираност, а Германия към този момент усилва разноските си за защита и енергийна промяна.
ЕЦБ е в капан: в случай че задържи лихвите високи – рискува рецесия; в случай че ги намали – подтиква инфлация. Китай пък е в лична рецесия – структурна, не номинална. Местните управляващи финансираха инфраструктура и строителство посредством заеми без действителна възвръщаемост. Икономиката наподобява постоянна на повърхността, само че под нея се крие планина от нефункциониращи заеми.
Забавянето там към този момент не е циклично, а редовно.
Финансова гравитация нула
Истинската заплаха не е неочакван колапс, а мудна ерозия – струпване на напрежение, което последователно изчерпва успеваемостта на паричната политика. Централните банки са в капан: всяко намаляване на лихвите поддържа балона жив, всяко покачване го заплашва. Светът се движи, само че не напред.
Дългът като налог върху бъдещето
Глобалната стопанска система навлиза в ера, в която числата наподобяват огромни, само че опциите – все по-малки. Дългът към този момент не е просто счетоводна големина, а групова проекция на вярата ни в бъдещето. Проблемът е, че този оптимизъм се изчерпва.
Когато лихвите надвишават темпа на напредък, математиката се обръща: системата не може да се самоподдържа без нови дози ликвидност. Това е началото на края на ерата на „ лесните пари “ – и на илюзията, че дългът е безконечен запас.
След десетилетие на рекордни фискални тласъци и парична агресия, идната рецесия евентуално няма да бъде пагубна, а изтощителна – муден, кумулативен спад на продуктивността, действителните приходи и доверието. Дългът е занимателен налог върху бъдещето – и колкото повече го трупаме, толкоз повече изяждаме от растежа, който към момента не сме постигнали.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ